Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр.
Троян, 12.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд,
четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Десислава Ютерова
при
секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора
...……………...........................…...... като разгледа докладваното от
съдията – Ютерова гр. дело № 605 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе -
съобрази:
Производството
е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
В
Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба, предявена от
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД гр.София, срещу Р.М.Ю. ***, с
правно основание чл. 422 от ГПК.
Претенцията
е за заплащане на суми, дължими по Договор за паричен заем № 3041086, сключен
на 21.09.2017 г. между „Изи асет
мениджмънт" АД като заемодател и Р.Ю.
като заемател.
Излага
се, че впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи асет мениджмънт" АД в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като на 01.04.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД.
Твърди се,
че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи асет мениджмънт" АД, изпратено с известие за
доставяне.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител – адв. К.Д. от ЛАК, в който искът се оспорва по основание и
размер.
След преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се
установява, че на 21.09.2017
г. между „Изи асет
мениджмънт" АД и Р.М.Ю. е сключен договор
за паричен заем с № 3041086. С подписването на договора заемодателят се
е задължил да предостави на Ю. парична сума в размер на 500,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора
и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното
предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Не се оспорва
от ответника, чрез особения му представител, че с предаването на процеснта сума, дружеството - заемодател е изпълнил
задължението си по договора. За Ю. се е породило задължение да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Съгласно
погасителните вноски, Ю. се е задължил да изплаща на заемодателя главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 577,84 лв.
По силата на този договор на ответника бил предоставен потребителски
кредит в размер на
577.84 лева. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 77,84 лв.
Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят
се е задължил да върне кредита в срок до 19.05.2018 г. на 8 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 72,23 лева всяка.
Кредитът е отпуснат за текущи нужди. Установи се в процеса, че Ю. е погасил
част от кредита в размер на 130 лева.
Вземането било прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за цесия, като на
01.04.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 3041086/21.09.2017 г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, изпратено с известие за
доставяне.
Писмото
се върнало в цялост. На 17.06.2019 г. до длъжника е изпратено повторно
уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/ 041086 за извършената цесия чрез куриер.
Писмото отново се е върнало в цялост.
В случая
и с оглед направеното оспорване от адв. Д., че
ответника не е уведомен надлежно и цесията не е породила действието си, съда
приема, че ищеца е положил достатъчно усилия да връчи уведомлението на длъжника
и не следва Ю. да черпи права от своето евентуално неправомерно поведение.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С.Д., по която е дадено заключение
за размера на задължението на ответника и какви вноски е правил.
От приложеното ч. гр. д. № 265/2019г. на ТРС се
установява, че за процесните суми срещу ответника,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
поради което заявителят е бил уведомен да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като същият е депозирал настоящата искова
молба в съда в законоустановения срок.
При така установено от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422
от ГПК вр. с чл. 79 ал. 1, вр. с чл.
240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к.
са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на
заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта
на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника –
направените възражения в отговора си.
Страните не спорят, че на
21.09.2017 г. между „Изи асет
мениджмънт" АД и Р.М.Ю. е сключен
Договор за паричен заем с № 3041086.
В случая предмет на спора е
вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит,
поради което длъжникът има качеството на „потребител” и съда е задължен да
провери дали договора съответства на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и посочените норми следва да бъдат съобразени служебно от съда, и
по-конкретно да бъде съобразено императивното правило на чл. 33 ал. 1
и 2 от ЗПК.
Нормата на ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал. 2 – в
случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
При
наведените твърдения, че с процесния договор страните
са договорили клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение,
разходи и такси за събиране при определени условия след настъпване на падеж на
главните задължения, по същество се цели заобикаляне на правилата, въведени с
чл. 33 от ЗПК, като предвидените допълнителни плащания са свързани с хипотеза
на забава на длъжника и имат за цел да се присъди още едно обезщетение за
забава. Поради това те не пораждат права и задължения за страните, съответно в
частта, с която са претендирани произтичащите от тях
вземания.
Съдът
намира, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й по
закон обезпечителна и обезщетителна функции и цели
неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Неустойката съставлява установена отговорност на
длъжника за неизпълнение на задълженията си и в случая, предвид твърденията на
заявителя, се касае за договорна неустойка. Една от целите на неустойката по
чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението. С оглед уговорения
размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и качествено.
Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване
на вредите за него. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. Следователно, процесният договор в
частта за неустойката в размер на 396.47 лева е нищожен.
По
отношение посоченото заплащане на разходи за събиране в размер на 36.00 лева, представляващи „такса разходи”,
е в противоречие с нормата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, тъй като по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК - оскъпява се кредита и това води
до неоснователно обогатяване. Практически и по самото заявление по чл. 410 от ГПК не са изброени определени дейности, които да касаят допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, поради което и съда не е в
състояние да прецени евентуалната им характеристиката „допълнителни услуги” в
полза на потребителя.
Изложените
аргументи мотивират съда да приеме, че исковата претенция е основателна и
доказана единствено по отношение на претендираната
главница и законните лихви, начислени върху нея.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответника следва да
заплати и сторените за исковото производство разноски, които съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на в общ размер на 900 лева,
включващи: ДТ, депозит вещо лице за СИЕ, депозит за особен представител на
ответника, юрисконсултско възнаграждение, а за
заповедното производство са 25.00 лева държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които разноски следва да
бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска. Относно претендираното
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
в размер на 350 лева, същото следва да бъде определено в размер на 150 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн.,
ДВ, бр. 59
от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр.
чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., обн., ДВ, бр. 5
от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм.
и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г./. По изложеното Ю. следва да заплати на ищеца
сумата от 387.50 лева разноски общо за двете производства.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
срещу Р.М.Ю., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, положителни установителни искове, а именно че Р.Ю. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
следните суми: 444.43 – четиристотин четиридесет и четири
лева и четиридесет и три стотинки, представляваща дължима главница
по Договор за паричен заем № 3041086, сключен на 21.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Р.М.Ю.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.04.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 61.18
– шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки, представляваща
договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 19.05.2018 г./падеж на последна
погасителна вноска/, сумата 51.40 – петдесет
и един лева и четиридесет стотинки, представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.11.2017 г. до 01.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенциите относно 36.00 – тридесет и шест лева – представляваща такса разходи и сумата 396.47 – триста деветдесет и шест
лева и четиридесет и седем стотинки, представляваща неустойка за изпълнение
на договорно задължение за периода от 20.11.2017 г. до 19.05.2018 г. /падеж на
последна погасителна вноска/, като противоречащи на закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА Р.М.Ю., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
387.50 – триста осемдесет и пет лева и 50 стотинки, разноски в настоящото и
заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: