Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7954 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът П.Г.И. е предявил срещу ответницата И.Й.И. иск с правно основание чл. 29, ал.1 във вр. чл. 27 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за унищожаване на сключените между ищеца и ответницата договори за покупко-продажба обективирани в:

1. Нотариален акт №23, т. І, рег.№1060, н.дело №23/2020 г. на нотариус с рег.№030 на НК, вписан в Служба по вписванията с рег.№2729/2020 г., акт №78, т. V, дело №1638/2020 г., с който ищецът продава на ответницата – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор №68134.902.240.2.3 с площ от 87.40 кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №3 по плана, без посочена площ в документа за собственост, с данъчно декларирана площ от 13.65 кв.м., ведно с прилежащото ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №2, без посочена площ в документа за собственост, с данъчно декларирана площ от 21.20 кв.м., ведно с припадащите се 33.29/100 идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, и ведно с 1/3 идеална част от позембения имот, в който е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор №68134.902.240, находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „*******с площ от 246 кв.м., за сумата от 30 000.00 лв.

2. Нотариален акт №24, т. І, рег.№1061, н.дело №24/2020 г. на нотариус с рег.№030 на НК, вписан в Служба по вписванията с рег.№2736/2020 г., акт №52, т. V, дело №1651/2020 г., с който ищецът продава на ответницата – СГРАДА с идентификатор №68134.902.240.1, която сграда, съгласно документ за собственост     , представлява ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „*******с площ от 246 кв.м., за сумата от 5 000.00 лв.

В исковата молба се излагат твърдения, че горепосочените договори са сключени в резулатат на измама, тъй като ответницата е въвела ищеца в заблуждение, относно предмета и съдържанието на същите. Ищецът сочи, че имал намерение да прехвърли на ответницата горепосочените недвижими имоти срещу нейно насрещно задължение да го гледа и издържа и при уговорено право на ползване в полза на дъщеря му И.П.Д.която била поставена под запрещение и в тежко здравословно състояние. На 20.01.2020 г. по искане на ответницата ищецът подписал пълномощно в полза на нейната сестра – Л.Й.Р., като твърди че му било обяснено, че същото е необходимо, за да може тя да му оказва съдействие при получаване на пенсията.

След 14.02.2020 г. ответницата преустановила контактите си с ищеца и той установил, че съдържанието на сключените договори не отговаря на действително постигнатото между тях съгласие. Ищецът навежда подробни доводи, че никога не е изразявал съгласие с условията, уговорени в горепосочените договори и никога не би продал имотите на договорените цени, които били очевидно неизгодни. Сочи, че не е получил сумата от 5 000.00 лв., представляваща уговорена продажна цена за гаража, а преведената на 29.01.2020 г., 07.02.2020 г. и 13.02.2020 г. по банковата му сметка от ответницата И.Й.И. сума в общ размер от 30 000.00 лв., била изтеглена от пълномощника му Л.Й.Р. съответно на 03.02.2020 г., 07.02.2020 г. и 14.02.2020 г.

С оглед на гореизложеното моли съдът да унищожи сключените договори за покупко-продажба на недвижими имоти.

При условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като навежда доводи, че горепосочените договори са нищожни, поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че ответницата е използвала напредналата му възраст, за да го подведе да сключи процесните договори, с които е придобила недвижими имоти на значителна стойност при изключително неизгодни за продавача условия, и дори без да заплати уговорената цена. Твърди, че огромната разлика между пазарната стойност на продадените имоти и уговорената между страните продажна цена представлява самостоятелно нарушаване на добрите нрави, водещо до нищожност на договорите. С оглед на гореизложеното моли съдът за прогласи нищожността на сключените договори за покупко-продажба на недвижими имоти.

При условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 87 ЗЗД за разваляне на процесните договори, поради пълно неизпълнение от страна на ответницата на задължението за заплащане на уговорената продажна цена, като твърди, че не е получавал такава. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата И.Й.И. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с които оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и предявените искове. Навежда подробни доводи, че ищецът пожелал да й прехвърли правото на собственост върху горепосочените недвижими имоти, тъй като имал притеснения за злонамерени действия от страна на близки роднини и предпочитал да си гарантира, че с получената от продажбата парична сума, ще може да осигури средства за собствената си издръжка, като продължи да живее в процесния апартамент.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за сума в общ размер от 35 000.00 лв., платена на П.Г.И. като продажна цена по горепосочените договори за покупко-продажба, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 15.01.2021 г., при начална липса на основание. Претендира разноски.

 Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че П.Г.И. и И.Й.И. са сключили следните договори за покупко-продажба обективирани в:

1. Нотариален акт №23, т. І, рег.№1060, н.дело №23/2020 г. на нотариус с рег.№030 на НК, вписан в Служба по вписванията с рег.№2729/2020 г., акт №78, т. V, дело №1638/2020 г., с който ищецът продава на ответницата – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор №68134.902.240.2.3 с площ от 87.40 кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №3 по плана, без посочена площ в документа за собственост, с данъчно декларирана площ от 13.65 кв.м., ведно с прилежащото ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №2, без посочена площ в документа за собственост, с данъчно декларирана площ от 21.20 кв.м., ведно с припадащите се 33.29/100 идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, и ведно с 1/3 идеална част от позембения имот, в който е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор №68134.902.240, находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „*******с площ от 246 кв.м., за сумата от 30 000.00 лв.

2. Нотариален акт №24, т. І, рег.№1061, н.дело №24/2020 г. на нотариус с рег.№030 на НК, вписан в Служба по вписванията с рег.№2736/2020 г., акт №52, т. V, дело №1651/2020 г., с който ищецът продава на ответницата – СГРАДА с идентификатор №68134.902.240.1, която сграда, съгласно документ за собственост     , представлява ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „*******с площ от 246 кв.м., за сумата от 5 000.00 лв.

           От заключението на приетата по делото първоначална СТЕ се установява, че общата пазарна стойност на апартамента (включителното избеното и таванско помещение), гаража и 1/3 от дворното място възлиза на сумата от 257 264.00 лв. От заключението на приетата повторна СТЕ се установява, че общата пазарна стойност на жилището с прилежащи таван (преустроен в ателие - незавършен), мазе, гараж и 1/3 от дворното място възлиза на сумата от 349 500.00 лв., като правото на ползване на апартамента е на стойност 75 700.00 лв., определено по ЗМДТ.

         От показанията на свидетеля В.Р.В.се установява, че ищецът му споделял, че има намерение да прехвърли имотите си на някой, който да се грижи за него и да го издържа. Сочи, че през 2020 г. ищецът му разказал, че е подписал някакви документи, и установил, че ищецът е продал имотите си на ответницата. Свидетелства, че ищецът бил много разстроен от случилото се, плакал цяла нощ и твърдял, че не е получил никакви пари за продажбата.

          От показанията на свидетелката Р.Б.Е.се установява, че свидетелката съдействала на ищеца и ответницата, като ги насочила към адвокат и присъствала на консултацията с него. Сочи, че ищецът се притеснявал някой да не му навреди и искала да продаде имотите си, за да получи някакви средства за да се издържа, като бил категоричен, че не иска ответницата да се грижи за него.

            От показанията на свидетелката М.Р.В.се установява, че ищецът имал желание някой да се грижи за него, като това била целта на сключената с ответницата сделка, за която ищецът й споделял, че е бил измамен.

            От показанията на свидетеля Т.М.Г., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че свидетелят работи като помощник нотариус в кантората на Нотариус Ц.С.и познава страните  по делото във връзка със сключените между тях договори за покупко-продажба. Сочи, че преди сключване на процесните договори ги е прочел на страните и се уверил, че те разбират тяхното съдържание, като ищецът бил адекватен и спокоен.

           От показанията на свидетеля В.И.И.се установява, че се е виждал с ищеца няколко пъти, когато придружавал ответницата при посещенията й при него. Свидетелства, че ищецът му споделил, че е решил да продаде имота си на ответницата, за да получи някакви пари, с които да си подсигури старините. Сочи, че ответницата полагала грижи за ищеца и му помагала при пазаруване.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска с правно основание чл. 29, ал.1 във вр. чл. 27 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗЗД, измамата е основание за унищожаване на договора, като фактическият състав изисква при сключването на договора едната страна да е била подведена от другата чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Фактическият състав на измамата по чл. 29, ал.1 ЗЗД изисква: да е сключена сделка; едната страна по сделката да е била в заблуждение относно характера и/или последиците от сделката; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението. Като основен критерий за наличие на предпоставките по чл. 29 ЗЗД се определя това, че измамата като основание за унищожаемост на сделките, следва така да е опорочила волята на лицето, че ако последното би действало съзнавайки действителното положение никога не би сключило такава сделка.         Въвеждането в заблуждение (създаването на неверни представи), с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася до фактическия състав на сделката, т.е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл. 29 ЗЗД. Това е така, тъй като предметът, основанието, формата, клаузите за условие, срок, тежест, са елементи от съдържанието на сделката, които се определят от волевия акт, обхващат се от съдържанието на волята, която може да бъде опорочена.

По предявения иск с  правно основание чл. 29, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е бил подведен от ответницата да сключи процесните договори за покупко-продажба на недвижими имоти – чрез умишлено предизвикване, създаване и/или поддържане у него на невярна представа относно определени обстоятелства от фактическия състав на сделката – относно нейното съдържание, характер и последиците.

От събраните по делото гласни доказателства не се установява твърдението на ищеца, че ответницата го е подвела да сключи процесните договори за покупко-продажба на недвижими имоти чрез предизвикване или поддържане у него на неверни представи.

Ищецът твърди, че при изповядването на сделките не е съзнавал "действителното положение", че не сключва договор за издръжка и гледане. Тези твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото. Ищецът е бил запознат със съдържанието на нотариалните актове, което се установява си от показанията на разпитания по делото свидетел Т.М.Г. и от съдържанието на самите документи (неоспорени в тази част), където нотариусът е удостоверил прочитането на акта и изявлението на страните, че разбират смисъла и значението на договора. В текста на нотариалните актове ясно, разбираемо и недвусмислено е отразена волята на страните да сключат договор за продажба със запазване от ищеца на правото на ползване върху имотите. Не се установява от други доказателства, освен от твърденията на самия ищец, възпроизведени в показанията на свидетелите В.Р.В.и М.Р.В., че същият е бил мотивиран да сключи договора с обещание за полагане на грижи от ответницата. От показанията на свидетелката Р.Б.Е.се установява, че очакванията на ищеца да получава грижи от ответницата са били свързани с възприемането на ответницата като близък роднина, а не с обещание от нейна страна в този смисъл.

Не е доказателство за умишлено въвеждане в заблуждение и превеждането на паричните суми по банкова сметка ***ълномощено от него лице. Превеждането на паричните суми по сметка на ищеца следва да се приеме като надлежно плащане по процесните договори за покупко-продажба.

Поради изложеното съдът намира за недоказани твърденията за въвеждане в заблуждение на ищеца П.Г.И., относно характера и правните последици на процесните договори за покупко-продажба. Това обуславя извод за неоснователност на предявения главен  иск с правно основание чл. 29 ал. 1 от ЗЗД.

           Относно иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД:

 Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Трайна е практиката на ВКС, че липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.

Нарушението на добрите нрави обаче следва да се разглежда с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само с оглед индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Преценката за нищожност на това основание всякога следва да е конкретна, с оглед на установените по делото факти, свързани с индивидуалния интерес на всеки конкретен правен субект – страна по сделката, на конкретно установени факти за цената на сделката, за данъчната оценка и пазарната цена, като само съпоставката на всички конкретно установени факти във всеки конкретен случай, би могла да формира извод за такава липса на еквивалентност на насрещните престации, която води до нарушаване на добрите нрави (в този смисъл -  Решение № 119/22.03.2012 г. по гр.д.№ 485/2011 г. на ВКС, Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.№ 2293/2015 г. на ВКС – 3-то гр.отд., Решение № 166/07.02.2017 г. по т.д.№ 950/2015 г. ВКС – 2-ро търг. отд., и др.).

Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона (решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия, и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави (решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Следва да се отбележи, че при двустранните възмездни договори, какъвто е договорът за покупко-продажба, съществува тази особеност, че нулева престация на едната страна води до друг порок на волята (специален) – липса на основание. За да се проведе разграничение между порока "противоречие на добрите нрави" поради нееквивалентност на престациите и порока "липса на основание", следва да се отчете следното: За покупко-продажба, при която цената е незначителна – практически нулева, липсва основанието за продавача да прехвърли собствеността върху притежаваната от него вещ – липсва възмездният характер на сделката (този случай на липса на основание е аналогичен на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, когато прехвърлителят е неизлечимо и тежко болен и приобретателят знае за това състояние).   Порокът "противоречие на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите" включва онази група от случаи, при които, без цената по сделката да клони към нула, съществено се отклонява от оценката на имуществото, което се прехвърля срещу тази цена, като във всеки случай следва индивидуално да се преценява видът на престацията – естеството на вещта, има ли тя пазар, бързо ликвидна ли е и т.н. Отделно от това следва да се държи сметка, дали има симулация относно цената, каквато практика съществува при сключване на възмездни сделки с недвижими имоти за целите на плащане на такси и данъци в по-нисък размер. Ако страна по сделката твърди и докаже, че вписаната цена е симулативна, а действителната е по-висока, следва да се преценява действителната цена, която страните са уговорили и разплатили, а не вписаната в нотариалния акт.

          В процесния случай за установяване на пазарната стойност на имотите към момента на продажбите са допуснати и изслушани първоначална и  повторна съдебно-технически експертизи. От заключението на първоначална СТЕ се установява, че общата пазарна стойност на апартамента (включителното избеното и таванско помещение), гаража и 1/3 от дворното място възлиза на сумата от 257 264.00 лв. От заключението на повторната СТЕ се установява, че общата пазарна стойност на жилището с прилежащи таван (преустроен в ателие - незавършен), мазе, гараж и 1/3 от дворното място възлиза на сумата от 349 500.00 лв., като правото на ползване на апартамента е на стойност 75 700.00 лв., определено по ЗМДТ.

         По делото не са ангажирани доказателства относно градоустройствения статут на имота, които да обосноват различна пазарна стойност от посочената.

Уговорената между страните продажна цена от общо 35 000.00 лв. е значително по-ниска (почти десет пъти) от пазарната цена на имота в размер на 349 500.00 лв. и от данъчната му оценка в размер на 129 271.10 лв. В случая естеството на вещта (недвижим имот) е такова, че тя не подлежи на бърза развала или на някакъв вид скоростна обезценка, което да влияе на пазарните условия и да прави обоснована бързата й продажба, дори и на занижена цена. Ето защо съдът приема, че уговорената между страните цена е значително нееквивалентна на насрещната престация – съобразно средната пазарната стойност на имота, поради което сделката нарушава принципа на справедливост в гражданските правоотношения и противоречи на добрите нрави. Този порок води до нищожност на сделката.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД е основателен – установи се твърдяния порок на волята при сключване на процесните договори за продажба на недвижими имоти, поради това същите следва да бъде признати за нищожни.

          Относно насрещния иск с правно основание  чл. 55, ал.1 ЗЗД:

Основните предпоставки на института на неоснователно обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. „Получаването” предпоставя „даването” и е фактическо действие, което подлежи на доказване от страна на ищеца. Съобразно правилото на чл. 55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, е да докаже факта на даването, респ. плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, на това даване, респ. плащане, както и че е налице основание за неговото задържане.

В тежест на ответната страна е да установи основание за получаване на сумата. Нищожния договор не поражда правни последици, поради което даденото по нищожен договор подлежи на връщане поради начална липса на основание. В конкретния случай в производството по настоящето дело съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД е основателен – установи се твърдяния порок на волята при сключване на процесните договори за продажба на недвижими имоти, поради това същите следва да бъде признати за нищожни.

Претенцията на ищцата по насрещния иск - И.Й.И., в качеството на купувач по процесните договори за продажба на недвижими имоти, е връщане на платената продажна цена, която видно от приложения договор е уговорена в общ размер от 35 000.00 лв. 

От представените по делото писмени доказателства – извлечение по сметка от 02.02.2020 г. и баланс (лист 25 – 26 от делото) и платежни нареждания – 3 бр. (лист 71 - 73 от делото) се установява, че И.Й.И. е изплатила на П.Г.И. сума в общ размер от 30 000.00 лв., при посочено основание «вноска за закупуване на имот». Горепосочените обстоятелства не са спорни между страните по делото и изрично са потвърдени от ищеца по първоначалния иск П.Г.И. в исковата молба.

По отношение твърденията на П.Г.И., че след направените от И.Й.И. преводи по неговата банкова сметка, *** Л.Й.Р., следва са се посочи, че посоченото лице е действало като негов пълномощник и обстоятелството, дали същите са му били предадени не касае изпълнението на задължението на купувача да престира продажната цена по процесните договори, а единствено мандатното отношение между пълномощника и упълномощителя.

Поради което следва да се приеме, че доколкото И.Й.И. е престирала така посочената сума в общ размер от 30 000.00 лв. в изпълнение на сключените договори за покупко – продажба, които като нищожни не пораждат правни последици, същата подлежи на връщане поради начална липса на основание.

По изложените съображения искът с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата до 30 000.00 лв. и отхвърлен за остатъка до пълния предявения размер.

Относно разноските по производството

При този изход на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3 642.86 лв. (представляващи сбор от заплатено адвокатско възнаграждение, внесена държавна такса и депозит за вещо лице), а тези на ответницата – съразмерно с  отхвърлената част (чл. 78, ал. 3 ГПК) – в размер на 6 703.88 лв. (представляващи сбор от заплатено адвокатско възнаграждение, внесена държавна такса и депозити за вещо лице и свидетел).

          Така мотивиран, съдът

  

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Д.М., срещу И.Й.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Б.Б., искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, за унищожаване поради измама на сключените между тях договори за покупко-продажба обективирани в:

1. Нотариален акт №23, т. І, рег.№1060, н.дело №23/2020 г. на нотариус с рег.№030 на НК, вписан в Служба по вписванията с рег.№2729/2020 г., акт №78, т. V, дело №1638/2020 г., с който ищецът продава на ответницата – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор №68134.902.240.2.3 с площ от 87.40 кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №3 по плана, без посочена площ в документа за собственост, с данъчно декларирана площ от 13.65 кв.м., ведно с прилежащото ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №2, без посочена площ в документа за собственост, с данъчно декларирана площ от 21.20 кв.м., ведно с припадащите се 33.29/100 идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, и ведно с 1/3 идеална част от поземления имот, в който е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор №68134.902.240, находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „*******с площ от 246 кв.м., за сумата от 30 000.00 лв.

2. Нотариален акт №24, т. І, рег.№1061, н.дело №24/2020 г. на нотариус с рег.№030 на НК, вписан в Служба по вписванията с рег.№2736/2020 г., акт №52, т. V, дело №1651/2020 г., с който ищецът продава на ответницата – СГРАДА с идентификатор №68134.902.240.1, която сграда, съгласно документ за собственост     , представлява ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „*******с площ от 246 кв.м., за сумата от 5 000.00 лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от Закона за задълженията и договорите, предявени от П.Г.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Д.М., срещу И.Й.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Б.Б., че сключените между тях договори за покупко-продажба обективирани в:

1. Нотариален акт №23, т. І, рег.№1060, н.дело №23/2020 г. на нотариус с рег.№030 на НК, вписан в Служба по вписванията с рег.№2729/2020 г., акт №78, т. V, дело №1638/2020 г., с който ищецът продава на ответницата – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор №68134.902.240.2.3 с площ от 87.40 кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №3 по плана, без посочена площ в документа за собственост, с данъчно декларирана площ от 13.65 кв.м., ведно с прилежащото ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №2, без посочена площ в документа за собственост, с данъчно декларирана площ от 21.20 кв.м., ведно с припадащите се 33.29/100 идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, и ведно с 1/3 идеална част от поземления имот, в който е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор №68134.902.240, находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „*******с площ от 246 кв.м., за сумата от 30 000.00 лв.

2. Нотариален акт №24, т. І, рег.№1061, н.дело №24/2020 г. на нотариус с рег.№030 на НК, вписан в Служба по вписванията с рег.№2736/2020 г., акт №52, т. V, дело №1651/2020 г., с който ищецът продава на ответницата – СГРАДА с идентификатор №68134.902.240.1, която сграда, съгласно документ за собственост     , представлява ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „*******с площ от 246 кв.м., за сумата от 5 000.00 лв., са нищожни, като противоречащи на добрите нрави.

ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Д.М., да заплати на И.Й.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Б.Б., сумата от 30 000.00 лв., представляваща платено при начална липса на основание продажна цена по сключените между тях договори за покупко-продажба обективирани в горепосочените нотариални актове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.

ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Б.Б., да заплати на П.Г.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Д.М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3 642.86 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Д.М., да заплати на И.Й.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Б.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6 703.88 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: