№ 85
гр. Ловеч, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря Ц.А БАЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20234300600217 по описа за 2023 година
Производството е по чл.318 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 10/15.06.2022 година по наказателно общ
характер дело № 20214320200151/2021 година на Районен съд Луковит.С тази
присъда съдът е признал подсъдимия И. Х. Т., роден на 21.11.**** г. в гр.
Б.С., обл. В., живущ в гр. Ч.Б., ул. „В.Л."4 № 16, бл. „Л." вх. А ап. 10,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
безработен, не осъждан, с ЕГН **********, за виновен, в това, че на
13.09.2019 г. в гр. Ч.Б., област П., в сградата на „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД гр. Ч.Б.,
причинил лека телесна повреда на медицинския специалист д-р Д. С. Б., на
длъжност „лекар-ординатор“ в „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД гр. Ч.Б., при изпълнение
на службата й, изразяваща се в болезнен оток и линейно кръвонасядане на
шията, болезнен оток и кръвонасядане по страничната повърхност на лявата
мишница и лявата подмишница, довело до болка и страдание, без
разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с
1
чл. 130, ал. 2 от НК го е осъдил на на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, като
го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 2, т.
3, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на
така наложеното наказание на подсъдимия И. Х. Т., за изпитателен срок от 3
/три/ години.
Съдът е признал подсъдимия И. Х. Т., роден на 21.11.**** г. в гр.Б.С.,
област В., живущ в гр. Ч.Б., ул. „В.Л.“ № 16, бл. „Л.“, вх. А, ап. 10, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, не
осъждан, с ЕГН **********, за виновен, в това, че на 13.09.2019 г. в гр.Ч.Б.,
област П., в сградата на „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД гр. Ч.Б., се е заканил с
убийство на Д. С. Б. от гр. Луковит, област Ловеч, като заканата е
обективирана чрез следните действия и думи: стискане в областта на шията,
придружено с репликата „Сега ще те смачкам!“, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК го е осъдил на 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия И. Х. Т., за
изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Т.
едно общо най-тежкото наказание измежду наложените му за престъпленията
по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от
НК, а именно: шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.
1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Съдът е уважил частично предявения граждански иск,като е осъдил на
основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД подсъдимия Т. да заплати на
Д. С. Б. с ЕГН ********** от гр. Луковит, ул. „К.Б.“ № 33А, сумата от 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019 г.
до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2
от НК, като за разликата до пълния претендиран размер от 8 000 /осем
хиляди/ лева гражданския иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД
2
подсъдимия Т. да заплати на Д. С. Б., с горепосочената самоличност, сумата
от 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, ведно със законната лихва, считано
от 13.09.2019 г. до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с
ал. 1 от НК, като за разликата до пълния претендиран размер от 8 000 /осем
хиляди/ лева гражданския иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан,а
на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД подсъдимия Т. е осъден
да заплати на Д. С. Б. сумата от 41.36 /четиридесет и един лева и 36 ст./ лева,
ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019 г. до окончателното й
изплащане за причинени в резултат на деянията имуществени вреди.
Недоволен от така постановената присъда е останал жалбоподателя
Т.,който я обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост в
мотивната и част и съществено нарушение на на процесуалните
правила.Моли въззивния съд да постанови оправдателна присъда.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч
счита жалбата за неоснователна.Предлага съда да потвърди присъдата като
правилна,законосъобразна и обстойно мотивиранана.Към тези доводи на
прокуратурата се присъединява и повереника на пострадалата адвокат Б..
Въззивника И. Х. Т. е представляван от служебно назначен защитник
адв. Ц. Ц. от ЛАК, който моли съда да оправдае подзащитния му по
повдигнатите обвинения. Счита, че от събраните по делото доказателства
единствено става ясно, а и от обясненията на подсъдимия, че той е извършил
деяния, които се преследват по частен път, а не по общия характер, както са
повдигнати тези две обвинение.Счита,че първостепенния съд до голяма
степен е бил необективен поради факта,че пострадалата е медицинско лице в
града,а зачестилите посегателства срещу медици напоследък,по мнение на
защитата пречели на обективното разглеждане на делото.
От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства и
становищата на страните съдът намира въззивната жалба на И. Т. за
допустима за разглеждане но неоснователна по същество.
От фактическа страна решаващия съд е приел,че възивника И. Х. Т. е
роден на 21.11.**** г. в гр. Б.С., област В., живее в гр. Ч.Б., ул. „В.Л.“, бл.
„Л.“ вх. А, ет. 3, български гражданин, със завършено средно образование,
едноличен търговец, не е осъждан, с ЕГН **********. Същият е разведен и
3
живее заедно със своята майка П.М. 2И.а. Пострадалата Д. С. Б. живее в гр.
Ч.Б. на улица „К.Б. I“ № 33а. Същата работи в „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД на
длъжността лекарординатор в Неврологичното отделение към болничното
заведение, по утвърден график на старши дежурен лекар в стационар при
„МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД. На 13.09.2019 г. пострадалата д-р Д. С. Б. била дежурен
лекар в „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД, по графи от 07.30 часа сутринта до 19.30 часа
вечерта. В обедните часове между 12.30 часа и 13.00 часа, същата била в
манипулационната в неврологично отделение, което се намира на шестия
етаж в МБАЛ в гр. Ч.Б.. Заедно с нея в кабинета-манипулационна били
свидетелката Е. П. Б. – старша сестра в неврологичното отделение на
болницата и майка на д-р Б., както и свидетелката Р.Г.Н., която по това време
работела като медицинска сестра в неврологичното отделение и била дежурна
дневна смяна. Д-р Б. приемала болен и водела разговор по телефона със
спешна помощ, когато в кабинета влязла санитарката - свидетелката Н. Н. Н.,
която на 09.09.2019 година постъпила като санитар в неврологично отделение
на болницата. Същата уведомила д-р Б., че отвън я чакат двама души, при
което тя й казала, че след като приключи разговора ще излезе, а хората да
седнат и да изчакат. След като приключила разговора по телефона, д-р Б.
излязла от кабинета и се представила на подсъдимия И. Х. Т. и неговата
майка – свидетелката П.М. И.а. Същата не познавала подсъдимия Т., но
познавала майка му, която преди това била тяхна пациентка. Д-р Б. попитала
двамата, за какво става въпрос, кого търсят. Получила отговор от
подсъдимия: „който ми падне търся“, но тя не обърнала внимание на думите
му и се обърнала към майка му, като я попитала: „за какво става въпрос, кого
търсите“. Свидетелката П. И.а започнала да разпитва за друг лекар - д-р А.,
дали е на работа и д-р Б. отговорила, че лекарят доколкото знае е в болничен
в момента, няма го на този етап. Свидетелката И.а съответно попитала, дали
на вчерашния ден този лекар е бил на работа, като д-р Б. и казала, че няма как
да знае дали е бил на работа в следобедните часове, тъй като нея вече е
нямало. В този момент Т. казал на д-р Б., че са били идвали и, че: „циганката
сестрата ни каза, че не можела да ни отговори и тя какво се случва“, при
което д-р Б. им обяснила, че могат да слязат на третия етаж, където има
отдел, в който може да получат информацията. В този момент вратата на
манипулационната била отворена и двете сестри свидетелките Р.Н. и Е. Б.
чували и възприемали случващото се в коридора. Д-р Б. помолила въззивника
4
и неговата майка да не обиждат и да не викат, тъй като били повишили тон,
след което свидетелката П. И.а се насочва към сестрите, които вече се
намирали на вратата на манипулационната - свидетелките Р.Н. и Е. Б.. Д-р Б.
предупредила свидетелката И.а да не отива към сестрите, тъй като те няма как
да знаят, кога лекарят е на работа и кога не, но тя не и обърнала внимание и
започна да крещи срещу сестрите. Същата била помолена от д-р Б. да не вика,
да не крещи, защото в отделението имат и тежко болни - болни с инсулт, на
които им трябва спокойствие, а и за да не стават скандали. Тогава
свидетелката И.а се обърнала към д-р Б. и започнала да я обижда, наричайки я
глупачка, курва, псувайки я и изричайки думи за „вашата семейна мафия“. Д-
р Б. се стъписала, почувствала се неприятно, обидена и си замълчала, тъй
като съобразила, че е на работното си място и все пак свид. И.а е възрастен
човек. В този момент усетила, че някой идва към нея, обърнала се и видяла,
че това е въззивника Т., който я хванал за ръката, за престилката и блузата,
като тя била облечена отдолу с тениска, тъй като било топло. Т. започнал да я
дърпа, да я блъска, като й казвал: „Ти ли ще ми казваш къде да ходя“,
започнал да я псува с думите: „да ти еба майката да ти еба“, както и да и
отправя закани с думите: „Сега ще те смачкам, ти ли ще ми кажеш къде да
ходя". Т. отправил към д-р Б. няколко пъти закани с тези изрази, при което тя
се обърнала и взела да се оглежда дали има някой покрай нея за да й помогне,
тъй като въззивника я натискал в района на гърдите и те я заболели.
Случващото се с д-р Б. било възприето от нейната майка – свид. Е. Б., която
първоначално не успяла да се свърже с полицията по служебния телефон, но
се опитвала да отскубне дъщеря си от подсъдимия, отправяйки към него
молби с думите: „чакай, спри, пусни детето, пусни я“. Д-р Б. се обърнала към
Т. и му казала, че е извикала полиция и да напусне отделението. В този
момент Т., който се бил отдалечил малко от д-р Б., отново се обърнал към
мен, върна се с няколко крачки и я хвана за ръката, започнал да я тегли и е
одраскал по ръката. След това хванал д-р Б. за шията отпред в областта на
трахеята, започнал да я стиска, при което тя почувствала, че не й стига въздух
и я заболяло. Стискането в областта на шията било придружено със
заплашителна реплика „ще те смачкам“, при което д-р Б. се уплашила, че
всеки момент може да бъде стисната все по-силно и по-силно. Тогава една от
пациентките в отделението – свидетелката Р.Б.М. се опитала да отскубне
ръката на Т. от д-р Б., виждайки, че той я бил стиснал за гушата. Всички
5
болни започнали да викат, други медицински сестри излезли в коридора и с
помощта и на санитари изкарали подсъдимия и майка му от отделението.
Краят на инцидента в коридора на неврологичното отделение на болницата
бил възприет от двамата свидетели И.Н.В. и К.Д.Д. /тогава пациент в
отделението с лекуващ лекар д-р Б./. Същите се намира във фоайето преди
входната врата на отделението, от където чули виковете и реплики, както и
възприели как подсъдимият и майка му излизат от отделението и си тръгват.
Свидетелката Е. Б., като майка на д-р Б. и възприемайки действията на
подсъдимия, все пак успяла да се свърже с нейния личен телефон със тел. 112
и да извика полиция. Част от болните в отделението - свидетелите Д.Т.Б.,
Д.Б.Н., И.Й.С., К.Д.Д., някои от които тъкмо били обядвали, възприели
случилото се и най-вече действията на Т. и неговата майка. Във връзка с
подадения сигнал на тел. 112 в болничното заведение пристигнали
полицейските служители и свидетели по делото - Л.Ц.В. – на длъжност
младши автоконтрольор в РУ - Ч.Б. и Р.Я.Р. – на длъжност младши
полицейски инспектор в РУ – Ч.Б., които следвало да извършат проверка по
сигнал за скандал в болницата. На място в неврологичното отделение двамата
заварили дежурната лекарка д-р Б., която била видимо притеснена, както и
нейната майка свид. Е. Б.. Имало и доста болни във фоайето на отделението,
от които полицейските служители снели писмени сведения, като сред тях
имало и възрастни хора. Докладвали на оперативния дежурен в управление за
ситуацията, след което отишли до дома на Т., поканили го да отиде с тях в
районното управление, където му били снети писмено сведение, както и му
съставили предупредителен протокол по реда на чл. 65 ЗМВР. Още същият
ден, след инцидента в 16.00 часа д-р Б. посетила кабинета на ЕТ „Д-р Д. И.-
АИП за СИМП“ и била прегледана от свидетеля по делото д-р Д. И.. Същата
била уплашена и се оплакала, че от непознато лице била дърпана, удряна и
хващана за шията. Д-р Д. И. установил, че по д-р Б. има кръвонасядания в
лявата част на шията, кръвонасядания на лявата мишница от външната страна
и на лявата предмишница от външната страна, за което издал медицинско
свидетелство. В следствие на изживяното д-р Б. не можела спокойно да ходя
на работа, защото се налагало изкарва нощни и дневни дежурства.
Притеснявала се да спира автомобила си на паркинга на болницата, който по
онова време бил неосветен. Налагало се много пъти някой да идва да я
прибира от работа, от страх заради това, че е започнала действия срещу
6
въззивника и той можело да я причака. Чувствала се напрегната, не можела да
спи достатъчно и след преглед от невролог и изписали успокояващи.
За да приеме за установена и доказана горната фактическа обстановка
решаващия съд е извършил анализ и съпоставяне на гласните доказателства
по делото – показанията на свидетелите Д. С. Б. /явяваща се частен обвинител
и граждански ищец/, Е. П. Б., Н. Н. Н., Д.Т.Б., Р.Б.М., П.М. И.а, И.Й.С., Д.Б.Н.,
Р.Г.Н., Л.Ц.В., Р.Я.Р., Д. К. И., И.Н.В., К.Д.Д., По отношение на
свидетелските показания дадени от пострадалата Д. Б., съдебният състав е
изложил подробни мотиви защо смята, че същите са в достатъчна степен
допустими, относими и необходими за разкриване на обективната истина – с
основание е прието,че същите възпроизвеждат пряко факти и обстоятелства
от предмета на доказване, включително относно механизма на извършване на
инкриминираните с обвинението деяния.След анализ на показанията на
пострадалата с които тя описва действията на Т.,решаващия съд е приел,че те
по безусловен начин се подкрепят от показанията на свидетелите Е. Б., Р.М.,
Н. Н., Д.Б., И.Й.С., Д.Б.Н. и Р.Г.Н. – извод,който въззивната инстанция изцяло
споделя.Съдебния състав е обсъдил и в крайна сметка кредитирал
показанията на непосредствените свидетели на инцидента - Д.Т.Б., Р.Б.М.,
И.Й.С., Д.Б.Н., които към дата 13.09.2019 година са били пациенти в
Неврологично отделение на МБАЛ– Ч.Б.. Показанията на тази група
свидетели по мнение на въззивната инстанция дават сведения досежно
възникването на конфликта в отделението. Същите описват възприетите от
тях действия на въззивника Т., изразяващи се в отправяне на псувни и закани
към пострадалата, а свидетелката Р.Б.М. описва, как се опитала да отскубне
ръката на подсъдимия от д-р Б., виждайки, че той я бил стиснал за гушата, и
как всички болни започнали да викат, други медицински сестри излезли в
коридора и с помощта и на санитари изкарали подсъдимия и майка му от
отделението. Контролирания съд е кредитирал показанията на тези свидетели
като достоверни и съответстващи на останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал извод,който споделя и въззивния съд.
За изясняване характера на причинените увреждания на пострадалата
Б. съдебният състав на първоинстанционния съд е допуснал съдебно-
медицинска експертиза, която възложил на вещите лица д-р М.Г. и д-р П.Д..
Обосновано съдът е кредитирал с доверие заключението на вещите лица д-р
М.Г. и д-р П.Д., изготвено въз основа на представените медицински
7
документи за здравния статус на пострадалата Д. С. Б. и гласните
доказателства събрани в хода на наказателното производство, според което -
на пострадалата Д. Б. е причинено: болезнен оток и линейно кръвонасядане на
шията; болезнен оток и кръвонасядане по страничната повърхност на лявата
мишница и лявата подмишница. Според вещите лица описаните увреждания
са в резултата на тъпи травми. Според вида и разположението си добре
отговарят да са причинени от стискане за шията и лявата ръка и дърпане на
дрехите. Вещите лица са категорични, че така описаните увреждания са
причинили болка и страдания, а обичайният срок на оздравителния процес е
около седмица-две, както и че по делото няма описани травматични
увреждания, които да са причинили разстройство на здравето временно
опасно за живота.
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата
инстанция. За изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна
преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е
възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване
по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите
към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Не са нарушени онези правила, регламентиращи дейността
на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените
средства, въз основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното
си убеждение. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват /р. 372/01.10.2012 г.
по н. д. № 1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О /.
В тази насока възивния съд следва да отговори на основното оплакване
във въззивнита жалба – за необоснованост на постановения съдебен акт.
Необосноваността обхваща грешките на съда при неговата дейност по
формиране на вътрешното му убеждение за обективната истина в процеса,
която не е нормирана от закона. Такива грешки са възможни, защото
съответствието между вътрешното убеждение на съда и обективната истина
зависи не само от формалните гаранции за неговата правилност
8
(процесуалните норми), но и от редица изисквания за истинност на
фактическите констатации, които не са нормирани от закона. За да са
истинни, фактическите констатации на съда трябва не само да са изградени
върху безупречно изпълнение на всички процесуални изисквания, които
гарантират правилността на съдийското убеждение, но освен това те трябва да
не противоречат на правилата на логическото мислене. Необосноваността на
един съдебен акт е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите
изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото
доказателствен материал, и обхваща грешките при формиране вътрешното
убеждение на решаващия съд, при прилагане на правила от неюридически
характер – на формалната логика.Както беше посочено,в конкретния казус
решаващия съд е градил изводите си на база обстоен и безупречен анализ на
правно релевантни факти,изцяло извършен в съответствие правилата на
формалната логика – посочено е на кои свидетели давя вяра и защо и на кои
не дава вяра и защо.Липсва тенденция за превратно тълкуване на обективни
факти по делото,а оплакванията на защитата за тенденциозност на
свидетелите е голословно.Липсва основание съдебния състав да откаже да
кредитира показания на свидетели,само защото са колеги на пострадалото
лице.Извършен е и коректен правен анализ на инкриминираното с
обвинението деяние по по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 130, ал. 1 от
НК. Съдебният състав е приел, че с действията си въззивника И. Х. Т. е
осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 13.09.2019 г. в гр. Ч.Б.,
област П., в сградата на „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД гр. Ч.Б., причинил лека телесна
повреда на медицинския специалист д-р Д. С. Б., на длъжност „лекар-
ординатор“ в „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД гр. Ч.Б., при изпълнение на службата й,
изразяваща се в болезнен оток и линейно кръвонасядане на шията, болезнен
оток и кръвонасядане по страничната повърхност на лявата мишница и лявата
подмишница, довело до болка и страдание, без разстройство на
здравето,изводи,изцяло споделени от въззивния съд.При определяне размера
на наказанията и по двете инкриминирани деяния първата инстанция е
възприела балансиран подход. За престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с
чл. 130, ал. 2 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода до три
години. Мотивирано Районен съд Луковит е приел, че на Т. следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца.Този извод
9
е правилен, Така наложеното наказание не се явява несъразмерно тежко за
личността на подсъдимия и за извършеното от него престъпление и
определянето на наказанието в рамките предвидени от законодателя, ще
способства за изпълнение на целите на наказателната репресия.
Правилно съдът е приел,че въззивника Т. е осъществил от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние по член 144,ал.3 във връзка с ал.1
от Наказателния кодекс.Изложени са подробни мотиви в тази посока,които не
следва да бъдат преповтаряни,даден е и отговор на основното възражение на
защитата,именно че се касае за престъпление от частен характер.Предвид
горното правилно съдът е признал за виновен подсъдимия И. Х. Т.,за това, че
е осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. с ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 13.09.2019 г. в гр.Ч.Б., област П.,
в сградата на „МБАЛ - Ч.Б.“ ЕООД гр. Ч.Б., се е заканил с убийство на Д. С.
Б. от гр. Луковит, област Ловеч, като заканата е обективирана чрез следните
действия и думи: стискане в областта на шията, придружено с репликата „
Сега ще те смачкам!“, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.Извършен е детайлен анализ на правната
природа на престъплението по член 144 от НК,а наложеното наказание „
лишаване от свобода „ в размер на шест месеца,отложено по реда на член
66,ал.1 от НК и групирано с наказанието по първото деяние съответства
целите,визирани в член 36 от НК.Обсъждайки въпроса за гражданско
правните последици от деянията,съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД,съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Обезщетението има за цел да репарира в относително
пълен обем болките и страданията, възникнали от инцидента. Съобразно
критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид
обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки
конкретен случай. Тези обстоятелства са: вид, характер, степен на увреждане,
състоянието на пострадалия, вид, начин и продължителност на провеждане на
лечението, претърпените болки и страдания по време на причинява на
увреждането и периода на оздравителния процес. Като съобразява характера
и тежестта на уврежданията, продължителността на възстановителния период
съдът правилно е приел, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан, но само частично – в размер
10
на 1 500 лева,за която сума Т. е осъден,а по дължимите разноски съдът се е
произнесъл в съответствие с разпоредбата на член 189,ал.3 от НК. С оглед
тези изводи съдът намира,че обжалвания съдебен акт е правилен и
законосъобразен и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание член 334,т.6 във връзка с
член 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10/15.06.2022 година по наказателно
общ характер дело № 20214320200151/2021 година на Районен съд Луковит .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11