Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №10
гр.Враца,17.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 10.01.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N147 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба
вх.№8557 от 30.09.2019г."ТИ БИ АЙ БАНК"АД
със седалище и адрес на управление в гр.София,район Лозенец,
ул."Димитър Хаджикоцев"№52-4,ЕИК131134023,представлявано от
изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д.,чрез пълномощник юрисконсулт Б.Я. са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове срещу "МАНАСТИРИЩЕ-2000"
ЕООД, ЕИК106518762,със седалище и адрес на управление с.Манастирище,
представлявано от К.Н.К. и Р.С.Е.,действащи заедно и поотделно по реда на
чл.422,вр.415 ГПК и в условията на алтернативност и срещу К.Н.К.ЕГН**********,с постоянен адрес:г***,в качеството му на
солидарен съдлъжник.
С определение №903/10.10.2019г.,влязло
в законна сила,съдът прекрати производството по отношение на К.Н.К. ЕГН**********
***, по предявеният в условията на алтернативност по отношение на него иск,поради
недопустимост на същия.
Поддържа се в исковата
молба,че на 08.01.2018г. в град София, между „Ти Би Ай Банк" ЕАД, като
Кредитодател и „МАНАСТИРИЩЕ - 2000" ЕООД като кредитополучател, е сключен
договор за оборотен кредит № 1707/17 {Доказателство № 5), по силата на чл. 2.3
от който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/.
Съгласно
чл.2.4. от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 05.01.2022г.
Съгласно
чл.2.5. от Договора за кредит Кредитополучателят се е задължил да внася
дължимата договорна лихва в размер на 9.5 % (девет цяло и пет десети процента)
фиксиран лихвен процент върху усвоената и непогасена главница по кредита.
Съгласно чл.2.6. от Договора за кредит при
забава длъжниците дължат наказателна лихва в размер на лихвата по чл. 2.5.,
увеличена с надбавка от 10 пункта годишно върху размера на падежиралата и
непогасена главница.
Съгласно чл. 2.9 от Договора за кредит,
длъжниците дължат такса управление в размер на 0.3 % (нула цяло и три десети
процента) месечно върху усвоената и непогасена главница.
При същите договорни условия, посочени
по-горе, е поета солидарна отговорност от К.Н.К.. Съгласно чл. 1.2 от Договора
за кредит всички задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит и Общите
условия се считат и за задължения на съдлъжника, дори това да не е изрично
посочено в съответната клауза на Договора или на Общите условия. С подписването
на Договора съдлъжникът/всеки от съдлъжниците декларира, че е запознат с Общите
условия и че е съгласен същите да се прилагат при уреждане на отношенията между
него и Банката във връзка с изпълнението на Договора.
Средствата са отпуснати и кредитът е усвоен
ефективно, съгласно направеното от „Манастирище - 2000" ЕООД, чрез
управителя си К.К. искане за усвояване за цялата сума от 50 000 /петдесет
хиляди лева/, от 28.02.2018г. с нареждания за усвояване на средства по кредит
от 28.02.2018г. , съгласно реда и при условията на раздел IV „Усвояване на
кредита" от договора за кредит. Ефективно усвоената сума по посоченото
искане за усвояване е 50 000 лв./петдесет хиляди лева/, което е в съответствие
с разрешения за усвояване размер на главница по чл. 2.3. от Договора за кредит.
Съгласно чл. 2.13. от
Договора, кредитът е следвало да бъде погасяван, както следва:
1.на 43 /четиридесет и три/
равни последователни месечни вноски, включващи лихва и главница, всяка в размер
на 1 376.47 лв./хиляда триста седемдесет и шест лева и четиридесет и седем
стотинки/ от 05.07.2018г. до 05.01.2022г. включително.
2.За периода от 05.02.2018г. до 05.06.2018г.
вкл., Кредитополучателят заплаща само лихвата по кредита.
Въпреки поетите задължения към
месец март 2019г. Кредитополучателят и съдлъжникът са спрели да обслужват
кредита, не изпълняват задълженията си по Договора за кредит да погасяват в
срок, видно и от Извлечението от счетоводни книги от дата 19.07.2019г.,
месечните си вноски по лихва и главница по кредита с падежи на 05.03.2019г. (1
376.47 лв.), на 05.04.2019г. (1376.47 лв.), на 05.05.2019г. (1 376.47 лв.), на
06.06.2019 г. (1 376.47 лв.), на 05.07.2019г. (1376.47 лв.), на 08.07.2019г.
(36 657.25 лв.).
С оглед липсата на плащане на
дължимите суми по договора и натрупалите се просрочени плащания по главница и
лихви, на основание чл. 8.1.1. от Общите условия към Договора за кредит кредиторът
упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, считано от 08.07.2019 г. като на кредитополучателят и
солидарният длъжник са надлежно връчени покани за доброволно плащане чрез
Частен съдебен изпълнител И.Ц., в които е даден и срок за доброволно погасяване
на задълженията.
Ищецът твърди,че нито
кредитополучателят, нито третото лице - съдлъжник са заплатили дължимите по
Договора за кредит суми, в предоставения с Поканата за доброволно плащане срок,
поради което Банката-кредитор е подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, ал. 2 от ГПК,
въз основа на които са издадени - Заповед за изпълнение № 568 от 24.07.2019г. и
Изпълнителен лист от 25.07.2019г. по ЧГД 922/2019г. по описа на PC Козлодуй.
Задълженията на Кредитополучателя и Солидарния длъжник към настоящия момент не
са погасени.
Ищецът твърди,че договорът за
банков кредит и Общите условия установяват размера на отпуснатия кредит и сроковете
за плащане, а Извлечението от счетоводните книги установява усвоената сума,
дата на договора, както и периода на просрочие и начислената за този период
лихва. В извлечението от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк" ЕАД от
19.07.2019г. са отразени по хронология фактите, в резултат на които е
възникнало вземането на Банката, респ. задължението на „МАНАСТИРИЩЕ -
2000" ЕООД и на солидарния длъжник К.Н.К., фактите въз основа на които е
настъпила изискуемостта на главницата, начисляването на дължимата лихва върху
просрочена главница, и обобщен резултат за определен отчетен период по
счетоводната сметка на Кредитополучателя. Процесното извлечение съдържа
посочената по-горе информация, а именно: данни за длъжниците и клиентския номер
на кредитополучателя, данни за договора за кредит и дължимата сума, включваща
главница, лихва върху просрочена главница, законна лихва, просрочена такса за
управление, разноски за сключена застраховка и оценка на обезпечение.Поддържа,че
представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява, че
предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение. До същия извод
достигнал и Районен съд - Козлодуй, издал Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист по ч. гр. дело № 922/2019г. Правилността на формирания и
присъден дълг се установявала в съответствие с чл. 182 от ГПК от вписванията в
счетоводните книги на Банката.
Сезира съда с искане на
основание чл. 415, ал. 1, във връзка с 422 от ГПК да постанови решение ,с което
да признае за установено по отношение на „МАНАСТИРИЩЕ - 2000" ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: Област Враца, Община Хайредин,
ПК 3354, с. Манастирище, в качеството си на Кредитополучател дължи на „Ти Би Ай
Банк" ЕАД сумата от 44634.14лв. /четиридесет и четири хиляди шестстотин
тридесет и четири лева и четиринадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до погасяване на задължението,
съгласно Извлечение от счетоводни книги от 19.07.2019г. по Договор за кредит №
1707/2017г., от които: 41934.06 лв. /четиридесет и една хиляди деветстотин
тридесет и четири лева и 6 стотинки/, представляващи просрочена главница за
периода 05.03.2019г. - 08.07.2019г., 1605.54 лв. /хиляда шестстотин и пет лева
и 54 стотинки/, представляващи просрочена договорна лихва за периода
05.03.2019г. - 08.07.2019г., 177.41 лв. /сто седемдесет и седем лева и 41
стотинки/, представляващи наказателна лихва за периода 05.04.2019г. -
08.07.2019г., 128.13 лв. /сто двадесет и осем лева и 13 стотинки/, представляващи
законна лихва за периода 08.07.2019 - 18.07.2019г, 765 лв. /седемстотин
шестдесет и пет лева/, представляващи просрочена такса управление за периода
05.03.2019г. - 08.07.2019г., 24 лв. /двадесет и четири лева/, представляващи
разходи за връчване на покана за доброволно плащане, които суми са присъдени на
Банката съгласно Изпълнителен лист по ч. гр. дело № 922/2019г. по описа на PC
Козлодуй, ведно с присъдените в заповедното производство разноски от 892.68 лв.
/осемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, представляващи
заплатена от „Ти Би Ай Банк" ЕАД държавна такса за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
При уважаване на исковете,
претендира да бъде осъдено „МАНАСТИРИЩЕ - 2000" ЕООД да заплати на „Ти Би
Ай Банк" ЕАД разноските по настоящото производство - заплатената държавна
такса-892.68 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 25,
ал. 1 от НЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и сторените разноски от 800
лв.-възнаграждение за вещо лице.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея е връчен на ответника,като с разпореждането са му указани
последиците по чл.370 от ГПК,но в указания срок ответникът не е упражнил
правото си да подаде писмен отговор.
От изисканото дело,по което се
е развило заповедното производство,съдът констатира,че е издадена Заповед №568
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на
24.07.2019г.,по ч.гр.д.№922/2019г. по описа на РС-Козлодуй.По делото в срок е
постъпило възражение вх.№4076 от 12.08.2019г.от"Манастирище-2000"ЕООД
ЕИК106518762.
