№ 4716
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209171 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „****“, бул. „*** ***“ № 77, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя Р. А.,
срещу наказателно постановление № 22-2200139/24.06.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” София за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62,
ал. 3 КТ. На основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
В жалбата са изложени оплаквания относно незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление и е направено искане за отмяната му. Поддържа се, че е издадено
в противоречие с материалния закон, тъй като датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, респективно датата на извършване на нарушението, е определена
неправилно. Навеждат се и твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обективирани в липсата на свидетели при съставяне на АУАН и
липса на описание на нарушението, за което дружеството е санкционирано. Алтернативно се
застъпва приложимост на маловажния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
За проведеното на 08.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Д „ИТ” София се представлява от юрк. Д., а „***“ ЕООД не изпраща
представител.
В дадения ход по същество юрк. Д. пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено. Счита нарушението за доказано, а АУАН и НП - за издадени при спазване на
процедурата по ЗАНН. Претендира присъждане в полза на ИА „ГИТ“ на разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. РазгледА. по
същество, е основателна.
От фактическа стрА. се установи:
При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на „***”
ЕООД и въз основа изискани и представени от дружеството в Д „ИТ” София документи, в
това число трудово досие на Е. М. З., ЕГН **********, свидетелката А. Б., на длъжност
инспектор в Д „ИТ” София, установила, че „***“ ЕООД, в качеството на работодател, със
заповед № 00000036/08.02.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ вр. чл. 70 КТ прекратил
трудовото правоотношение на Е. З., считано от 08.02.2022 г. Заповедта била връчена на
лицето на 17.02.2022 г., а уведомлението за регистрацията на прекратяването на трудовия
договор било подадено в ТД на НАП на 26.02.2022 г.
Свид. Б. съставила протокол № ПР2205768/30.03.2022 г., в който обективирала
направените при извършената проверка констатации, и на 30.03.2022 г., в присъствието на
управителя и представляващ дружеството Р. А. и двама свидетели, съставила срещу „***”
ЕООД АУАН № 22-2200139/30.03.2022 г., в който описала приетите за установени време,
място и обстоятелства относно констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ.
Приела, че нарушението е извършено в предприятието на работодателя на 15.02.2022 г.,
предвид това, че трудовото правоотношение с Е. З. било прекратено, считано от 08.02.2022
г. Срещу съставения АУАН в законоустановения срок постъпило писмено възражение.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 62, ал. 3
КТ, директорът на Д „ИТ“ София издал срещу дружеството атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ му наложил
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. Депозираното срещу
АУАН възражение било преценено като неоснователно.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите А. Б. и С. Д., и писмени - заповед № З-
0157/16.02.2022 г.; заповед № ЧР-40/24.01.2022 г.; протокол № ПР2205768/30.03.2022 г. за
извършена проверка; трудов договор № 48/24.09.2021 г., сключен между „***“ ЕООД и Е.
М. З.; длъжностна характеристика на длъжността „технически сътрудник“; справка вх. №
22388213428686/24.09.2021 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ;
документи от трудовото досие на Е. З.; заповед № 36/08.02.2022 г. за прекратяване на
трудово правоотношение; справка вх. № 22388223085835/26.02.2022 г. за приети и
2
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; извлечение от информационната система на ИА
„ГИТ“;призовка по чл. 45, ал. 1 АПК.
Обстоятелствата по извършената проверка, направените констатации и съставянето на
АУАН се изясняват посредством разпитите на свидетелите Б. и Д. и писмените
доказателства. Изложеното от свидетелите относно установеното при проверката е
обективно, последователно и кореспондира с констатациите на изготвения протокол и
справката от НАП, предвид което съдът го кредитира.
Въз основа материалите, съдържащи се в трудовото досие на Е. З., се изясняват
моментът на сключване на трудовия договор с „***“ ЕООД, моментът на издаване на
заповедта за прекратяването му - 08.02.2022, и моментът на нейното връчване на лицето -
17.02.2022 г.
От приложената справка вх. № 22388223085835/26.02.2022 г. за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ е видно, че уведомлението до ТД на НАП за регистрацията
на прекратяването на трудовия договор е подадено от работодателя на 26.02.2022 г.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган
следват съгласно длъжностните им качества по силата на закона, Устройствения правилник
на ИА „ГИТ“ и от представените в тази връзка писмени доказателства - заповед № З-
0157/16.02.2022 г. и заповед № ЧР-40/24.01.2022 г.
При така установеното от фактическа стрА., съдът прие от правна стрА. следното:
Процесният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57
ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Същите
са и надлежно връчени.
Наведените в жалбата оплаквания относно допуснати при съставянето на АУАН и НП
процесуални нарушения не се споделят. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице
в присъствието на управителя на „***” ЕООД и двама свидетели, респективно е предявен на
представляващия дружеството. Предвид това нарушения на разпоредбата на чл. 40, ал. 1-3
ЗАНН не се констатират. Наказателното постановление от своя стрА. е съставено от
компетентен орган и в законоустановения съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като и двата
акта отговарят съответно на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН - съдържат описание на нарушението и твърдените дата и място на извършването му,
като обстоятелствата по извършването му са достатъчно конкретизирани, за да може да се
разбере в какво се изразява. Налице е и съответствие между фактическото му описание и
правната квалификация.
Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство, и в частност при издаването на АУАН и НП,
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили
правото на защита и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.
3
Независимо от горните констатации обаче, наказателното постановление следва да
бъде отменено като материално незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3, изр. първо КТ, в седемдневен срок от
прекратяване на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен
да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите.
В случая, предвид естеството на процесния договор - със срок на изпитване 6 месеца,
смятано от датата на постъпване на работа, в полза на работодателя, и предвид основанието
за прекратяването му - чл. 71, ал. 1 вр. чл. 70 КТ, относима се явява разпоредбата на чл. 335,
ал. 2, т. 3 КТ, съгласно която при прекратяване без предизвестие, трудовият договор се
прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването му.
Следователно договорът между „***“ ЕООД и Е. З. следва да се счита за прекратен на
17.02.2022 г., когато й е била връчена заповедта за прекратяването му. Съществено за
реализиране на уволнителното основание, посочено в заповедта, е, че за да прекрати
правоотношението без предизвестие, работодателят трябва да връчи на работника
писменото волеизявление за прекратяване на договора. Предвид това обективираният в
АУАН и НП извод, че трудовият договор с Е. З. е прекратен на 08.02.2022 г. /датата на
издаване на заповедта/, е незаконосъобразен, доколкото противоречи на изричната
разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Следователно работодателят „***” ЕООД е следвало да изпълни вмененото му от
нормата на чл. 62, ал. 3, изр. първо КТ задължение да подаде уведомление за регистрацията
на прекратяването на трудовия договор с лицето в седемдневен срок, считано от 17.02.2022
г., а не считано от 08.02.2022 г., както са приели актосъставителят и наказващият орган. С
бездействието му в рамките на законоустановения срок нарушението действително е
извършено, но реалната дата на извършването му е 25.02.2022 г. - денят след изтичането на
срока, а не както е прието в АУАН и НП - 15.02.2022 г.
Предвид горното следва, че датата на извършване на нарушението е неправилно
определена от актосъставителя и наказващия орган. Това обстоятелство води до заключение
за неправилно приложение на материалния закон, доколкото датата на извършване на
административното нарушение е съществен негов елемент, който следва да бъде точно,
правилно и коректно посочен в АУАН и НП, предвид обвинителната им функция.
В случая правомощието на съда да измени наказателното постановление, съгласно
предоставената от разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН възможност, не е приложимо
поради обстоятелството, че с възприемане за първи път във въззивното решение на дата на
извършване на нарушението, различна от обективирА.та в АУАН и НП, би се стигнало до
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, което не е допустимо. Предвид
това констатираното неправилно приложение материалния закон обуславя извод в насока
отмяната на атакуваното НП като незаконосъобразно и неправилно.
С оглед изложеното, подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200139/24.06.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” София срещу „***“ ЕООД за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ, за което на основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл.
414, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5