МОТИВИ към
присъда №69/05.07.2019 г. по НОХД №1014/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу подсъдимия И.Д.Ч. от
гр.***, Пловдивска област, е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.
343,
ал.3, б.Б, вр. чл.343, ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1 от НК - за това, че на 21.11.2018 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.
№ ***, е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал.1, т.1; чл. 5, ал.2, т.1; чл.20, ал.1; чл.20, ал.2; чл.
116 и чл. 119, ал.1 от ЗДвП, и е причинил по непредпазливост смърт на А.И.С.,
ЕГН **********, починал на 27.11.2018 г., като деянието с извършено на
пешеходна пътека.
В
хода на съдебното производство не са предявени за съвместно разглеждане с
наказателния процес граждански искове.
Наследниците
на пострадалия А.С. – съпругата Л.С. и синът Й. С. – са конституирани като
частни обвинители.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със
същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Счита, че от подсъдимия са допуснати описаните нарушения на
правилата за движение, които са в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилия резултат. Забавената реакция на подсъдимия при закъсняло възприемане
на пресичащия пешеходец е основна причина за настъпилото ПТП. Излага
съображения, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, като изтърпяването на същото да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК, като предлага да се наложи минималния размер на наказанието лишаване от
свобода, както и на лишаването от право да управлява МПС. Вещественото
доказателство да се унищожи, а подсъдимият да заплати направените по делото
разноски.
Повереникът
на частните обвинители адв. А. - М.
поддържа изложеното от прокурора, счита, че обвинението е доказано,
подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, нарушавайки
правилата за движение, и по непредпазливост е причинил смъртта на А.С..
Предлага да се наложи справедливо наказание към законния минимум, както се
изложи и от представителя на държавното обвинение.
Частните
обвинители не се явиха и не изразиха становище.
Защитникът адв. В., без да
оспорва фактическата обстановка, правната квалификация и авторството на
деянието, излага подробни съображения за тежките метеорологични условия, при
които е настъпило произшествието, акцентира на личността на подсъдимия и
оказаното от него съдействие на семейството на пострадалия. Счита, че в случая
е приложима разпоредбата на чл.55 от НК, като се наложи наказание лишаване от
свобода, ориентирано към минимума, с приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Счита, че наказанието по чл.343г от НК следва да се определи под една
година. Разноските да се възложат в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият Ч. поддържа
изложеното от защитника си, моли за минимално наказание и съжалява за
извършеното.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено със становищата на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Д.Ч. е роден на *** г. в с.***. Той е
българин, български гражданин. Завършил е средно образование, женен е и не е
осъждан. Понастоящем е пенсионер. Същият обаче преди пенсионирането си е
работил различни професии, включително и продължителен период като шофьор на
товарен автомобил. ЕГН **********.
Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС от 07.06.1968 г., като е с придобити категории В, С,
АМ, М, Ткт, ВЕ, СЕ /според отразеното в справката за
нарушител от региона/. Притежава свидетелство за управление на МПС №***,
издадено от ОД МВР гр. Пловдив на 08.03.2016 г. За периода от придобиване на
правоспособност до настоящия момент подсъдимият не е допуснал нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които да е бил санкциониран. И
понастоящем управлява МПС.
Пострадалият А. И. С. е
роден на *** г. в град***. Същият има съпруга Л.С., с която живеел към момента
на инцидента, и син Й. С.. Брат му е починал, като няма низходящи от втори ред.
На 21.11.2018 г. подс. Ч.
около 7:00 часа тръгнал с личния си автомобил „Фиат Типо“
с регистрационен №***, от дома си в град Асеновград към град Пловдив. Движел се
по бул. *** в посока от юг на север. Пътувал сам, а автомобилът бил с включени
къси светлини. Времето било дъждовно и мрачно. Движението било натоварено и се
осъществявало по мокро пътно платно без неравности. Пътното платно било
разделено на четири ленти за движение – по две във всяка посока, разделени от
прекъсната линия, а между лентите за насрещно движение имало двойна
непрекъсната линия. На практика обаче движението се осъществявало само в по
една лента за движение в посока, тъй като дясната лента /спрямо посоката на
движение в двете посоки/ била заета от спрели автомобили. Подсъдимият се движел
със скорост около 35 км/ч. в лявата лента за движение. След него се придвижвал
с таксиметров автомобил св. Т., а зад него - от кръстовището на светофара до
пазара в продължение на 300 – 400 метра се движел св. Й.К. с управлявания от
него автомобил. Преди това кръстовище подсъдимият е изпреварен неправилно от бус, който пресякъл двойната непрекъсната линия и навлязъл
в лентата за насрещно движение. След включването на свидетеля К. в колоната
след таксито не е имало между него и превозното му средство друг автомобил и
никой не ги е изпреварвал.