От представената покана за
доброволно изпълнение е видно,че е връчена на длъжника на 07.08.2019г.,поради
което възражението е подадено в срок.Съобщението за постъпилото възражение е
връчено на "ТИ БИ АЙ БАНК"ЕАД на 28.08.2019г.,а исковата молба
входирана в съда на 30.09.2019г.или в едномесечният срок визиран в закона.
С оглед горното съдът
приема,че е сезиран с допустим иск по отношение на ответника "МАНАСТИРИЩЕ-2000"ЕООД, ЕИК106518762,
със седалище и адрес на управление с.Манастирище,представлявано от К.Н.К. и
Р.С.Е..
По отношение на алтернативно
предявеният иск по отношение на К.Н.К. ЕГН**********,с постоянен адрес: ***
съдът прие,че производството следва да бъде прекратено,тъй като същият не е
упражнил правото си подаде възражение.С определение №903/10.10.2019г.съдът
прекрати производството по отношение на К.Н.К. ЕГН********** ***,по предявеният
в условията на алтернативност по отношение на него иск .
Производството продължи по
отношение на ответника "МАНАСТИРИЩЕ-2000"ЕООД,ЕИК106518762,със
седалище и адрес на управление с.Манастирище,представлявано от К.Н.К. и Р.С.Е.,по
отношение на който е обоснован правен
интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК за
съществуване на вземането, за което в полза на Банката е издадена Заповед за
изпълнение № 568 от 24.07.2019г. и Изпълнителен лист от 25.07.2019г. за
задължения на „МАНАСТИРИЩЕ - 2000" ЕООД, в качеството на кредитополучател.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея е връчен на ответника,като с разпореждането са му указани
последиците по чл.370 от ГПК,но в указания срок ответникът не е упражнил
правото си да подаде писмен отговор.
Изложените
от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и
формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация
на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове за установяване съществуването на парично вземане в полза на кредитора, установено
със заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист в заповедно
производство,на основание чл.418 от ГПК във вр. с чл.417 т.2 от ГПК.
Правното основание на исковете
е по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК и чл.415 ал.1 ГПК, вр. с
чл.79,ал.1 вр. с чл.86 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ за установяване наличието на вземане
на ищеца срещу ответника, след издаване на заповед за изпълнение и подадено от
длъжника в срок възражение.
Правният интерес е обоснован
от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК,е
прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното
производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.
Налице е и процесуална
легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна против
надлежна страна.
Предмет на исковото
производство по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на самото
"изпълняемо право",въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство.Ето
защо в исковото производство предмета на доказване е обусловен от
"основанието",на което е издадена заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест се
разпределя по правилото на чл.154 ал.1 ГПК-всяка от страните е длъжна да
установи фактите и обстоятелствата,на които основава своите искания и
възражения.
Кредиторът следва да установи
и докаже основанието и размера на вземането си.Той трябва да установи онези
факти и обстоятелства,от които произтича вземането му.
Длъжникът следва да
установи и докаже възраженията си против
вземането или да представи доказателства,че е платил.
Съгласно формираната практика
на съдилищата в страната в хипотезата на неподаден отговор от страна на
ответника всички обстоятелства са спорни.
Съдът,намира,че
е сезиран с търговски спор по чл.365,т.1 от ГПК,доколкото се отнася до
изпълнение на търговска сделка-договор за банков кредит,която дейност една от
страните-ищецът,извършва по занятие.Предвид цената на иска и на основание
чл.104,т.4 ГПК спорът е родово подсъден на окръжния съд.
В открито съдебно заседание ищецът
поддържа предявените искове по основание и размер,подадената искова
молба,претендира присъждане на исковите суми и деловодните разноски и представя
списък на разноските по чл.80 ГПК.Възражения по доклада и разпределената
доказателствена тежест не са постъпили.
Ответникът редовно и своевременно
призован не се явява и не се представлява.
По искане на ищеца по делото е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,като заключението на вещото лице
не е оспорено от страните и се прие от съда ,като обективно и вярно.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
От
представения/стр.16/ Договор за кредит се установява,че на 08.01.2018г. в град
София, между „Ти Би Ай Банк" ЕАД, като Кредитодател и „МАНАСТИРИЩЕ -
2000" ЕООД като Кредитополучател, е сключен договор за оборотен кредит №
1707/17 {Доказателство № 5), по силата на чл. 2.3 от който Банката е
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/ и К.Н.К. ЕГН ********** Съдлъжник.
Съгласно
чл.2.4. от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 05.01.2022г.
Съгласно чл.2.5. от Договора за кредит
Кредитополучателят се е задължил да внася дължимата договорна лихва в размер на
9.5 % (девет цяло и пет десети процента) фиксиран лихвен процент върху
усвоената и непогасена главница по кредита.
Съгласно чл.2.6. от Договора за кредит при
забава длъжниците дължат наказателна лихва в размер на лихвата по чл. 2.5.,
увеличена с надбавка от 10 пункта годишно върху размера на падежиралата и
непогасена главница.
Съгласно чл. 2.9 от Договора за кредит,
длъжниците дължат такса управление в размер на 0.3 % (нула цяло и три десети
процента) месечно върху усвоената и непогасена главница.
При същите договорни условия, посочени
по-горе, е поета солидарна отговорност от К.Н.К.. Съгласно чл. 1.2 от Договора
за кредит всички задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит и Общите
условия се считат и за задължения на съдлъжника, дори това да не е изрично
посочено в съответната клауза на Договора или на Общите условия. С подписването
на Договора съдлъжникът/всеки от съдлъжниците декларира, че е запознат с Общите
условия и че е съгласен същите да се прилагат при уреждане на отношенията между
него и Банката във връзка с изпълнението на Договора.
Средствата са отпуснати и кредитът е усвоен
ефективно, съгласно направеното от „Манастирище - 2000" ЕООД, чрез
управителя си К.К. искане за усвояване за цялата сума от 50 000 /петдесет
хиляди лева/, от 28.02.2018г. с нареждания за усвояване на средства по кредит
от 28.02.2018г. , съгласно реда и при условията на раздел IV „Усвояване на кредита"
от договора за кредит. Ефективно усвоената сума по посоченото искане за
усвояване е 50 000 лв./петдесет хиляди лева/, което е в съответствие с
разрешения за усвояване размер на главница по чл. 2.3. от Договора за кредит.
Вещото лице е установило,че на
28.02.2018г. по сметка с IBAN***,на "Манастирище-2000"ЕООД е предоставена
сумата предмет на договора в размер на 50000.00лв.,с основание"Усвояване
на кредит 1427032".
Съгласно
чл. 2.13. от Договора, кредитът е следвало да бъде погасяван, както следва:
1.на 43 /четиридесет и три/
равни последователни месечни вноски, включващи лихва и главница, всяка в размер
на 1 376.47 лв./хиляда триста седемдесет и шест лева и четиридесет и седем
стотинки/ от 05.07.2018г. до 05.01.2022г. включително.
2.За периода от 05.02.2018г. до 05.06.2018г.
вкл., Кредитополучателят заплаща само лихвата по кредита.
Въпреки поетите задължения,
към месец март 2019г. Кредитополучателят и съдлъжникът са спрели да обслужват
кредита, не са изпълнявали задълженията си по Договора за кредит да погасяват в
срок, видно и от Извлечението от счетоводни книги от дата 19.07.2019г.,
месечните си вноски по лихва и главница по кредита с падежи на 05.03.2019г. (1
376.47 лв.), на 05.04.2019г. (1376.47 лв.), на 05.05.2019г. (1 376.47 лв.), на
06.06.2019 г. (1 376.47 лв.), на 05.07.2019г. (1376.47 лв.), на 08.07.2019г.
(36 657.25 лв.).
От заключението на вещото лице
се установява,че размерът на непогасената главница по Договор за банков кредит
№1707/17 от 08.01.2018г. към датата на обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита 08.07.2019г. и до датата на изготвяне на извлечение от кредитната
система,по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист-19.07.2019г. е 41934.06лв.,в това число:
-просрочена главница към 08.07.2019г. за периода от
05.03.2019г. до 05.07.2019г.-5305.81лв. за следните погасителни
вноски:№№14/05.03.2019-1044,49лв.,15/05.04.2019-1052,76лв.,16/ 05.05.2019-1061,10лв.,17/05.06.2019-1069,50лв.,18/05.07.2019-1077,96
лв.или общо просрочена главница 5305,81 лв.
-редовна главница обявена за предсрочно
изискуема на 08.07.2019г.-36 628,25 лв.
Общата сума на погасявания на
главницата по процесния договор е в размер на 8 065.94лв.
В приложение №1 към
заключението,вещото лице е описало подробно начислените суми за
главница,договорна лихва, наказателна лихва и такса за управление на
кредит,внесените суми по разплащателната сметка обслужваща кредита и
направлението на погасяване на задълженията по процесния договор за периода от
28.02.2018г.-30.12.2019г.
Размерът на падежиралите и
непогасени от ответника лихви и такси,в това число-размерът на непогасените от
ответника лихви и такси към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита 08.07.2019г. и до датата на изготвяне на извлечението от кредитната
система,по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист-19.07.2019г. е 2547,95 лв. и се отнася за следните падежирали погасителни
вноски,в т.ч. по пера:14/05.03.2019г.,15.04.2019г.,16/05.05. 2019г.,17/05.06.2019г.18/05.07.2019г.,08.07.2019г.,от
които: договорна лихва-1605,54лв.,нак.лихва-177,41лв.,такса управление -765,00
лв.
На 21.02.2019г.е извършено
последно погасяване на задълженията за главница,лихва,такси.Прсорочените
плащания /задължения към 08.07.2019г.-датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита са в общ размер на 7 824,76лв. за 5 погасителни вноски
за периода от 05.03.2019г. до 08.07.2019г- описани в таблица/стр.5 от
заключението/.
Вещото лице е посочило,че общо
дължимата договорна лихва към датата на обявяване на предсрочната изискуемост е
в размер на сумата-1605,54лв.
Дължимата такса управление е в
размер на сумата-765,00лв.
Размерът на дължимите по
Договора за кредит разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение,заплатени за сметка на дълга по договора към датата на изготвяне на
извлечението от счетоводните книги 19.07.2019г. е 24,00 лв. с ДДС на основание
издадената от ЧСИ И.Ц. фактура №20367/01.07.2019г.
След датата на издаване на
извлечението от счетоводните книги,въз основа на което е издадена заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист-25.07.2019г.е извършено плащане в
размер на 114,00 лв. от събрани суми от принудителното изпълнение,с което са
погасени задължения за съдебни разноски.Други плащания не са направени.
С оглед липсата на плащане на
дължимите суми по договора и натрупалите се просрочени плащания по главница и
лихви, на основание чл. 8.1.1. от Общите условия към Договора за кредит кредиторът
упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, считано от 08.07.2019 г. като на кредитополучателят и
солидарният длъжник са надлежно връчени покани за доброволно плащане чрез Частен
съдебен изпълнител И.Ц., в които е даден и срок за доброволно погасяване на
задълженията/стр.17 и 18/ от ч.гр.д.№922/2019г.по описа на КРС.
В указаният им срок в Поканата
за доброволно изпълнение,нито кредитополучателят, нито третото лице - съдлъжник
са заплатили дължимите по Договора за кредит суми
На
22.07.2019г. е ищецът е подал пред Районен съд - Козлодуй заявление с вх. №
3733 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист против „МАНАСТИРИЩЕ - 2000" ЕООД
(„Кредитополучател") и К.Н.К., в качеството му на солидарен длъжник по
Договор за кредит № 1707/17 от 08.01.2018г. („Договорът") за сумата от 44
634.14 лв. /четиридесет и четири хиляди шестстотин тридесет и четири лева и
четиринадесет стотинки/, съгласно Извлечение от счетоводни книги от
19.07.2019г. , от които:
-41934.06 лв. /четиридесет и една хиляди
деветстотин тридесет и четири лева и 6 стотинки/, представляващи просрочена
главница за периода 05.03.2019г. - 08.07.2019г.;
-1605.54 лв. /хиляда шестстотин и пет лева
и 54 стотинки/, представляващи просрочена договорна лихва за периода
05.03.2019г. - 08.07.2019г.;
-177.41 лв. /сто седемдесет и седем лева и
41 стотинки/, представляващи наказателна лихва за периода 05.04.2019г.
-08.07.2019г.;
-128.13 лв. /сто двадесет и осем лева и 13
стотинки/, представляващи законна лихва за периода 08.07.2019 - 18.07.2019г;
-765 лв. /седемстотин шестдесет и пет
лева/, представляващи просрочена такса управление за периода 05.03.2019г. -
08.07.2019г.
-24 лв. /двадесет и четири лева/,
представляващи разходи за връчване на покана за доброволно плащане,ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
както и сумата от 892.68 лв. /осем хиляди сто осемдесет и два лева и 9 стотинки/
- разноски по делото за държавна такса.
Образувано е било ЧГД№922/2019г.и издадена Заповед за изпълнение №568 от 24.07.2019г. и
Изпълнителен лист от 25.07.2019г. срещу „МАНАСТИРИЩЕ - 2000" ЕООД, в
качеството му на Кредитополучател и К.Н.К. в качеството му на солидарен
длъжник,които са осъдени да заплатят солидарно на „Ти Би Ай Банк" ЕАД
претендираните суми, посочени по-горе.
Срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от „Манастирище - 2000" ЕООД - кредитополучател с ЕИК
*********, чрез законния му представител К.Н.К., за което съдът е уведомил „Ти
Би Ай Банк" ЕАД на 28.08.2019г., че срещу издадената заповед за изпълнение
№ 568 от 24.07.2019г. по ЧГД № 922/2019 г. е подадено възражение в срок от
длъжника.
Съдът указал на заявителя по ч.г.д.
№922/2019 г. по описа на PC - Козлодуй „Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК
*********, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата
държавна такса до размера общо на 4% от цената на иска и в същия срок представи
на съда доказателства, че е предявил иска си, в противен случай заповедта за
незабавно изпълнение ще бъде обезсилена. Към определението на съда е
представено и подаденото възражение по чл. 414 от ГПК от „МАНАСТИРИЩЕ - 2000"
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област Враца, Община
Хайредин, ПК 3354, с. Манастирище, в което възражение „МАНАСТИРИЩЕ - 2000"
ЕООД твърди, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
По отношение на указанията на районния съд
към „Ти Би Ай Банк" ЕАД, че може да предяви иск срещу К.Н.К., се установи,че
същият е действал като законен представител на „Манастирище-2000" ЕООД и
възражението е входирано от Дружеството в качеството му на кредитополучател,
съгласно издадената Заповед за изпълнение № 568 от 24.07.2019г. по ч.г.д.
922/2019 г. по описа на PC Козлодуй. Липсват данни по делото да е постъпвало
възражение от страна на солидарния длъжник К.Н.К. в лично качество. Съдлъжникът
К.Н.К. не е възразил срещу връчените му заповед за незабавно изпълнение № 568
от 24.07.2019 г. и покана за доброволно изпълнение по задължения по
образуваното изпълнително производство под № 20198990401223 по описа на ЧСИ И.Ц.
във гр. Враца. Поканата е изпратена на 29.07.2019 г. и е връчена на солидарния
длъжник на 07.08.2019 г. В срока за обжалване по делото не е постъпило
възражение от страна на съдлъжника К.Н.К., т.е. срокът за възражение за него е
изтекъл.
От представените по делото Договор за банков кредит и Общи условия се установява
размера на отпуснатия кредит и сроковете за плащане, а Извлечението от
счетоводните книги установява усвоената сума, дата на договора, както и периода
на просрочие и начислената за този период лихва. В извлечението от счетоводните
книги на „Ти Би Ай Банк" ЕАД от 19.07.2019г. са отразени по хронология
фактите, в резултат на които е възникнало вземането на Банката, респ.
задължението на „МАНАСТИРИЩЕ - 2000" ЕООД и на солидарния длъжник К.Н.К.,
фактите въз основа на които е настъпила изискуемостта на главницата,
начисляването на дължимата лихва върху просрочена главница, и обобщен резултат
за определен отчетен период по счетоводната сметка на Кредитополучателя.
Процесното извлечение съдържа посочената по-горе информация, а именно: данни за
длъжниците и клиентския номер на кредитополучателя, данни за договора за кредит
и дължимата сума, включваща главница, лихва върху просрочена главница, законна
лихва, просрочена такса за управление, разноски за сключена застраховка и
оценка на обезпечение. Следователно представеният документ е редовен от външна
страна и удостоверява, че предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение.
До същия извод е стигнал и Районен съд - Козлодуй, издал Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист по ч. гр. дело №922/2019г. Правилността на
формирания и присъден дълг е установена в съответствие с чл. 182 от ГПК от
вписванията в счетоводните книги на Банката и заключението на вещото лице.
При така изложеното,съдът
приема,че се касае за договорно правоотношение,което притежава характеристиките на специфична търговска
сделка-договор за банков кредит,който е формален, консенсуален,възмезден
,двустранен договор.
За
да настъпят правните последици на едно договорно правоотношение,то същото
следва да отговаря на условията за валидност.Съществените и задължително
изискуеми елементи на договора за банков кредит са:страните,паричната
сума-предмет на договора,целта,за която е отпусната,условията при които е отпусната
заемната сума с оглед възмездния характер на договора-възнаградителна и
санкционна лихва,срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен
кредит.Процесният договор съдържа съгласие относно всички елементи на типичния
договор за кредит.
Страните по договора са търговци и съдът не
дължи произнасяне за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит.
При така констатираното,съдът приема,че
договорът е породил валидно облигационно отношение между страните.
В процесния случай ,въпреки че в договора за кредит сключен между страните
е предвидена в чл.18 ал.2 автоматична предсрочна изискуемост,ищецът е обявил
същата съобразно формираната съдебна практика.
Последната не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника
да погаси която и да е било месечна вноска и изтичане на предвидения в ОУ
период след това,а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по
аргумент от нормата на чл.60,ал.2 Закона за кредитните институции.Посоченото е
в съответствие с чл.432 ТЗ,който предвижда,че в предвидените в договора
случай,банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита.
Според установената съдебна
практика,в това число и приетото в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,за да
са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочна изискуемост да е достигнало до длъжника,като постигнатата между
страните уговорка,че при неплащане на
определен брой вноски кредитът става
предсрочно изискуем без да уведомява длъжника не може да породи
действие,ако кредиторът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и изявлението му да е достигнало до длъжника.
