№ 169
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600218 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба против определение, с
което е оставено без уважение искане за изменение на мярка за неотклонение
задържане под стража в съдебното производство.
В частната жалба, подадена от упълномощен защитник на подс. ИЛК.
СТ. Т., са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт. Защитникът счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд за липса на новонастъпили обстоятелства. Изтъква
като обстоятелство, обосноваващо изменение на сегашната мярка за
неотклонение, влошеното здравословно състояние на подсъдимия поради
нанесени му в миналото травми. Смята, че в затвора няма условия да се
установи актуалното му състояние, както и да му се осигури адекватно
лечение. Намира задържането под стража за несъвместимо с влошеното
здраве на подсъдимия, който се нуждае от специални упражнения за
раздвижване, каквито в ареста не могат да се изпълняват. По тези
съображения моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
определение и да измени взетата спрямо подс. И.Т. мярка за неотклонение от
задържане под стража в по-лека.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал
писмено становище, в което заявява, че жалбата е неоснователна и
претендира същата да не се уважава. Счита, че отказът на
първоинстанционния съд да измени мярката за неотклонение задържане под
1
стража спрямо подсъдимия е правилен и законосъобразен, тъй като срещу
подс. И.Т. е повдигнато обвинение за две тежки умишлени престъпления – по
чл.131а, пр.2 вр. чл.131, ал.1, т.9, пр.2 вр. чл.129, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 12 години и
по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 15 до 20 години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, за които Т. е предаден на
съд с обвинителен акт от 31.07.2020г. Изтъква, че в хода на
първоинстанционното производство спрямо подс. И.Т. е издадена Европейска
заповед за арест, като същият е установен на територията на Нидерландия и е
екстрадиран за България, където на 20.04.2021г. е приведен в Затвора – Бургас
по повод изпълнението на наложената му мярка за неотклонение задържане
под стража. Заявява, че след задържането на подсъдимия не са настъпили
нови обстоятелства, налагащи изменение на мярката му за неотклонение в по-
лека. Подчертава, че не е отпаднало обоснованото от доказателствата
предположение за евентуално участие на подс. ИЛК. СТ. Т. в осъществяване
на престъпленията, за които е обвинен, като отпадането на тази предпоставка
за вземане на най-тежката мярка за неотклонение не се твърди и от защитата.
Изразява позиция, че даването на обяснения от подс. Т. в хода на съдебното
следствие не е ново обстоятелство по смисъла на чл.270 от НПК, налагащо
изменение на взетата мярка за неотклонение. Отбелязва още, че не е
отпаднала реалната опасност подсъдимият да извърши друго престъпление,
ако е с по-лека мярка за неотклонение, която опасност обосновава с тежестта
на предвидените за вменените престъпления наказания и с обремененото
съдебно минало на подсъдимия. Категоричен е, че не е отпаднала опасността
от укриване на подсъдимия, предвид процесуалното му поведение, наложило
издаването на Европейска заповед за арест, издирването му в чужда страна и
продължителното му пребиваване извън пределите на България. Обръща
внимание, че липсват доказателства за здравословен проблем у подсъдимия,
налагащ назначаването на съдебномедицинска експертиза, както и че липсват
доказателства, установяващи, че условията в затвора са несъвместими със
здравето му. Припомня, че са налице законови механизми по ЗИНЗС, на
основание на които на подсъдимия може да се окаже медицинска помощ при
необходимост. Приемайки, че са налице всички изискуеми условия за
продължаване спрямо подсъдимия Т. на мярката за неотклонение задържане
2
под стража, прокурорът предлага да се потвърди, като законосъобразно и
обосновано, обжалваното определение на първата инстанция.
Настоящата частна жалба е подадена от защитник на подсъдимия, който
има право на такава против постановеното определение относно мярката за
неотклонение и в седмодневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в
чл.342, ал.1 вр. чл.270, ал.4 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди обстоятелствата, релевантни за мярката
за неотклонение в съдебната фаза и провери атакуваното определение по
оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че
частната жалба е неоснователна.
По повод искане на упълномощения защитник на подс. И.Т. за изменение
на взетата спрямо същия мярка за неотклонение задържане под стража и в
пълно съответствие с разпоредбата на чл.270, ал.1 от НПК,
първоинстанционният съд обстойно е анализирал значимите за мярката
доказателства и задълбочено е преценил всички факти, свързани със
законността на посочената мярка за процесуална принуда.
Разрешавайки спора относно вида на мярката за неотклонение спрямо
подс. Т., съдът правилно е приел, че не са налице такива нововъзникнали
факти, които да представляват промяна на обстоятелствата, касаещи мярката
за неотклонение и които да обуславят изменение на настоящата такава -
задържане под стража в по-лека.
Обсъждайки всички факти, значими за мярката за неотклонение и
търсейки нови такива, настъпили след изпълнението на първоначално взетата
най-тежка мярка за процесуална принуда, т. е. след – 20.04.2021г., въззивният
съд, както и първоинстанционният, не установи никакви обстоятелства от
въпросната категория. Що се отнася до заявеното в искането за изменение на
мярката за неотклонение обстоятелство – недобро здравословно състояние на
подсъдимия, то не е ново, доколкото е било налице и към момента на
задържането и подобаващо е било отчетено при произнасянето на съда
относно мярката за неотклонение. Евентуалните здравословни проблеми на
подсъдимия не изключват реалната опасност той да се укрие или да извърши
престъпление. Липсват данни за влошаване здравословното състояние на
подсъдимия в ареста до степен актуалното му състояние да е несъвместимо с
3
понасянето на мярка за неотклонение задържане под стража. Наред с това,
следва да се напомни на подсъдимия и неговия защитник за приложимостта
на нормата на чл.255 от ЗИНЗС, която задължава администрацията в затвора
и ареста да осигурява на задържаните лица ежеседмична лекарска помощ, а в
неотложни случаи – да я осигурява незабавно, като при необходимост
задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение. Освен това, в
затвора се съблюдават и разпоредбите на Наредба №2 от 22.03.2010г. за
условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода, гарантиращи реална възможност на задържаните лица да получат
специализирана медицинска помощ, включително и лечение в болнично
заведение извън системата на затворите, дори и в друго населено място,
различно от това, където се изпълнява мярката за неотклонение задържане
под стража. С оглед на изложеното, въззивната инстанция прецени, че
влошеното здравословно състояние на подс. Т. понастоящем не е основание
да се промени мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-
лека.
При служебната проверка и внимателен анализ на всички факти, значими
за мярката за неотклонение спрямо подсъдимия Т., въззивният съд установи,
че през изминалия период от около шест месеца от реалното изпълнение на
сегашната мярка задържане под стража не е настъпила съществена промяна в
релевантните за нея обстоятелства, която да налага изменение на взетата
мярка за процесуална принуда с по-лека, нито са събрани нови доказателства,
които да са довели до елиминиране или разколебаване на обоснованото
предположение за авторството на разследваното деяние. Подозрението за
съпричастност на подс. Т. към престъпленията – предмет на обвинението
продължава да съществува. Внасянето на обвинителен акт в съда, ведно с
предвидените за вменените престъпления по чл.131а, пр.2 вр. чл.131, ал.1, т.9,
пр.2 вр. чл.129, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и по
чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ и „б“ от НК тежки наказания, засилват опасността от укриване на
подсъдимия и осуетяване нормалното протичане и приключване на съдебното
производство.
Наред с горното следва да се отбележи, че самата продължителност на
задържането на подсъдимия не е самостоятелно основание за изменение на
мярката за неотклонение, тъй като това е количествен критерий, който не
4
може да се противопостави и да измести при преценката досежно
законността на мярката за неотклонение качествените показатели, каквито са
тежестта на обвинението, обремененото съдебно минало на подсъдимия с
множество осъждания, необходимостта от разглеждането на делото в разумен
срок чрез гарантиране личното и редовно явяване на подсъдимия в съдебно
заседание. Предвид на това и отчитайки конкретните особености на
настоящото наказателно дело, не може да се приеме, че в случая е налице
неразумна и неоправдана продължителност на задържането, както и
накърняване на основните човешки права на подсъдимия, визирани в
ЕКЗПЧОС, която междувпрочем също не гарантира абсолютно право на
освобождаване на задържаното лице след изтичане на определен период от
време от неговото задържане. Във всеки отделен случай съдът е
компетентният орган, който следва да прецени дали друга мярка за
процесуална принуда би могла да постигне със същата степен на сигурност
целите, които задържането под стража преследва - осуетяване извършването
на престъпление и обезпечаване нормалния ход на наказателното
производство. Съобразявайки сегашния етап на процеса – начало на
съдебното разглеждане на делото в първата инстанция, наличието на
предходни осъждания на подсъдимия и продължителното му пребиваване и
укриване в чужда държава, въззивната инстанция направи категоричен и
несъмнен извод, че посочените цели няма да бъдат постигнати с определянето
на по - лека мярка за неотклонение спрямо подсъдимия.
Воден от изложените съображения, въззивният съд прие, че в случая не
са налице условията за изменение на настоящата мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо подс. Тонев, поради което се солидаризира със
становището на първата инстанция за неоснователност на искането на
защитника за промяна на посочената мярка за процесуална принуда.
В заключение, проверяваното първоинстанционно определение, с което е
отказано изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Т. от
задържане под стража в по-лека, е законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 21.10.2021г. по
НОХД №851/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без
уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия ИЛК. СТ. Т.
мярка за неотклонение задържане под стража по наказателното дело.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6