Решение по дело №2454/2023 на Административен съд - Варна

Производствата е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалба вх. № 15697/03.11.2023г. на А. В. М., [ЕГН], от гр. Варна, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 23-0819-001353/24.10.2023г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна – Л. М..

С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената заповед за неправилна, необоснована и постановена в противоречие с материалноправни разпоредби. С депозирана молба с.д. № 17503/06.12.2023г. жалбоподателят сочи, че СУМПС е издадено на 23.06.2016г. от Обединено кралство Великобритания, т.е. преди края на 2020г. и по силата на Споразумението за оттегляне, представлява валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него, на територията на Република България. Позовава се на информация публикувана на официалната страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, според която след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.

Направено е искане за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Счита процесната заповед за правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В мотивите на заповедта е посочено, че на 24.10.2023г. в около 03.06 часа в гр. Варна, по бул. „Осми приморски полк“, А. В. М. управлява собствения си лек автомобил БМВ – 320І с рег. № [рег. номер], със СУМПС издадено от Великобритания, установено след извършена справка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“ – МВР.

За извършеното нарушение на водача е съставен АУАН серия „GA”, № 1094072. По делото е представен превод на шофьорска книжка на А. М., издадена на 22.06.2016г. от DVLA Агенция за лицензиране на шофьори и превозни средства, валидна до 22.06.2026г., с посочени категории АМ/В/f/k/q.

Представени са Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна, Заповед № 812з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Удостоверение рег. № 365000 – 68282/05.12.2023г./02.10.2022г. относно установяване компетентността на ответника. Представен е месечен график за определяне на служителите за изпълнение на ППД от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна за м. октомври 2023г. и справка удостоверяваща, че А. В. М. е влязъл в Република България на 19.06.2023г. и няма последващо излизане.

Предвид установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция към Областна дирекция на МВР гр. Варна, с правно основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер]. Със Заповед № 819з-146/26.10.2023г. оспорената заповед е допълнена, като е посочен срокът за прекратяване на регистрацията на МПС, а именно 6 /шест/ месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: …а/без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочен съставения срещу М. акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1094072, с който е установено, че на 24.10.2023г. в 03.06 часа в гр. Варна, по бул.”Осми приморски полк” водачът управлява собствения си лек автомобил БМВ 330 с рег. № [рег. номер] без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното от него МПС поради това, че управлява с национално СУМПС № MIHAY9061178A99GH, издадено от държава Великобритания, която не е страна-членка на ЕС или държава по споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария повече от три месеца от датата на влизането му в страната – 19.06.2023г.

Установено по делото, а и между страните не се спори, че водачът е притежавал СУМПС, английски образец, в срока на неговото действие. В настоящия случай спорният въпрос се изразява в това – притежаваното от М. свидетелство за управление на МПС валидно ли е, съответно водачът правоспособен ли е, с оглед приложението на разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че българските граждани могат да управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. Негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл.ІV, б.“а“ от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. В случая СУМПС на А. М. е издадено на 22.02.2016г., валидно до 22.06.2026г. от Обединено Кралство Великобритания.

Великобритания не е член на ЕС, считано от 01.02.2020г., като е изтекъл и „преходния период“ до 31.12.2020г., в който законодателството ще се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство /Великобритания/. Приложеното и прието по делото СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне тя е приложима и във Обединеното кралство Великобритания до края на преходния период – 31.12.2020г., от което следва, че до 31.12.2020г. страните-членки на ЕС и Обединеното кралство Великобритания взаимно признават издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата от 08.11.1968г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединеното кралство Великобритания.

Преценката за валидност на СУМПС, издадено от Обединеното кралство Великобритания е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС.

На официалната страница на Министерство на вътрешните работи на Република България е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период, в РБ, СУМПС издадено от Обединеното кралство Великобритания, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. В действащото си законодателство Република България няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените от Обединеното кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. В съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период, компетентният орган – Министерство на вътрешните работи публично е огласил, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл.162, ал.1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава. Правната уредба, касаеща правата и задълженията на водачите на автомобили, относно свидетелствата за право на управление на МПС се намира в Конвенцията за пътното движение, подписана на 08.11.1968г. във Виена. Според чл.41, §1, б.“а“ от Конвенцията всеки водач на автомобил трябва да притежава свидетелство за правоуправление. Съгласно §2 на същата разпоредба, договарящите страни ще признаят: а/ всяко свидетелство за управление, преведено на техния език или на един от техните езици, или ако не е преведено на един от тези езици, придружено със съответния превод; в/ всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция; с/ или всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 7 на настоящата Конвенция като валидно за движение на техните територии за превозно средство, съответстващо на категориите, за чието управление е издадено свидетелството за управление, при условие, че въпросното свидетелство е във валиден срок и че е издадено от някоя друга от Договарящите страни или от техните териториални подразделения, или от организация, упълномощена за тази цел от името на друга Договаряща страна или от едно от нейните подразделения. Аналогичен е текстът на чл.161, т.1 от ЗДвП, според който свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията.

В случая, към момента на проверката – 24.10.2023г. свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е издадено от Обединеното кралство Великобритания на 22.06.2016г. и е със срок на валидност до 22.06.2026г. От представения по делото превод на документа, в същия са налице реквизитите, посочени в Приложение 6 към Конвенцията за движението по пътищата. С оглед изложеното и по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021г., официалното обявление на МВР по силата на чл.13 от АПК и на основание чл.162, ал.1 от ЗДвП, процесното свидетелство е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България.

Предвид приложените към делото доказателства не може да се приеме, че е доказано наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение на МПС – собственост на жалбоподателя. Представянето на данни относно правоспособност на М., които не са оспорени по надлежния ред от административния орган, който носи тежестта на доказване на фактическите и правни основания за издаването на оспорения административен акт, отпада и условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което настоящият състав приема, че не са били налице материалните предпоставки за издаване на процесната заповед. Оспорената в настоящото производство заповед № 23-0819-001353/24.10.2023г. се явява материално незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Предвид представените доказателства, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на М. осъществените разноски в размер на 10.00 лева, заплатена държавна такса.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 23-0819-001353/24.10.2023г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна – Л. М..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на А. В. М., [ЕГН], от гр. Варна, сумата от 10.00 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.