Решение по дело №571/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на А.Д.Н. срещу Решение № 1012-26-107-1/25.04.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково.

Изложени са доводи за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане. Твърди, че неправилно било приложено материалното право относно приложното поле на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО. Ирелевантно било на коя дата се придобива правото на ЛПОСВ. От значение било на коя дата е подадено заявлението за отпускане – 24.03.2022 г., като посочва, че целият наличен трудов и осигурителен стаж се зачита към датата на заявлението на основание чл. 94, ал. 1 КСО. Моли преписката да бъде върната с указания за правилно определяне размера на ЛПОСВ. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят А.Д.Н., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Неправилно била приложената нормата на чл. 68, ал. 3 КСО. Приложение намирала разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КСО, съгласно която се зачита и стажът по европейски и международни договори. В случая към 24.03.2022 г. /датата на заявлението/ се преценява, че лицето безспорно има 15 години български осигурителен стаж и допълнителен стаж в страна от Европейския съюз, но общият сбор от двата стажа не му достига за пълния размер на пенсията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Неприложими били общите норми относно пенсионирането, вкл. и чл. 94 КСО. Неправилно бил изчислен размерът на пенсията, значително по-малък от социалния размер. При наличие на 15 години зачетен осигурителен стаж по българското законодателство без значение било кога е придобито правото на пенсия. Претендира разноски - заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. С подаденото през 2022 г. от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е декларирано наличието на стаж във Великобритания, поради което административният орган в страна в Европейския съюз е длъжен да приложи пряко Регламент № 883/2004 г. Когато се установи наличният стаж, положен в Европейския съюз или в страни, които имат договори с България за признаване на осигурителен стаж, се преценявали правата по чл. 68, ал. 1 КСО и ако заявителят не отговаря на тези условия, се пристъпвало към преценка относно правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, както било в случая. Жалбоподателят е навършил изискуемата възраст, когато е подал заявлението за отпускане на пенсията. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията се отпускала не от датата на правото, тъй като от датата на правото е изминал повече от 2-месечен срок, но към датата на правото се преценявали правата. Към датата на правото жалбоподателят не разполага с 15 години действителен осигурителен стаж само в Република България, поради което пряко се прилагал Регламентът, т.е. задължително се зачитал стажът, положен в чужбина. Размерът на пенсията се изчислява спрямо стажа в България и във Великобритания на пропорция така, както е определен в разпореждането. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.03.2022 г. А.Д.Н. е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-26-318, като декларира, че получава пенсия във Великобритания и че има придобит осигурителен стаж във Великобритания.

Видно от представения опис заявителят има осигурителен стаж, положен в България – 16 г. 01 м. 00 дни, и положен в държава по международен договор /във Великобритания/ – 14 г. 09 м. 03 дни. Посочен е действителният осигурителен стаж – 15 г. 0 м. 0 дни и 29 г. 01 м. 07 дни. Посочено е също, че към датата на заявлението лицето има навършена възраст 67 г. 2 м. 26 дни и че то получава чужда пенсия, считано от 28.12.2020 г. Конкретизирано е, че първото право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е от 28.08.2021 г.

С Разпореждане № ********** № 6 протокол № N01095/10.03.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е определен месечен размер на пенсията 207,06 лева. С разпореждането е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.03.2022 г., пожизнено по чл. 68, ал. 3 КСО във връзка с Регламент на Съвета /ЕО/ № 883/2004 г. За периода от 21.04.1989 г. – 28.02.2022 г. е определен доход за изчисляване на пенсията, след което са приложени проценти осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 КСО и е определен минимален размер на пенсията по чл. 70, ал. 13 КСО – 314,50 лева. За сметка на РБ при изчисление 193/370 от 314,50 лева е определен месечен размер на пенсията, считано от 24.03.2022 г. – 164,05 лева. От 01.07.2022 г. е определен размер на пенсията на основание § 7ж ПЗР КСО, сумата от размера към 30.06.2022 г. и сумата по ПМС № 479/30.12.2021 г. – 396,95 лева. За сметка на РБ при изчисление 193/370 от 396,95 лева е определен месечен размер на пенсията, считано от 01.07.2022 г. – 207,06 лева.

Разпореждането е връчено на 07.04.2023 г. на заявителя, като срещу същото в срок е подадена жалба /вх. № 1012-26-107/11.04.2023 г./. Твърди се, че при наличен и зачетен действителен осигурителен стаж по българското законодателство не е необходимо да се „допълва“ за правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО със стаж, зачетен по европейски регламенти.

С Решение № 1012-26-107-1/25.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково жалбата на А.Д.Н. е отхвърлена. Посочва се, че заявителят е придобил право на пенсия на 28.08.2021 г., тъй като е навършила възраст 66 г. 08 м. и има до тази дата 15 години действителен осигурителен стаж, полаган в България и във Великобритания. Към датата на придобиване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО заявителят няма 15 години действителен осигурителен стаж, положен само в България. Позовава се на чл. 6 от Регламент 883/2004 г., въвеждащ принципа на сумиране на осигурителни периоди, съгласно който за да възникне правото на пенсия на лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на други държави членки, се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателствата на другите държави членки, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен. Посочва се, че Н. е подала заявление извън срока по чл. 94, ал. 1 КСО, поради което и пенсията й е отпусната от датата на заявлението – 24.03.2022 г. Пенсията се изплаща от 01.07.2022 г. за сметка на Република България 193/370 от 396,95 лева, в месечен размер на 207,06 лева съгласно Регламенти на Съвета /ЕО/ № 883/2004 и № 987/2009.

Решението е връчено на жалбоподателя на 24.04.2023 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ – Хасково, в установената писмена форма /чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК основания за отмяна на оспорения ИАА.

1. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО „в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст“. За да придобият право пенсия на основание чл. 68, ал. 3 КСО, лицата следва да имат навършена възраст и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 24.03.2022 г., А.Д.Н. е имала навършени 67 г. 2 м. 26 дни при изискуеми за 2022 г. по чл. 68, ал. 3 КСО 66 г. 10 м. За 2021 г. изискуемата възраст по посочената разпоредба е била 66 г. 8 м., които Н. е навършила на 28.08.2021 г.

В мотивите на оспореното решение е посочено, че към датата на придобиване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО заявителят няма 15 години действителен осигурителен стаж, положен само в България. Видно от представения опис и разпореждане обаче заявителят има осигурителен стаж, положен в България – 16 г. 01 м. 00 дни, включващ и период на майчинство. От административния орган не е посочено дали този стаж е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 ДР КСО, нито са изложени съображения колко е действителният осигурителен стаж и къде е придобит той /в България или в друга държава/ към дата 28.08.2021 г., когато се твърди, че е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно не е отчетен периодът на майчинство и включва ли се той в понятието „действителен осигурителен стаж“ по смисъла на § 1, т. 12 ДР КСО предвид константната съдебна практика. Липсват твърдения кои от периодите на стаж, положен в България, не се зачитат като действителен осигурителен стаж, за да се приеме, че заявителят няма 15 години действителен осигурителен стаж, положен само в България. В оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане не е посочено по какъв начин е формиран този извод, не са приложени по преписката и доказателства, въз основа на които се обосновава той. Нещо повече, не са обсъдени от Директора на ТП на НОИ – Хасково възраженията на г-жа Н. при оспорване на разпореждането по административен ред по чл. 117, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО, а именно, че при наличен и зачетен действителен осигурителен стаж по българското законодателство не е необходимо да се „допълва“ за правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО със стаж, зачетен по европейски регламенти.

Отделно от това, в хода на съдебното производство бяха наведени и доводи за евентуална приложимост на чл. 68, ал. 4 КСО, съгласно която разпоредба „при преценяване на правото на пенсия по ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия“. Тълкувайки тази разпоредба, се установява, че лицето следва да има поне 15 години действителен осигурителен стаж, който както се установи не е посочен по безспорен начин в разпореждането, за да получи социална пенсия за старост, ако е навършило възрастта по чл. 68, ал. 3 КСО, докато не бъде удостоверен чуждият осигурителен стаж. Поставя се въпросът, ако всъщност лицето е имало 15 години действителен осигурителен стаж по българското законодателство, не е ли следвало за периода до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж при навършени години по чл. 68, ал. 3 КСО да получава пенсия по чл. 68, ал. 4 КСО.

2. За съда е неясно как е формирана волята на административния орган, вкл. и доколкото в решението липсват конкретни фактически и правни основания за издаването му /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, чл. 97, ал. 1, изр. Второ АПК/, въз основа на които е определен размерът на отпуснатата пенсия, който заявителят оспорва. Това обстоятелство не е изяснено напълно и от пълномощника на ответника, като съдът не изменя становището си, че не е допустимо за първи път в хода на съдебното производство да се допълват мотивите на органа. Нещо повече, след като съдът не си дава отговор на въпросите, свързани с отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и определянето на размера й, така че да установи кои са правните норми, които са приложени, съответно – да извърши преценка в действителност ли е следвало да бъдат приложени или е налице друга правна уредба за случая, на още по-голямо основание заявителят е затруднен да разбере по какъв начин е определен размерът на отпусната му пенсия.

3. Липсата на мотиви предпоставя извода за съществено нарушение на производствените правила, като води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител, съответно до отмяна на постановеното решение. Липсата на мотиви препятства преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

4. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд мотивите „не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. /…/ Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива“.

5. В случая изложените от ответника факти в оспореното решение не могат да бъдат удостоверени по безспорен начин от приложената по делото преписка. Становище от същия относно начина, по който е определен размерът на отпуснатата пенсия, не е представено, така че да се изясни на съда по какъв начин е формирал волята си, съобразявайки константната съдебна практика, че административният орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт, както е в конкретния случай. Недопустимо е съдът да допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката му. Отделно, липсата на конкретни и ясни мотиви води до невъзможност страната да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност, който цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление.

Извод: оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –Хасково, следва да бъдат отменени на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, а преписката – изпратена за ново произнасяне от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково. При новото произнасяне длъжностното лице следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с писмени доказателства, като предостави възможност на заявителя да участва в инициираното от него административно производство, да даде обяснения или направи възражения, да представи доказателства с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства /чл. 34 и следващите във връзка с чл. 7 – чл. 9 от АПК/, след което да формира извод колко е осигурителният стаж на заявителя и къде е придобит той, към коя дата заявителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като, позовавайки се на релевантните норми, определи размер на пенсията съобразно приложимото българско и европейско законодателство, вкл. и международните договори, по които Република България е страна, и датата, от която тази пенсия следва да се изплаща.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 120, ал. 2 КСО, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер от 1 000 /хиляда/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие. Разноските следва да бъдат заплатени от юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт /§ 1, т. 6 ДР АПК/, а именно - Националния осигурителен институт /чл. 33, ал. 2 КСО/.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 120, ал. 2 КСО Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-107-1/25.04.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково и потвърденото с него Разпореждане № ********** № 6 протокол № N01095/10.03.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт -Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, за ново произнасяне по заявлението на А.Д.Н., с вх. № 2113-26-318/24.03.2022 г. по описа на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, КАТО ОПРЕДЕЛЯ 1-месечен /едномесечен/ срок за това, считано от влизането в сила на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София, да заплати на А.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

	Председател: