Р Е Ш Е Н И Е №260039
гр. Русе, 27.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен
съд, II-ри граждански състав в публично съдебно заседание на 18-ти август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 296 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.49 ЗЗД.
Ищцата Б.П.И.
лично и в качеството й на родител и законен представител на малолетните деца И.С.И.
и П.С.И. твърди, че на 21.12.2019г., около 15:00 ч. управлявала собствения си автомобил
Ауди, рег. № Р4117АТ по път, който е отклонение наляво /при кръстовището за
магазин „Джъмбо"/ от Републикански път I -2
/Русе-Варна/ - в посока с.Червена вода, като отивала при родителите си в с.
Тетово. Това отклонение също било Републикански път - с номер II - 23,
двупосочен, с по една лента за движение в двете посоки, с асфалтово покритие. В
автомобила на задната седалка на обезопасителни
столчета с поставени колани били децата й И. и П. И.. След навлизане по пътя в
посока с.Червена вода, в района на първи километър, движейки се в дясната му
половина с разрешена скорост, пред автомобила внезапно се появила необезопасена
и необозначена неизправност на пътя - разрушен, издълбан асфалт, установена
впоследствие от контролен орган като „дупка с приблизителни размери 100/50/6."
Заявява, че предприела действия за намаляване на скоростта и спиране, но
автомобилът преминал през нея, силно се разтресъл, напуснал пътното платно в
дясно по посока на движението и се преобърнал напред през преден капак и предно
обзорно стъкло преминало през таван отпред назад. Впоследствие автомобилът се
преобърнал странично през дясната страна и останал на колела с предна част
обратна на посоката на движение. Силно се изплашила, извадила децата, които
били видимо изплашени, също треперели и плачели. Уведомила съпруга и родителите
си, които пристигнали на местопроизшествието и заедно с непознат мъж с джип
изтеглили авариралия автомобил. Пристигнала и полиция. Имала оплаквания от
болки в лявата ръка, автомобила бил увреден. Пристигналите полицаи не констатирали
нарушение на правилата за движение на МПС от нейна страна и съставили Протокол
за ПТП № 1732398, с който удостоверили като причини и условия за инцидента
преминаването на управлявания от ищцата автомобил през „несигнализирани
неравности по пътя /дупка/ с приблизителни размери 100/50/6 см." След
обработването на произшествието децата се прибрали с родителите й в с.Тетово, а
тя и съпругът й в гр.Русе. Автомобилът на собствен ход бил откаран в с. Тетово,
в дома на родителите й. Посетила спешно отделение на УМБАЛ - Русе, където при
преглед се установи, че има навяхване на показалец на лява ръка.
Твърди, че след
произшествието тя и децата останали с емоционално разстройство - стрес, уплаха,
тревожност, притеснения и страх при пътуване. Ищцата не можела да спи и да се
храни нормално, не й се говорело и виждало с никого, искала само да плача,
много се притеснявала и постоянно звъняла да се информира за състоянието на
децата. Децата се оплаквали от тежест в
стомаха, не се хранели нормално, стряскали се по време на сън, плачели, станали
видимо тревожни. Ищцата продължавала да се чувства напрегната и раздразнителна,
емоционално нестабилна. Заявява и че заедно с децата посетила експерт-психолог,
а впоследствие заплатила адв.консултация и техническа
експертиза.
Предвид
изложеното, счита, ответната агенция е отговорна за проявено бездействие по
отношение на вменените й със закон задължения за поддържането на Републикански
път с номер II - 23 и осигуряване на безопасно движение по него. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да й заплати
сумата от 2000,69 лв./съгласно частично оттегляне на иска, допуснато в о.с.з.
на 09.06.2020г./- имуществени вреди следствие увреждане на 21.12.2019г. по
Републикански път II - 23 на лек автомобил „Ауди А 4 Авант
1.9 ТДИ", рег. № Р4117АТ в размер 1570,69 лв. и сумата от 430,00 лв. за
заплатено възнаграждения на адвокат, психолог и транспортен експерт, както и да
й заплати лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните
деца 7500,00 лв., представляваща обезщетение от по 2500,00 лв. за претърпени от
всеки от тях неимуществени вреди - стрес уплаха, тревожност, притеснения и
страх, емоционална нестабилност, следствие на ПТП от 21.12.2019г., ведно със
законната лихва от датата на деликта. Претендират се
разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът Агенция “Пътна Инфраструктура” изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се механизма, по който се
твърди, че е станало процесното ПТП, както и да е налице
причинно-следствена връзка между инцидента и щетите по автомобила.
Твърди се, че вината
за допуснатото пътно-транспортно произшествие е изцяло на водача
на автомобила, който шофирал със
скорост несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия. Поведението му било в нарушение на чл.20, ал.2 , съгласно който водачът следвало да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява и да се движи със
скорост, съобразена с атмосферните условия и релефа на местността,
включително и със състоянието на пътя. Поради тази причина, ако има настъпили
вреди, то те са изключително
в резултат на поведението на водача. В условията
на евентуалност ответникът счита, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна
на водача, както и прекомерност на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди. Твърди се, че е бил поставен пътен знак А12 в процесния участък. Водачът на процесното
МПС е имал възможност да забележи този знак и да съобрази поведението си на
пътното платно с обезопасената неравност.Моли исковете да се отхвърлят,
претендира разноски.
По искане
на ответника са конституирани като трети лица
помагачи по делото „Хидрострой” АД- гр. София, което не
депозира станавище по исковете и „Пътинженеринг”
АД- гр. Русе, което оспорва изцяло исковете.
От фактическа страна:
Ищцата е
съсобственик на лек автомобил марка „Ауди А 4 Авант
1.9 ТДИ", рег. № ….. и родител и законен представител на малолетните деца И.С.И.
и П.С.И.. На 21.12.2019г., около 15.00 ч., управлявала автомобила по пътя от
гр. Русе за с. Тетово – път ІІ-23. В автомобила, отзад били малолетните й деца.В
района на 1-ви км./Русе-Кубрат/ посока с.Червена вода, автомобилът преминава
през несигнализирани неравности по пътя /дупка/ с приблизителни размери
100/50/6 см., напуска пътното платно в дясно по посока на движението и се
преобръща в крайпътна нива.Местопроизшествието е посетено от служители на
сектор „Пътна полиция“, които съставили констативен протокол за ПТП №1732398/21.12.2019г./л.17/.
Свидетелят С.И./съпруг
на ищцата/ установява, че на 21.12.2019г., съпругата му и децата им претърпели
ПТП, на разклона за гр.Кубрат и че малко след инцидента отишъл при семейството
си. Сочи и че намерил автомобила обърнат, а семейството си в шок. Заявява и че
пристигнали и родителите на ищцата и органи на МВР, описва и щетите по
автомобила. Свидетелят установява и че децата още не са преживяли ПТП, когато
минават оттам обсъждали инцидента, а синът му се натъжава.
Свидетелят В.П./майка
на ищцата/ установява, че е видяла децата непосредствено след инцидента
стресирани и плачещи, като състоянието им на стрес продължило и в следващите
дни. Когато минават с кола през мястото на ПТП детето И. се разплаквало, а
детето П. изпитва страх, когато влезе в кола.
Свидетелят Р.Р.
установява, че към 21.12.2019г. е заемал
длъжността „главен експерт“ към ответната Агенция и че пътя II – 23, 1-ви км.
се стопанисвал от Агенция “Пътна Инфраструктура”.
Сочи и че участвал в комисията, която поставила пътен знак за неравности и
указателна табела, както и че към момента на инцидента,
въпросният път бил в режим на зимно поддържане.
През 2014г. между Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014” , състоящ
се от „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“
АД е сключен договор за възлагане на обществена поръчка за извършване на
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на северен
централен район, стопанисван от АПИ, съгласно чл. 19, ал.1 т.1 от ЗП. В т. ІV
от договора е уговорено, че срокът му е 48 месеца, считано от датата, посочена
като начало на срока на договора във възлагателното
писмо. В чл. 33 от договора, страните са уговорили, че при причиняване на ПТП
и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания,
които следва да се спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
На 03.09.2015г. е съставен констативен
протокол/л.67/ за монтаж на пътен знак А12 и пътен знак Т2 на път II – 23, Русе-Кубрат,
в района на процесното ПТП.
Според заключението
на изготвената по делото автотехническа експертиза,
технически възможно е посочените по делото вреди върху процесния
автомобил да бъдат получени по установения по делото начин /описан и в исковата
молба/. В конкретната пътнотранспортна ситуация водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да направи точна
преценка за характера и размерите на неравността, но не е имал възможността да
избегне ПТП. Вещото лице посочва, че скоростта на движение на автомобила преди
ПТП е била 70-80 км/ч /в рамките на разрешената скорост/.Разходите за
възстановяване на вредите по лекия
автомобил, настъпили вследствие на процесното ПТП,
вещото лице определя на 1570, 69лв.
Съгласно
заключението на приетата по делото комплексна психиатрично-психологична
експертиза за ищцата процесното ПТП е представлявало
силен стресогенен фактор, свързан със страх от
накърняване физическата цялост на децата й, както и на нейната
собствена.Повишената тревожност при ищцата е продължила няколко месеца след
ПТП, като към момента на изготвяне на експертизата липсват данни за посттравмена симптоматика. Относно детето И. е посочено, че
ПТП е предизвикало симптоми на внезапно настъпил стрес, продължил няколко
месеца, като към момента на изготвяне на експертизата липсват данни за посттравмена симптоматика. За детето П., процесното ПТП е представлявало силен стресогенен
фактор, свързан със страх и напрежение, като към момента на изготвяне на експертизата
липсват данни за посттравмена симптоматика.Вещите
лица посочват, че към момента на ПТП, състоянието и на трите лица би могло да
се причисли към групата на невротични, свързани със стрес разстройства.
От правна страна:
Съгласно чл. 30 ЗП, Агенция
„Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто се явява процесния
път ІІ-23. С оглед
установеното по-горе, следва да се
приеме, че ответната Агенция не е изпълнила задължението си да поддържа или
поне да обезопаси
по някакъв начин пътната неравност
/дупка/, причинила
инцидента. Наличието на
неизправност по пътя се установява
както от свидетелските показания, така и от писмените
доказателства – протокола за ПТП. Механизмът на произшествието
и причинените вреди се установяват от посочения
протокол за ПТП и заключението на автотехническата експертиза. Последната установява и пазарната
стойност на вредите. По делото няма доказателства въз основа на които
да се приеме,
че е налице виновно поведение на ищцата като водач
на увредения автомобил, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Не се установява тя
да е управлявала автомобила с превишена или несъобразена
с метеорологичните условия скорост, да е имала възможност да избегне преминаването
през неравността, или да е допуснала каквото и да е нарушение на правилата за
движение по пътищата, за да
бъде прието, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради виновното й поведение или тя да
е допринесло за това, в който смисъл
ответникът е направил възражение. По изложените съображения
и на посоченото основание ответникът следва да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени и неумуществени
вреди, тъй като с виновното си бездействие е създал предпоставки за настъпването му.
Неоснователни са възраженията
на ответника за това, че
е възложил задълженията по поддръжката на пътя на
трети лица-„Хидрострой” АД- гр. София и „Пътинженеринг”
АД- гр. Русе и съответно агенцията
не носи отговорност.
Отговорността за поддръжката
на пътя е на Агенция "Пътна инфраструктура" и агенцията не може
да се освободи
от нея, като
я прехвърли. Правоотношенията
между ответника и лицата на които
е възложил поддръжката на пътя са
самостоятелни и не влияят на отговорността
на Агенция "Пътна инфраструктура" за задълженията, които са й възложени
със закон.
Твърденията на
ответника, че към момента на инцидента пътния участък на който се е осъществил
е бил сигнализиран с пътен знак А12 – „Неравности по платното за движение“ е
допълнително доказателство, че пътят не е бил в добро състояние, а технически
неизправен, което се установява и от представените от сектор „ПП“ ОД на
МВР-Русе фото снимки от ПТП/л.136 и сл./. Съгласно представения по делото
протокол, предупреждаващият пътен знак А12 е бил поставен на 03.09.2015г. на процесния участък. Липсват обаче категорични доказателства,
че този знак е бил на мястото към датата на инцидента – 21.12.2019г.-по-вече от
четири години след поставянето му!
Освен това,
съдът счита, че такъв знак е липсвал към момента на ПТП, т.к. в съставения от
органите на МВР протокол за ПТП
№1732398/21.12.2019г./л.17/ изрично е посочено, че автомобила на ищцата
е преминал през несигнализирани неравности по пътя /дупка/ с приблизителни
размери 100/50/6 см. Съгласно трайната практика на ВКС, която настоящият състав
на съда изцяло споделя/ вж.напр. решения № 85 от 28.
05. 2009г. по т. д. №
768/2008г.; № 711 от 22. 10. 2008г. по т. д. № 395/2008г.; № 98 от 25. 06. 2012г. по
т. д. № 750/2011г. на Второ т.о.; № 15 от 25. 07. 2014г. по
т.д. № 1506/2013г. на Първо т.о.; № 24 от 10. 03. 2011г. по т.д.
№ 444/2010г. на Първо т.о.; № 110 от 04. 09. 2013г. по
т.д. № 194/2012г. на Второ т.о.; № 73 от 22. 06. 2012г. по т.д.
№ 423/2011г. на Първо т.о., №20 от 22.03.2017г. по
гр.д.№ 50128/2016г. на Трето г.о. и др./, констативният протокол за ПТП, издаден след посещение на мястото на
ПТП от длъжностно лице на полицията,
какъвто е представеният по делото, съставлява
официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при
огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните
той се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила.
Освен всичко
изложено, съдът счита, че основното задължение на Агенцията е не да сигнализира
за възможни неравности на пътя, а да поддържа последния в състояние без такива,
още повече, като процесната дупка.
По изложените
съображения, предявеният иск за заплащане на имуществени вреди по л.а. „Ауди А
4 Авант 1.9 ТДИ", рег. № …..следва да бъде уважен
в пълен размер, а именно-1570,69 лв.
Искът за
заплащане на сумата от 430,00 лв.-имуществени вреди, представляващи заплатени
от ищцата възнаграждения на адвокат/30, 00 лв./, психолог/200,00лв./ и
транспортен експерт/200,00лв./ подлежи на отхвърляне по следните съображения:
На първо място
заплатената сума за адв.консултация на същия адвокат,
който е и процесуален представител на ищцата е следвало да се включи в
договореното възнаграждение по делото, а не да се претендира отделно, като
имуществена вреда. На второ място липсват данни, че сумата от 200, 00 лв. е
заплатена на извършилият извънсъдебна консултация психолог. А на трето място,
съдът счита, че липсва причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, т.к. посочената извън съдебна експертиза е била напълно излишна и
разходите за изготвянето й не следва да се възлагат на ответника.
По иска за
неимуществени вреди.
По делото е установен фактът на причиняване на неимуществени вреди на ищцата и нейните деца от процесното ПТП. Свидетелите И. и П. сочат,
че децата още не са преживяли ПТП, когато минават оттам
обсъждат инцидента, цялото семейство е било в шок, както и че поведението на
децата се е променило, плачели, изпитвали страх. Фактът, че същите са съпруг и майка на
ищцата
не следва да мотивира съдът
да игнорира показанията им.
Тези свидетели, въпреки, че са евентуално заинтересовани от изхода
на спора имат пряко
наблюдение върху физическото и психическо състояние на ищцата и децата й след безспорно претърпения инцидент и в най- голяма степен могат да разкрият как се
се чувствали ищцата и децата й след претърпяното ПТП.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени
вреди се определя от съда
по справедливост. Както се подчертава и в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост"
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. Това обезщетение има за цел да
репарира в относително пълен обем болките
и страданията възникнали от увреждането.Болките на ищците и преживените страдания не се
ограничават само до изживените в момента на произшествието,
а продължават и след това, като са
налице и неудобства и негативни изживявания, резултат от получените
телесни увреждания. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че след ПТП ищцата е била в шок,
плачела и се обвинявала за случилото се. Съгласно заключението на приетата по
делото комплексна психиатрично-психологична експертиза за ищцата процесното ПТП е представлявало силен стресогенен
фактор, свързан със страх от накърняване физическата цялост на децата й, както
и на нейната собствена.Повишената тревожност при ищцата е продължила няколко
месеца след ПТП. Наред с това следва да
се съобрази и обстоятелството, че не могат да
бъдат точно установени, поради което и не подлежат
на доказване като известни обстоятелствата
какъв е обичайният стрес, който изпитва
човек, претърпял ПТП, още по-вече, че ищцата съвсем нормално е
изпитала обясним страх за състоянието и на малолетните деца. Ето защо и като съобрази
установените като безспорни претърпени от И. неимуществени
вреди, съдът намира, че ищцата е претърпяла страдания от ПТП. При това положение
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението
за претърпените от нея неимуществени
вреди от процесното ПТП е 2000.00
лв., който размер съответства най-пълно на критерия
за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
Относно детето И.
в експертизата е посочено, че ПТП е предизвикало симптоми на внезапно настъпил
стрес, продължил няколко месеца, като към момента на изготвяне на експертизата
липсват данни за посттравмена симптоматика. За детето
П., процесното ПТП е представлявало силен стресогенен фактор, свързан със страх и напрежение,
като към момента на изготвяне на
експертизата липсват данни за посттравмена
симптоматика.Вещите лица посочват, че към момента на ПТП, състоянието и на
трите лица би могло да се причисли към групата на невротични, свързани със стрес
разстройства.Предвид изложеното съдът приема, че следващите се обезщетения за всяко едно от тях следва да се
определи на по 1500, 00лв., съобразявайки и факта, че към момента на изготвяне
на експертизата липсват данни за посттравмена
симптоматика. Предвид изложеното искът за неумуществени
вреди следва да се уважи до размера на сумата от 5000, 00 лв., а над него до
пълния предявен размер от 7500, 00 лв. да се отхвърли, като неоснователен. Предвид изхода
на делото по главния иск,
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за лихви, които
се дължат от датата на
деликта –21.12.2019г.
И двете страни по делото са претендирали
разноски. В отговора на ИМ ответника е направил възражение за прекомерност на
заплатения от ищцата адв. хонорар, което е неоснователно.
По делото са предявени два иска за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди и предвид разпоредбите на чл.2, ал.5 и чл. 7, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото се минимално възнаграждение възлиза на 1075,00 лв., т.е. заплатеното адв.възнаграждение от 1100,00 лв. не е прекомерно, като
следва да се отбележи и че по делото са проведени три заседания. Ищцата
е направила разноски в размер на 2302,00 лв./съгласно списък по чл.80 ГПК-л.203/.
Ответникът е направил разноски в размер на 240,00лв.-депозит за вещо лице и
свидетели, а на същия се дължи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Предвид изхода на спора
в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски за
настоящото производство в размер на 1471,87 лв. по компенсация. На основание
чл.78,ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат:*********, със седалище: гр.
София, бул. “Македония” №3, представлявана от Г. Г. Т. да заплати на Б.П.И.,ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес:*** сумата от 1570,69 лв.,
представляваща причинени имуществени
вреди по лек автомобил „Ауди А 4 Авант 1.9 ТДИ", рег. № ….. при
ПТП на 21.12.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.12.2019г. до окончателното
й изплащане и ОТХВЪРЛЯ
иска на Б.П.И.,ЕГН:********** срещу Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат:********* за
заплащане на сумата
от 430,00 лв.-имуществени вреди, представляващи заплатени възнаграждения на
адвокат, психолог и транспортен експерт, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21.01.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат:*********, със
седалище: гр. София, бул. “Македония” №3, представлявана от Г. Г. Т. да заплати
на Б.П.И.,ЕГН:**********
***, със съдебен адрес:*** лично и в качеството й на законен представител на
децата И.С.И., ЕГН: ********** и П.С.И., ЕГН:********** сумата от 2000,00 лв., за първата от тях и по
1500,00 лв. за всяко едно от двете малолетни деца, представляващи обезщетения
за претърпени неимуществени
вреди- страдания от ПТП на 21.12.2019г., ведно
със законната лихва върху сумите, считано
от 21.12.2019г. до окончателното
й изплащане и ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за неимуществени вреди над 5000,00лв. до пълния предявен размер
от 7500,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна
Инфраструктура”, Булстат:*********, със седалище: гр. София, бул. “Македония”
№3, представлявана от Г. Г. Т. да заплати на Б.П.И.,ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:***
сумата от 1471,87 лв.-разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
„Хидрострой” АД-
гр. София, ЕИК:********* и „Пътинженеринг” АД- гр. Русе, ЕИК:*********, като трети лица помагачи
на страната на ответника Агенция “Пътна
Инфраструктура”, Булстат:*********.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: