Р Е Ш
Е Н И
Е №159
гр. Пазарджик, 10.05.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Мариана Димитрова
при секретаря Г. Младенова, като разгледа докладваното
от съдията ИЛИЕВ в.гр.д.№188 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение №315/29.11.2018г. постановено по гр.д.№80/2018г. по описа на РС -
Велинград е признато за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на
ответниците Р.М.Б., ЕГН ********** и Х.М.Б., ЕГН **********,*** и съпругите им
– А.Ф.Б., ЕГН ********** и Д.Л.Б., ЕГН **********, че ищците И.Н.Б., ЕГН **********
и Х.М.Б., ЕГН ********** ***, са собственици на реално обособена част с площ от
81 кв.м., /включена погрешно със Заповед №8561/21.07.1983г. на кмета на Община
Велинград в границите на съседния ***вместо в ***, кв.м. 50/, попадаща между
северозападната имотна граница на имот пл.№* по плана от 1975г. и югоизточната
регулационна линия на ***по действащия регулационен план на гр.С., област Пазарджик, както и на обора с площ 21 кв.м.
върху северната част на тази площ и са осъдени ответниците да отстъпят
собствеността и предадат владението върху описаните имоти на ищците.
Осъдени
са ответниците Р.М.Б., Х.М.Б., А.Ф.Б. и Д.Л.Б. да заплатят на ищците И.Н.Б. и Х.М.Б.
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1 170лв.
Така
постановеното решение се обжалва изцяло в срок с въззивна жалба от адв.З. -
пълномощник на Х.Б. и Р.Б.. В жалбата са наведи доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Неправилно било прието от съда, че
ищците по делото са доказали правото си на собственост върху процесния имот,
като се развиват подробни съображения в тази насока. Неправилно
първоинстационният съд отказал допускането на тройна СТЕ, както и неправилно
било оставено без уважение искането за допускане производство по оспорване на
процесния нотариален акт. На следващо място се твърди, че не са налице
предпоставките на фактическия състав на чл.108 ЗС, за да бъде уважена
претенцията, затова следвало да бъде отхвърлена. Позовава се на изтекла
придобивна давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск с правно основание чл.108 ЗС и присъждане на деловодните
разноски за двете съдебни инстанции. Прави искане за събиране на
доказателства , които не са допуснати от пъроинстанционния съд на гр.Велинград.
С
молба, наименована „въззивна жалба“ ответниците Д.Б. и А.Б. заявяват, че се
присъединяват към подадената въззивна жалба от ответниците Х. и Р. Б.,като на
осн.чл.265 от ГПК същите са присъединени към подадената въззивна жалба срещу
решение №315/29.11.2018г. по гр.д.№80/2018г. по описа на ВРС.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил отговор от адв. Ш. – пълномощник на И. и Х. Б., в
който се оспорва подадената въззивна жалба. Не се сочат доказателства и не
правят доказателствени искания. Формулирано е
искане да се остави жалбата без уважение и потвърди решението на
първоинстанционния съд. Изложени
са съображения по направените доказателствени искания, че не следва да бъдат
уважавани, тъй като са несвоевременни и извън предмета на спора. Претендират се разноски.
Пазарджишкият
окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от
компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страни с правен интерес, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С
определение №162/03.04.2019г. съдът се е произнесъл по направените
доказателствени искания, като е оставил същите без уважение.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, и във връзка с твърденията на страните, съдът
констатира следното от фактическа страна:
В предявената искова молба от И.Н.Б. и Х.М.Б. против Р.М.Б., Х.М.Б., А.Ф.Б. и Д.Л.Б.,
се твърди, че съгласно н.а.№88, том II, н.д.№265/2014г. и н.а.№693, т.III,
н.д.№9721975 г., са собственици на УПИ, означен по плана на гр.С. като парцел ***,
кв.50, с административен адрес - С., улица ***, при граници: от изток-дере, от
запад ***, от север - *** и от юг- улица, ведно със сгради, застроени върху
него.
Този УПИ, съгласно Удостоверение №0518/07.04.2017г.,
издадено на Община С. бил идентичен с част от парцел ***/*/ в кв.60 по
обезсиления план на гр.С. от 1975г., като планът бил одобрен със Заповед
№8561/21.07.1983г. на кмета на Община Велинград.
Гореописаният имот е бил придобит от М.И.Б. -
наследодател на ищците по силата на н.а.№347, том ІІ, н.д.№756/1969г., чрез
замяна с негов братовчед Р.М.Б., като М.Б. е предоставил в собственост на Р.Б.
собствения си, съседен на описания по-горе парцел ***, двата в кв.17 по
действащия към 1969г. план на село С..
Твърди се, че собственият на ищците УПИ по действащия
план от 1983г., записан като парцел ***, кв.50, е бил записан съгласно плана от
1975г. като парцел *** в кв.60, а преди плана от 1975г. се е водел като парцел ***,
кв.17.
При одобряването на действащия план на гр.С. със
Заповед №8561/21.07.1983г. на Кмета на Община Велинград, били направени три
грешки, изразяващи се в следното:
1) двата съседни парцела с номера съгласно плана от
1975г., а именно: парцел ***в кв.60, записван и като ***, кв.60 от една страна
и парцел ***, кв. 60 получили един и същи кадастрален номер - *** в кв.50 с
плана от 1983г.;
2/ Била изместена регулационната граница между тях по
начин, по който 81 кв.м. от *** в цялата му северозападна част били включени в
границите на съседния ***;
3/ Югозападната стопанска постройка /плевня, обор/,
долепена до стопанската постройка на съседите от ***, била заснета като едно
цяло с плевнята на съседите, без разделителна стена и почти изцяло попада в
техния парцел. Т.е.- в плана не съществува стената между двете стопански
постройки и поради погрешното заснемане на площта от 81 кв.м., описана по-горе
като част от ***, плевнята на ищците, построена върху тази площ, е заснета като
попадаща върху ***.
Ищците твърдят, че до скоро ползвали плевнята си и
частта от дворното място с площ 81 кв.м., неправомерно включено в съседния ***,
кв.50 вместо в техния имот за достъп до плевнята, но съседите им започвали да
оспорват правото на ищците на собственост върху тази част от терена в размер на
81 кв.м. и плевнята, която ищците били построили преди повече от 40 години и
ползвали спокойно до момента, като нейни собственици. Твърди се, че имало
уговорка между ищците и М.М.Б., баща на ответниците, да се отстрани грешното
заснемане на имота и да бъде уредена извънсъдебно собствеността на обора и на
тези 81 кв.м., които той не оспорвал, че са част от имота на ищците. Но
впоследствие бащата на ответниците не изпълнил обещаното уреждане на имотния
проблем с грешката в кадастъра. На няколко пъти ищците го подканяли да уредят
отношенията си, но той отказвал с аргумент, че собственици вече са синовете му
и той не можел да подписва нищо.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което
признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 81 кв.м.,
включени погрешно в границите на съседния ***вместо в ***, кв.50 и на обор с
площ 21 кв.м. и да се осъдят ответниците да им отстъпят собствеността и
предадат владението върху тях.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, в
който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, с подробно
изложени съображения в тази насока. Оспорва се иска при твърдението, че
действащият регулационен план е приложен. Излагат противоречиви твърдения за
настъпило отчуждително действие на регулационния план, а от друга страна се
твърди,че регулационната линия между *** и *** съвпада с имотната граница.
Ответниците твърдят,че цялата стопанска сграда попада в техния имот, а ищците
ползвали без основание част от нея, преминавайки през имота им. Сочат
доказателства и претендират разноски.
За изясняване на фактическата страна по спора са
разпитани свидетели и е изслушана eкспертиза.
Въззивният съд като прецени доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Установява се от приетите
по делото писмени доказателства – н.а.№88, том II, н.д.№265/2014г. и н.а.№693,
том III, н.д. №972/1975г., че ищците са собственици на урегулиран поземлен
имот, означен по плана на гр.С. като парцел *** в кв.50, с административен
адрес: гр.С., улица ***, ведно със сградите, застроени върху него.
От приетия по делото н.а.№693 се установява, че
процесният имот е бил придобит освен от Х.М.Б., още и от праводателя на И.Н.Б. –
Н. Б.. Видно от съдържанието на
нотариалния акт, в документа дарените лица са записани като Н. и Е. Б..
В тази връзка по делото са приети удостоверения за идентичност на лице с
различни имена №ГР-0803/29.12.2017г. и №ГР-0804/29.12.2017г., издадени от
Община С., от които е видно, че лицето Х.М.Б. е идентично с Е.Е. Б., а Н.М.Б. е
идентично с Н.Е.Б..
По делото е приложено и удостоверение за идентичност
на лице с различни имена, от които е видно, че лицето М.И.Б. е идентично с лицата
Е.Д.Б. и М.И.Б., както и че лицето М.И.Б. е идентично с лицата Е.Д.Б. и М.И.Б.
с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на дата 08.11.2002г. /Удостоверение №
ГР- 0787/18.12.2017г./.
Установява се от приложеното удостоверение за
наследници, че М.И.Б. е оставил за свои наследници по закон пет сина – А., Н., Х.,
М.и И. М.Б., които заедно, чрез покупко-продажба са прехвърлили на ответниците
своето право на собственост върху съседния, наследствен ***в кв.50 по плана на С.
ведно със застроени върху него обекти по силата на н.а.№41, том I, рег.346,
н.д.№35/29.12.2008г.и н.а.№42, том I, н.д.№36/2008г., ведно с построени върху
него сгради.
По делото е установено, че и двата съседни процесни
парцела са били притежание на М.И.Б., от които имотът на ответниците - записан
по разписен лист, придобит по давност и имотът на ищците, придобит по договор
за замяна с Р.Б. по силата на н.а.№347, том II, н.д.№756/29.11.1969г. чрез
замяна с друг имот на М.Б..
Установено е по делото, че до изповядването на
сделките в полза на ответниците, техният имот е бил собственост на всички
наследници на М.Б., които са записани като продавачи. Върху този имот назад във
времето е имало стара наследствена съща, впоследствие съборена и построена на
нейно място нова през 1961г., която е прехвърлена с горните актове на
ответниците по етажи, а в рамките на 2-3 години след 1961г. в североизточната
част на техния имот е построена от М.Б. селскостопанската сграда, прехвърлена
на ответниците със същите нотариални актове. Тази селскостопанска сграда е
стигала до самата граница с имота на Р.Б. в югоизточната си част, попадаща в
самия ъгъл на имота, образуван от границата с имота на Р.Б. и сегашния *** в
кв.50.
Установява се от приложените по делото писмени
доказателства, вкл. н.а.№88, том II, н.д.265/22.12.2014г., че след замяната с Р.Б.,
имотът е подарен от М.Б. /Е. Б./ на ищеца Х.М.Б. /Е.Е.Б./ и Н.М.Б. /Н.Е.Б./,
праводател на ищеца И.Н.Б.. Върху този имот е построена на калкан къща, също
предмет на отчуждителни сделки, която не е предмет на делото. Върху имота на
ищците е построена стопанска постройка, залепена за старата стопанска постройка
в съседния имот на М.Б.. Тази стопанска сграда е построена след замяната с Р.Б.
и последващото прехвърляне на южния имот в полза на Нури и Х. Б.. Тази сграда е
разположена в самия северозападен ъгъл на имота на някогашния парцел на Р.Б. и за нея
ищцовата страна твърди, че поради грешното заснемане тази сграда, същата попада
в имота на ответниците, вместо в някогашния имот на Р.Б., като е била заличена
калканната й стена със старата стопанска сграда, разположена в посока
северозапад.
От депозираните по делото доказателства, се
установява, че ищецът Х.Б. е ползвал за своите нужди и част от старата
стопанска сграда, построена в имота на ответниците, както и че за източната
стена на стопанската постройка на ищците в посока изток е изграден дърварник,
който не е предмет на делото. Безспорно се установява и обстоятелството, че
двата съседни поземлени имота не са били разделяни от ограда до 2017г. и площта
южно от жилищната сграда на ответните е била ползвана за достъп по стопанските
сгради в дъното на имота и от ищците по делото.
От депозираните по делото показания на свидетеля М.Б.,
се установява, че е имало уговорка с братята му Х. и Н./баща на ищеца И.Б./ и
адвокат Р. А., че ще уреди статута на част от терена за ползване от тях, но
впоследствие това не е било сторено.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно–техническа
експертиза се установява, че е налице записване с един и същи кадастрален номер
по плана от 1983г. на двата парцела от предходния план, като за двата имота е
бил създаден и обозначен общ имот с пл.№* с площ от 1 182 кв.м. Няма
заповед за извършеното обединяване на двата съседни имота в един и обозначени с
общ кадастрален номер. При трансформирането на парцел-***и на парцел-*** в
кв.60 от обезсиления план на гр.С. от 1956г. върху сега действащия регулационен
и кадастрален план на гр.С. за имот с пл.№ * с площ от 1 182 м.кв. с отредени ***
в кв.50 и ***в кв.50 се установява, че площ от 81 кв.м. е включена в ***, както
и част от стопанската сграда, разположена в дъното на поземления имот с площ от
21м.кв. На място е изградена ограда от метална мрежа на метални колове,
замонолитени в земята по регулационната граница между ***и ***в кв.50 по плана
на гр.С., за която са издадени съответните строителни книжа - Разрешение за
строеж №46/28.08.2017г. за строеж на „Плътна ограда по югоизточната рег.линия
на ***в кв.50" с дължина от 30 м.л. и височина до 2,20 м.л., разположена
изцяло в имота на Х. и Р. Б.и Протокол за определяне на строителна линия и ниво
на строежа на „Плътна ограда по югоизточната рег.линия на ***в кв.50", без
дата.
При
така установеното от фактическа страна въззивният съд прави следните изводи от
правна страна: Установи
се от събрания по делото доказателствен материал,че правното основание за
собствеността на ищците върху частта от поземления имот, предмет на
настоящото дело, са посочените по-горе сделки- ДАРЕНИЕ на целия ***,
включително на погрешно заснетите 81 кв.м. от него, заснети съгласно действащия
план на С. като част от имота на ответниците, че владението на ищците
/респективно присъединеното владение от праводателите на ищеца И.Б./ по
отношение на северозападната граница на имота - границата с ответниците, е
осъществявано по вярната имотна граница, т.е.- по границата от предходния план
на С. и е включвало площта от 81кв.м., погрешно присъединена с плана на С.,
одобрен през 1983г. към имота на ответниците, владението върху която част,
придобита чрез дарение те не са изгубвали във времето от 1975г. до края на
2017г., когато е поставена оградата по новата регулационна граница. В този
смисъл е доказана собствеността на
ищците върху стопанската постройка на 21 кв.м., построена в северозападната
част на придобития по дарение имот от ищците с нотариален акт 693, том III,
н.д. 972/15.03.1975г., вписан том 41, стр.340, която част от имота е заснета
погрешно като част от имота на ответниците с плана на С. от 1983г., като същата
е собственост на ищците по приращение.
Като
неоснователно съдът намира оплакването на жалбоподателите,че от съда в съдебно
заседание от 29.10.2018г. е отказано оспорването на нот.акт за дарение
№693/15.03.1975г. ,тъй като такова не е направено по надлежен ред от страната,а е заявено
„посочения нот.акт поради дарението не е отбелязана площа“ ,т.е не става ясно
кое е било предмет на оспорването ,площа на имота или сделката.
Неоснователни
са наведените доводи на жалбоподателите
по отношение единствено на площа на имота по извършените сделки,тъй като не са
отчетени обстоятелствата,че освен площ имотите притежават и индивидуализилращи
белези-номер,граници ,съседи,които са определящи идентичността на
имотите,съответно собствеността и вещноправните им характеристики независимо от
различието на площите им отразени в документите за собственост.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателите,че бло установено,че ответниците владеят
имота като добросъвестни владелци в продължение на 8год.,тъй като до 2017г.
между имотите на страните ограда не е съществувала и спорната площ се е
ползвала и от двете страни по начин идентичен с начина на ползването и години
назад-обстоятелство установено от събраните по делото гласни доказателства и от
показанията на бащата на ответниците ,т-е спорове за собственост не е имало доколкото
спорната част се е ползвала и от ищците и от ответниците. В
конкретният случай, от приетите по делото доказателства,в това число и приетата
СТЕ , се установи, че ищците са
собственици на 81 кв.м., / със заповед Заповед № 8561/21.07.1983г. на кмета
на Община Велинград включени погрешно в границите на съседния ***вместо в ***, кв.м. 50 и на обора с площ 21 кв.м. В
тази насока въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията на жалбоподателите
за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд като с определение №162
от 03.04.2019г. е оставил без уважение направеното искане за допускане на
тройна СТЕ .
Когато
реална част от поземлен имот е неправилно заснета като част от съседен имот или
изобщо не е заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта, е допустим
иск за собственост по Закона за собствеността дори да не е проведена
административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената
кадастрална карта и регистри и да не е воден специалния иск по чл. 54, ал. 2
(нов) ЗКИР. В своята трайна практика ВКС определя, че в производството по иска
за собственост съдът трябва да изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта, каквато в случая е доказана.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че при
одобряването на действащия план на град С. / със Заповед № 856/21.07.1983г. на
Кмета на Община Велинград/ действително са били направени следните грешки-на
първо място- двата съседни парцела с
номера съгласно плана от 1975г: парцел ***в кв. 60, записван и като ***, кв. 60
от една страна и парцел ***, кв.. 60 са получили един и същи кадастрален номер
-* в кв. 50 с плана от 1983г. ,на второ място- била е изместена регулационната
граница между тях по начин, по който 81 кв.м. от *** в цялата му северозападна
част са включени в границите на съседния ***;и на последно място- Западната
половина от плевнята на ищците, долепена до плевнята на съседите им от ***,
построена върху североизточната част на имота на ищците е заснета върху ***,
кв. 50 и не е била нанесена нейната северна стена. Т.е установи се от приетите по делото
доказателствен материал, че са налице твърдените от ищцовата страна грешки в
одобрената кадастрална карта, поради което следва да се направи извод, че
ищците са собственици на 81 кв.м., / със
заповед Заповед № 8561/21.07.1983г. на кмета на Община Велинград, включени
погрешно в границите на съседния ***вместо в
***, кв.м. 50 и на обора с площ 21 кв.м. върху северната част на тази
площ/, а ответниците следва да бъдат
осъдени да отстъпят собствеността
и предадат владението върху тях.
При така
установеното въззивният съд приема, че са налице кумулативно всички
предпоставки, обуславящи основателността на предявеният иск по чл. 108 ЗС и
същият следва да бъде уважен,като се осъдят ответниците да предадат на ищците владението върху процесните имоти . Въз
основа на установената по делото фактическа страна на спора , районния съд е достигнал до същите правни изводи постановявайки обоснован
и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да
бъде потвърден.
Не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване
на решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК при постановяване на обжалваното
решение районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил
доводите на страните.Въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото в тежест
на жалбоподателите следва да се възложат направените от ответниците
съдебно-деловодни разноски в р-р на 600лв. представляващи
адв.възнаграждение на адв.М.Ш. ***,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.04.2019г.
На осн.чл.280,ал.2 от ГПК
решението подлежи на обжалване . Водим от горното Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №315/29.11.2018г. на районен съд Велинград
, постановено
по гр. д.№80/2018г.по
описа на същия съд. ОСЪЖДА Р.М.Б.,ЕГН-**********,
Х.М.Б.,ЕГН-**********, А.Ф.Б.,ЕГН-********** и Д.Л.Б.,ЕГН-********** ***, да
заплатят на ищците И.Н.Б.,ЕГН-********** и Х.М.Б.,ЕГН-********** *** А разноски
в р-р на 600лв. представляващи адв.възнаграждение на адв.М.Ш. ***, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 10.04.2019г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.