№ 167
гр. гр.Несебър, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20222150200210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59д – 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от „Л.с.“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Т.К. –
управител чрез адв. Д.К., АК гр. Шумен, със съдебен адрес: гр. *** срещу
Наказателно постановление № 12/ 27.01.2022г., издадено от Д.М.Г., на
длъжност Заместник – председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), съгласно Заповед № А- 405/ 19.07.2021г. на
Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 2
и чл. 83 от ЗАНН и чл. 58, ал. 2 от ЗТИП е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500.00лева. Наказанието е наложено за това, че на
08.07.2021г. около 10.00часа , в гр.***, в Хотел „С.П.“ , проверяващите
служители на ДАМТН са установили, че в експлоатираният пътнически
електрически асансьор с рег. № ***, заводски № ***, не работи устройството
за контрол на товара и сигнализацията за претоварване. Наказващият орган е
квалифицирал нарушението като такова по чл. 7а, т. 1 от НБЕТА.
Недоволно от така наложеното наказание, дружеството обжалва
наказателното постановление. На първо място се сочи, че АНО е допуснало
съществено процесуално нарушение при връчване на АУАН. Не били спазени
правилата на ЗАНН и ЗТИП. Нарушени били както нормата на ЗАНН, така и
специалната норма на чл. 59а, ал. 1 от ЗТИП, която указвала реда за връчване
на съставения АУАН. Незаконосъобразно било и самото съставено
наказателно постановление. Същото било издадено от неоправомощено лице.
Твърдяното нарушение не било установено по несъмнен начин, не били
доказани елементите от обективна и субективна страна. Описанието на
нарушението не било достатъчно за ангажиране на отговорността на
дружеството, непълна била квалификацията. Наказателното постановление
било връчено със закъснение, което водело и до заключение, че същото е
1
антидатирано , за да се спазят сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Липсвала
дата на съставяне на наказателното постановление. В обжалваното
наказателно постановление било посочено, че АУАН е съставен от Тодор
Петков Арабаджиев , а в действителност това било сторено от М. СТ. К..
Позоваване на форсмажорни обстоятелства в подаденото възражение нямало,
а те били с различен характер – за повреда на устройството за контрол на
товара. Това означавало, че възражението не било обсъдено и представлявало
съществено процесуално нарушение, поради липсата на мотиви за
неприемането му. Не били изложени и съображения за неприлагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не били изложени и съображения при
определяне размера на санкцията.
В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Д.К., АК гр.
Шумен. Жалбата се поддържа, иска се присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган не се явява в с.з. С изрична писмена
защита се претендира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на
наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят „Л.с.“ ЕООД, гр. София е търговско дружество, което
съгласно Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на
асансьори извършва поддръжка на асансьори. В конкретния случай
дружеството е сключило Договор за абонаментно обслужване от 01.08.2018г.
с „Б.С.“ ООД, гр. Варна за абонаментно обслужване и ремонт на асансьори на
адрес: гр. ***, Хотел „С.П.“. На 08.07.2021г. свидетелят М. СТ. К.- главен
инспектор в РО ИДТН „Югоизточна България“ офис Бургас, извършил
проверка на посочения адрес. К. установил, че в сградата се експлоатира
електрически асансьор рег. № ***, заводски номер ***. Асансьорът работел –
приемал заявки и превозвал пътници. В присъствието на служител на
жалбоподателя била извършена техническа проверка на асансьора, като
свидетелят К. установил, че не работи устройството за контрол на товара и
сигнализацията за претоварване. Свидетелят сочи, че проверката за това дали
устройството работи била извършена чрез натискане на механичната част на
устройството , а не чрез реално натоварване на кабината на асансьора. В тази
връзка е разпитан свидетелят Г.А.А. – служител на дружеството
жалбоподател, който потвърждава, че устройството не е работело, но
причината за това била липсата на контакт в механичната част на същото,
причинена от влагата в шахтата, където то било разположено. Не се стигнало
до смяна на устройството, а работата му била възстановена след почистване
на окислението. Свидетелят също сочи, че за проверка не е било извършено
натоварване на кабината, а това било станало само чрез ръчно въздействие
върху устройството. Свидетелят К. съставил Ревизионен акт № / 08.07.2021г.,
в който разпоредил спиране от експлоатация по реда на чл. 30, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 10, ал. 1, т. 14 от НБЕТНА. На 20.08.2021г. от К. бил съставен АУАН №
272, връчен на представител на дружеството на 23.09.2021г. В него било
вписано несъгласието на дружеството, чрез заявление за обжалване в
законоустановения срок. На 27.09.2021г. в ДАМТН е постъпило възражение
2
от дружеството срещу съставения АУАН. Представляващия търговеца е
изразил несъгласие със съставения акт за установяване на административно
нарушение, включително и с начина за установяване работата на
устройството за контрол на товара. Оспорва се доказаността на нарушението,
а наред с това се оспорва наличието на вина и умисъл. Иска се прекратяване
на производството , а евентуално на това да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Наказващият орган е приел съображенията на дружеството, но не е уважил
искането за ненаказване на търговеца и е издал оспореното Наказателно
постановление № 12/ 27.01.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: Наказателно постановление № 12/
27.01.2022г.; АУАН № 272/ 20.08.2021г.; покана изх. № 83-03-18/02.02.2022г.;
покана изх. № 83-03-18-1/ 21.03.2022г.; известие за доставяне; покана до
нарушител изх. № 83-02-133/ 14.07.2021г.; известие за доставяне; писмо на
Столична Община, Район Младост, за връчване на АУАН; писмо на Столична
Община, Район Младост, за връчен АУАН; възражение от „Л.с.“ вх. № 83-
02-133/ 27.09.2021г.; възражение от „Л.с.“ вх. № 83-02-133 –(1)/ 27.09.2021г.;
Договор за абонаментно обслужване от 01.05.2018г. между „Б.С.“ ООД, гр.
Варна и „Л.с.“; дневник на асансьорната уредба; ревизионен акт № 5/
08.07.2021г; Заповед № А- 405/ 19.07.2021г. на ДАМТН.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен
интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
за това 14 -дневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени
от компетентните органи, видно от приложената по делото Заповед № А- 405/
19.07.2021г. на ДАМТН.
Разгледана по същество е частично основателна.
Настоящият състав не намира, че са нарушени правата на жалбоподателя
във връзка съставяне и връчване на АУАН. От представените по делото
писмени доказателства става ясно, че актосъставителят е предприел мерки
като е призовал дружеството за съставяне на акта по делото. Налице е покана
до нарушител № Ф-П-ИДТН-08.08-02 с изх. № 83-02-133/ 14.07.2021г., чрез
която „Л.с.“ е поканено на 20.08.2021г. от 10.00 до 12.00часа в РО „Инспекция
за държавен технически надзор“ Югоизточна България , находящ се в гр.
Бургас, за съставяне на АУАН. На поканата е имал възможност да се отзове
законният представител на дружеството или пълномошник. Поканата е
връчена на 28.07.2021г. В съставения АУАН е вписано, че същият се съставя
в отсъствието на нарушителя, което не се и спори от страните. Самият АУАН
е връчен на 23.09.2021г. на Милена Шопова, като по делото няма данни в
какво качество се е явила посочената. На 27.09.2021г. е постъпило
възражение от наказаното дружество. Същото е прието и обсъдено от АНО.
Не кореспондира с представените по делото писмени доказателства и
твърдението, че наказващият орган не е направил нужното за надлежното
връчване на съставения АУАН, съгласно 43, ал. 4 от ЗАНН , съотв. чл. 59а,
ал. 1 от ЗТИП. Актосъставителят е изпратил акта за връчване на Столична
община, Район „Младост“, като в изпълнение на закона връчването е станало
на 23.09.2021г., а общинската администрация е върнала връчения акт с писмо
изх. № РМЛ21-ДИ05-553-2/ 30.09.2021г. Относно датата на издаване на
наказателното постановление. Възраженията на наказания са неоснователни и
в тази част. Няма обективни данни, от които да се приеме, че наказателното
3
постановление е антидатирано. Напротив, от представените писмени
доказателства може да се заключи обратното. Оспореното наказателно
постановление е издадено на 27.01.2022г. Връчено е на 22.03.2022г., т.е. по –
малко от два месеца след издаването му. Съгласно чл. 34, ал. 1, б. „в“ от
ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Не е налице административно нарушение по посочените в
останалата част от разпоредбата норамтивни актове. Наказващият орган е
приел, че не са налице прекратителните основания на чл. 54 от ЗАНН.
Обсъдил е и възражението на дружеството. След всичко това е издадено и
оспореното наказателно постановление.
От фактическа страна се доказа, че в действителност не работи
устройството за контрол на товара и сигнализацията за претоварване. В тази
насока са разпитани свидетелите М.К. и Георги Алексиев. И двамата сочат, че
посоченото устройство не е работело. От фактическа страна става ясно, че
асансьорът е имал техническа неизправност, която е установена и временно е
спрян от движение. След отстраняване на аварията, асансьорът е пуснат
отново в експлоатация.
Настоящият състав, счита, че жалбата е основателна в частта относно
наложеното наказание. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП указва, че за
други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане
наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лв. В случая се
сочи, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 7а, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1,
т. 14 от НБЕТА – допуснал е работа на асансьор с неработещо устройство за
контрол на товара или сигнализация за претоварване. В случая е налице
съоръжение с повишена опасност съгласно чл. 32 от ЗТИП, за което на
основание чл. 31, ал. 1 от ЗТИП е издадена и Наредбата за безопасната
експлоатация и технически надзор на асансьори. Наложено е наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500.00лева, но за определяне на размера
няма изложени съображение от страна на АНО. В наказателното
постановление е възприето формалното съображение, че наложеното
наказание съответства на характера на обществената опасност , а наложеното
наказание ще съдейства за постигане на целите на специалната и генералната
превенции : да се поправи, да се въздейства предупредително върху
нарушителя, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
лица, отговарящи за безопасната експлоатация на съоръженията с повишена
опасност. Безспорно всяко едно наказание се налага за постигане на
посочените цели. Следва размерът на наказанието да е определен при
съобразяване на останалите доказателства по делото. Липсва обаче
мотивировка съобразно изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, чрез която да
се установи мотива за налагане на наказание в посочения размер. Според
настоящия състав е следвало да се наложи наказание в минималния размер ,
по следните съображения. Доказателствата по делото сочат неизправност,
която е била своевременно отстранена. Наказаното дружество не отрича, че е
имало техническа неизправност, но не е знаело за същата, а е била установена
в хода на проверката. Както се установи по делото , веднага са предприети
мерки за поправката на устройството. След това асансьорът е заработил
отново. Няма причинени други вредни последици от деянието. Няма данни
дружеството да е санкционирано за други подобни нарушения относно
експлоатацията на асансьор рег. № ***, заводски номер *** в гр. Обзор.
4
Налагането на наказание в минималния размер също би способствало за
постигане на специалната и генералната превенции. Не е налице основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН – деянието касае съоръжение, чиято дейност се
отличава с повишена опасност, а конкретният случай не се отличава от
типичните такива нарушения , което да го квалифицира като маловажен
такъв.
По разноските. Жалбоподателят е направил разноски в размер на
480.00лева за адвокатско възнаграждение. Следва да му бъде присъдена
сумата от 384.00лева, съобразно размера на измененото наказание. Съдът не
намира договореното адвокатско възнаграждение за прекомерно. Уговорена е
сума в размер на 480.00лева с ДДС, като съгласно чл. 8, ал. 1 , т. 1 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималната дължима сума е 300.00лева. В случая е уговорено
възнаграждение, което е в размер на 480.00лева с ДДС, което с оглед
предмета на делото не може да се счита за прекомерно. В полза на
наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, в размер на 80.00лева, от което да се
присъди съответната сума от 16.00лева.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12/ 27.01.2022г., издадено от
Д.М.Г., на длъжност Заместник – председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Л.с.“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Т.К., за
нарушения извършени на 08.07.2021г. в гр. Обзор, на основание чл. 53, ал. 2 и
чл. 83 от ЗАНН и чл. 58, ал. 2 от ЗТИП е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500.00лева за нарушение на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП вр. чл.
7а, т. 1 вр. ал. 10, ал. 1, т. 14 от НБЕТНА, като намалява наложеното
наказание на „имуществена санкция“ в размер на 100.00лева/ сто лева/.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН) гр. София да заплати на „Л.с.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от Т.К., сумата от 384.00лева
/триста осемдесет и четири лева/ разноски за адвокатска защита в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Л.с.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от Т.К. да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, сумата от 16.00лева/
шестнадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5