Решение по дело №199/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 219
Дата: 7 юни 2023 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20235001000199
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Пловдив, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000199 по описа за 2023 година


Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Г. К., родена на 22.10.1980 г. в Р.А.,
със съдебен адрес: гр. С., район С., ул. „К.“ №* – чрез адв. С. С. против
Решение № 12 от 11.01.2023г. постановено по т.д. № 219/2022г. по описа на
ОС – С.З., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от Г. Г. К., родена на
22.10.1980г. в Р.А. - чрез пълномощника и адв. Р.Н. против „З.а.д.
Д.Б.:Ж.З.”АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: област
С. общ. С., гр. С., ****, район И., ж.к. Д., бул. „Д-р Г.М.Д."№* иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в следствие смъртта на брат и К. Г. К., настъпила на
26.07.2021 г. в резултат на ПТП от същата дата, в размер до 50 000 лева,
ведно със законната лихва върху претендраното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на ПТП - 26.07.2021
1
г., до окончателното изплащане на обезщетението и с което е осъдена Г. Г. К.,
родена на 22.10.1980 г. в Р.А., представлявана по делото от пълномощника и
адв. Р.Н. да заплати на „З.а.д. Д.Б.:Ж.З.”АД, с ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: област С., общ. С., гр. С., ****, район И., ж.к. Д., бул.
„Д-р Г.М.Д."№* сумата 540 лева - разноски по делото.
Жалбоподателката моли решението да бъде отменено, а по същество –
постановено друго, уважаващо исковата претенция не в първоначално
предявения размер, а в размер от 50 000 лева. Съображенията, изложени в
жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния
съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в
противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.
дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за доказана по делото
своята особено близка връзка с починалия и брат, породена от преживяна
съвместно житейска драма, която ги е сплотила, наличието на заместваща
бащина грижа от негова страна, както и взаимната помощ, подкрепа и
доверие, по-силна от обичайната между брат и сестра, доколкото тя е
изгубила и съпруга си и е разчитала на помощта на брат си за отглеждане на
децата. Намира, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че именно тя е
организирала погребението на брат си и приела много тежко вестта за
смъртта му, била депресирана и разстроена.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от З.а.д. "Д.Б.:ж и з.“ АД – гр.
С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК ********** – чрез пълномощника на
дружеството адв. Д. С., с който се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Намира, че по делото от събраните доказателства не е установена
дълбока емоционална и духовна връзка на ищцата с нейния брат и изобщо не
е ясно какви са били отношенията им преди неговото преместване в Б..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Г. Г. К., родена на 22.10.1980 г. в Р.А., представлявана по
делото от пълномощника и адв. Р.Н. твърди, че на 26.07.2021г. около 19.10 ч.
на път ***-*** км 2 +100, в землището на гр.Ч., обл.С.З., е настъпило пътно –
транспортно произшествие, при което е починал нейния брат – К. Г. К..
Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от водача П.Т.Д. при
2
управление на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф-4” с рег.
№**********. Твърди, че причина за ПТП е нарушение на правилата за
движение по пътищата, допуснато от водача Д., който се е движил с
несъобразена скорост от 180 км/ч., изгубил е управлението на автомобила и е
навлиза в насрещната пътна лента за движение. Твърди, че смъртта на брат и
е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърди, че за ПТП е съставен Констативен протокол №************ от
26.07.2021г. по описа на РУ- Ч.. Посочва, че образуваното и проведено е
разследване ДП *** зм. 183-26 от 26.07.20121г. по описа на РУ-Ч. и пр.пр.
№****/2021г. по описа на ОП- С.З., са установили извършено престъпление
по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „Б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от водача на л.а.
„Фолксваген”, модел „Голф-4” с рег. №********** П.Т.Д., но поради
неговата смърт наказателното производство е прекратено.
Твърди, че е била в много близки отношения с брат си. За нея смъртта
му била трагично събитие, ненадейно и травмиращо, породило много скръб.
Твърди, че връзката им била изключителна, надвишаваща обичайните
отношения между брат и сестра. Отношенията им били топли, близки,
основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и
уважение. Твърди, че вследствие на причинената смърт на нейния брат е
понесла неимуществени вреди – скръб и тъга.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при З. а. д. „Д.: Ж. и з.” АД. Твърди, че е отправила
застрахователна претенция до ответника със заявление вх. №
6380/13.12.2021г. , по което била образувана щета № ****-****/2021 - 01,
като в срок липсва произнасане по претенцията.
Претендира заплащане на обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя. Моли съда да осъди ответника З. а. д. „Д.Б.: Ж. и з.” АД да и
заплати 50 000 лева /претендирани в размер на 200 000 лева пред
първоинстанционния съд/ - представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищцата вследствие смъртта на нейния брат К. Г. К. при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.07.2021г. на път ***-***
км 2 +100, в землището на гр.Ч., обл.С.З., причинено виновно от П.Т.Д., при
управление на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф-4” с рег.
3
№**********, за който е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „Д.Б.:Ж. и з.” АД, ведно със
законната лихва, считано от 26.07.2021 год. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът З.а.д. "Д.Б.:ж и з.“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК
********** оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че ищцата
не е от кръга правоимащи лица, които имат право да получат застрахователно
обезщетение, като сочи, че по отношение на нея не е налице цитираното в ТР
№ 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Оспорва наличието на особено
близка връзка между ищцата и починалия. Счита, че не са налице болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
конкретната родствена връзка. Евентуално заявява възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение като твърди, че размера на
претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания.
Първоинстанционният съд е намерил, че с оглед установените по
делото отношения между ищцата и нейния починал брат, тя не попада сред
кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и Постановление
№5/1969г., поради което е намерил, че болките и страданията от смъртта на
брат и не подлежат на обезщетяване от застрахователя.
Видно от Постановление от 25.03.2022г. на Окръжна прокуратура – С.З.
наказателното производство по ДП *** зм 183/2021 г. по описа на РУ- Ч. и
пр.пр. №****/2021г. по описа на ОП - С.З. е прекратено, поради смъртта на
установения деец П.Т. Д.. В постановлението се сочи, че са събрани
доказателства за деяние от негова страна, осъществяващо състава на
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б”, вр.чл. 342 от НК, тъй като при
управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и е
причинил телесна повреда и смърт на повече от едно лице. Като причини за
ПТП се сочи несъобразена скорост, загуба на контрол над управляваното
МПС и навлизането му в насрещната пътна лента. Такъв е и установения
механизъм на ПТП от вещото лице инж. В.В. по допуснатата съдебно –
автотехническа експертиза /стр.120 – 123 от делото на ОС/.
Видно от представените удостоверения за раждане и удостоверения за
право на наследство /стр.90 – стр.111 от делото на ОС / починалият в резултат
на ПТП К. Г. К. е брат на ищцата.
4
Относно активната легитимация на ищцата: Съдебната практика,
обективирана в Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума
на Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от кръга на
лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за
неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в
резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата
съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено
е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са
претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата
си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване
подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора
и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и
възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата
5
дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата също така
обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на
семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните
разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и
схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха
осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение
през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Следователно като се имат предвид и мотивите на самото ТР за да бъде
обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице
следва да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е.
да е налице връзка създала степен на близост, която по принцип е присъща на
роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от
най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той/тя е претърпял/а продължителни болки и страдания от
загубата на лицето, за което твърди да му/и е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от
сестрата на починалото лице. Обичайно е между брата и сестрата да се
изградят и да съществуват отношения на обич, привързаност и топлота.
Нормално е така създадената връзка да продължи да съществува и след като
те пораснат, станат пълнолетни, започнат свой самостоятелен живот и
6
изградят свои семейства. Тези обичайни отношения обаче според приетото в
споменатото Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се формира
извода, че преживелите роднини имат право на обезщетение за
неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че тази привързаност е
по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между прекия
кръг лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищцата с починалия и брат по
делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитаните свидетели А.Б. и Е.И. може да се
направи извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока
привързаност между ищцата и нейния брат К., но не може да се твърди, че тя
е изключителна, много по-силна от обичайната между брат и сестра.
Свидетелката Б. ги познава от около пет години и посочва, че ищцата е
идвала два пъти в Б., където К. си е купил къща. Твърди, че именно Г. е
организирала погребението и е спазила всички погребални ритуали. Била
много разстроена, тъжна, скръбна и много плачела. Твърди, че между брата и
сестрата е имало добри отношения, не са се карали, той и е помагал като мъж.
Свидетелката И. твърди, че между брата и сестрата са съществували много
добри приятелски отношения, чували са се непрекъснато по телефона,
говорели са си и са се смеели. Той изпращал подаръци за децата на ищцата,
даже веднъж изпратил златни накити. Между тях съществували обич и
уважение. Свидетелката И. ги познава от около две години, но и е харесало
това, което е съществувало като отношения между тях. Тя твърди, че след
смъртта му Г. изпаднала в депресия, затворила се в себе си, била разстроена и
плачела. Една година след смъртта му поискала да и донесат в А. пръст от
гроба му, тогава при срещата със свидетелката пак говорила за брат си и
плачела.
Свидетелите нямат непосредствени впечатления от детството на К. и Г.,
но от тях двамата са научили, че са останали сираци от малки. Това
твърдение обаче противоречи на представените удостоверения за право на
наследство, според данните в които баща им е починал през 1997г. /когато Г. е
на 17г., а К. на 22г./, а майка им през 2003г. /когато К. е на 28г., а Г. на 23г./.
Няма доказателства по делото кога е починал съпруга на Г., нито кога са
родени децата и. Няма събрани доказателства за живота на брата и сестрата,
7
преди братът да си купи дом в Б..
От приетите гласни доказателства все пак може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищцата и нейния брат, основани на
обич и взаимна привързаност. Те обаче установяват единствено обичайни
взаимоотношения и връзки, защото е напълно нормално такива да бъдат
отношенията между брат и сестра – да има обич, грижа, подкрепа, помощ.
Обстоятелството, че са отраснали заедно, не предполага създаване на близост
по силна от обичайната за такива роднини.
Това не може да служи като основание за изводи, че е налице близост
над обичайната. Обстоятелството, че починалият е помагал приживе на сестра
си при отглеждането на децата и, също не води до извод за близост,
надхвърляща обичайната. Реакцията на ищцата след смъртта на нейния брат
също е нормална и естествена при загуба на роднина с такава степен на
близост и не е основание да се направи заключение за връзка между тях по
силна от обичайната.
С оглед на тези събрани доказателства следва да се приеме, че ищцата
действително е претърпяла болки и страдания – скръб, тъга, тревожност,
свързани със загубата на своя брат. Те обаче не подлежат на обезщетяване,
тъй като не се установи тази привързаност да е по-силна от обичайната. Тя не
може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, които могат да
претендират обезщетение.
Гореизложеното прави исковата претенция напълно неоснователна.
Това изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд. Ето
защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
От страна на въззиваемото дружество не се претендират разноски и не
са представени доказателства за сторени такива пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд

8
РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12 от 11.01.2023г. постановено по т.д. №
219/2022г. по описа на ОС – С.З., В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявеният от Г. Г. К., родена на 22.10.1980г. в Р.А. - чрез пълномощника и
адв. Р.Н. против „З.а.д. Д.Б.:Ж.З.”АД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: област С. общ. С., гр. С., ****, район И., ж.к. Д., бул. „Д-
р Г.М.Д."№* иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в следствие смъртта на брат и К.
Г. К., настъпила на 26.07.2021 г. в резултат на ПТП от същата дата, в размер
до 50 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на ПТП -
26.07.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението и с което е
осъдена Г. Г. К., родена на 22.10.1980 г. в Р.А., представлявана по делото от
пълномощника и адв. Р.Н. да заплати на „З.а.д. Д.Б.:Ж.З.”АД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: област С., общ. С., гр. С.,
****, район И., ж.к. Д., бул. „Д-р Г.М.Д."№* сумата 540 лева - разноски по
делото.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9