№………./……….9.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 12.9.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
мл.
с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 1404 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.
413, ал. 2 ГПК по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********,
чрез пълномощник ю.к. М. С. срещу разпореждане № 2249/29.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1128/2019 г. по описа на Районен съд - Девня, с което е
оставено без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу кредитополучател за задълженията, възникнали на
основание договор за кредитна карта с револвиращ кредит.
Жалбоподателят твърди, че представеното от
него извлечение от сметка представлява редовен документ по чл. 417, т. 2 ГПК, а
с изявление на кредитора, връчено от ЧСИ като извънсъдебен документ по реда на
чл. 47, ал. 1 ГПК, е удостоверено и уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита. Моли да бъде уважено заявлението му за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и да му бъдат
присъдени заплатените в настоящото производство разноски.
Жалбата с вх. №6482/15.08.2019 г. е подадена
преди изтичане на едноседмичния срок от връчване на обжалваемия отказ при
удостоверено в пощенска товарителница приемане за доставяне на 14.08.2019 г.
Изявлението е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване
разпореждане, и производството е допустимо на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса, в минимален размер на за разглеждане на
заявлението по същество, е внесена.
Доколкото се касае за обжалване на акт, с
който се отговаря по същество на искане на съда, съответното приложение на чл.
270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност и
допустимост преди произнасяне по съществото на искането.
Производството е било образувано по молба на
заявителя (банка – кредитор) срещу физическо лице – кредитополучател в
седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с надлежен
формуляр по чл. 417 ГПК, като разпореждането му кореспондира на акт по чл. 413,
ал. 2 ГПК и е действително (ПП №1/53 г.).
Обжалваният акт е произнесен по редовно
заявление, вземанията за главница, лихва и заемна такса са достатъчно
индивидуализирани в т. 9 и т. 14, включително с твърдения за възникнала
изискуемост по изрично уговорена между страните клауза (чрез препращане към
общите условия), уреждаща такава последица при забава на длъжника. Представени
са документи, на които заявителят е основал искането си (т. 12 от заявлението).
Съдът приема, че формулярът в тази част е редовен по смисъла на чл. 410, ал. 2 ГПК вр. чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Извлечението сочи като начален момент на
просрочието, пропускане на падежи по общо 6 дължими вноски за главници и лихви
от декември 2017 г. Кредиторът се е позовал на тази забава като основание за
настъпване на предсрочната изискуемост на 13.06.2019 г. Тези данни съответстват
на твърденията, че едва с уведомлението, удостоверено от ЧСИ като редовно
връчено на 10.04.2019 г. кредиторът е обявил на длъжника упражняването на
потестативното си право да иска плащане на разсрочената главница в цялост.
Доколкото кредиторът е кредитна институция
той може да реализира правото си на иск срещу изпаднали в забава длъжници в
едностранно заповедно производство. Тази възможност е гарантирана от чл. 60
ЗКИ, но само при наличие на допълнително условие – предварително
предупреждаване на длъжника. Въпреки, че длъжникът вече е в забава,
законодателят изисква допълнително уведомяване преди поставяне на началото на
принудителното изпълнение, с което се компенсира едностранния характер на
заявлението за незабавно изпълнение. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана и
в т. 18 от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС, с която се прие, че предпоставките по чл.
418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице само ако
получаването на уведомлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, независимо дали страните са
уговорили клауза за автоматична изискуемост, предоставяща на кредитора
възможност да се позове на уговорен факт, без да дължи уведомяване за това.
В случая жалбоподателят сочи като такова
свое изявление, достигнало до длъжника покана-уведомление от 22.08.2018г, чието
връчване е било възложена на ЧСИ по реда
на чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ. Този орган, с оглед възложената му от закона
удостоверителна функция, може да прилага и удостоверява последиците по чл. 47 ГПК. Това е и сторено в конкретния случай, като основание за постановяване на
обжалвания акт е неприлагането от страна на нотариуса на разпоредбата на чл.
47, ал. 3, изр. трето ГПК. Действително, разпоредбата на чл. 43 ЗЧСИ препраща
по отношение на връчването на съобщения и книжа от кантората на ЧСИ към нормите
на чл. 37-58 ГПК, а тези правила изискват от органа, удостоверяващ връчването
да изчерпи известните възможности за намиране на адресата преди да приложи
правило на фикционно връчване. В случая обаче, както самия заявител е посочил в
т. 12 от заявлението, освен регистрираните адреси на длъжника, друг начин на
връчване не е можел да се осъществи, тъй като адресата не е бил в трудови
правоотношения. Това твърдение е доказано със справката от регистъра на
трудовите договори, с която ЧСИ не е можел да не разполага предвид правомощията
му за достъп до публични регистри. Отказът да се зачете удостоверяването на
редовното връчване при липса на опровергаване на съставения от ЧСИ констативен
протокол със служебно известни на съда данни (извлечени също чрез служебен
достъп до регистъра на НОИ) не съответства на възложената проверка на книжата,
представени от заявителя. Налага се
извод за неправилност на заключението на първостепенния съд и след като в
рамките на извършената по чл. 418, ал. 2 ГПК проверка се удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника, предявената частна жалба е основателна.
С оглед основателността на частната жалба, следва да се уважи и искането
на жалбоподателя за определяне на разноски за въззивното производство, в
размер, съответен на наличните по делото доказателства за направените разходи
за авансово заплатената държавна такса от 15лв. Тези допълнителни разноски
следва да се възложат на длъжника на
осн. чл.81 вр. чл. 78 ал.1 ГПК. Определените от въззивният съд разноски следва
да се включат в заповедта, при изпълнение на въззивният акт.
Воден от горното, на основание чл. 413, ал. 2 вр. Чл. 278, ал. 2 ГПК
съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2249/29.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1128/2019 г. по описа на Районен съд - Девня, с което е
оставено без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу кредитополучател за задълженията, възникнали на
основание договор за кредитна карта с револвиращ кредит и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Допуска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по заявление на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника Р.И.Р. за
задълженията, възникнали на основание договор за кредитна карта от 28.09.2017 г. и удостоверени в изискуеми
размери след предсрочна изискуемост в извлечение по сметка № 13/25297661,
приложено към същото заявление.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 15лв в полза на
жалбоподателя – заявител на „БАНКА ДСК“ ЕАД, която сума да се включи в
издадената въз основа на настоящото определение заповед за изпълнение към
разноските за първоинстанционното производство, на осн. чл.81 вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.