РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000744 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Д** - О. з.“ ЕАД против решение №
260071 от 23.04.2021 г., постановено по т.д. № 218 по описа за 2019 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, в частта с която:
- „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Д. Ж. ЕВТ.,
сумата от 45000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от 24.08.2016
г. с делинквент Г. А. К., управлявал лек автомобил „Б**“, модел „***“, рег. №
********, ведно със законната лихва за забава от 15.08.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по
банковата сметка на адв. ЯВ. Д. Д., ЕГН **********, вписан в САК, в „А. Б.
Б.“ АД, с IBAN ***************;
- „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на адв. ЯВ. Д.
Д., ЕГН **********, вписан в САК, сумата от 1359 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв, съразмерно на
уважената част от иска.
– „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **************, да заплати на Д. Ж. ЕВТ., ЕГН **********, с
1
адрес: с. З., община Д., ул. „В.“ № **, сумата от 135 лева, представляващи
разноски за първа инстанция – депозити за вещи лица, съразмерно на
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
- „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пазарджик сумата от 1800 лева разноски за производството –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Във въззивната жалба се изразява становище, че в обжалваната част
решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно и необосновано,
поради което се иска същото да се отмени и вместо това да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск, като на дружеството се
присъдят сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца Д. Ж. ЕВТ., с който се изразява становище, че обжалваното решение
е правилно и следва да се потвърди, както и да му се присъдят направените
деловодни разноски за въззивното производство.
Третото лице помагач на страната на ответника - Застрахователна
компания „Л. и.“ АД не е изразило становище по въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано по
предявен от Д. Ж. ЕВТ. против „Д** О. з.“ ЕАД осъдителен иск за заплащане
на сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и душевни страдания от травматични
увреждания, получени в резултат от застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 24.08.2016 г. около 12:30 часа на третокласен път ***-***
**+*** км /с. И. - с. Н. с./, причинено виновно от Г. А. К. – при управлението
на лек автомобил марка „Б**“ модел „***и“ с рег. № ********, при
наличието на сключена с ответното дружество застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главното
вземане, считано от 15.08.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Искът се основават на следните, установени по делото факти:
На 24.08.2016 г. около 12:30 часа, на третокласен път ***-*** **+*** км
/с. И. – с. Н. с./, при управлението на лек автомобил „С. В.“, водачът Д.Е.,
излизайки от десен завой, забелязва движещия се насреща в неговата лента за
движение лек автомобил „Б**“, модел „***и“, управляван от Г. К., в момент
когато последният изпреварвал два други автомобила. Преценявайки
ситуацията като опасна, в стремежа си да избегне евентуален удар с насрещно
движещия се автомобил, Е. отклонил л.а. „С. В.“ надясно, навлизайки
2
частично в банкета, като междувременно се е разминал с л.а. „Б**“, след
което насочил обратно автомобила към пътното платно. Тъй като маневрата
била изпълнена твърде рязко, л.а. „С. В.“ пресякъл дясната лента и навлязъл в
лявата, където се ударил в предната лява част на движещия се в същата лента
лек автомобил „А. А*“, управляван от Г. А. М..
За пътния инцидент бил съставен двустранен констативен протокол за
ПТП № ** от 24.08.2016 г.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил
„Б**“ модел „***и“ с рег. № ********, към деня на произшествието е имал
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица №
*************, действаща от 28.06.2016 г. до 28.06.2017 г.
Не е спорно също, че вследствие от удара ищецът е получил следните
увреждания: черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана,
кръвонасядане, хематом по клепача на дясното око, счупване на черепния
свод и основа вляво, разкъсване на лява тъпанчева мембрана, счупване на
носните кости, мозъчен оток, счупване на коронките на първи и втори долни
зъби, охлузвания по шията и тялото. Травмите са довели до диплопия (двойно
виждане) в резултат на засягане на очедвигателния нерв и намаляване слуха с
лявото ухо, както до дивиация (изкривяване) при срастването на счупените
кости на носната преграда, задрудняващи носното дишане. Освен това,
черепно-мозъчната травма и съпътстващият мозъчен оток е довел до
временна опасност за живота на ищеца. Разкъсването на лявата тъпанчева
мембрана и увреждането на сетивните клетки на вътрешното ухо, като
последица от счупването на пирамидата на лявата слепоочна кост е довело до
остатъчна слухова загуба от 30 децибела.
Несъмнено е, а и тези обстоятелства се установяват, както от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и от показанията на
разпитаните свидетели, че получените от ищеца травматични увреждания са
му причинили различни по степен и интезитет болки и страдания
непосредствено след инцидента, както и в периода на хоспитализация и след
изписването му за домашно лечение. Освен това, вследствие претърпяната
черепно-мозъчна травма, ищецът е получил изразен церебрастен синдром,
проявяващ се с главоболие, световъртеж, координационни нарушения и
вегетативни прояви, продължили около 5-6 месеца с постоянно намаляващ
интензитет.
Спорни са въпросите относно наличието на обуславящата отговорността
на ответника по договора за застраховка деликтна отговорност на
застрахования К.; евентуално – относно справедливия размер на дължимото
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, както и
дължимата лихва.
В тази насока ответникът поддържа становището си, че застрахованият
3
при него водач на лекия автомобил „Б**“ модел „***и“ с рег. № ********, Г.
К. нямал вина за настъпилото ПТП, както и че ударът между управлявания от
ищеца лек автомобил „С. В.“ и лекия автомобил „А. А*“ е настъпил
единствено заради неправомерното поведение на ищеца Е..
Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд преценява
възраженията относно механизма и отговорността за настъпването на ПТП и
вредоносния резултат като неоснователни, тъй като същите не съответстват
на анализа на събраните доказателство.
От приетите заключения на САТЕ и комплексната СМАТЕ, както и от
показанията на разпитаните свидетели действително може да се изведе, че
непосредствената причина за навлизане на л.а. „С. В.“, управляван от ищеца в
насрещната лента и за последвалия удар в движещия се в същата лента л.а.
„А. А*“, е рязкото излизане на първия автомобил от банкета при връщането
му на пътното платно. Отбелязано е също, че отклоняването на управлявания
от ищеца автомобил наляво и частичното навлизане в банкета е в резултат от
опита му да избегне челен удар с насрещно движещия се в същата лента л.а.
„Б**“, управляван от К., както и че предприетите маневри се дължали на
субективната преценка за опасност от челен сблъсък.
Въпросите дали субективната преценка относно наличието на реална
опасност на пътя и последвалата вследствие на тази преценка реакция са били
правилни, не са от съществено значение за определяне на отговорността за
предизвиканото ПТП. Същественият въпрос е дали поведението на ищеца в
създалата се ситуация е било противоправно, а отговорът на този въпрос в
случая е отрицателен, поради следното:
Ищецът се е движел със своя автомобил в дясната /северна/ пътна лента,
с разрешена за съответния път и съобразена с пътната обстановка скорост.
Забелязвайки, след излизането от десния завой, насрещно движещ се в
неговата лента лек л.а. „Б**“, той е възприел появата му като опасност за
челен сблъсък. В тази ситуация и за краткото време до изравняването на двата
насрещно движещи се автомобила, ищецът не е имал възможност, нито
задължение да преценява скоростта на насрещно движещия се автомобил,
както и тази на изпреварваните от него коли; както и да предвиди възможните
реакции на останалите участници на пътя, включително и дали водачът на л.а.
„Б**“ ще успее за завърши изпреварването и да се прибере в своята лента. В
този смисъл, отклоняването на автомобила надясно към банкета, за да се
осигури максимално разстояние за разминаването на двата автомобила, освен
че с оглед конкретната ситуация е представлявало навременна и съвсем
адекватна реакция, не представлява нарушение на правилата за движение, а е
в съответствие с изискването на чл. 44, ал. 1 ЗДП. В тази връзка,
неоснователно е позоваването от страна на ответника на разпоредбата на
изискванията на чл. 44, ал. 2 ЗДП, тъй като движещият се насрещно в същата
лента и изпреварващ в нарушение на правилата за движение автомобил
„Б**“, не съставлява препятствие или стеснение на платното по смисъла на
4
тази разпоредба за ищеца, обуславящо задължението на последния за
намаляване на скоростта или спиране.
От друга страна, тъкмо действията на застрахования в ответното
дружество водач на л.а. „Б**“ - Г. К., които са предизвикали критичната
ситуация на пътя - изпреварване на два автомобила, при недостатъчно
разстояние за изпреварване и видимост, са предприети в нарушение на
забраната по чл. 43, т. 1 ЗДП, поради което и отговорността за настъпване на
процесното ПТП с произтичащите от него последици е единствено негова.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с
чл. 493 от КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пазарджишкият
окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно
характера и степента на понесените от ищеца болки и страдания, които са
определящи за размера на обезщетението, като при установяване на
конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, е дал
превес на заключението на съдебно-медицинската експертиза и на
свидетелските показания.
Съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно определения
размер на обезщетението за неимуществените вреди се основават на
възражението, че при анализа на относимите към размера на обезщетението
факти, съдът не е съобразил с тежестта и продължителността на
уврежданията.
Пловдивският апелативен съд не споделя изложените в подкрепа на
въззивната жалба доводи в тази насока, поради следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се
изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки; физическия,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността
на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния
период, прогнозата на възстановяване и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца Е.
травматични увреждания на главата първоначално са били свързани с
изпитване на интензивни болки и страдания, които са отшумявали през един
продължителен период. Настъпилите вследствие претърпяната черепно-
мозъчна травма церебрастен синдром, проявяващ се с главоболие,
световъртеж, координационни нарушения и вегетативни прояви, продължили
около 5-6 месеца; намаляване слуха с лявото ухо - остатъчна слухова загуба
от 30 децибела; двойно виждане в резултат на засягане на очедвигателния
нерв; изкривявяне при срастването на счупените кости на носната преграда,
затрудняващи носното дишане, са били свързани с допълнителни болки и
5
страдания, които допълнително са влошили качеството на живот на
пострадалия и са довели до неблагоприятни промени – жизнена апатичност,
затруднения в ежедневните дейности и самообслужване в периода на
възстановяване.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че
определеният от първоинстанционния съд процент съпричиняване бил твърде
нисък, както и поддържаните в подкрепа на това оплакване доводи, че
предвид допуснатите от ищеца нарушения /непоставен колан и неправилна
маневра/, приносът му за настъпване на вредите бил основен и надхвърлял 90
%.
Доколкото предприетата от Е. маневра за избягване на челния удар с
неправилно изпреварващия автомобил на делинквента не съставлява
нарушение на правилата за движение, действията на пострадалия в тази
насока не обуславят принос за настъпването на описаните вследствие
процесното ПТП вреди.
Липсата на предпазен колан, в нарушение на изискването по чл.137а от
ЗДвП, както и експертното заключение, че наличието на такъв колан в случая
би намалило броя и тежестта на уврежданията, обуславят извода, че такъв
принос е налице, но не и в твърдяната от представителя на ответното
дружество степен. В този смисъл не може да бъде споделен довода за степен
на съпричиняване над 90 %, тъй като това би означавало, че липсата на
обезопасителен колан е допринесло в несравнимо по-висока степен за
настъпването на вредите от действията на К., довели до опасната ситуация на
пътя и в крайна сметка – до процесното ПТП, а това не съответства на
експертните заключенията и останалите доказателства по делото относно
механизма на самото ПТП, този на получване на травмите, а също и относно
вероятните увреждания, които ищецът би получил при поставен
обезопасителен колан.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищецът Е. неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в общ размер от 60000 лева, намалено с коректно определения
процент за приноса на пострадалия за настъпването на вредите – 25 %, или
45000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
В заключение въззивният съд намира, че при постановяване на
решението си Пазарджишкият окръжен съд е съобразил всички относими към
спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора в настоящото производство, на основание чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
6
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза адвокат
Я.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1880 лева
за осъщественото процесуално представителства и защита на ищеца Д.Е. в
настоящото производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260071 от 23.04.2021 г., постановено по
т. д. № 218 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта с
която:
- „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Д. Ж. ЕВТ.,
сумата от 45000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от 24.08.2016
г. с делинквент Г. А. К., управлявал лек автомобил „Б**“, модел „***“, рег. №
********, ведно със законната лихва за забава от 15.08.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по
банковата сметка на адв. ЯВ. Д. Д., ЕГН **********, вписан в САК, в „А. Б.
Б.“ АД, с IBAN ***************;
- „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на адв. ЯВ. Д.
Д., ЕГН **********, вписан в САК, сумата от 1359 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв, съразмерно на
уважената част от иска.
– „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **************, да заплати на Д. Ж. ЕВТ., ЕГН **********, с
адрес: с. З., община Д., ул. „В.“ № **, сумата от 135 лева, представляващи
разноски за първа инстанция – депозити за вещи лица, съразмерно на
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
- „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пазарджик сумата от 1800 лева разноски за производството –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 лева – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА „Д** О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. ЯВ. Д.
Д., ЕГН **********, от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение в размер на 1880 лева, за осъществено
процесуално представителство и защита на Д. Ж. ЕВТ. по в. т. д. № 744 по
описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е постановено при участието на „ЗК Л. и.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, бул. „С.
ш.“ № ***, като трето лице – помагач на страната на ответника.
7
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8