Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……….09.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №12383 по описа
за
2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№407818/15.05.2018г., постановено по гр.д. №38773/2017 по описа на СРС, 34
състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ от „Т.С.“ ЕАД
срещу Б.В.И. – П. и Ф.В.Д., че Б.В.И. – П. и Ф.В.Д. дължат разделно (по
½ част) сума в общ размер на 2180,08 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от
20.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като предявените искове
са отхвърлени за разликата над сумата от 2180,08 лева до пълния предявен размер
от 2510,36 лева, като неоснователни. С решението е признато за установено по
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.В.И. – П. и Ф.В.Д., че Б.В.И. – П. и Ф.В.Д. дължат
разделно (по ½ част) сума в общ размер на 259,06 лева – обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за периода от 03.03.2014г. до
10.02.2017г., като предявените искове са отхвърлени за разликата над 259,06
лева до пълния предявен размер от 340,61 лева като неоснователни. Осъдени са Б.В.И.
– П. и Ф.В.Д. да заплатят разделно (по
½ част) на „Т.С.“ ЕАД сума в общ размер на 399,56 лева – разноски за
исковото производство, и сума в общ размер на 91,56 лева – разноски по гр.д.
№10242/2017г. по описа на СРС, 34 състав.
Постъпила е
въззивна жалба от ответниците в производството Б.В.И. – П. и Ф.В.Д. срещу
първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са уважени. В
жалбата са направени оплаквания, че решението е необосновано и несправедливо.
Изложени са аргументи, че пред първоинстанционния съд ответниците са заявили
желанието си да сключат спогодба с ищеца посредством провеждане на процедура по
медиация. Изпратили уведомително писмо до съда, с което посочили извършените от
тях действия с цел постигане на спогодба, а именно посещение на сградата на „Т.С.“
ЕАД на 17.11.2017г., при което след среща с юрисконсулт на дружеството пуснали
молба за изготвяне на справка за текущите им и съдебни задължения, като целта
била след изготвяне на справката да се проведе нова среща и да бъде изготвено
споразумение. Също така уточнили със служител на дружеството, че в началото на
м. декември ще бъде внесена сумата от 400 лева, представляваща остатък от
задължения, непогасени по давност за периода от м. ноември 2011г. до м.
октомври 2017г. За тези свои действия уведомили съда и поискали да не бъде
постановявано решение с цел постигане на споразумение с ищеца. Подали и нова
молба до съда, към която представили и документи за извършени плащания към
ищцовото дружество. Поискали да бъде спряно производството по делото по взаимно
съгласие за постигане на извънсъдебно споразумение с ищеца. Поради изложеното
считат, че първоинстанционният съд неправилно и несправедливо не е уважил
молбите им за спиране на производството по делото, а се е произнесъл с решение,
с което присъжда суми, които не са оспорени от тях. С оглед изложеното молят
обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд, който да го спре за постигане на извънсъдебно
споразумение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ищец в
производството, и от третото лице – помагач. С депозирано становище по делото
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.В.И. – П.
и Ф.В.Д. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №10242/2017г. на СРС, 34 състав.
С определение №321399 от 24.01.2018г. първоинстанционният съд е обявил за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните валидно е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответниците, както и
изпълнение на задължението за доставка на топлинна енергия за процесния период,
по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения
размер.
Спорно между страните по делото е дали са извършени от страна на
ответниците плащания на задължения за процесния период, респ. дали са били
налице основания за спиране на производството по делото пред първоинстанционния
съд. По отношение на твърдените от ответниците плащания, съдът намира, че не са
ангажирани по делото доказателства за такива, с оглед обстоятелството, че
представените от ответниците документи за извършени плащания към ищцовото
дружество с молба от 03.01.2018г. са изключени от доказателствата по делото с
определение на въззивния съд от 16.09.2020г. поради неизпълнение на дадените
указания за заверяването им от въззивниците по реда на чл.183 от ГПК.
Неоснователни са и изложените във въззивната жалба доводи за наличие на
основание за спиране на производството по делото пред първоинстанционния съд по
взаимно съгласие на страните. От приложените по делото документи се установява,
че действително ответниците са подали няколко молби с искания до съда за
спиране на производството по делото, както и са заявили желание за извънсъдебно
уреждане на спора. Преписи от молбите на ответниците са връчени от съда на
насрещната страна – ищец в производството, който изрично е заявил, че не прави
искане за спиране на производството по делото, че липсва сключено споразумение
с ответниците, както и, че не са извършени плащания от страна на ответниците по
процесните задължения. Поради това съдът намира, че не са били налице основания
за спиране на производството по делото, тъй като липсва съгласие от страна на
ищеца за това, както и липсват доказателства за сключено между страните
споразумение за уреждане на спора.
Поради изложеното
и с оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в
обжалваната част, с която са уважени предявените искове. В отхвърлителната част
решението не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала
отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й
се присъждат.
По изложените мотиви,
Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№407818/15.05.2018г., постановено по гр.д. №38773/2017 по описа на СРС, 34
състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.