Колоната се приближавала към
кръстовището до магазин „***“, където имало пешеходна пътека. Подсъдимият
знаел, че същата е често използвана от пешеходци, както и, че е обозначена със
специални осветителни тела от двете страни на улицата.
По това време пострадалият
А.С. бил излязъл от дома си и се придвижвал към пешеходната пътека. Движел се
от запад на изток със скорост от 3.2 км/ч., като предприел пресичане на
обозначеното място. Пострадалият бил 80-годишен, но бил „сприхав, бърз…
изпънат… висок човек“. Според св. К. не се съобразявал как се движи по пътя, но
в конкретния случай спазвал правилата.
Подс. Ч. възприел
опасността, като около 20 м преди пешеходната пътека задействал екстрено
спирачната система на автомобила. Същият започнал да се движи закъснително, но
не успял да спре преди пешеходната пътека, а навлязъл върху нея, като там
ударил придвижващия се пешеходец. Ударът настъпил между предна дясна част на
автомобила и дясно странично за пешеходеца. Последният бил възкачен на капака,
като ударил главата си в дясната част на предното обзорно стъкло на превозното
средство. Движението продължило още 4.20 м след удара, като автомобилът се
установил със задна част на пешеходната пътека и предница – извън нея, а
пешеходецът изпаднал пред превозното средство на пътното платно. Именно там е
установена и локва от кръв върху пътната настилка при извършения оглед на
местопроизшествие.
Подсъдимият веднага слязъл
от превозното средство. Провел разговор с пострадалия, който бил адекватен и
искал да си тръгва, но Ч. не му позволил. Извадил от багажника на автомобила си
чанти и найлони, който застлал под С., тъй като пътят бил мокър. Същевременно
жена, която не е установена по делото, донесла одеяло и го завили, за да го
предпазят от дъжда.
Св. Т. възприел, че
автомобилът, пътуващ пред него, спира, заобиколил го
и видял, че пред „Фиата“ има човек, но подминал, тъй
като бил с клиент. Върнал се след около 15 минути, но човекът вече го нямало.
Попитал и му казали, че възрастен човек е изскочил на пътя.
Св. К. също възприел, че е
станал инцидент, при изпреварване на спрелия автомобил, управляван от подс. Ч..
Този свидетел обаче пресякъл кръстовището и установил превозното си средство на
10-12 метра от спрялата кола. Върнал се и заварил подсъдимия и пострадалия. И
той е категоричен, че А.С. е искал да си тръгва, но Ч. не му е позволил.
Свидетелят не е останал до пристигане на линейката или полицейските служители,
тъй като имал неотложен ангажимент.
Суматохата е възприета и от
св. М., който по онова време се намирал в автомобила си, установен на паркинга
пред магазин „***“. Излязъл, приближил се до местопроизшествието и казал да се
обадят на тел. 112. Тъй като никой от присъстващите не се отзовал, именно този
свидетел съобщил за инцидента в 7:26 часа.
Пристигнали екип на ЦСМП,
който превързал пострадалия и качил С. в линейката, а непосредствено след него
– и автопатрул, в състава на който бил св. Б.. Този свидетел
установил и, че малко е оставало на пострадалия да пресече пътното платно и да
се качи на тротоара.
Пострадалият е откаран в
УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив. Там е посетен от подсъдимия. Именно той е
съобщил на съпругата Л.С. за инцидента с мъжа ѝ, като я е закарал и на
свиждане в болницата.
Първоначално пострадалият се
чувствал добре, но в медицинското заведение състоянието му рязко се влошило,
като, независимо от предприетите действия на лекарите, на 27.11.2018 г.
починал.
Според заключението на СМЕ
на трупа на пострадалия С., е установено: счупване на черепната основа в
дясната половина на задната черепна ямка; субдурален хематом в дясна и лява слепоочна и теменна
област, както и базално слепоочно и челно двустранно
с притискане на мозъчното вещество; тежък мозъчен оток; вклиняване на малко –
мозъчните тонзили в големия тилен отвор; точковидни
кръвоизливи под плеврите на белите дробове и епикарда
на сърцето; кръвонасядане под меките черепни обвивки
в дясна слепоочна и слепоочно- тилна област; кръвонасядане под меките черепни
обвивки в лява слепоочна и слепоочно – теменна област; непълно счупване на
тялото на 6-ти шиен прешлен; дълбоко кръвонасядане на меките тъкани по
вътрешната повърхност на лявата колянна става с повърхностно кръвонасядане на кожата
в същата област на височина 47 см; дълбоко кръвонасядане на меките тъкани по
външната повърхност на дясната колянна става и мускулите на подбедрицата
в горна и средна трета на височина 52-28 см; дифузен белодробен оток с огнищна пневмония; мастна дистрофия
на черния дроб; множество малки кисти по двата бъбрека; уголемено сърце; стар
инфаркт на миокарда; генерализирана атеросклероза; стент
на коронарна артерия; оперативни разрези на главата и гръдния кош в дясна подключична област; кръгъл дефект на лява теменна кост от
оперативна интервенция; послесмъртно охлузване в
окосмената част на главата.
Причината за смъртта на А.С.
е черепно – мозъчната травма, към което сочат счупването на дясната половина на
задна черепна ямка, обширните субдурални
хематоми в лява и дясна слепоочна и теменна области, както и базално слепоочно и челно двустранно с притискане на
мозъчното вещество, тежък мозъчен оток и вклиняване на малко-мозъчните тонзили в големия тилен отвор.
Вклиняването на
малко-мозъчните тонзили е довело до притискане на
продълговатия мозък, в който са разположени жизнено важни мозъчни структури,
командващи сърдечната и дихателната дейности. Притискането е довело до спиране
на сърдечната и дихателна дейности с развиване на остра сърдечно – съдова и
дихателна недостатъчност.
Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или тангенциалното му действие, и са в пряка причинно – следствена
връзка с претърпяното на 21.11.2018 г. ПТП.
Изхождайки от разпределението
и локализацията на установените при изследването на трупа травматични
увреждания, С. е бил блъснат най – вероятно от дясно, с падане и удар на
дясната повърхност на главата върху части на автомобила и последващо
падане на пътната настилка с удар на лявата повърхност на главата върху нея.
Установената огнищна пневмония е обичайно често срещано усложнение при
пациенти, които са с ограничена подвижност, в кома и на апаратна вентилация. В
конкретния случай, пневмонията е възникнала поради продължителното залежаване в
състоянието на кома, в която е бил С., след причинената му черепно – мозъчна
травма, и провеждана апаратна вентилация.
Според разясненията на
експерта, независимо от констатираните увреждания, е напълно възможно
пострадалият да е говорил и да се е движел след инцидента, тъй като при черепно
– мозъчните травми има т.нар. „светъл период“, при който пострадалият да не покаже никакви симптоми
или слабо изразена симптоматика. Пневмонията е странична находка и не е
представлявала опасност за живота на С. към момента на настъпване на смъртта
му.
От
изготвената химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръв и урина се установява, че не е установено наличие на алкохол в кръвта на
подсъдимия.
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза, ударът е настъпил върху
пешеходна пътека тип „зебра“ на около 6.40 м южно от ориентира и 6.70 м западно
от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие. Скоростта на
движение на лекия автомобил „Фиат Типо“ преди екстрено
задействане на спирачната система е била 35 км/ч., а в момента на самия удар –
9 км/ч. Скоростта на пешеходеца е била
3.2 км/ч. Скоростта от 35 км/ч., с която се е движел автомобилът, е била
съобразена с конкретната пътна обстановка, пътните и атмосферните условия.
От
момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение, водачът на
лекия автомобил, при скорост от 35 км/ч. и своевременна реакция и задействане
на спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото
на удара е било извън опасната зона за спиране на автомобила.
Най
– вероятният според експерта механизъм на настъпване на ПТП от техническа
гледна точка е следния:
На
21.11.2018 г. около 7.30 ч. подс. Ч. управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ в град Асеновград, по бул. ***, със скорост от 35
км/ч., в посока от автогарата към гарата /юг – север/. Било сумрачно, валял
дъжд, пътната настилка била мокра.
