Решение по дело №31/2018 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 69

 

гр. Свищов, 25.07.2018г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 14.06.2018г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 31 по описа за 2018год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №17-0352-001209/04.09.2017г. на Началник РУ на МВР Свищов.

 

Жалбоподателят В.Д.Х., ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и  на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Твърди, че издаденото срещу него НП е незаконсъобразно и неправилно, като описаното в него нарушение не отговаря на действителното положение. Моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат  становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 12.08.2017г. свидетеля В.Н. – полицейски служител, в група „ОП“ при РУ Свищов  бил нощна смяна заедно с колегата си Б.Д. –мл. автоконтрольор. Около 21,15ч. двамата се движили с полицейски автомобил „Опел“ с рег. № *по ул. „Д. Хадживасилев“ в града, когато забелязали автомобил „Опел Инсигния“ с англ. регистрационен номер **, който след като направил ляв завой и започнал движението си по същата улица, веднага отбил в лявата лента и спрял пред входа на читалището в града, успоредно на тротоара. Тъй като този участък от пътя бил обозначен с пътен знак В27, забраняващ паркирането и престоя на автомобили, както и непосредствено пред пешеходна пътека, полицейските служители решили да извършат проверка на водача и пътниците. Те също спрели своя автомобил пред паркиралия, слезли от служебната кола и се насочили към него. В това време водачът – жалбоподателя В.Х. слязъл от автомобила си. Св. Б.Д. му се представил и му поискал документите – неговите и на автомобила за проверка. Жалбоподателят  отговорил грубо, че е пешеходец и няма да ги представи. Св.Д. му обяснил, че го е видял да управлява преди това колата, поради което в качеството си на служебно лице му извършва проверка. Жалбоподателят отрекъл да е управлявал колата и отказал да представи документи си. От един от спътниците му св.Д. научил, че името му е В.Х.. В това време колегата му извършил проверка на личните документи на останалите лица, придружаващи жалбоподателя в автомобила, като подал имената и данните им на ОДЧ. Един от тях бил св. И.Х. – брат на жалбоподателя. След това полицейските служители поканили жалбоподателя  в районното управление, за да изяснят самоличността му, но той категорично отказал да се качи в полицейската кола. Затова бил предупреден от свидетелите Н. и Д. да не им пречи да си вършат служебните задължения, защото в противен случай ще бъде задържан. Жалбоподателят отново отказал, поради което свидетелите му поставили белезници, запознали го с правата му и го отвели в полицейското управление. Там била установена неговата самоличност и същият бил задържан. По-късно св.И.Х. донесъл личните му документи. Междувременно свидетелят Д. в присъствие на св. Н. и жалбоподателя съставил АУАН №1233/2018г. с бланков номер 932876 от 12.08.2017 г. за това, че на 12.08.2017г. в гр.Свищов, на ул.“Д.Хадживасилев“ пред НЧ“Е. К.Д.Аврамови“ паркирал лек автомобил  „Опел Инсигния“ с англ. регистрационен номер **, като нарушава пътен знак В 27 /забранени са престой и паркиране/, водачът не носи СУМПС, свидетелство да регистрация на МПС и документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП. Бил съставен и втори акт за нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР. Въз основа на съставения акт на 04.09.2017г. Началник РУ на МВР Свищов издал обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка се е установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от всички писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е неоснователна.

 При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Също така наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира със събраните в хода на производството доказателства.

Съдът счита за неоснователни доводите, изложени от жалбоподателя в жалбата до съда. От свидетелските показания на полицейските служители се установява, че и двамата свидетели са възприели местоположението на паркирания от жалбоподателя автомобил. Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно съставен и има доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП. Свидетелите Б.Д. и В.Н. са категорични, че процесния автомобил е бил управляван от жалбоподателя и последният го е паркирал пред входа на читалището, в района на действие на знак В 27, забраняващ престой и паркиране в този участък от пътя. Съдът не дава вяра на показанията на св. И.Х. – брат на жалбоподателя, т.к. същият е пристрастен свидетел и следователно заинтересуван от изхода на делото в частта, в която същият твърди, че автомобилът бил паркиран пред книжарница, което място не съвпада с описаното от полицейските служители. Съдът няма причина, поради която да не кредитира показанията на полицейските служители, а същите кореспондират и с останалите доказателства по делото. Видно от представената от О.С. скица на процесия участък на ул. Д.Хадживасилев в гр.Свищов е, че именно знак В27 е разположен пред северната страна на сградата на читалището, като след него следва пешеходна пътека, за което има и поставен пътен знак Д17 и едва след което започва паркинг, обозначен с пътен знак Д20. Същевременно входа на книжарницата се намира на няколко метра по-надолу по улицата. Отново от свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите – полицейски служители или да сочат на наличието на мотив да констатират нарушение, което жалбоподателят не е извършил.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, тъй като  е паркирал в участък от пътното платно обозначен с  пътен знак В 27 -"Забранени престоят и паркирането"/ППЗДвП /, въпреки ограничението, въведено с пътния знак, находящ се в непосредствена близост до автомобила. Съгласно цитираната разпоредба участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно жалбоподателят като водач на процесия автомобил е участник в движението съгласно дефиницията на § 6 от ДР на ЗДвП- т. 28 "Участник в движението " е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, пътно превозно средство е паркирано когато е спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, какъвто е конкретния случай. И което сетвърди и от самия жалбоподател.

Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП предвижда санкция за неправилно престояване или паркиране, която е глоба в размер на 20 лв. Предвид на това правилно на жалбоподателя е наложено наказание за това нарушение, като наложената глоба е в размер фиксиран от законодателя и не подлежи на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил състава и на посочените административни нарушения, а именно по чл.100, ал.1, т.1, т.2 и т.3  от ЗДвП. В този смисъл свидетелските показания са непротиворечащи. Жалбоподателят не е носил нито свидетелство за управление на МПС, нито свидетелство за регистрация на МПС, което е управлявал, нито документ за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за управляваното от него МПС. . Съгласно чл.100,ал.1,т.1, т.2 и т.3  от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи изброените документи. В настоящия случай жалбоподателят не е представил такива, поради което деянието е доказано от обективна и субективна страна. Наложените наказания глоба са в размер фиксиран от законодателя и не подлежи на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия случай е безспорно установено и доказано извършените нарушения, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-0352-001209/04.09.2017г. на Началник РУ на МВР Свищов, с което на В.Д.Х., ЕГН ********** *** е наложена наказание „глоба“ на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и  на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

 

                                                                   РАОНЕН СЪДИЯ: