№ 247
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Петко Ив. Минев
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601513 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпил е протест от прокурор при РП – Пловдив срещу Определение
№ 297 от 14.06.2021г. на Районен съд – Пловдив, по ЧНД № 3226/2021г. по
описа на ПРС, 20 н.с., с което е отменено постановление на Районна
прокуратура – Пловдив от 20.04.2021г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 387/2017г. по описа на сектор "Икономическа
полиция" при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 217, ал. 4 вр.
ал. 2 от НК.
В протеста се твърди, че атакуваното определение на ПРС е неправилно
и необосновано и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи за мотивираност
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, за
проведено пълно и всестранно разследване от страна на РП – Пловдив, както
и за несъставомерност на деянието както по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 от НК, така
и по чл. 209, ал. 1 от НК. Според прокурора липсват категорични
доказателства за извършена наказателноправна измама, осъществена от св. Д.,
а се касае за гражданскоправни отношения. Излагат се доводи, че
пострадалата Ш. не е била умишлено въведена в заблуждение от св. Д.
относно упълномощаването за продажба на жилището . С тези доводи се
иска отмяна на определението на ПРС и постановяване на ново, с което да
бъде потвърдено постановлението на РП – Пловдив за прекратяване на
наказателното производство като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
1
Протестът на РП – Пловдив е процесуално допустим, тъй като е подаден
в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН
по следните съображения:
Досъдебното производство е било образувано с постановление на РП –
Пловдив от 02.11.2017г. за престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 от НК за
това че на 08.12.2016г. в гр. Пловдив, в кантората на нотариус П., в
качеството си на пълномощник, съзнателно е действал против законните
интереси на упълномощителя М.Ш. и от горното деяние са настъпили
значителни щети за упълномощителя на стойност 19 000 лева.
В хода на разследването Районна прокуратура – Пловдив е приела за
установена следната фактическа обстановка:
С постановление от 09.07.2018 г. наблюдаващият прокурор е прекратил
наказателното производство на осн. чл.24, ал.1 от НПК, като след депозирана
жалба от страна на св. М.Ш. същото е било отменено с Определение
№1379/20.09.2018 г. на РС-Пловдив, ХХ н.с., което било потвърдено с
Определение № 1306/15.11.2018 г. на ОС-Пловдив, по мотиви, различни от
изложените от първостепенния съд. След изпълнение на дадените указания от
ОС-Пловдив и събиране на допълнителни доказателства наблюдаващият
прокурор отново е приел, че няма категорични доказателства, че е
осъществен съставът на престъплението по чл. 217, ал.4, вр.ал.2 от НК. С
определение № 552 от 10.04.2020 г. по ч.н.д № 1496/2020 г.на РС Пловдив,
ХХ н.с., потвърдено с определение по в.ч.н.д. № 923/2020 г. на ОС - Пловдив,
постановлението на наблюдаващия прокурор от 12.02.2020 г. е било отменено
и е било върнато на прокурора за изпълнение на дадените му от съда
указания. В определението на окръжния съд са изложения допълнителни
съображения, свързани с неправилността на обжалваното постановление,
указано е извършване на допълнителни процесуално-следствени действия,
освен изложените от първия съд. С постановление за прекратяване от
20.04.2021 г. наблюдаващият прокурор след извършване на допълнителни
процесуално-следствени действия е приел, че не е налице осъществен съств
на престъпление по чл. 217, ал.4 вр.ал.2 от НК. Със същото определение
прокурорът е приел, че с оглед събраните доказателства не може да бъде
направен категоричен извод и за осъществено престъпление по чл.209, ал.1 от
НК. В продължение на тези изводи прокурорът е посочил, че са налице и
други, гражданскоправни възможности за защита на имуществените права и
интереси на св. Ш.. Тези правни изводи прокурорът е направил въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство устни доказателства –
показания на св. *, писмени доказателства - пълномощно №6635/22.11.2016 г.,
заверено от помощник- нотариус при нотариус С.П., декларация по
чл.264,ал.1 от 2 ДОПК, Декларация за ГГС, Пълномощно, заверено от
помощник-нотариус при нотариус Т.Д., разписка от 16.12.2016 г. за сумата от
2
19 000 лв., както и въз основа на изготвените експертизи – съдебно-
техническа и оценъчна експертиза, съдебно-почеркова експертиза,
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. В хода на
действията по разследване са проведени и допълнителни разпити на св.Ш., на
св. Д., на св.* разпитани са и други роднини и познати на пострадалата, а
именно *, разпитан е и новия собственик на процесния имот *. Установява се
от приложеното по досъдебното производство копие на нотариален акт №
140, т. III , д.1219/1972 , че св. М.Ш. е била собственик на недвижим имот –
жилище, находящо се на адрес : гр.Пловдив, ул. *. До 2016 г. св. Ш. живеела в
това жилище, а след това се преместила при сестра си в апартамент на ул. *,
за да се грижи за нея, тъй като била тежко болна. От показанията на св. * се
установява, че първоначално св.Ш. живеела в посочения имот, впоследствие
се преместила в друг неин апартамент, също наследствен, находящ се в
гр.Пловдив, на ул.*. От показанията на св. М.Ш., а също и от тези на св. * и *.
се установява, че през 2015 г. св. Ш. се запознала със св. *.. Св. * представила
пред св.Ш. Д. като човек, който се занимава с изкупуването на земеделски
земи. В същата насока са и показанията на разпитаната в качеството на
свидетел *, роднина по сватовство на св. Ш., според която наследниците на
земеделска земя в с.* били много, поради което и възложили на св.Ш., тъй
като живеела в гр.Пловдив да се заеме с документите, свързани с узаконяване
на тези наследствени земи, за да могат да бъдат поделени между
наследниците. При срещата между Ш. и Д. обаче до някакъв резултат не се
стигнало, 3 тъй като предложената цена, на която * изкупувал земеделска
земя, се сторила неизгодна за св.Ш.. Установява се също от показанията на
всички разпитани свидетели включително и от показанията на св. Ш., че
последната била в недобро финансово положение. Ш. имала и задължения
към В и К ЕООД, както и неплатени данъци и такси за имота, находящ се в
гр.Пловдив, *. Това обстоятелство се установява от приложените към
прокурорската преписка копия от материали от изпълнително дело №
7175/2015 г. по описа на СИС при РС –Пловдив. Така един ден св.Ш. видяла,
че на дръжката на входната врата на апартамента й има сложена бележка от
съдебен изпълнител и разбрала, че върху апартамента й има наложена
възбрана за неплатени сметки към ВиК. Тогава св. Ш. отново решила да
потърси човек, на когото да продаде земеделските земи, които притежавала.
За съдействие се обърнала към агенция за недвижими имоти, където работела
нейна позната брокерка, която й обещала, че ще я свърже с човек и ще й
помогне при продажбата. Човекът, с когото й била уредена срещата, бил
отново св. * Д., когото св.Ш. вече познавала. В тази връзка са и показанията
на разпитаната св.*, собственик на агенция за недвижими имоти „*” , според
нея, ако се обадел клиент, който иска да продава земи, се обаждала на трима
души, които се занимавали със земеделски земи, единият от които бил именно
св. * Д.. Св. Д. видял, че св. Ш. се намирала в затруднено финансово
положение и казал на св.Ш., че ще й помогне с пари, за да плати
задължението си към В и К. В този период св. Д. помагал на св. Ш. и с
3
парични средства за лекарства и други разходи, разхождал я с автомобила си.
Св. Ш. му обещала, че ще възстанови сторените от свидетеля Д. разходи
веднага, след като реализира продажбата на земите си. Предвид съдействието
и помощта, която св.Д. оказал на св.Ш., тя му се доверила. Тези фактически
обстоятелства се установяват както от показанията на св.Д., така и на св.Ш.,
дадени по време на всички 4 проведени с тях до момента разпити. Двамата
посетили Поземлената комисия в с.Калояново, но поради затруднение при
снабдяване с документи до продажба на земеделски земи не се стигнало. Тези
обстоятелства около подновените срещи със св.Д. се потвърждават както от
показанията на св. Д., така и от тези на св. Ш.. Тогава според св. Д.
пострадалата Ш. споделила пред него, че има намерение да продаде
апартамента, находящ се в гр.Пловдив, Пловдив, * . По тази причина според
св. Д. той започнал процедурата за реализиране на продажбата на процесния
имот, като за тази цел Д. пристъпил и към погасяване на текущите
задължения, свързани с този имот- ток , вода, местни данъци и такси. Така на
22.11.2016 г. в кантората на нотариус * П. – район на действие РС-Пловдив,
рег. № *, св.Ш. подписала нотариално заверено пълномощно, с което
упълномощила *. да извършва правни и фактически действия във връзка с
подготовката и разпореждане чрез продажба, замяна или друг възмезден
способ собствения й недвижим имот, представляващ апартамент , находящ се
в *. Съгласно съдържанието на съставеното и подписано пълномощно св. Д.
можел да продава, заменя дарява собствения й недвижим имот, на когото
намери за добре, при условия и начини –каквито прецени. Съгласно т.5 от
съдържанието на съставеното и подписаното от св. Ш. пълномощно на св.Д.
били предоставени и права да подпише нотариален акт пред компетентния
нотариус при условия и за целта, посочена в пълномощното, като получи
уговорената сума. В т.7 от същото пълномощно изрично било посочено, че
пълномощникът имал право да договаря сам със себе си и от името на други
лица, които също представлява, съгласно чл.38, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, както и да преупълномощава изцяло и с част от
предоставените му права други лица. При заверката на пълномощно
участвала св.*, заемаща през процесния период длъжността помощник
нотариус. На 28.11.2016 г. св. Д. превел сумата от 747,85 лв. за погасяване на
задълженията на Ш. по изпълнителното дело, образувано срещу 5 св.Ш.. Този
факт се подкрепя също от приобщените по делото писмени доказателства –
материали от ИД 7175/2015 г. по описа на СИС при РС – Пловдив. След тази
дата св. Д. се свързал със св. *. Двамата направили оглед на апартамента. С
оглед методите за оценка, които използвала, и състоянието на жилището св. *
оценила имота на 18900 лв. В тази връзка са и показанията на св. *. На
07.12.2016 г. св. Ш. подписала и друго пълномощно, също нотариално
заверено, този път от помощник нотариус * * в кантората на нотариус * Д.,
рег.№*, съгласно което същата упълномощавала св. Д. да я представлява пред
„Уникредит Булбанк”АД, като открива и закрива всякакви действия на
разпореждане с открити на нейно име банкови сметки, вкл. да внася и тегли
4
суми без ограничение, да нарежда банкови преводи и др.банкови операции и
други действия На 08.12.2016 г. св. Д. продал апартамента, собственост на Ш.,
находящ се в гр.Пловдив, ул.* на себе си, за което бил съставен нотариален
акт №145 , т.7, рег.№ 6922, н.д.№1023/2106 г. по описа на нотариус Сл. П.,
№*, копие от който също е приложено към материалите от досъдебното
производство. На същата дата св. Д. превел по сметка на св.Ш. сумата от 19
000 лв. В тази връзка е изискана справка от УниКредит Булбанк АД относно
движението на парични средства по сметка на св.М.Ш.. На 12.12.2016 г. св. Д.
изтеглил сумата 18900 лв. на два пъти. На 16.12.2016 г. св. Ш. подписала
разписка, съгласно която заявявала, че била получила от * Д. сумата от 19000
лв., представляваща продажна цена от апартамента, находящ се в кв.Христо
Смирненски с площ от 63,74 кв.м. Разпитана в хода на досъдебното
производство, св.Ш. заявява, че самият свидетел Д. по време на една от
срещите им предложил да огледа апартамента, находящ се в гр.Пловдив, ул.*,
като не могла да разбере причината за това, посочва, че двамата посетили
въпросния имот, 6 потвърждава, че същият бил в лошо състояние, като имала
съмнение, че е разбит, като св. Д. я успокоил, че ще оправи бравата, но отрича
да е имала намерение да продава процесния апартамент, както и да е разбрала
значението на подписаното от нея пълномощно, свързано с продажбата на
имота, отрича да е получавала посочената в разписката сума от 19 000 лв.
Разпитани в досъдебното производство св. *, която през процесния период
работела в кантората на нотариус * П. – район на действие РС-Пловдив, рег.№
* като помощник нотаруис, потвърждава, че са спазени законовите
изисквания, предвидени за съставяне на пълномощното, с което пострадалата
овластила св.Д., както и че на всеки клиент се разяснявала процедурата по
съставянето и последиците от подписване на такова пълномощно. В хода на
досъдебното производство била назначена съдебно-почеркова експертиза,
съгласно която ръкописните текстове в представените копия от документи и
подписите са изпълнени от * Ш.. В хода на досъдебното производство била
назначена и съдебнопсихиатрична експертиза и психологична експертиза, в
която било посочено, че психичното състояние на св. Ш. не показва болестни
отклонения, същата не страда от психично заболяване и деменция, поради
което няма пречки да участва пълноценно в наказателното производство и да
дава достоверни показания. В същото заключение е прието също, че към м.
ноември-декември 2016 г. Ш. е могла правилно да възприема фактите и да
реагира адекватно. Същата обаче според заключението е проявила
прекомерна доверчивост предвид личностовата й харатеристика и ценностна
система. Назначена е и строително-техническа експертиза за определяне на
справедливата средно-пазарна цена на процесния недвижим имот, според
която същата се определя на 11 129,76 лв.
ПРС е приел изцяло горната фактическа обстановка, като е приел, че тя
се подкрепя от всички събрани доказателства. Първата инстанция е възприела
извода на прокурора за липса на извършено престъпление по чл. 217, ал. 4 вр.
ал. 2 от НК, но е изразил несъгласие с изводите на наблюдаващия прокурор
5
относно липса на осъществен състав на друго на престъпление. В
обжалваното постановление прокурорът е приел, че не са налице достатъчно
доказателства за това, че е осъществен състав на престъпление по чл.209 ал.1
от НК. ПРС не е възприел изводите на прокурора, че св.Ш. не е била въведена
в забуждение от св. Д., като в тази връзка пръвата инстанция е констатирала,
че прокурорът се е доверил изцяло на показанията на св.Д. и на служителите
от кантората, в която е било изготвено пълномощното. Отхвърлил е тезата,
изложена от св.Ш., като е приел също, че земеделски земи на нейно име са
открити много след процесния период едва през 2019 г. Прокурорът е
пропуснал да отчете, че св. Д. се е занимавал и се занимава и понастоящем
главно с продажба на земеделски земи. Сам той се представя като земеделски
производител и пред разследващите органи. Като посредник, с когото
работела и агенцията за недвижими имоти по повод реализиране на продажба
с недвижими имоти го посочва и св. *, собственик на агенция за недвижими
имоти „*”. Като такъв го представят по време на разпитите им св.Ш. и св.*.
Анализирайки показанията на св.* *, ПРС е констатирал, че никъде не
се съдържат данни, че св.Ш. е имала намерение да продава процесния
апартамент. Установил е данни, че наследниците на св.Ш. са и възложили да
задейства процедурата за снабдяване с документи, свързани с продажбата на
земеделските имоти. Според ПРС неправилно е възприето от прокурора, че
едва през 2019 г. че св. Ш. е узнала за тези имоти. Този извод на прокурора се
опроверагава от събраните в хода на досъдебното произвдоство устни
доказателства главно от показанията на св.* *. Св. Ш. е знаела за наличието
на 8 наследствени имота, на територията на с. *, обл. Пловдивска още през
процесния период, за това са знаели и останалите наследници. Това че през
този период не й е била предоставена постъпилата по-късно информация от
АГКК, която уточнява, че по трите имена и ЕГН агенцията не разполага с
данни, а са налице данни само по три имена на единия от наследниците е ново
обстоятелство, което сочи за наличие на проблеми, свързани с установяването
на наследствените имота, но не опровергава установяващото се и преди това
както от св.*, така и от св.Ш., че св. Ш. е имала намерение да разпродаде
именно тези собствени й наследствени имоти.
ПРС е отказал да кредитира с доверие казаното от св. Д. за наличие на
намерение у пострадалата да се разпореди с апартамента, находящ се в
гр.Пловдив, ул. „*“ *. Според първата инстанция по никакъв начин в
обжалваното наказателно постановление не става ясно как и защо прокурорът
е приел изведнъж, че св.Ш. решила да пристъпи към продажба на апартамента
си. Съдът е направил извод, че постановлението е изготвено при неизяснена
от прокурора фактическа обстановка. Според ПРС св. Ш. е дала достоверни и
искрени показания, а показанията на св. Д. са вътрешно противоречиви, като
РП – Пловдив не е изложила солидни мотиви защо приема липса на умисъл за
измама у Д.. ПРС е отменил постановлението за прекратяване на
наказателното производство като необосновано, като е посочил, че наличните
6
доказателства налагат излагането на подробни аргументи от прокурора защо
според него не е налице наказателноправна измама по смисъла на чл.209, ал.1
от НК, а счита че се касае за гражданскоправни отношения.
Въззивният състав намира, че атакуваното определение на ПРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При самостоятелен
прочит на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, ПОС
намира, че атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство не е мотивирано в достатъчна степен в частта за липса на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК предвид изтъкнатите от ПРС
противоречия в доказателствата. Те следва да бъдат подложени на задълбочен
анализ и едва тогава да се направи извод за наличие или липса на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Изцяло се споделят изводите на ПРС в
тази насока и няма да бъдат преповтаряни. Същото се отнася и до указанията,
дадени от ПРС в мотивната част на определението. Неоснователни са
възраженията в протеста, касаещи липсата на съставомерност по чл. 209, ал. 1
от НК. Прокурорът следва да изложи конкретни мотиви защо при наличните
доказателства липсва изначален умисъл за измама на пострадалата.
Установено е, че се касае за възрастна жена без наследници, която е нямала
намерение да продава единственото си жилище, а единствено наследствените
си земи. Защо е било нужно да упълномощава св. Д. да договаря сам със себе
си продажбата на имота й, след като е могла да му го продаде с договор за
покупко-продажба в нотариална форма. Защо това не е станало по пазарни
цени, а апартамент от 64 кв.м. е бил оценен за сумата от 19 000 лева, която е
повече от символична с оглед на пазарните цени. И в заключение – защо след
превеждането на тази символична сума от 19 000 лева от св. Д. на
пострадалата по банков път, тази сума е била изтеглена от него, а не от нея, за
да и бъде предадена лично срещу разписка и без свидетели. Едва след като
даде отговор на тези въпроси, прокурорът ще достигне до обоснован извод за
наличие или липса на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Следва да се
изясни дали гореописаните действия на св. Д. са част от механизъм за
осъществяване на измама или се касае за типична гражданскоправна сделка,
при която липсват измамливи действия, респ. имуществена вреда за
пострадалата.
Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд, с които
отменя атакуваното постановление. Същите няма да бъдат преповтаряни. Ето
защо определението на РС – Пловдив следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а протестът на РП – Пловдив да бъде оставен без уважение
като неоснователен.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 297 от 14.06.2021г. на Районен съд –
Пловдив, по ЧНД № 3226/2021г. по описа на ПРС, 20 н.с., с което е отменено
постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 20.04.2021г., с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 387/2017г. по
описа на сектор "Икономическа полиция" при ОДМВР – Пловдив, водено за
престъпление по чл. 217, ал. 4 вр. ал. 2 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8