В
същото време пешеходецът А.С. се намирал на западния тротоар на бул. ***, с
намерение да извърши пресичане на улицата пред магазин „***“. Пред него на
пътното платно била разположена пешеходна пътека тип „зебра“, осветена със
специални осветителни тела от двете страни на улицата. Пешеходецът навлязъл на
пътното платно, като се движел със скорост от 3.2 км/ч. в посока от запад на
изток. Водачът на лекия автомобил възприел опасността от навлезлия на платното
пешеходец от около 20 м и екстрено задействал спирачната система на автомобила.
В този момент пешеходецът вече попадал в опасната зона на автомобила, която е
24.38 м. След задействане на спирачната система лекият автомобил започнал да се
движи равнозакъснително и ударил пешеходеца. В момента на удара скоростта на
автомобила била 9 км/ч. Ударът настъпил на пешеходната пътека, в предната дясна
част на автомобила и странично в дясно на пешеходеца. Вследствие на удара
пешеходецът се ударил в предната част на автомобила, след това – в предното
обзорно стъкло и изпаднал на пътното платно. След удара автомобилът продължил
равнозакъснителното си движение около 4.20 м и спрял в положението на огледа.
Причините
/технически/ за настъпване на ПТП, са закъснялото възприемане на опасността от
пресичащия пътното платно пешеходец от водача на лекия автомобил, вследствие на
което е последвала и забавена реакция по задействане на спирачната система.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично от
обясненията на подсъдимия, частично от показанията на св. Т., К. и М., изцяло
от показанията на свидетеля Б.,
от писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум, справки - за съдимост, характеристична,
за нарушител от региона, от РЦ 112, от НИМХ; копия от свидетелство за
управление на МПС и контролен талон, документи за налична застраховка на МПС и
регистрацията му, удостоверение за наследници, от заключенията на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, химическата и
автотехническата експертизи.
Не се даде вяра на
изложеното от подсъдимия, че вината не е само негова – не се установи
противоправно поведение на пострадалия. Същият е пресичал на обособеното за
това място. Не е изскочил внезапно, могъл е да бъде забелязан, а и според
заключението на автотехническата експертиза, при своевременна реакция на
водача, ПТП е могло да бъде избегнато.
Не се даде вяра на
обясненията и за това, че непосредствено преди пешеходната пътека е бил
изпреварен от бус, като се прие, че това е станало в
един по – ранен момент – преди включване в движението на св. К.. Обясненията в
тази им част са нелогични – при пресичането на пешеходеца отляво надясно спрямо
посоката на движение на водача, в един по – ранен момент той е щял да се окаже
на пътя на този бус, респективно – да се създаде
някаква конфликтна ситуация, при наличното насрещно движение, а данни за това
по делото няма. В този смисъл се възприе, че след извършеното изпреварване е
имало задействане на спирачната система на автомобила, но това е било в един по
– ранен момент – преди включване в колоната на св. К..
Не се възприе и твърдението,
че подсъдимият е задействал спирачната система, преустановил е спирачното
усилие, като впоследствие отново я е задействал /„Един път удрям рязко
спирачка, пускам я, след това забелязвам сянката и рязко отново удрям
спирачка.“/, като се прие изложеното в автотехническата експертиза, че е
предприето екстрено спиране в продължение на 20 метра. Това е по – благоприятно
за водача /както посочи и експерта в съдебно заседание/, тъй като изложеното от
подсъдимия предполага по – дълъг изминат път, респективно – имал е по – голяма
възможност за избягване на ПТП.
Не се даде вяра и на това,
че не е имало кръв на пътното платно, тъй като това противоречи на отразеното в
протокола за оглед на местопроизшествие и на снимките в приложения фотоалбум.
В останалата част
обясненията на подсъдимия се подкрепят или не се опровергават от други
доказателствени източници или способи на доказване, поради което им се даде
вяра, включително за възкачване на пешеходеца върху предния капак на колата.
Не се даде вяра на
показанията на св. Т. с каква скорост се е движел – „…9, 10 или 15 км/ч.“, тъй
като противоречи както на обясненията на подсъдимия, така и на показанията на
св. К., който се е движел зад него, на постоянна дистанция, със скорост 35 – 40
км/ч., а и свидетелят Т. е категоричен, че е поддържал дистанция от около 10 м
с управлявания от подсъдимия автомобил. Този факт обаче е ирелевантен
за настоящето производство.
Не се даде вяра и на
приобщените показания от досъдебното производство на този свидетел относно
това, дали е изпреварван от друго превозно средство, като се даде вяра на
изнесеното в съдебно заседание. Дори и след прочитане на показанията в
посочената част свидетелят Т. не е категоричен за това, като допуска
възможност. Следва да се отбележи, че свидетелят е разпитан по инициатива на
подсъдимия, а не е установен от разследващите, като се прие, че в посочената
част тези показания са обслужвали тезата на подсъдимия.
Колкото до приобщените
показания на св. К. за това, къде е бил установен автомобила на подсъдимия –
според настоящия състав е безспорно установено, както е и посочено в хода на ДП,
че е бил върху пешеходната пътека, а не преди нея, както се посочи първоначално
пред настоящия състав. При предявяване на фотоалбума свидетелят бе категоричен,
че е бил разположен така, както е отразено на снимките, което съвпада и с
приобщените показания. Така че на практика същият сам коригира изнесеното, като
разминаването не се дължи на недобросъвестност, а на изминалия период от време
и стресовата ситуация, в която е попаднал. Именно за това не е и видял
наличието на кръв по пътното платно, което той и обясни: „…тя обстановката беше
само да се разглежда терен“.
И подсъдимият, и разпитаните
по делото свидетели посочват по – ранен час на инцидента – около 6:00 до 7:00
часа. Обаждането на телефон 112 е осъществено от св. М. в 7:26 часа, така че се
прие, че е настъпило няколко минути по – рано, но във всички случаи около 7:20
часа. И в този случай обаче това не се дължи на недобросъвестност, а на личните
възприятия.
Възприеха се и приобщените
показания на св. Б., като същият обясни на какво се дължи липсата на спомен –
изминалия период от време и множеството произшествия, които посещава.
В останалата част съдът се
довери на свидетелските показания, като прие, че те са еднопосочни, логични,
кореспондиращи и взаимно допълващи се. Не се установи някой от свидетелите /с
посоченото уточнение, касаещо досъдебното производство/ да е заинтересован от
изхода на делото, като се прие, че показанията им са обективни и се възприеха
изцяло.
Съдът възприе заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство съдебномедицинска, химическа и автотехни-ческа експертизи като изготвени обстойно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и
безпристрастни. Заключенията са обосновани и мотивирани, като съдът ги възприе
изцяло.
Според
настоящия състав при настъпилото транспортно произшествие на 21.11.2018 г.
подс. Ч. е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а
именно чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението". В този случай нарушението му се изразява в това, че не е
реагирал в момента, в който е възникнала опасността за движението – навлизане
на пешеходеца на пътното платно, като закъснялата му реакция - да спре – е
довела до ПТП. Освен това, от подс. Ч. е допуснато нарушение и на чл. 116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство с длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора". С оглед
възрастта, пресичащият пешеходец е попадал под закрилата на този текст. Допуснато е и
нарушение по чл. 119, ал.1 от същия
закон - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Независимо, че
е могъл да възприеме своевременно пресичащия /според справката от НИМХ
видимостта към инкриминирания момент е била 2000 метра/, знаел е, че приближава
пешеходна пътека, като е следвало да се съобрази и с този факт, подсъдимият не
е спрял управлявания от него автомобил, за да пропусне пешеходеца, който в този
момент се е движел правомерно и почти е бил приключил пресичането си.
Тези нарушения са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат - смъртта на
пострадалия С..
Не са допуснати нарушения на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП :“Всеки участник в движението по
пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди"; чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП :“Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;" и чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват", тъй като се касае за общи норми. Наличието на
специални норми изключва приложението на общите. Относно последния текст –
никой от разпитаните свидетели, а и подсъдимият не говорят за загуба на контрол,
като няма и нарушение по посочения текст. По тези съображения подс. Ч. бе
признат за невинен в това, да е допуснал нарушения по посочените текстове от
ЗДвП и бе оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част.
Ето
защо при така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс.
И.Ч. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал.3, б.Б, вр. ал.1, б.В,
вр.чл.342, ал.1 от НК - за това, че на 21.11.2018 г. в гр. ***, обл.
Пловдивска, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение – чл.
20, ал. 2; чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил
смъртта на А.И.С., ЕГН **********, починал на 27.11.2018 г., като деянието с
извършено на пешеходна пътека.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи
безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е извършено чрез действия -
чрез тях подсъдимият е нарушил посочените разпоредби от ЗДвП, а именно тези на чл. 20, ал.2, чл.116 и чл.119, ал.1
от ЗДвП, като се посочи и по какъв начин е станало това.
Налице
са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно -
противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, тези нарушения са в пряка причинна връзка с
ПТП и увреждането на пострадалия, който е починал в резултат на тежките травми,
които е получил при удара. Изминалият период от време не разкъсва причинно – следствената
връзка. Елемент от правната квалификация е и мястото, на което е настъпило ПТП
– на пешеходна пътека, което обуславя и по – тежка наказуемост за такива
деяния. Мястото на удара се установява и от заключението на автотехническата
експертиза, не се и оспорва от подсъдимия.
Престъплението
е резултатно – причинена е смъртта на С., като е налице пряка причинно –
следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат,
установена и от заключението на съдебно – медицинската експертиза.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия по непредпазливост, под формата на небрежност
/несъзнавана непредпазливост/ – същият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Относно наказанието:
Предвиденото в чл.
343, ал.3, б.Б от НК наказание е лишаване от свобода
от три до петнадесет години.
При
определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието
и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Деянието според настоящия
състав е с висока степен на обществена опасност с оглед прекомерното
разпространение /като брой загинали/ на този вид общоопасни
престъпления за съдебния район и цялата страна, които са резултат именно от
управлението на МПС в нарушение на изискванията на ЗДвП и Правилника за
неговото приложение. Касае се за деяние, при което е причинена смъртта на
човек.
Самият подсъдим е личност с
ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, няма данни за криминални
прояви, добри характеристични данни, социално интегриран, пенсионер, без
каквито и да е нарушения на правилата за движение по пътищата, за които да е
санкциониран в продължение на повече от 50 /петдесет/ години, включително и
когато е работил като професионален шофьор, които съдът отчете и като смекчаващи вината му обстоятелства. Като
такива обстоятелства следва да се приемат конкретната форма на вината –
небрежност, която обуславя и по – леко наказание в сравнение с непредпазливите
деяния, извършени при самонадеяност. Освен това подсъдимият е посещавал
пострадалия и семейството му, интересувал се е от него, водил е съпругата му в
болничното заведение. Липсват отегчаващи вината обстоятелства.
В конкретния
случай може да се приеме, че при наличните смекчаващи вината обстоятелства и
липсата на отегчаващи и най – лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и дееца, като са
налице предпоставките за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК.
Според настоящия
състав, най – справедливо е наказанието да се определи в размер на една година
и шест месеца лишаване от свобода. Същото е съобразено с високата обществена
опасност на деянието, но изключително ниската такава на дееца, както и с
оказаното от него съдействие на близките, а и изразеното съжаление за
извършеното.
На основание чл.
343г във връзка с чл. 343, ал.3,
б.Б, вр. ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК подс. Ч. бе
лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано
от влизане в сила на присъдата. За да определи този размер на кумулативното
наказание, съдът отчете липсата на установени нарушения на правилата за
движение по пътищата, отбелязани в справката за нарушител от региона.
Същевременно това наказание се налага заедно с наказание лишаване от свобода,
като не може да бъде в по – нисък размер от него съгласно нормата на чл. 49,
ал.2 от НК и трайно установената съдебна практика.
По
отношение начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия Ч. наказание
лишаване от свобода: съдът взе предвид, че се касае за лице, което е социално
интегрирано, с добри характеристични данни, касае се за инцидентно поведение,
което обаче е довело до един изключително тежък резултат. Според настоящия
състав за осъществяване целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се
въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно – не е необходимо
подсъдимият да изтърпи реално наложеното му наказание. Освен това са налице и
кумулативно предвидените предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66
ал.1 от НК - липсата на предишни осъждания на подсъдимия, както и това, че
наложеното наказание е в допустим от тази норма размер. По тези съображения изпълнението на наложеното на
подсъдимия Ч. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода се
отложи с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Вещественото доказателство -
компактдиск, приложен по делото, съдържащ запис от разговорите на тел. 112,
след влизане на присъдата в сила да остане по делото.
С оглед постановената осъдителна присъда
и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР Пловдив сумата от 582.22 лева разноски по делото, направени в хода
на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд – Пловдив, сумата от 60.00 лева направени разноски – изплатени
възнаграждения на експертите за явяване в съдебно заседание.
Разноски не са поискани от частните
обвинители, а се дължат при поискване съобразно нормата на чл.189, ал.3 от НПК,
поради което и не се присъдиха.
Причините
за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред, в частност - правилата за движение по
пътищата.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: