№ 510
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в заседА.е при закрити врати на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20241100901969 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба по чл.625 ТЗ.
Твърдения на молителя П. Г. Т. в молбата по чл.625 ТЗ: че с ответника са
обвързА. от договорна връзка, представляваща договор за консултантски
услуги, сключен между стрА.те на 01.04.2023година, по силата на който
молителят е поел задължение да осъществява определени дейности и да
престира целения резултат, а ответникът е поел задължение да му заплаща
месечно възнаграждение в посочения размер; че към датата на подаване на
молбата, молителят Т. има изискуемо парично вземане спрямо ответника,
чийто правопораждащ ЮФ е този договор; че този договор е развален от
ответника с предизвестие, получено на 18.07.2024г., но дължимото
възнаграждение за посочения период от време не е изплатено, въпреки
настъпилите падежи; че ответникът не е в състояние да изпълни това си
задължение защото е неплатежоспособен, респ.свръхзадължен. Моли съда да
постанови решение по чл.630 ТЗ.Прави доказателствени искА.я.
По делото е постъпила молба с вх.№118949/31.10.2024 година,
депозирана от ответника „ПРИНТ РЕКЛАМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв.
Х. Г., с която ответникът оспорва допустимостта на подадената от П. Т. молба
по чл.625 ТЗ.
Моли делото да бъде прекратено, респ. молбата по чл.625 ТЗ бъде
отхвърлена, поради липса на предпоставките по чл.607а ТЗ.
Конкретните възражения на ответника са следните:
По допустимостта на производството: подадената молба е злоупотреба с
право, тъй като на молителя Т. е известно, че не е титуляр на вземане спрямо
1
ответника, както и че дружеството не е неплатежоспособно, респ.
свръхзадължено.
Ответникът излага твърдения за факти, които касаят отношения на
молителя и неучастващо по делото лице, свързА. с придобиването от
молителя на дружествени дялове в Принт Реклама, разменена
кореспонденция, която обективира искА.я на молителя за заплащане на
уговорена цена в срокове, по- кратки от уговорените и др.; твърдение за
вредоносни действия от страна на молителя по отношение на двете посочени
дружества; изключването на молителя Т. като съдружник в Юнити Принт,
взето от общото събрА.е с решение от 29.07.2024година; образуваното по този
повод т.д.№1654/2024г. по описа на СГС, ТО, 6-13 състав и др., които според
ответника дават светлина върху действителните причини за подаване на
настоящата молба по чл.625 ТЗ от П. Г. Т..
По фактите:
Не оспорва сключване на договор от 01.04.2023година между Принт
Реклама, действащо като възложител на молителя и самият П. Т., в качеството
му на консултант; връчването на 18.07.2024година на молителя Т. на
приложеното като доказателство уведомление за преустановяване на
договорната връзка.
Относно брутният размер на възнаграждението:
Първоначално е уговорен в размер на 5 801,72лв, който след удръжките
има нетно изражение от 5 000лв.
От 16.01.2024година размерът е изменен, както следва: за месеците юли-
септември 2023г. – нетен размер от 2 500лв.; за януари 2024г. – нетен размер
от 3 000лв.; за февруари – юни 2024г. – нетен размер от 3 500лв.
Ответникът е развалил договора, с отправеното предизвестие, връчено на
18.07.2024година, поради неизпълнение на задълженията от страна на
молителя, което е довело до понасяне от ответника на имуществени вреди,
поради загуба на партньори и служители; увреждане на репутация, добро име
и престиж пред клиенти и партньори.
Относно причини за сключване на договора- с оглед развитие на бизнеса
с оглед продажбата на дялове в Принт Реклама и предполагаемите бизнес
умения на П. Т..
Към датата на сключване на окончателния договор – 07.11.2022г –
молителят е бил фактическият управител на дружеството, въпреки, че до
11.11.2022г. неговия баща Г. Т. е бил вписА.ят управител и предходен
миноритарен съдружник в Принт Реклама.
Излага теза, че до изключването си като съдружник в Юнити Принт и до
разваляне на договора, молителят е разполагал с широк кръг правомощия,
свързА. с управлението на ответника, които са му дали и възможност за
злоупотреба с гласуваното му доверие и др., част от които са дали основА.я за
изключването му като съдружник и за разваляне на договора.
Въз основа на изложеното ответникът твърди, че ищецът има достъп до
информация и знА.е, че ответникът не е неплатежоспособен и/или
2
свръхзадължен, поради което подаването на молбата по чл.625 ТЗ се явява
злоупотреба с право; ако ответникът е претърпял вреда, то тази вреда е
нанесена от молителя; не е налице разпиляване на имущество от страна на
дружеството.
Сочи форми на неправомерни според него действия на молителя, довели
до вреди на ответника.
Относно недопустимостта на молбата излага възражение, че молителят
няма парично вземане, което да произтича от търговска сделка, тъй като
облигационната му връзка с ответника не попада в понятието търговска
сделка, според дефиницията на закона.
Поради това твърди, е молбата е недопустима – липсва изискуемата от
закона легитимация.
По основателността на молбата.
Оспорва молителят да има изискуеми парични вземА.я спрямо него, като
излага конкретни възражения за всеки от посочените периода, за които се
твърди изискуемост на парични вземА.я на молителя П. Т.; оспорва да е в е
лошо финансово състояние и моли да се отхвърли молбата.
Представя доказателства и прави доказателствени искА.я.
По възражението на ответника за недопустимост на молбата по чл.625
ТЗ – сторените възражения касаят материалните предпоставки на молбата по
чл.625 ТЗ, поради което възражението следва да се приеме за възражение по
съществото на спора, а не по допустимостта на молбата, преценка за която
съдът прави въз основа на изложените в нея твърдения.
Ето защо съдът не намира основА.е да уважи правопрекратителното
възражение на ответника, а наличието на предпоставките за уважаване на
молбата по чл.625 ТЗ е въпрос по съществото на спора.
Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото стрА.те не спорят, а това се установява и от събрА.те писмени
доказателства, че на 01.04.2023 година са сключили договор за консултантски
услуги.
Въз основа на преамбюла на този договор може да се приеме, че
договорът за консултантски услуги е предшестван от друга облигационна
връзка между стрА.те, представляваща предварителен договор за продажба на
дружествени дялове от страна на П. Т. от капитала на „ПРИНТ РЕКЛАМА
МЕДИЯ“ ООД и доколкото с предварителния договор са поети определени
права и задължения на стрА.те по сделката, в това число и поемане на
ангажимент от П. Т. да оказва нужното съдействие на дружеството във връзка
с управлението и развитието на бизнеса за определен период от време.