Правото да се обяви кредита за
предсрочно изискуем е потестативно право,което се упражнява съобразно правилата
за потестативните права,чрез едностранно изявление до другата страна по
договора,с което едностранно волеизявление променя нейната правна сфера.
Съдът
приема,че съгласно даденото задължително тълкуване в т.18 от ТР №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС,предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва при
упражняване на правомощието на банката с изрично изявление,достигнало до
длъжника,да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично уговорени
обективни предпоставки т.е в тежест на ищеца е да установи както наличието на
обективните предпоставки за упражняване правото за обявяване кредита за
предсрочно изискуем,така и достигнало уведомление до длъжника,като съобразно
изразеното в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС изявлението следва да е
упражнено преди подаване на заявлението.Тъй като със заявлението са дадени
изключителни преимущества на банките за снабдяването с изпълнителен
лист,заповедният съд следва да провери дали е възникнало правото на вземане към
момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение,откъдето е изискването
за уведомяване преди датата на подаване на заявлението.
Съгласно
даденото разрешение в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,в хипотезата на
предявен иск по чл.422,ал.1 вземането произтичащо от договор за банков
кредит,става изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита.Волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,ал.2
на закона за кредитните институции или обстоятелствата ,уговорени в
договора,които дават право на кредитора да упражни правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита.В писмения документ кредиторът може да
определи и срок за изпълнението на задължението от длъжника,във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и
недвусмислено.Предсрочната изискуемост настъпва на датата на връчване на
длъжника на документа,съдържащ волеизявлението на кредитора,ако към този
момент са били налице обективните
предпоставки обуславящи изискуемостта.
Волеизявлението на банката-кредитор е обективирано в писмен документ и съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата уговорени в договора,които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита.В писмения документ
кредиторът е определил и срок за изпълнението на задължението от длъжника,като
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост изрично и недвусмислено.Предсрочната
изискуемост настъпва на датата на връчване на длъжника на документа,съдържащ
волеизявлението на кредитора,ако към този момент са били налице обективните предпоставки
обуславящи изискуемостта.
Законодателят не е предписал конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения. Начинът за
удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания
от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в
договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно връчването на
кореспонденция/какъвто е процесния случай/,връчен редовно от външна страна и
съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на
негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус/чл.50 ЗННД/ или от
частен съдебен изпълнител.При връчване по възлагане в посочените случаи се
прилагат правилата на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или
отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно лице,а
съобщенията се считат за връчени.
В процесния случай,ищецът е възложил на нотариус връчването на нотариалната
покана,с което ответникът е уведомен,че ако не погаси задълженията си в
седемдневен срок от получаване на поканата,кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем, считано
от деня следващ деня,когато изтича
посоченият седмодневен срок,а именно считано от 08.07.2019г.,като това право е
надлежно упражнено.Поканата е връчена лично на представляващият ответника
управител К.Н.К. на 28.06.2019г.на посочения в договора адрес за кореспонденция.
Предсрочната изискуемост е санкция за
неизправността на длъжника,поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на
задължението,каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.Ако кредиторът
не упражни правото си на предсрочна изискуемост,но длъжникът е неизправен,на
падежа на задължението,той би дължал връщането на заетата сума и на
възнаградителната лихва,както и обезщетение за забавата.Упражняване на
предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява
уговорените задължения,както и не следва да се тълкува като отпадане на правото
на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,който то би
имало и при недобросъвестност на длъжника.При уговорена в договор за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума,настъпва предсрочна изискуемост
и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси/Р №99/01.02.2013 год. по
т.д.№610/2011 год. на 1-во т.о на ВКС,чл.290 ГПК/.
Съобразно приетото заключение на вещото лице ,съдът възприема посочените от
същото изчисления на дължимите суми по кредита към датата на подаване на
заявлението.
С оглед гореизложеното,съдът приема,че
ищецът чрез проведеното от него пълно и главно доказване, доказа,че
кредитополучателят е допуснал просрочие:вноска№14-125 дни, вноска №15-94
дни,вноска№16-64 дни,вноска№17-33 дни,вноска №18-3 дни,към датата на обявяване
на предсрочната изискуемост,а остатъкът от кредита,ведно с дължимите към този
момент лихви и разноски в пълен размер,е обявен за предсрочно изискуем по
силата на чл.8.1.1 от Общите условия,неразделна част от договора,като
ответникът е уведомен за това чрез Писмо-покана изх.№0200/5736 от 27.06.19
год.,връчена му на 28.06.19г.чрез нотариус.
В тежест на ответника беше да установи
изпълнение на задължението си да заплати дължимите по договора вноски с
настъпил падеж и погасяване на задължението по договора за банков кредит
изцяло.Такива доказателства не са релевирани по делото-ответникът не подаде
отговор на исковата молба и и не се яви в проведеното съдебно заседание по
делото.
