Р Е Ш Е Н И Е
№228
гр. Велико Търново, 2.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 238/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОДБХ гр.В. Търново против Решение № 47/31.7.2020г. постановено по НАХД 300/2019г. по описа на Районен съд Павликени с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №0400000/2.10.2019г. на Директор ОДБХ В. Търново, с което на З.П.Р. ***, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл.420а , ал.1 от с.з. е наложено наказание „Глоба „ в размер на 350 лева.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми, което се субсумира под нормата на чл. 348, ал.1,т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Основните оплаквания на касатора са, че ПРС не е установил вярната фактическа обстановка като не е изследвал въпроса дали има евентуално устно упълномощаване на майката на нарушителя да го представлява в хода на административно- наказателното производство. Съдът е следвало да забележи, че лицата имат еднаква фамилия, живеят на един адрес, поради което такова оправомощаване следва да се предполага. С оглед обстоятелството ,че въззивният съд е последна инстанция по фактите, то само на това основание решението следва да се отмени и делото да се върне на ПРС за разглеждане от друг състав. Неверен е и извода на съда, че не е налице вярно описание на извършеното нарушение, след като се касае за отглеждане на неидентифицирани животни – три броя прасета, правилно е прието от АНО, че последният е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал.,т.1 от ЗВМД и тази норма кореспондира с фактическите установявания по делото. Неправилно е и становището на съда, че не е посочена дата на извършване на нарушението, тя е посочена както в АУАН, така и в НП, 29.8.2019г. ден на проверката, която установява нарушението, и след като се касае за продължавано нарушение , при което не е известна началната дата на неговото извършване. Освен това съдът изобщо не е съобразил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че НП се издава и при допусната нередност на АУАН, ако деянието е безспорно установено.В конкретната хипотеза дори да се приеме, че АУАН е съставен в отсъствието на лицето, то неговото право на защита не е ограничено, тъй като това обстоятелство не съставлява пречка, то да организира защитата си .
По тези съображения от съда се иска да отмени обжалваното решение и както се посочи по горе за нарушение на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл. 102 от НПК да се върне за ново разглеждане или да постанови друго по съществото на спора, с което потвърди НП. Претендира заплащането на разноските основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143 от АПК съобразено ЗПП и издадената на негово основание Наредба. В съдебно заседание не се представлява.
Ответник жалба З.П.Р. ***, редовно призован не се явява и не се представлява , от същия е постъпил отговор на касационна жалба с изложени аргументи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на така подадената касационна жалба, макар да не споделя всички мотиви в решението на съда. Счита, че като краен резултат същото е правилно. Действително са налице нарушения при издаване на АУАН и НП , които водят до отмяната им, а отделно от това счита, че в случая не е безспорно установено и авторството на нарушението. Поради горното предлага да се остави в сила решението на ПРС.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 47/31.7.2020г. постановено по НАХД 300/2019г. по описа на Районен съд Павликени с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №0400000/2.10.2019г. на Директор ОДБХ В. Търново, с което на З.П.Р. ***, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл.420а , ал.1 от с.з. е наложено наказание „Глоба „ в размер на 350 лева.
Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд установил следното: Р. е подал заявление за подпомагане и е декларирал, че е заклал 4 прасета от личното си стопанство с определено тегло и е извършил дезинфекция на мястото на отглеждане. Във връзка с него на 29.8.2019г. служители на касатора св.Я.а и- актосъставител и св. Я., както и св. Р. и П.- служители на РУ на МВР гр. Павликени са извършили проверка в неговия дом, като ответник жалба на тази проверка не е присъствал, била е единствено св. Русанова – негова майка. В хода на проверката е установено, че в стопанска постройка в дома се отглеждат 3 броя прасета ,с видимо тегло от 80 кг всяко, които не са въведени в интергираната информационна система на БАБАХ –ВетИС и съответно не са идентифицирани. Съставен е констативен протокол, подписан от св. Русанова, Я. и П.. Въз основа на него е съставен и АУАН, при което безспорно установено е, че ответник касационна жалба не е канен, не е присъствал негов представител при издаване на АУАН, като препис от АУАН не му е бил връчван. След като в законоустановения срок не са направени писмени възражения от нарушителя, касаторът е издал НП, което е обжалвано пред ПРС в законоустановения срок п очл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка констативен протокол, АУАН , заявление за подпомагане, ,констативен протокол за извършено клане на свине и за извършено почистване и дезинфекция и разпита на свидетелите. Настоящият съдебен състав намира за вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и устни доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред на НПК.
При така установените факти, които не са и спорни, ВТРС е формирал правен извод за неправилност на оспорваното НП. На първо място, съдът е намерил, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, която предвижда, че издаване на АУАН става в присъствие на нарушителя, а в случай на отсъствие, след като същият бъде поканен. Предвидена е фикцията по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, че когато извършителят е известен , но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта, то той може да се състави в негово отсъствие. Тези кумулативни елементи на нормата в конкретния случай не са установени- нарушителят е известен и има посочен адрес, на който пребивава, освен това не е канен за съставяне на акта и да не се е явил. ПРС е намерил, че това е съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на нарушителя, и само на това основание НП следва да бъде отменено. Наред с това съществено процесуално нарушения, съдът е намерил, че не е спазена и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, като е нарушен и реда за предявяване на АУАН, което също е съществено процесуално нарушение. Налице са и формалните нарушения по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН, тъй като нарушението не е описано ясно, пълно и недвусмислено. Това също представлява съществено процесуално нарушение, като следва да се посочи в какво точно се състои нарушението- дали се касае за отглеждане на нерегистрирани животни, дали на такива, за чието клане е получено подпомагане т.е. не е конкретизирана хипотезата на посочената норма по чл. 130, ал.1 , т.1 от ЗВМД . Не е конкретизирана и датата на извършване на нарушението, което отново е нарушило правото на защита на нарушителя. Именно тези съществени пропуски на АУАН и НП ги правят незаконосъобразни.
Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при точно прилагане на материалния закон.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ПРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които сами по себе си да водят до отмяна на обжалваното решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че ПРС е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 84 от ЗАНН във вр. с ч. 102 от НПК. Районният съд, който в това производство разглежда делото като въззивна иснтанция, проверява изцяло правилността на постановения от наказващия орган санкционен акт, независимо от основанията, посочени от страните. Напълно възможно е съдът да отмени или измени атакуваното наказателно постановление на основания, непосочени от страните, дори когато по делото не се спори досежно авторството и виновността на наказаното лице, например ако констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или неправилно приложение на материалния закон, което не може сам да отстрани.Освен това районният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 316 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), може да установява нови фактически положения в сравнение с възприетите от наказващия орган и дори с тези, твърдени от страните. Предвид това, че се явява последна инстанция по фактите, районният съд всякога е длъжен да положи всички необходими и възможни процесуални усилия да попълни преписката с доказателствения материал, който да му позволи да установи по несъмнен и категоричен начин всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 102 от НПК. Настоящата инстанция намира, че ПРС е изпълнил така вмененото му ат закона задължение като е разпитал всички свидетели, поради което е формирал извод, че липсват каквито и да било доказателства за установяване на представителна власт на св. Русанова, която е подписала АУАН и на която той е предявен.
Настоящата инстанция намира за правилен извода на ПРС за допуснато
съществено нарушение на процесуалните норми на чл. 40, ал.1 и чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Изцяло в тежест
на АНО е да докаже релевантните за спора факти, касаещи
спазването процедурата по чл. 40 от ЗАНН или чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, представляващо
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН е въведена с оглед
осигуряване възможност на лицето да разбере какво нарушение според наказващия
орган е извършило и най-вече, за да има възможност при съставянето на акта
непосредствено да посочи своите възражения и даде обяснения. От представения
АУАН, послужил за издаване на оспореното НП, се установява, че същият е
съставен в присъстието на св. Русанова, която никога не е имала представителна
власт, и на нея е връчен. Съгласно
чл. 40
от ЗАНН АУАН се съставя в
присъствие на нарушителя, при което се допуска само следното изключение при
условията на чл. 40, ал. 2- когато нарушителят е известен, но не може да бъде
намерен, или след покана не се яви за съставяне на акта. Съдът е длъжен да
отбележи и обстоятелството, че нарушителят не е бил поканен да се яви на
определена дата за съставяне на АУАН
поради което не са спазени законовите
изисквания за съставяне на АУАН. Св. Русанова не е била упълномощена да представлява Р. при съставяне и подписване на актове за
установяване на административни нарушения. За осъществяване на представителство
в тази хипотеза е необходимо изрично упълномощаване, каквото не е осъществено
нито устно нито писмено. Изцяло основателни са доводите в решението на ПРС за липса на предпоставки по чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, от което
следва логичен и законосъобразен извод за допуснато съществено процесуално
нарушение в административно-наказателното производство при съставяне на АУАН,
водещо до нарушаване правото на защита и съставляващо самостоятелно основание
за отмяната на издаденото въз основа на него НП. Отделно от това, но във връзка
с първото процесуално нарушение е налице и нарушение при връчването на акта на св.
Русанова, без последната да е изрично
упълномощена да извърши това правно действие. В конкретната хипотеза, при
съставен в отсъствие на нарушителя акт е приложима разпоредбата на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН, при
което липсват каквито и да било доказателства за надлежното връчване на АУАН,
нито същият да е бил канен и да не се е явил, както правилно е посочил ПРС не е
налице и другата кумулативна предпоставка, предвидена в горепосочената норма, а
именно: деецът да не е известен или негов адрес. Твърдяното авторство на
деянието, което АНО предполага въз основа на подаденото заявление за
подпомагане, означава, че деецът е известен, както и неговия адрес.
По приложението на материалния закон съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 420а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската, за нарушените на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се налага административно наказание - глоба в размер от 200 лева до 1000 лева. Съответно с това нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД въвежда забрана за отглеждането, придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административно- наказателната отговорност е лична, а производството е формално, при което в административното обвинение следва да са посочени дееца, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината. Установяването на тези факти е изцяло в тежест на АНО, като видно от правилно оценената от ПРС фактическа обстановка въз основа на множество свидетелски показания, не може по безспорен начин да бъде установен собственика на нерегистрираното животно. Следователно от съдържащите се по делото доказателства според настоящата инстанция не може да се изгради безспорен и несъмнен извод, че ответник касация е извършил нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД,
Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на ПРС, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на въззивното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
Или в обобщение с оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответник касация за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, тъй като съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени оспорвания акт,жалбоподателят има право на направените по делото разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, за което са представени доказателства , че същото е заплатено, видно от договор за правна защита и съдействие, при което сумите са платени в брой и договорът се приравнява на разписка за тяхното получаване.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/31.7.2020г. постановено по НАХД 300/2019г. по описа на Районен съд Павликени с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №0400000/2.10.2019г. на Директор ОДБХ В. Търново, с което на З.П.Р. ***, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл.420а , ал.1 от с.з. е наложено наказание „Глоба „ в размер на 350 лева.
ОСЪЖДА ОДБХ да заплати на З.П.Р. ***, разноски в касационното производство в размер на 300- триста лева,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.