Изразено е принципно съгласие от стрА.те П. Т. да консултира
дружеството, а последното да се ползва от обещА.те от Т. притежавА. от него
„ноу-хау, контакти и познА.я в областта“.
На тази база стрА.те са се съгласили, че предмет на договора е
3
възлагането от страна на дружеството и съгласието от страна консултанта Т.,
срещу получавано от него възнаграждение, същият да предоставя
консултантски услуги, свързА. с търговската дейност на дружеството, които са
примерно и неизчерпателно изброени в чл.1, ал.1 от договора, които най-
общо казано са такива, за които консултантът има компетентност и които
касаят дружеството- възложител.
Съгласно нормата на чл.1, ал.3 от договора за осъществените от
консултанта дейности, т.е. за изпълнените от него задължения, произтичащи
от този договор, консултантът е поел задължение да съставя протокол за
предаване, който удостоверява изпълнение на съответните услуги в рамките
на конкретния календарен месец, съгласно изисквА.ята на възложителя. Този
протокол следва да съдържа информация за предоставените услуги, да се
изпраща до 5-то число на месеца, който следва месеца, през който тези услуги
са предоставени на дружеството- възложител и да се изпраща на електронния
му адрес. Като възложителят има право да прави забележки по съдържА.ето
на този отчетен документ относно количеството и качеството на
предоставените услуги от консултанта.
Съгласно нормата на чл.2 от договора стрА.те са уговорили брутно
годишно възнаграждение в размер на 69 620,64лв., платимо на равни месечни
вноски от по 5 801,72лв., което плащане се извършва по банков път- чрез
посочената банкова сметка на консултанта и подлежи на договорка на всеки
12 месеца.
Месечното възнаграждение се плаща до 15-то число на месеца, който
следва месеца на извършване на услугите, но не по- рано от приемане на
протокола за извършване на услугите, като това не е обусловено, не зависи от
това дали възложителят има бележки по съдържА.ето на протокола или не.
СтрА.те са уговорили своите права и задължения, които произтичат от
договора, който са определили като срочен.
С нормата на чл.13 са приели, че договорът поражда своето действие от
подписването му и има срок на действие до 11.11.2025 година.
ОсновА.ята за неговото прекратяване са посочени в ал.3 на чл.13 и това
са: взаимно съгласие; при прекратяване на дружеството; при смърт или
запрещение на консултанта; едностранно – с 30-дневно предизвестие, като за
консултанта това право възниква след 11.11.2025 година и в други случаи,
предвидени с този договор.
С алинея 5 на чл.13 възложителят е поел задължение при прекратяване
на договорната връзка да извърши плащане на всички дължими на
консултанта възнаграждения до датата на прекратяването, а консултантът е
поел задължение да предаде на възложителя всички данни, документи и вещи,
свързА. с този договор.
Извън тези основА.я за преустановяване на договорната връзка стрА.те
са уговорили изрично възможността договорът да бъде развален при
съществено неизпълнение на задълженията от която и да е от стрА.те по него.
Това разваляне се осъществява с едностранно 14-дневно писмено
предизвестие, като е предвидена възможност при отстраняване на
4
неизпълнението в срока за предизвестие, договорната връзка да бъде запазена
– чл.14, ал.1 от договора.
Според цитираната разпоредба съществено неизпълнение е налице за
възложителя- при наличие на две забавени плащА.я на дължимото
възнаграждение, при забава над 15 работни дни, а за консултанта – забава в
предоставяне на услугата с повече от 15 работни дни; всяко неточно
изпълнение на задълженията от страна на консултанта за предоставяне на
услугата съгласно инструкциите на възложителя.
По делото е представено изявление на “ПРИНТ РЕКЛАМА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, отправено чрез нотариус рег.№790 на НК, до П. Т., за разваляне на
договор за консултантски услуги, сключен на 01.04.2023 година, поради
неизпълнение на задължения, поети с този договор, конкретно посочени в
уведомлението, а именно по чл.1, ал.1, т.1, 2 и 6 – неизпълнение на
задължението за създаване и развиване на отношения с ключове клиенти;
оптимизация на дейността, управление и стимулиране на персонала на
дружеството, чийто конкретни проявни форми на неизпълнение са посочени
подробно в това уведомление.
Относно твърдението, че размерът на възнаграждението е предоговорен,
по делото е представен писмо от молителя Т. от 26.06.2023година, с което
консултантът по договора, прави предложение във връзка с намалялата работа
да бъде намалено възнаграждението му пред месеците юли- август,
наполовина.
На 16.01.2024 година е изпратено писмо обозначено като „договорки за
хонорар на П. Т.“, според което предложението, направено от настоящия
молител е възнаграждението за първия месец е 3 000лв. нето и осигуровките;
от втория до шестия месец – 3 500лв. плюс осигуровките; от седмия до
десетия месец – 3000лв. него и осигуровки; за единадесетия месец – 4 000лв. и
осигуровките и за дванадесетия месец – 3 500лв. нето и осигуровките за тази
сума. Писмото изразява несъгласието му възнаграждението да бъде
редуцирано до размер от 2 500лв. месечно.
Уведомлението е връчено на молителя Т. на 18.07.2024 година, ведно от
извършеното удостоверяване на нотариалната покана от страна на нотариуса.
По делото е представена сметка за изплатени от ответника на молителя
възнаграждения за периода ноември 2023година до 30.06.2024 година.
По делото е представено и уведомление за оттеглено пълномощно от
ответника, спрямо молителя П. Т., връчено чрез нотариална покана от
нотариус рег.№790 на НК на 18.07.2024година.
Във връзка с изпълнение на договора ответникът е представил следните
неоспорени от насрещната страна документи:
Отчетите за извършената работа от страна на консултанта, което касаят
следните периоди от договорната връзка и представляват протоколи за
приемане от 02.10.2023година; от 01.01.2024 година; от 01.02.2024година; от
01.04.2024година; от.10.05.2024година; от 01.06.2024година, като към всеки от
тях е приложен документ, представляващ платежно нареждане за извършено
5
плащане на месечното възнаграждение в посочения размер.
Следва да бъде отбелязано, че сумите, посочени в преводните нареждА.я
като размер отговарят на тези, които са посочени в писмото на ответника от
16.01.2024 година.
Останалите писмени доказателства, представени от ответника и които
касаят възникнали между стрА.те, включително и съдебни спорове, се явяват
неотносими към релевантните за настоящето дело факти.
Представени са е счетоводните отчети на ответното дружество за
изследвА.я период от време.
За изясняване на делото от фактическа страна и то в контекст на
твърдението на молителя, че липсата на плащане към него от ответника на
дължимите възнаграждения по силата на договора за консултантски услуги, се
дължи на неплатежоспособността на ответника, респ. неговата
свръхзадълженост, съдът е допуснал изслушване на съдебна експертиза, която
да даде отговор относно това какви са коефициентите за ликвидност и какво е
съотношението между активи и пасиви на ответника, съобразно нормата на
чл.742 ТЗ.
От изготвеното и прието като годно доказателствено средство
заключение, изготвено от вещото лице А. Т. се установява, че направените от
вещото лице констатации са следните:
По отношение на процесния договор:
За месец октомври 2023 е начислено възнаграждение в размер на 5
781,06 лв., от което са удържА. лични осигурителни вноски и данък в размер
на 781,06 лв., както следва: ✓ за фондовете ДОО – 212,06 лв.; ✓ за ДЗПО –
70,90 лв.; ✓ за ЗО – 103,13 лв; ✓ авансов данък – 394,97 лв.
Сумата за получаване в размер на 5 000,00 лв. е преведена по банковата
сметка на П. Т. на 10.11.2023 г. Дължимите осигурителни вноски и авансов
данък със срок на плащане 25.12.2023 г. са внесени в бюджета.
За месец октомври 2023 г. е подписан протокол за приети услуги на
стойност 2 500,00 лв.
За месец януари 2024 г. е начислено възнаграждение в размер на 3
553,93 лв. , от което са удържА. лични осигурителни вноски и данък в размер
на 553,93 лв., както следва: ✓ за фондовете на ДОО – 175,39 лв. /; ✓ за ДЗПО
– 58,64 лв. ; ✓ за ЗО – 85,29 лв; ✓ авансов данък – 234,61 лв.
Сумата за получаване в размер на 3 000,00 лв. е преведена по банковата
сметка на П. Т. на 05.02.2024 г.
За месец януари 2024 г. е подписан протокол за приети услуги на
стойност 3 000,00 лв.
Дължимите осигурителни вноски и авансов данък със срок на плащане
25.02.2024 са внесени в бюджета.
За месец февруари 2024 г. е начислено възнаграждение в размер на 4
104,33 лв., от което са удържА. лични осигурителни вноски и данък в размер
на 604,33 лв., както следва: ✓ за фондовете на ДОО – 180,95 лв.; ✓ за ДЗПО –
6
60,50 лв; ✓ за ЗО – 88,00 лв.; ✓ авансов данък – 274,88 лв.
Сумата за получаване в размер на 3 500,00 лв. е преведена по сметка на
П. Т. на 05.03.2024 г.
За месец февруари е подписан протокол за приети услуги на стойност 3
500,00 лв. /словом: три хиляди и петстотин/.
Дължимите осигурителни вноски и авансов данък със срок на плащане
25.03.2024 г. са внесени в бюджета.
За месец март 2024 г. е начислено възнаграждение в размер на 4 104,33
лв., от което са удържА. лични осигурителни вноски и данък в размер на
604,33 лв., както следва: ✓ за фондовете на ДОО – 180,95 лв.; ✓за ДЗПО –
60,50 лв.; ✓ за ЗО – 88,00 лв.; ✓ авансов данък – 274,88 лв.
Сумата за получаване в размер на 3 500,00 лв. е преведена по сметка на
П. Т. на 10.04.2024 г.
За месец март не е представен протокол за приети услуги.
Дължимите осигурителни вноски и авансов данък със срок на плащане
25.04.2024 г. са внесени в бюджета.
За месец април 2024 г. е начислено възнаграждение в размер на 4 146,26
лв., от което са удържА. лични осигурителни вноски и данък в размер на
646,26 лв., както следва: ✓ за фондовете на ДОО – 204,62 лв.; ✓за ДЗПО –
68,41 лв.; ✓ за ЗО – 99,51 лв.; ✓ авансов данък – 273,72 лв.
Сумата за получаване в размер на 3 500,00 лв. е преведена по сметка на
П. Т. на 17.05.2024 г.
За месец април е представен протокол за приети услуги на стойност 3
500,00 лв.
Дължимите осигурителни вноски и авансов данък със срок на плащане
25.05.224 г. са внесени в бюджета.
За месец май 2024 г. е начислено възнаграждение в размер на 4 146,26
лв., от което са удържА. лични осигурителни вноски и данък в размер на
646,26 лв., както следва: ✓ за фондовете на ДОО – 204,62 лв.; ✓за ДЗПО –
68,41 лв. ; ✓ за ЗО – 99,51 лв.; ✓ авансов данък – 273,72 лв.
Сумата за получаване в размер на 3 500,00 лв. е преведена по сметка на
П. Т. на 20.06.2024г.
За месец май е представен протокол за приети услуги на стойност 3
500,00 лв.
Дължимите осигурителни вноски и авансов данък със срок на плащане
25.06.224 г. са внесени в бюджета.
За месец юни 2024 г. е начислено възнаграждение в размер на 4 146,26
лв. ,от което са удържА. лични осигурителни вноски и данък в размер на
646,26 лв., както следва: ✓ за фондовете на ДОО – 204,62 лв.; ✓за ДЗПО –
68,41 лв.; ✓ за ЗО – 99,51 лв.; ✓ авансов данък – 273,72 лв.
Сумата за получаване в размер на 3 500,00 лв. е преведена по сметка на
П. Т. на 16.08.2024 г.
7
За месец май е представен протокол за приети услуги на стойност 3
500,00 лв.
Дължимите осигурителни вноски и авансов данък със срок на плащане
25.07.224 г. са внесени в бюджета.
За месец юли 2024 г. и месец август 2024 не са начислявА.
възнаграждения.
Начислените възнаграждения за м. октомври 2023 г., м. януари 2024 г., м.
февруари 2024 г., м. март 2024 г., м. април 2024 г., м. май 2024 г. и м. юни 2024
г., удържА.те и внесените в бюджета осигурителни вноски, изплатените на П.
Т. суми за посочения период са осчетоводени в регистрите на „Принт реклама
България“ ЕООД.
Вещото лице е посочило, че в случай, че съдът приеме, че размерът на
дължимото възнаграждение по силата на договора за консултантски услуги от
01.04.2023 е в размер на 5.801,72 лв., то разликата между платените суми и
получените е в размер на 19.595,90 лв. и е формирана, както следва,
съобразно първата таблица на стр.7 от заключението /лист 705 от делото/.
Вещото лице е констатирало, че за разлика от платените суми, тази разлика не
е осчетеводена от ответника.
Вещото лице е констатирало, че между представените от ответника и
обявените по партидата на дружеството финансови отчети не е налице
разлика, а тези, които са по делото не носят подпис на съставител, тъй като
представляват разпечатки от въведените в информационна система „Бизнес
статистика“ на НСИ ГФО.
По структурата на активите на ответника, констатациите на вещото лице
са следните:
За изследвА.я период от време ДМА заемат относително нисък дял от
притежавА.те от ответника активи – от 0,33% през 2021г. до 2,32% и
стойността им по последния финансов отчет е43 хил.лв.
Основен дял в тях заемат правото на собственост, концесии и др., които
формират 45,92% през 2021г. до 25,22% към 18.10.2024г.Балансовата им
стойност на НДМА по последния финансов отчет е 531 хил.лв.
Отчетната стойност на притежавА.те ДМА и НДМА към
31.12.2023година е 2 029 448,38лв. Конкретните стойности по видове са
посочени от вещото лице в прилежащата първа таблица на стр.9 от
заключението.
Другият актив на дружеството е вземане по предоставен дългосрочен
заем в размер на 140 хил.лв., отчетен като такъв през 2022 година; през 2023
година дружеството отчита два дългосрочни заема- предоставеният през 2022
година от 140 хил.лв. и предоставен заем от 600 хил.лв. на „Юнити Принт“
ООД, който в баланса към 18.11.2024година е променил хирактера си от
дългосрочен в краткосрочен.
Във връзка със спора относно правилното осчетоводяване на вземането и
характера на задължението като краткосрочно, ответникът в о.с.з. на
20.02.2025 година представя заверен препис от договора и след запознаване на
8
вещото лице съ същия, като първичен документ, определящ начина на
плащане и падежа, вещото лице достига до извод, че вземането правилно е
ситуирано като краткосрочен актив на ответника.
Другият актив на дружеството са материалите, но те има относително
малък дял в структурата на активите – от 1,81% през 2021г. до 12,47% през
2023г.
Следващият елемент, формиращ структурата на активите са вземА.ята от
краткосрочен характер, по отношение на които се наблюдава тенденция на
намаляване на относителното им тегло – от 476 лих.лв./22,72%/ до 49 хил.лв. –
3,52% в баланса към 18.11.2024 година.Впоследствие на отчитането на заема
на „Юнити принт“ ООД в размер на 600 хил.лв. като краткосрочн, към
18.11.2024г. се увеличава делът на другите краткосрочни вземА.я, посочени в
т.3 от статия „Краткосрочни вземА.я“ в таблицата на стр.8 от заключението. В
резултат на това тази част от структурата на краткотрайните активи е добила
относителе дял от 46,48% по баланса към 18.11.2024година.
Относителният дял на паричните средства за изследвА.я период е между
18,78% през 2022г. до 4,02% по баланса към 18.11.2024 година.
По отношение на пасивите на ответника и тяхната структура,
констатациите на вещото лице са следните:
През изследвА.я периода намалява делът на собствения капитал в
пасивите на дружеството – през 2021 г. стойността му е 1 582 хил. лв. и заема
75,51 % от всички пасиви, а по баланса към 18.11.2024 г. стойността му 595
хил. лв. и заема 42,74 % от всички пасиви на дружеството.
През 2021 г. дружеството отчита печалба в размер на 73 хил. лв.
На 07.11.2022 г. на П. Т. е преведена сумата от 141 800,00 лв. с посочено
основА.е „изплащане на дивидент“; на 08.11.2022 г. на П. Т. е преведена
сумата от 3 300,00 лв. с посочено основА.е „изплащане на дивидент“. Общата
сума преведена на П. Т. с основА.е „изплащане на дивидент“ е 145 100,00 лв.
Към 01.01.2022 г. съгласно представената оборотна ведомост
неразпределената печалба на „Принт реклама България“ ООД е в размер на 73
901,84 лв. Следователно на П. Т. авансово е разпределена печалба в размер на
78.835,00 лв. - печалба в размер на 152 736,84 лв. - дължим окончателен данък
5 % в размер на 7 636,84 лв. = сума за получаване 145 100,00 лв.
Не е представен протокол от общото събрА.е на съдружниците за
разпределение на печалба в размер на 152 736,84 лв..
На 09.11.2022 г. с протокол от общо събрА.е на съдружниците на
„Юнити принт“ ООД – едноличен собственик на капитала на „Принт реклама
България“ е взето решение за авансово разпределение на печалбата за 2022 г. в
размер на 295 000,00 лв. в полза на „Юнити принт“ ООД.
На 18.11.2022 г. по сметката на „Юнити принт“ ООД е преведена сумата
от 280 000,00 лв. с посочено основА.е „авансов дивидент“. УдържА.ят
окончателен данък е в размер на 14 750,00 лв.
Общо за 2022 г. в „Принт реклама България“ е разпределена печалба в
размер на 447 736,84 лв., от които печалба от 2021 г. в размер на 73 901,84 лв.
9
и авансово разпределена печалба за 2022 г. в размер на 373 835,00 лв.
Дължимият окончателен данък в размер на 22 390,00 лв. е деклариран по
реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО.
За 2022 г. счетоводната печалба на „Принт реклама България“ ЕООД е в
320 342,21 лв преди данъци, след начисляване на дължимия данък в размер на
32 614,12 лв., печалбата е в размер на 287 728,09 лв.
Дружеството е разпределило авансово печалба в размер на 86 106,91 лв.
в повече от печалбата за 2022 г.
В резултат на извършените разпределения на печалби през 2022 г.
собственият капитал на дружеството намалява до 1 422 хил. лв.
На 10.03.2023 г. с протокол от общо събрА.е на съдружниците на
„Юнити принт“ ООД – едноличен собственик на капитала на „Принт реклама
България“ е взето решение за авансово разпределение на печалбата за 2023 г. в
размер на 73 690,00 лв. в полза на „Юнити принт“ ООД.
На 17.03.2023 г. по сметката на „Юнити принт“ ООД е преведена сумата
от 70 000,00 лв.
Дължимият данък върху авансово разпределената печалба е в размер на
3 684,50 лв.
На 01.12.2023 г. по сметката на „Юнити принт“ ООД е преведена сумата
от 7 000,00 лв. с посочено основА.е „дивиденти“.
Разпределената печалба е 7 368,42 лв.
Окончателният данък е в размер на 368,42 лв.
Не е представен протокол от общото събрА.е на съдружниците на
„Юнити принт“ ООД – едноличен собственик на „Принт реклама България“
ЕООД, за разпределение на печалбата.
На 01.12.2023 г. по сметката на „Юнити принт“ ООД е преведена сумата
от 25 000,00 лв. с посочено основА.е „дивиденти“.
Разпределената печалба е 26 315,79 лв.
Окончателният данък е в размер на 12 315,79 лв.
Не е представен протокол от общото събрА.е на съдружниците на
„Юнити принт“ ООД – едноличен собственик на „Принт реклама България“
ЕООД, за разпределение на печалбата.
Общо за 2023 г. авансово е разпределена печалба в размер на 107 374,21
лв.
За дължимия окончателен данък в размер на 5 368,71 лв. не е подадена
декларация по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО.
За 2023 г. „Принт реклама България“ ЕООД отчита счетоводна загуба в
размер на 228 333,07 лв.
В резултат на отчетената загуба и извършеното авансово разпределение
на печалбата собственият капитал на „Принт реклама България“ ЕООД
намалява от 1 422 хил. лв. до 1 089 хил. лв.
Съгласно представения баланс към 18.11.2024 г. е извършено авансово
10
разпределение на печалба в размер на 494 хил. лв. Не са представени решения
на едноличния собственик на капитала, платежни нареждА.я и др. за
проверка. В резултат на отчетеното авансово разпределение на печалбата
собственият капитал на дружеството намалява от 1 089 хил. лв. до 595 хил. лв.
Не е подадена декларация по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.
1 от ЗКПО.
За изследвА.я период от време в резултат на извършеното разпределение
на печалбата собственият капитал на дружеството намалява от 1 582 хил. лв.
през 2021 г. до 595 хил. лв. към 18.11.2024 г., т. е. с 62,39 %.
В тази връзка в проведеното на 20.02.202година открито съдебно
заседА.е вещото лице, на въпрос на ответника признава, че е допуснало
грешка и всъщност това не е разпределена печалба, а загуба, отчетена от
дружеството. По виждане на вещото лице това не влияе върху изводите му, че
собственият на дружеството капитала намалява.
По отношение на налични банкови сделки констатациите на вещото
лице са следните:
„Банка ДСК“ АД е разрешила на „Принт реклама България“ ЕООД три
бизнес кредита, както следва:
• Стандартен кредит за оборотни средства № 29761930 по договор от
13.03.2023 г. и усвоен на 14.03.2023 г. в размер на 500 000,00 лв. Към
31.12.2023 г. непогасената главница е в размер на 472 222,22 лв. и лихва в
размер на 1 044,66 лв. Към 02.12.2024 г. главницата е в размер на 370 370,40
лв., а лихвата е в размер на 893,58 лв. Към 02.12.2024 г. не са налични данни
за просрочие по кредита. Задълженията по кредита са осчетоводени в
регистрите на „Принт реклама България“ ЕООД;
• Кредитна линия за оборотни средства № 29762037 по договор от
13.03.2023 г. в размер на 100 000,00 лв. и краен падеж 13.03.2026 г. Към
31.12.2023 г. дължимата сума е в размер на 100 000,00 лв. - главница и лихва в
размер на 221,22 лв. Към 02.12.2024 г. дължимата сума е в размер на 66
071,77 лв. - главница и 160,71 лв. - лихва. Към 02.12.2024 г. не са налични
данни за просрочие по кредита. Задълженията по кредита са осчетоводени в
регистрите на „Принт реклама България“ ЕООД;
• Кредитна линия за оборотни средства № 30454171 по договор от
28.11.2023 г. в размер на 150 000,00 лв. и краен падеж на 28.11.2024 г.
Дължимата сума към 31.12.2023 г. е в размер на 49 000,00 лв. - главница и
108,40 лв. Към 02.12.2024 г. кредитът е със статус „изискуем на краен падеж“
със просрочени плащА.я в размер на 141 041,83 лв. - просрочена с 53 дни
главница и лихва в размер на 939,93 лв. Общият размер на просрочените
плащА.я е 141981,76 лв. Кредитът е осчетоводен в регистрите на „Принт
реклама България“ ЕООД и в балансите към 31.12.2023 г. и към 18.11.2024 г. е
посочен като краткосрочно задължение към финансови институции.
В резултат на изтеглените заеми се променя структурата на пасивите на
дружество. През 2023 г. дългосрочните задължения към кредитни институции
заемат 24,84 %, а през 2024 г. – 30,46 %. Краткосрочните задължения към
11
финансовите институции са 8,69 % от всички задължения на дружеството, а
през 2024 г. – 12,86 %. В баланса към 18.11.2024 г. са отчетени 54 хил. лв. като
други дългосрочни задължения, за които не е представена информация от
какво са формирА..
Във връзка с последния кредит ответникът представя документ в
проведеното на 20.02.2025 година о.с.з., че този кредит се счита за редовен от
страна на банката и остатъкът от дълг е 137 500лв. главница. Удостоверението
е издадено от банката на 17.02.2025 година, след изготвяне на заключението.
При проверката на оборотната ведомост се установиха задължения към
други кредитори в размер на 99 000,00 лв, както следва:
• ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР ЕМАДЕНТ ООД – 33.500,00 лв.;
• КРИС ДИЗАЙН 2023 ЕООД – 29 300,00 лв.;
• НИКОЛАЙ ЕМИЛОВ ДИМИТРОВ – 9 500,00 лв.;
• ЮНИТИ ИНВЕСТМЪНТ ПАРТНЪРШИП ЕАД – 27 600,00 лв.
В оборотната ведомост са посочени и задължения към ФИНТРЕЙД
ФАЙНАНС АД в размер на 20 812,50 лв.
Относителният дял на задълженията към доставчици и клиенти
намалява през изследвА.я период от 12,60 % през 2021 г. до 3,66 % към
18.11.2024 г.
През изследвА.я период намалява и относителният дял на задълженията
за плащане на задължителни осигурителни вноски и данъци от 4,58 % през
2021 г. до 2,16 % към 18.11.2024 г.
Намалява и делът на задълженията към персонала от 7,30 % през 2021 г.
до 2,44 % към 18.11.2024 г.
При извършената проверка в ТД на НАП – София, офис „Младост“ към
13.11.2024 г. са установени задължения за плащане на ДДФЛ в размер на 3
574,36, от които главница в размер на 3 548,83 лв. и лихва в размер на 25,53 лв.
и осигурителни вноски за фондовете на ДОО в размер на 3 802,58 лв., от които
главница в размер на 3 775,42 лв. и лихва в размер на 27,16 лв.
Общият размер на задълженията към ТД на НАП – София, офис
„Младост“ към 13.11.2024 г. е 7 376,94 лв., от които главници в размер на 7
324,25 лв. и лихви в размер на 52,69 лв. Задълженията са осчетоводени в
регистрите на „Принт реклама България“ ЕООД.
По отношение на показателите за ликвидност на ответника за
изследвА.я период от време вещото лице е изготвило два варианта, като
първият вариант и при съобразяване на размера на възнаграждението на
молителя, произтичащо от договора за консултантски услуги и
обстоятелството, че понего е извършено плащане на възнаграждение, в
размерите, платени от ответника и вариант, при който молителят има
вземанео, останало неплатено в пълен размер – дължима сума от 19 595,90лв.
и при осчетоводяване на заема от 600 хил.лв. като дългосрочен. В първия
вариант показателите за ликвидност са в референтни стойности, а във втория
вариант показателите за ликвидност водят до извод, че към 18.11.2024 година
12
дружеството е напълно зависимо от своя едноличен собственик на капитала.
И липсата на плащане на заема ще доведе дружеството до обективна
невъзможност да обслужва своите краткосрочни задължения.
По същия начин тези обстоятелства влияят и върху показателите за
автономност и задлъжнялост, които са реципрочни един спрямо друг и от
които е видно, че са в референтни стойности, дори и преди вещото лице да
приеме, че има частично неправилно изчисление, в резултат на което те са
зА.жени – обяснения на вещото лице в о.с.з. на 20.02.2025 година.
Изводите на вещото лице касателно съотношение между притежавА. от
дружеството активи и парични задължения е, че за целия изследван период
ответникът притежава имущество, чиято стойност надвишава размера на
паричния му дълг и това съотношение води до извод, че няма основА.я да се
приеме, че ответникът е в състояние на сврръхзадълженост.
По делото молителят е представил указА.я на НАП и заключение
относно непарично вноска в капитала на ответника, осъществено в регистърно
производство пред АВ- ТРРЮЛНЦ.
По отношение на последното, настоящият състав не приема, че това е
годно доказателствено средство, тъй като не е събрано в настоящето
произовдство и има характер на частен свидетелствуващ документ, който
очевидно е послужил на ответника за счетоводното отчитане на НДМА.
Останалите документи не се явяват пряко относими към релевантните за
спора факти.
При така установеното от фактическа страна съдъ достига до следните
изводи:
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-
правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основА.е в разпоредбата на чл.625
във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ, респ. чл.742 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да
е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да
изпълни.Съгласно т.4 на чл.608, ал.1 ТЗ, с която са допълнени основА.ята за
откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност
( ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.), се счита неплатежоспособен и
търговец, който не е в състояние да изпълни задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
13
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-
правни предпоставки – сезирА.ят съд е надлежен по смисъла на разпоредбата
на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална
легитимация.
Твърдението на молителя е, че има задължения, които попадат в обхвата
на нормата на чл.608 ТЗ, тъй като са парични, изискуеми и произтичат от
търговска сделка, която го обвързва с ответника.
С оглед стореното оспорване на материалната легитимация на молителя
Т., след като съобразява изложените от стрА.те доводи, настоящият състав
приема следното:
Дефиницията на търговска сделка се намира в чл.286 ТЗ и съгласно
алинея 1 на цитираната разпоредба такива сделки са сключените от
търговците и свързА. с упражняваното от тях занятие. Предвидената от
законодателя презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ не е опровергана в процеса от
ответника, чиято е доказателствената тежест да стори това.
В случая, при тълкуване на волята на стрА.те по договора, може да се
приеме, че действително е сключен договор за консултантски услуги, чиято
същност е пояснена в редица решения на ВКС /напр.решение № 71 от
03.06.2009 г. по т.д. № 767/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 5 от 15.03.2010 г.
по т.д № 390/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №96 от 06.07.2022г. по т.д.
№2738/2019г. на ВКС, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./ .
Според трайната съдебна практика консултантският договор няма изрична
регламентация в действащата нормативна база и неговата природа следва да
бъде определена на база конкретните угтоворки между стрА.те. В настоящия
случай сделката обединява в себе си както характеристиките на договора за
израбтокта, така и характеристиките на договора за поръчка, с оглед на
предвиданата възможност консултантът да встъпва в ключове сделки, както и
да действа от името на самото дружеството, по силата на мандат и с даденото
му пълномощно.
Ето защо следва да се приеме, че процесният консултантски договор
носи белезите както на договора за изработка / чл.258 и сл. ЗЗД/, така и на
договора за поръчка /чл.280 и сл. ЗЗД/. Общото между тези договори е това, че
са двустранни, възмездни /обичайно/, комутативни, по силата на които
заплащане на уговореното възнаграждение е предшествано от предаване на
резултат от възложената работа/услуга/ дейност, респ. от правното действие,
приемане/одобрение на този резултат, като предпоставка за плащане.
Спорът в случая касае дали процесният договор ема характер на
търговско сделка, който отговор, по виждане на състава е положителен. Този
извод е наложен от обстоятелството, че в самия преамбюл на договора
изрично е посочено, че възложителят – в случая настоящия ответник – желае
да ангажира консултанта – настоящия молител – в търговската си дейност
последством получаване на консултации, съвети и насоки във връзка с бизнеса
си, включително и стратегически положения за развитието си, привличаве на
стратегически и финансови ивнеститори, участие в преговори със значими
партньори, встъпване в структуроопределящи корпоративни сделки и други
14
сделки, разработване на бизнес модели и други подобни. Неизчерпателното
изброяване на целите на този договор сочи недвусмислено, че той е сключен
от стрА.те във връзка с осъществявана от ответника търговска дейност.
Поради което, макар и не попадащ в хипотезиса на абсолютна търговска
сделка, процесния консултантски договор определено покрива понятието
относителна търогвска сделка, според смисъла вложен от законодателя в
чл.286, ал.1 ТЗ.
Ето защо съдът приема възражението на ответника, че сделката няма
търговски характер за неоснователно.
Относно наличие на изискуеми парични вземА.я, които молителят
претендира да има и които да породени от тази търговска сделка.
Твърдението в молбата по чл.625 ТЗ на молителя Т. е, че има вземане за
м. октомври 2023г. в размер на 801,72лв., а за периода януари – 17 август
2024г. – общо от 23 276,58лв.
Обосновано е, че вземането касае този период от време, тъй като
договорът предвижда да бъде едностранно прекратен с 30-дневно
предизвестие, за което твърди, че е получил такова на 18.07.2024 година и
поради това срокът на предизвестието е до 17.08.2024 година.
Тезата на насрещната страна е, че размерът на възнаграждение е изменен
по взаимно съгласие, посредством осъществената електронна кореспонденция
от 16.01.2024 година и следователно и съответно от 25.06.2023 година,
съгласно която самият молител Т. е предложил по- нисък размер
възнаграждение.
Според предложението на молителя Т. да се редуцира възнаграждението
му за 2024 година и направените констатации от вещото лице за извършени
плащА.я, се установява, че за м. октомври 2023 година на Т. е заплатена сума
от 5 781,06лв., която е с 20, 66лв. по-ниска от договорената.
По отношение на сумите, които са му заплатени в периода от януари –
юни 2024 година, то заплатените от ответника суми за м. януари надвишава
предложената от молителя сума от 3 000лв. с 553,93лв.; за периода от
февруари – юни вместо прдложеното от него възнаграждение от 3 500лв е
извършено фактическо ежемесечно плащане на 4 146,26лв.
Тук е мястото да се отбележи, че видно от констатациите на вещото лице
и представените от ответника документи, приемо-предавателните протоколи,
съставени от стрА.те по договора, имащи характер на отчет на работата на
консултанта, приета от възложителя и даваща основА.е да се извърши
плащане, сочат на суми, които са идентични с предложените от молителя
размери на възнаграждението- за януари 2024г. 3 000лв., а за останалата част
от периода – февруари – юни, вкл. по 3 500лв.
Въз основа на това настоящият състав приема за установено
възражението на ответника, свързано с дължимост на вземА.ята на молителя,
че е налице изменение на договора в частта размера на възнаграждението на
консултанта, въз основа на офертата на последния от 16.01.2024 година.
Поради това съдът приема, че стрА.те са постигнали съгласие да бъде
15
намален размер на ежемесечното възнаграждение на консултанта въз основа
на неговата оферта, която видно от осъществените от стрА.те по сделката
конклудентни действия се е превърнала в част от регулацията на
съществуващата договорна връзка.
Въз основа на това съдът приема, че ответникът има дълг към молителя
за сумата от 20,66лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение за
м. октомври 2023 година.
По отношение твърдението, че молителят има вземане за периода от 18
юли до 17 август 2024 година, поради това, че договорът е прекратен с
едностранно предизвестие, които е 30-дневно.
Относно прекратяване на договора.
Съдът приема, че договорът е преустановил действието си.
Това е факт, който е настъпил въз основа на следните обстоятелства-
едностранно предизвестие, което е отправено от ответника до молителя, с
което разваля договора, поради неизпълнение на същия, поради неизпълнение
на договорти задължения, описА. в нотариалната покана, чрез която е връчено
изявлението за разваляне.
Според действащия договор възможността да бъде развален договора е
предоставена на всяка от стрА.те, при наличие на виновно неизпълнение на
същия – чл.14, с текста на кой стрА.те са посочили основА.ята за разваляне на
договора, чрез изрично очертаване на фактическите състави, които са
приложими за възложител и за консултант, както и това, че същите следва да
бъдат съществени. Предвидена е възможност нарушението да бъде сА.рано.
Предизвестието да е 14-дневно и в писмена форма. За разлика от нормата на
чл.13, която регулира основА.ята за прекратяване и при която предизвестието
е от 30дни, е налице и друга отлика, че при развалянето няма задължение
възложителят да извърши плащане на възнаграждението за периода на
предизвестието.
В настоящия случай ответникът е отправил изявление за разваляне на
договора, което е безусловно, без да даде срок за доброволно изпълнение,
което обстоятелство е мотивирано с това, че в резултат на извършените от
молителя противоправни/противоречащи на договора за консултантски услуги
действия, е налице вреда- загуба на клиент, на служител и др.
По виждане на състава преустановяване на договорната връзка е
осъществено именно на основА.е чл.14 от договора.
С цитираната разпоредба стрА.те са уговорили кои са основА.ята за
възникване на това потестативно право за изправната страна. Предвидено е
изявлението да се осъществи с писмено изявление, което да предшества
развалянето с 14 дни, с опция договорът да не се развали, ако бъде поправено
противоправното поведение – нап. Извърши плащане възложителят, респ.
услугите бъдат предоставени в 15 работни дни от възложителя. Но при всички
случаи стрА.те са уговорили договорът да бъде развален безусловно, т.е. без
да се даде срок за доброволно изпълнение.
По виждане на състава ответникът надлежно е реализирал възникналото
16
в неговата правна сфера потестативно право да развали договора. Това право е
осъществено съобразно уговореното в чл.14 от договора- писмена форма,
съдържаща конкретните състави на противоправното поведение на
консултанта, които могат да се субсумират под понятието съществено
неизпълнение и това право е упражнено безусловно – без да се даде срок за
доброволно изпълнение, поради обстоятелството, че то вече е невъзможно.
Това е така, тъй като клиентът на ответника е загубен за дейността му,
служителят е напуснал и т.н. Така уговореното с чл.14 от договора и
осъщественото от ответника съответства на разпоредбата на чл.87, ал.2,
предл.1 ЗЗД, според която развалянето може да е безусловно, ако
изпълнението е станало невъзможно.
Ето защо съдът приема, че ответникът надлежно е развалил договора.
Следва да бъде отбелязан факта, че молителят не оспорва наличие на
обстоятелствата дали основА.е на ответника да развали договора.
При разваляне на договора по реда на чл.14 стрА.те не са предвили
получаване на възнаграждение от страна на консултанта за срока на
предизвестието, за разлика от разпоредбата на чл.13.
Следователно, ако нещо се дължи на молителя то това е
пропорционално на времето от 1 до 18 юли уговорено възнаграждение от
3 000лв. нето, което е около 1 500лв. за този период.
Въз основа на горното съдът намира, че може да се приеме, че
ответникът има задължение за плащане на възнаграждение спрямо молителя
общо в размер на 1 520,66лв., който дълг няма как да повлияе негативно на
показателите за ликвидност на ответника според първия вариант в
заключението на вещото лице Т.. Съдът възприема за правилен и относим към
доказателствената съвкупност именно този вариант на заключението, при
който вещото лице е приело, освен това, че ответникът няма задължение за
плащане /което съдът очевидно не споделя като извод/ и че вземането на
ответника за 600 хил. лв., произтичащо от договора за заем с едноличния му
собственик на капитала има краткосрочен харакатре попада в структурата на
неговите краткострайни активи.
Натежаването на пасивите със сумата от около 1 520,66лв. /без съдът да
претендира за точност в изчислението на този дълг/, няма да повлияе
драматично върху посочените от вещото лице показатели, които са в рамката
на референтни стойности, а това означава, че дружеството разполага с
достатъчно като стойност, наличност и ликвидност активи от краткосрочно
естество, които да му позволят да покрие своите краткосрочни задължения,
респ. текущи такива.
Ето защо отказът за плащане от страна на ответника съдът приема да
има чисто субективен характер, а не е изражение на обективната му
невъзможност да покрие този дълг, тъй като ответникът изтъква правни
съображения за недължимостта на твърдяната за изискуема сума, предвид
което неплащането й, само по себе си не обслужва презумпцията на чл. 608,
ал. 3 ТЗ ( в този смисъл реш. 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о.).
17
При извод на съда за липса на състояние на неплатежоспособност, то
съдът следва да се произнесе по твърдението на молителя, че ответникът е в
състояние на свръзадълженост, което е състояние, характерно само за
капиталовите дружество, каквото безспорно е ответното ЕООД.
Според нормата на чл.742, ал.1 ТЗ търговското дружество е
свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
задълженията му.
Дефиницията за свръзадълженост е изменена с изменението на ТЗ с ДВ,
бр. 66 от 2023 г.
Наличието на свръзадълженост, както и на неплатежоспособност, е
основА.е за откриване на производство по несъстоятелонст и като състояние,
което касае само капиталовите дружество, се изразява в невъзможността
търговецът да покрие своите задължения не само изискуемите, а всички свои
задължения, с притежаваното от него нетно имущество, а това означава, не
само краткотрайните, но и ДМА. Както се приема в съдебната практика
наличието на това състояние се санкционира, поради невъзможността да
компенсира загубите с печалба от своята дейност в контекст на притежавА.те
от него активи, тяхната структура и ликвидност.
По делото данни, че притежавА.те от ответника като структура и
ликвидност активи не са достатъчни, за да се преодолее състоянието на
загуба, каквото ответникът вече е отчитал счетоводно, не се установява.
Напротив, вещото лице Т. е дала заключение, че независимо от счетоводните
отразявА.я, дружеството е извършило оптимизация на дейността си, макар и
при намаляващ собствен капитал, е успяло да запази своята възможност да
покрива задълженията си, свидетелство, за което е и състоянието на
кредитните му сделки – от издаденото от банката удостоверение се
установява, че последният кредит, за който вещото лице сочи наличие на
просрочие, е със статут на редовен кредит, а това означава, че плащА.ята на
вноските са осъществени.
Обстоятелството, че основното вземане на ответника, което е
осчетоводено като краткосрочно е от свързано с него лице- едноличният
собственик на капитала дължи на дружеството сумата от 600 хил. лева, следва
да бъде отчетено в следния смисъл: това обстоятелство може да се приеме за
индиция за евентуални затруднения при събираемостта на вземането, но към
настоящия момент не е основА.е вземането да се изключи. Освен това
вземане, отвтникът има достатъчни други активи, които дори и с амортизации,
дават основА.е да се направи извод, че дружеството има възможност да
покрие своите задължения.
Действително притежавА.я от ответника собствен капитал се намалява
по причини, посочени от вещото лице, но последното е достигнало до извод,
че коефициентите за финансова автономност, респ. финансова задлъжнялост,
са в грА.ци, които безспорно утвърждават извод, че дружеството не е
зависимо от своите кредитори, а това означава, че има достатъчно активи,
които да гарантират удовлетворяване на техните интереси. Дори и да се
приеме, че ответникът изпитва някакви затруднения, то те очевидно имат
18
времене характер
Ето защо съдът приема, че и това основА.е за уважаване на молбата по
чл.625 ТЗ не е налице, за да бъде тази молба уважена.
Притежаваното от ответника имущество е достатъчно за покриване на
неговите задължения без това да постави в описнаст интересите на
кредиторите му. Поради това настоящият състав намира, че следва да
постанови решение по чл.631 ТЗ и отхвърли молбата по чл.625 ТЗ.
Поради извод на съда за неоснователност на молбата по чл.625 вр. с
чл.607а, вр. с чл.608 ТЗ, респ. с чл.742 ТЗ, то съдът следва да разпредели
претендирА.те от стрА.те разноски, на основА.е чл.78 ГПК вр. с чл.621 ТЗ,
като присъди на ответника претендирА.те от него разноски.
Според представения от ответникът списък претендирА.те разноски са
общо от 7 590,82лв., като включват адвокатски хонорар от 7 040,82лв. и 550лв.
депозит за вещо лице.
По делото са представени доказателства, че страната реално е направила
тези разноски.
Молителят е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК
касателно адвокатския хонорар, като ответникът е обосновал размера на този
разход с осъществените от нето процесуални действия.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е допустимо и частично основателно.
Според чл.7, ал.3 Наредба №1/2004г. размерът на адвокатското
възнаграждени в производството по несъстоятелност се определя според
критериите по алинея 2, на база вземА.ята.
В настоящия случай претендирА.те от молителя вземА.я са общо от
24 078,30лв., според което минималният размер на адвокатското
възнаграждение е от 2 567,05лв., което е почти два пъти и половина по-ниско
от уговореното и платено.
Ето защо следва да бъде намалено, като при намаляването му съдът
съобразява фактическата и правна сложност на делото, извършените от
процесуалния представител на ответника процесуални действия,
продължителността на процеса и др.
Въз основа на това съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено на 3 000лв., в резултат на което общият размер на
разноските става сумата от 3 550лв.
При изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от П. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к. Дружба, бл.****, със съдебен адрес гр.София, бул.“****, чрез адв. Г. Т.
Ж., срещу “ПРИНТ РЕКЛАМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Искър, бул..
19
„Копенхаген“№23, вх.“Б“, ет.1, ап.1, със съдебен адрес гр.София,
бул.“Патриарх Евтимий“№82, адвокатско дружество „Б. и Ко“, чрез адв. Х. М.
Г., молба по чл.625 вр. с чл.607а, вр. с чл.608 ТЗ, респ. с чл.742 ТЗ, поради
НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА и.
ОСЪЖДА, на основА.е чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.621 ТЗ, П. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к. Дружба, бл.****, да заплати на “ПРИНТ
РЕКЛАМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Искър, бул.. „Копенхаген“№23, вх.“Б“, ет.1, ап.1,
разноски по водене на делото в размер на 3 550лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на стрА.те, на посочените съдебни адреси.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20