За да бъде уважен предявен по реда на
чл.422 от ГПК положителен установителен иск/съществуване и дължимост на
вземане/ чрез събраните по делото доказателства следва да бъде доказано
следното:
Признато в заповедното производство по реда
на чл.417 и сл. от ГПК в полза на ищцовата страна вземане , индивидуализирано в
заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник-ответникът.В разглеждания
случай, обстоятелство установено чрез приложеното частно гражданско дело. Осъществяване
на фактическия състав,от който произтича претендираното вземане,съдържанието на
вземането,размерът му и настъпил падеж.Обстоятелства доказани от ищеца чрез
представените писмени доказателства и заключение на вещо лице.
С оглед гореизложеното , искът за
установяване съществуване на вземането на банката,предявено по реда на чл.417 ГПК, по отношение на ответника кредитополучател, се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
Върху главницата се дължи и законната лихва
от предявяване на иска 22.07.2019 год.до окончателното изплащане на задължението тъй като само в
хипотезата на разглеждане на иск по
чл.422 ГПК,подаване на заявление има
характера на искова молба.
Същевременно съдът следва да
присъди на страната и сторените в исковото производство разноски и тези
направени в заповедното.
На основание чл.78 ал.1 ГПК,на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за тази съдебна инстанция.
Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК.Разноските пред тази съдебна
инстанция са: внесена държавна такса 892.68 лв., възнаграждение за вещо лице -800
лв.
На ищеца следва да се присъдят
деловодни разноски за тази съдебна инстанция -възнаграждение за юрисконсултът
представлявал го в процеса, определено по реда на чл.78 ал.8 ГПК в размер на
сумата от 450 лв.
На ищеца следва да се присъдят и деловодни разноски направени в заповедното
производство в размер на сумата от 892.68лв.-внесена държавна такса.Съгласно
формираната съдебна практика,те не са предмет на иска по чл.422 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.422 от ГПК,вр.с чл.415 от ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,че "МАНАСТИРИЩЕ-2000"ЕООД,
ЕИК106518762,със седалище и адрес на управление с.Манастирище ,
представлявано от К.Н.К. и Р.С.Е.,действащи заедно и поотделно в качеството му на кредитополучател ДЪЛЖИ на "ТИ БИ АЙ БАНК"АД със седалище и адрес на управление в
гр.София,район Лозенец, ул."Димитър Хаджикоцев"№52-4,ЕИК131134023,представлявано
от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д.,сума в общ размер от 44634.14лв. /четиридесет и четири хиляди
шестстотин тридесет и четири лева и четиринадесет стотинки/,съгласно Извлечение
от счетоводни книги от 19.07.2019г. по Договор за кредит № 1707/2017г., от
които: 41934.06 лв. /четиридесет и една
хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 6 стотинки/, представляващи
просрочена главница за периода 05.03.2019г. - 08.07.2019г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 22.07.2019г.до погасяване на
задължението, 1605.54 лв. /хиляда
шестстотин и пет лева и 54 стотинки/, представляващи просрочена договорна
лихва за периода 05.03.2019г. - 08.07.2019г., 177.41 лв. /сто седемдесет и седем лева и 41 стотинки/,
представляващи наказателна лихва за периода 05.04.2019г. - 08.07.2019г., 128.13 лв. /сто двадесет и осем лева и 13
стотинки/, представляващи законна лихва за периода 08.07.2019 -
18.07.2019г, 765 лв. /седемстотин шестдесет
и пет лева/, представляващи просрочена такса управление за периода
05.03.2019г. - 08.07.2019г., 24 лв.
/двадесет и четири лева/, представляващи разходи за връчване на покана за
доброволно плащане, които суми са присъдени на Банката съгласно Изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 922/2019г. по описа на PC Козлодуй издадена Заповед №568
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
24.07.2019г. по ч.гр.д.№922/2019г. по описа на Районен съд-гр.Козлодуй.
ОСЪЖДА "МАНАСТИРИЩЕ-2000"ЕООД,
ЕИК106518762,със седалище и адрес на управление с.Манастирище ,
представлявано от К.Н.К. и Р.С.Е.,действащи заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ на "ТИ
БИ АЙ БАНК"АД със седалище и адрес на управление в гр.София,район Лозенец,
ул."Димитър Хаджикоцев"№52-4,ЕИК131134023,представлявано от
изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д.,на основание чл.78 ал.1 ГПК, деловодни разноски за тази съдебна инстанция
внесена държавна такса 892.68 лв., възнаграждение за вещо лице -800 лв. и възнаграждение
за юрисконсултът представлявал го в процеса, определено по реда на чл.78 ал.8 ГПК в размер на сумата от 450 лв.,както и деловодни разноски направени в заповедното
производство в размер на сумата от 892.68лв.-внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд-гр.София.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: