№ 3045
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:..
при участието на секретаря .
като разгледа докладваното от .. Гражданско дело № 20241110107027 по
описа за 2024 година
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск срещу ответника, с който се иска от съда
да признае за установено, че не дължи на последния сумата в размер на 206.28лв., главница
110.08 мораторна лихва за периода от 28.07.2016г. до 31.03.2022г, както и сумата в 75лв. -
разноски , сторени по гр. д. № 19452/22 г. по описа на СРС,.
Ответникът счита искът за недължимост на сумата в размер над 206.28лв. за недопустими,
доколкото не и е заявявал в ЦКР, а признава , че задължението за заявената сума в регистъра
като дължима главница в размер на 206.28лв. е погасено по давност. Счита да не е дал повод
за образуване на иск, доколкото макар и погасена по давност тази сума , вземане останало с
възможност да бъде заплатено доброволно, а подаването на информация към Кредитния
регистър било нормативно задължение на ответника.
След изрична молба на ищеца исковете а недължимост на сумата в размер на на 110.08
мораторна лихва за периода от 28.07.2016г. до 31.03.2022г, както и сумата в 75лв. - разноски
, сторени по гр. д. № 19452/22 г. по описа на СРС са оттеглени ,поради което и с нарочно
определение, производството в тази му част , прекратено.
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест за съгласно разпоредбата на
чл.. 154 ГПК, а именно; при предявен отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват, а именно: да докаже: възникналото облигационно отношение между страните
и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на
претендираната цена, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да
1
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. ОТДЕлЕНО ЗА БЕЗСПОРНО
и НЕНУЖНО ЗА ДОКАЗВАНЕ, че ответникът признава вземането, за което е подал
информация в регистъра - в размер на 206.28лв., - представляващо главница по договор за
кредит от 18.03.2014г., действително да е погасена по давност.
С оглед горното по предявения иск няма спорни факти, няма и спор по правото, доколкото
ответникът изрично признава давностния срок за принудително събиране на сумата в размер
на 206.28 лв. действително да е изтекъл, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Спорът е дал ли е повод ответника за предявяване на иска.
По делото са представени доказателства за подадено извънсъдебно възражение отписване на
вземането от ЦКР по партида на ищеца, поради погасяване по давност на сумите, което не е
уважено от ответника, поради това, че в конкретния случай дружеството разполагало с
възможности за извънсъдебно събиране на естественото задължение, спрямо което е изтекла
погасителната давност, длъжникът е направил изрично възражение за изтеклата давност и
същото вече не е скрепено с държавна принуда. Единствената възможност за ред, различен
от съдебния на събиране на вземането е доброволното плащане, по аргумент от
разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В случая обаче, ищцата в заявлението си изрично е заявила, че
счита за погасено по давност задължението, което освен погасено по давност, не разполагало
и със скрепена сила на държавна принуда, поради това, че районният съд е е обезсилил
заповед за изпълнение и съответно дружеството не разполага с изпълнителен титул за
събиране на вземането..
Съгласно съдебната практика, изразена в Определение № 75/21.04.2017г. по ч. гр. д. №
1371/2017г. І г. о., Определение №95/22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г. на ВКС, ІV г. о.,
Определение № 318/25.07.2018г. поч. гр. д. № 2828/2018г. на ВКС, ІII г. о., Определение №
420/16.11.2018г. по ч. гр. д. №3300/2018г., III г. о. на ВКС; Определение № 468 от
18.12.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №4586/2018г., III г. о., ГК, както и най-новата съдебна
практика в тази насока, изразена вОпределение № 474 от 07.11.2019г. по ч. гр. д. №
3063/2019г. на ВКС, IV г. о., ГК, ответникът по отрицателния установителен иск за
недължимост на погасено по давност вземане е дал повод за образуване на делото, когато е
разполагал с изпълнителен титул или друга възможност за друга извънпроцесуална принуда.
В конкретния случай ответникът е бил титуляр на вземанията по процесния договор
за заем и в изпълнение на административните си задължения е подавал информация към
Централния регистър към БНБ, касаеща размерът на дължимите от ищцата по договора за
заем суми. Съдът намира, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на
настоящата претенция, доколкото преди завеждане на настоящото производство ищецът е
поискал да бъде получено волеизявление на нарочно отправено запитване, че вземанията са
погасени по давност и същите да бъдат отписани от Централния регистър към БНБ от
делото. В отговор на което, ответното дружество е посочило, че задължението на ищцата
продължава да съществува като естествено задължение. Ответникът е отказал да сключи
извънсъдебно споразумение, с което да се опростят задълженията на ищцата, което да е
2
основание за преустановяване на подаваната информация в ЦКР.
Това волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде
събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл.6, пар.1,
буква"е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април
2016 година да продължи да обработва личните данни. Тези волеизявления са довели и до
отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните - а именно събиране
на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква "а" от Регламент (ЕС)
2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора, за което
изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба №22/16.07.2009 г. на БНБ
следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за
ищцата в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл.17, пар.1 буква
"а" от Регламент (ЕС) 2016/679.
Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и
с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване на данни за
кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и
изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде
заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за
задължения на ищцата спрямо ответника, произтичащи от процесната цесия. /Така Решение
№ 12441/13.12.2023г. на ВАС V Отделение по адм. Д. № 8782/2023 г. /.
С оглед на горното , съдът счита, че ответникът е станал повод за завеждане на настоящото
дело с оглед невъзможността от доброволно уреждане на възникналия между страните спор
извънсъдебно. Поради което ответникът следва да понесе отговорността за разноските по
делото в допустимата му и основателна част. Общо сторените разноски от ищцата са в
размер на 550 лв., от които 150 лв. – държавна такса и 400 лв. – възнаграждение за един
адвокат, което не е прекомерно съобразно разпоредба на чл. 7 ал. 2, пр. 1 Наредба № 1/2004г.
ВАС, от които на ищеца следва да бъдат заплатени сумата в размер на 260.31 лв. (47.33 % от
общата претенция)
По отношение на частта на исковата претенция, за която е оттеглено сезирането на съда и е
прекратено производството, съдът счита, че ответникът, доколкото тези вземания не са били
предмет на подаваната информация в ЦКР , и производството в тази му част е прекратено
по искане на ищца, то последния дължи заплащане на разноски, съобразно прекратената
част на исковата претенция. Ответникът е направил искане за постановяване на разноски в
негова полза като претенцията е единствено за юрисконсултско възнаграждение, което
следва да се определи от съда в размер на 100 лв., от които на ответника следва да се
заплатят сумата в размер на 52 .67 лв. ( 52.67 % от общата сума за разноските)
Воден от горното, Софийски районен съд:
РЕШИ:
3
Признава за установено по предявен от А. К. И. с ЕГН ********** срещу .... иск с правно
основание чл. 124 , ал. 1 ЗЗД, че А. К. И. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ НА .... сумата в
размер на 206.28лв., главницапо договор за потребителски кредит №.....г, поради настъпила
погасителна давност.
ОСЪЖДА .... да заплати на А. К. И. с ЕГН ********** сумата в размер на 260.31 лв. –
разноски сторени в настоящото производство, съобразно уважената част от ищцовата
претенция.
ОСЪЖДА А. К. И. с ЕГН ********** да заплати на .... сумата в размер на 52 .67 лв –
разноски сторени в настоящото производство, съобразно прекратената част от исковата
претенция.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на препис.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4