РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1704/17.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
…………….
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Т.Павлов, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 1481/2023г., взе предвид
следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
ТД на НАП – Пловдив с
процесуален представител юрисконсулт Я.А. обжалва Решение № 668 от 19.04.2023г.,
постановено по АНД № 6931 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд. Със
съдебният акт е отменено Наказателно постановление /НП/ №
667037-F649846/10.10.2022г. на Директор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Пловдив, с което на „В 3
стъпки” ЕООД, гр.Стара Загора, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
административно нарушение на чл.86 ал.1 т.1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.180 ал.2
вр. ал.1 вр. чл.102 ал.3 т.1 вр. чл.25 ал.1, ал.2 и ал.6 т.1 ЗДДС, на основание
чл.180 ал.2 вр. ал.1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно поради противоречие със закона - чл.348 ал.1 т.1 НПК :
Поддържа, че според констатациите в ревизията, дружеството не е институция в
системата на предучилищното и училищно образование, няма лиценз за
професионално обучение или професионално ориентиране, не е включено в списък,
утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за предоставяне на
обучение за придобиване на ключови компетентности, не е културно-просветна или
научна институция, поради което провежданите от същото обучения не попадат в
чл.41 т.1 б.”а” ЗДДС и не се третират като освободени. Дружеството не е
начислило ДДС като не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив
в срок. При тази фактическа обстановка е оспорен извода на ПРС за неспазване
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ЗАНН. Счита се, че не е налице нарушаване
правото на защита, тъй като в случая нарушителят е разбрал в какво е обвиняван
и за какво е наказан. Доводи за неяснота относно описаната фактическа
обстановка в АУАН и в НП не са въведени нито с жалбата, нито в хода на
съдебното производство. Твърди се, че в АУАН, НП и преписката се съдържат
достатъчно данни, за да се направи безспорен извод за извършване на вмененото
административно нарушение. Посочено е, че освен първични документи /фактури/ и
обяснения, преписката съдържа Приложения 1 и 2, неразделна част от АУАН. Според
същите, оборотът е формиран по касов апарат при фактическа обстановка, която не
задължава търговеца да издава фактура за доставките, нито да ги конкретизира.
Да се приеме, че е налице неяснота относно описателната част на АУАН, означава
такава да възниква всеки път, когато оборотът е формиран по касов апарат и за
търговците да не възниква задължение за регистрация по ЗДДС. Липсата на
задължение за издаване на фактура е в хипотеза, когато получател на стока или
услуга е физическо лице – доставчикът по сделката тогава няма задължение да
издава фактура. Броят и стойността на доставките са дефинирани в приложенията.
Заявено е, че по силата на общото правило на чл.12 ЗДДС, извършваните от
дружеството продажби следва да се третират като облагаеми доставки, доколкото
са извършени от данъчно задължено лице и са с място на изпълнение на територията
на страната, а предметът им е предоставяне на езиково обучение. Конкретни
обстоятелства относно реализираните обороти и размерът на следващия се
вследствие на закъснялата регистрация данък, са вписани в приложенията,
неразделна част от АУАН. Поискано е решението да бъде отменено с потвърждаване
на НП /с позоваване на решение о КАНД № 673/2021г., АС-Пловдив/ и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът В 3 стъпки” ЕООД се
представлява от адв.Е.И. и оспорва касационната жалба. В писмен отговор
поддържа законосъобразност на решението на ПРС и на извода за неспазване
нормите на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ЗАНН при описание на деянието в АУАН и НП. В
тази вр. – в издадените актове следва да се съдържа индивидуализация на
действията, с които е допуснат противоправния резултат и се поддържа, че
фактите по цитираното от касатора дело значително се различават от процесния
случай. Заявено е, че в случая касаторът неслучайно пропуска останалите мотиви
на съда, обосновали решението за отмяна на НП. Поискано е решението на ПРС да
бъде оставено в сила с присъждане на направените в настоящото производство
разноски, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от прокурор Павлов поддържа неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване
на неблагоприятно съдебно решение. По същество е неоснователна.
1. Наказателно постановление №
667037-F649846/10.10.2022г. е издадено от орган, административнонаказателната
компетентност на който произтича от упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП - т.1, 1.3, б.”в”. АУАН № F649846
от 28.04.2022г. e съставен от гл.инспектор по приходите в ТД-Пловдив. В това си
качество, актосъставителят се явява орган по приходите, съответно на
изискването на чл.193 ал.2 ЗДДС.
Според обстоятелствената част на НП : като
данъчнозадължено лице, установено на територията на страната, „В 3 стъпки” ЕООД
не е начислило следващия се ДДС в размер на 218,97лв. по облагаеми доставки,
извършени за данъчни периоди от 01.02.2022г. до 15.02.2022г., когато лицето не
е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки, че е било длъжно.
За периода от 01.01.2021г. към
31.12.2021г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по см. на чл.96
ал.1 изр. 1-во и ал.2 ЗДДС в размер над 50 000лв. /53 882,60лв./, описан в
приложение № 1 неразделна част от АУАН. Облагаемият оборот е формиран от обекти
/офиси/ в гр.Стара Загора за други услуги, некласифицирани другаде и за
предоставяне на образователни услуги, за които са издавани фискални бонове от
ЕКАФП /описани с номер на ФУ и ФП/ и приходи, постъпили по б. с-ка в ПИБ. Не са
издавани фактури за продажби. Данъчното събитие по описаните в Приложение № 2
доставки е настъпило на основание чл.25 ал.1 и ал.2 ЗДДС на датата, на която е
извършена продажбата, като тази дата съвпада с датата на издаване на съответния
фискален бон и на същата дата ДДС е станал изискуем съгл. чл.25 ал.6 т.1 ЗДДС.
Дружеството е следвало да подаде в ТД на НАП – Пловдив заявление за регистрация
по ЗДДС в срок до 07.01.2022г. вкл., съгласно чл.96 ал.1 ЗДДС. Посочено е, че
за периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация
/24.01.2022г./ по чл.101 ал.6 и ал.7 ЗДДС, ако лицето беше подало в срок
заявление за регистрация по ЗДДС, до дата на регистрация по ЗДДС – 16.02.2022г.
е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки : за
периода 01.02.2022г. до 15.02.2022г., когато лицето не е било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било
длъжно, В 3 стъпки ЕООД не е начислило ДДС в размер на 218,97лв. по облагаеми
доставки на услуги към данъчно незадължени физически лица на обща стойност 1
313,80лв., в т.ч. данъчна основа 1094,83лв. Облагаемите доставки са описани в
приложение № 2 – неразделна част от АУАН., за които са издавани фискални
бонове. Дружеството е в нарушение от 15.03.2022г.
Фактическите установявания са
квалифицирани за административно нарушение на чл.86 ал.1 т.1, т.2 и т.3 и ал.2 вр. чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.102 ал.3 т.1 вр. чл.25 ал.1, ал.2 и ал.6 т.1 ЗДДС.
Съгласно чл.180 ал.1 и
ал.2 ЗДДС : „Регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или
имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от
1 000 лв.; Алинея 1 се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не
се е регистрирало по този закон в срок.”. Според чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС : „ Регистрирано лице, за което данъкът е
станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне
на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника
за продажбите за съответния данъчен период.; Данъкът е дължим от регистрираното
лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите,
когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.”.
2. ПРС приел, че
фактическата обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства и от показанията на актосъставителя, вкл. АУАН с приложение № 1 и
№ 2, справка за оборота на дружеството, оборотна ведомост за периода
01.01.2022г. – 31.01.2022г. и др., но това не преодолява констатацията за
съществено нарушение на процесуалните правила по отношение изискванията на
чл.42 и чл.57 ЗАНН за задължителното съдържание на АУАН и НП. В тази вр. е
изтъкнато с основание, че нито в акта, нито в НП е посочено в какво се изразява
конкретното нарушение, не е конкретизирана получената услуга. Поради това
липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и посочване на
обстоятелствата, при които е извършено. В тази вр. е прието наличие на
нарушение на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.
Правилно ПРС е посочил, че актосъставителят и наказващият орган не са
посочени всички релевантни около нарушението обстоятелства, които подлежат на
установяване в производството и следва да бъдат посочени от сезиращите органи,
за да могат да бъдат проверени и доказани в процеса по проверка и налагане на
санкция. Действително, в тази насока отсъстват – „броя на доставките, датата на
извършването им (за да се обвържат с данъчния период, предмет на проверка по
делото – от 01.02.2022 г. до 15.02.2022 г.) и естеството на доставките, за
които се твърди, че са облагаеми.”. Във вр. с приложение № 2 е посочено, че
дори да бъде прието документът да е неразделна част от НП, което изрично не е
вписано, приложението не съдържа брой на доставките, а общият дневен оборот. В
реда на изложеното съдът се е позовал на ППВС № 1/1953г., изискващо всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект, задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания
субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да
се извлича от доказателствата по делото.
3. Решението е
законосъобразно. В случая НП изцяло припокрива съдържанието на АУАН, като не е
изразено самостоятелно волеизявление на административно -наказващия орган
/напр. – „ За периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. задълженото лице е реализирало
облагаем оборот по см. на чл.96 ал.1 изр.1-во и ал.2 от ЗДДС в размер над 50
000лв. /53 882,60лв./, описан в приложение № 1 неразделна част от настоящия
АУАН”; „Облагаемите доставки са описани
в приложение № 2, неразделна част от настоящия АУАН, …”/. Дори в тази хипотеза
да бъде прието, че е възприета в пълнота фактическата установеност с АУАН,
формално изискуемо е при описание на приложените в преписката доказателства,
потвърждаващи установеното нарушение, да бъдат изрично посочени двете
приложения. АУАН и НП не съдържат информацията от приложенията, като НП не
препраща изрично към тях. Както правилно е посочил ПРС, единствената индиция за
дейността на дружеството, но не за всяка конкретна доставка, се съдържа в акта
за регистрация по ЗДДС. Не е допустимо в касационната жалба да се допълват
факти и обстоятелства от значение за съставомерност на деянието, квалифицирано
за административно нарушение : в тази вр. в касационната жалба са отразени
констатации при ревизията на ответника, според които провежданите от
дружеството обучения не попадат в обхвата на чл.41 т.1 б.”а” ЗДДС и не се
третират като освободени, при обвръзка с нормата на чл.12 ЗДДС. Затова правилно
ПРС е посочил, че при отсъствие в НП и в АУАН на каквито и да било факти, не е
възможно да бъде проверено дали получените доставки действително са били
облагаеми по см. на чл.12 ЗДДС и дали в зависимост от конкретния вид и предмет
на доставката тя не е с нулева ставка по см. на чл.28-37 ЗДДС или е освободена
по см. на чл.38-50 ЗДДС. Предвид изложеното следва да бъде отбелязано, че за
изпълнение изискванията на чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не е достатъчно в
касационната жалба да се правят позовавания на фактическа установеност при
ревизия, тъй като административно-наказателното производство е самостоятелно и
ЗАНН съдържа ясни правила. Тоест, привнасяне на констатации от ревизията следва
да съответства изцяло на изискванията за съдържание на АУАН и НП. Административно – наказващият орган
дължи яснота при описание на нарушението и убедително доказване на същото.
Съдържанието на НП е дефинирано по закон и не поставя под съмнение
необходимостта от пълно описание на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити – в
частност чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН относно доказателствата, които потвърждават
нарушението. Отсъствието на доказателства, потвърждаващи нарушението води до
извод, че волята на административния орган не е конкретизирана в степен,
позволяваща разбиране относно юридическите факти на упражненото правомощие.
Правилни са изводите на ПРС по отношение конкретизирането на фактите, касаещи
административното нарушение – в етап на съдебно оспорване на НП:
индивидуализирани факти и обстоятелства следва да са отразени в АУАН с
предявяването му, или в НП. Не е възможно отговорност на нарушител да бъде
ангажирана въз основа на обстоятелства, разкрити в хода на съдебното
производство. Отбелязва се, че дори при безспорна фактическа установеност,
нарушителят има право на оспорване на НП, за законосъобразността на което в
случая ПРС е осъществил дължимата проверка в цялост. Изискването за
обоснованост на НП е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Във вр. със съображенията в касационната жалба и приложенията към
АУАН, съставът се позовава на Решение № 2510/2021г. по КАНД № 2534/2021г., АС –
Пловдив : „ … В
този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено
административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и
обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. Необходимо е да се посочи още, че дори
и да се приеме, че протоколите цитирани в процесното НП съдържат
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, недопустимо е за описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се препраща
към други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в
обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП. …”.
Според изхода от спора се
присъждат разноски на ответника в размер на претендирните и заплатени 400лв. –
чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и чл.63д
ал.3 ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл. 221
ал. 2 пр.1-во АПК, АС – Пловдив, XXIV състав
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 668 от 19.04.2023г.,
постановено по АНД № 6931 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд.
Осъжда НАП да заплати на В 3 стъпки
ЕООД, ЕИК *********, гр.Стара Загора, съдебни
разноски в размер на 400 лв. /адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :