Определение по дело №814/2013 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 568
Дата: 14 февруари 2019 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20133100900814
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………./………..02.2019 г.

Гр. Варна

 

 

 ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т. д. № 814/2013 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Произнасянето е по реда на чл. 727 и сл. ТЗ. Производството по несъстоятелност на длъжника „Евросилекс“ ООД (н), ЕИК ********* е във фазата на осребряване на имуществото и разпределение акумулираните суми.

 Постъпила е молба вх. № 35682/04.12.2018 г., с която е представена съставена от Синдика частична сметка № 1а за разпределение на сума в размер на 2302850.00 лв., изготвена на осн. чл. 717д, ал. 2 ТЗ. С частичната сметка разпределението е извършено в полза на кредитор с вземане с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Сметката е обявена по партидата на длъжника на 10.12.2018 г. и е поставена на определеното за целта място във ВОС на 06.12.2018 г.

В границите на двуседмичния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 727 ТЗ срещу изготвената от Синдика сметка за разпределение са постъпили две възражения:

1.            Възражение вх. № 36750/13.12.2018 г. от обезпечения кредитор, за удовлетворяване на който е изготвена сметката – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 10“, бул. „Петър Дертлиев“, № 25, Офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4. Във възражението липсват конкретни фактически твърдения срещу изготвената сметка за разпределение.

С Определение № 4571/21.12.2018 г. на кредитора са дадени указания да обоснове правния си интерес от депозираното възражение. Указанията са връчени на кредитора на 09.01.2019 г. и в границите на предоставения седмичен срок не са изпълнени.

2.           Възражение вх. № 36757/13.12.2018 г. от „МФМ КО“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, *******. Възражението е обосновано с обстоятелството, че в полза на депозиралото възражението дружество са присъдени разноски с решението по откриване на производството в размер на 3888.07 лв., които подлежали на удовлетворяване с приоритет.

В границите на проверката за законосъобразност, преди одобряването на представената частична сметка, която съдът по силата на разпоредбата на чл. 729, ал. 1 ТЗ дължи служебно и във връзка с постъпилите възражения, съдът по несъстоятелността намира следното:

В производството по чл. 729, ал. 1 ТЗ, съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение като трябва да извърши преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размера на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези суми трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава когато сметката за разпределение е частична. Единственото изключение от принципа, че сметката за разпределение следва да се изготви възоснова на списъка на приетите вземания, е възможността за включване в нея на кредитори със съдебно признати вземания или изключване на вземане срещу което е уважен отменителен иск. В тези случаи внасянето на промяна се извършва на основание влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че депозираните срещу сметката възражения не следва да бъдат разглеждани.

Първото от депозираните възражения, изхожда от обезпечения кредитор, в чиято полза е съставена сметката за разпределение. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 728 ТЗ легитимира длъжника, комитета на кредиторите, както и всеки кредитор да възразяват срещу сметката. Тази легитимация обаче, не изключва общото изискване за наличие на интерес от исканото съдебно постановление (изменение или отказ да се одобри сметката). Такъв интерес е налице само когато при удовлетворяване на възражението изменената, респ. новата сметка би довела до по-голяма степен на удовлетворяване на възразилия кредитор.

В разглеждания случай, на обезпечения кредитор са дадени указания да обоснове правния си интерес от депозираното възражение, които указания не са изпълнени в границите на предоставения срок. Абстрахирайки се от липсата на обосноваване на интереса, следва да бъде посочено, че принципно при евентуален отказ да се одобри сметката не би се стигнало до удовлетворяване на кредитора в по-пълна степен, от предвиденото със сметката, доколкото за разпределение, чрез прихващане, е предвидена дължимата продажна цена за ипотекирания имот. Поради това за същия не е налице интерес от подаването на възражение по чл. 728 ТЗ.

Второто от депозираните възражения, изхожда от дружество, по чието искане е открито производството по несъстоятелност и в чиято полза са присъдени разноски с решението по чл. 630 ТЗ. Сам по себе си този факт не е достатъчен, за да бъде направен извода, че дружеството е кредитор, доколкото същото не е предявило по надлежния ред вземанията си и не фигурира в одобрените списъци.

По съществото на представената частична сметка. Видно от материалите по делото кредиторът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* е придобил чрез цесия приетите вземания от кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, включени в Списъка на приети вземания, предявени по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, под № 17. Видно също от материалите  и в частност молба вх. № 21813/28.07.2014 г., вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД, впоследствие придобити от кредитора „АСВ“ ЕАД, са с произход Договор за банков кредит № 653/25.04.2007 г., ведно с анекси и допълнително споразумение към него и Договор за банков кредит № 020113/18.09.2007 г., ведно с анекси и допълнително споразумение към него и се състоят от главници, лихви и разноски.

От поясненията съдържащи се в сметката за разпределение, внесени съгласно Определение № 3955/07.11.2018 г. на ВОС и от материалите по делото става ясно, че сумата предмет на извършеното прихващане срещу размера на приетото вземане, представлява продажна цена на недвижими имоти – предмет на обезпечение в полза на праводателя – „Уникредит Булбанк“ АД, по Договор за банков кредит № 653/25.04.2007 г. , ведно с анекси и допълнително споразумение към него, а именно обособена част - комплекс „Голдън Вали“.

От поясненията на Синдика, а и от служебно назначената ССЕ, се установява, че размера на вземането по посочения по-горе договор възлиза общо на 7957716.72 лв., равностойност на 4068715.95 евро, от които 5428337.65 лв. – главница и 2529379.07 лв. – договорна лихва, законна лихви за забава върху главницата до 09.07.2014 г. и от 10.07.2014 г. до изплащането й и направени разноски. Тези вземания на кредитора са обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нот. Акт № 122/2007 г., договори за особен залог и залог на търговско предприятие.

Видно от доклад вх. № 27899/28.09.2018 г. и приложеното към него Предложение изх. № 18-00132-1/14.09.2018 г. е, че във фазата на осребряване по реда на чл. 718 ТЗ, кредиторът „АСВ“ ЕАД е отправил предложение да закупи обособената част – к-с „Голдън Вали“, за сумата 2302850.00 лв., която да бъде прихваната срещу съответния размер на приетите вземания на същия кредитор в производството по несъстоятелност.

Доколкото продажната цена, дължима от купувача, той и кредитор, предмет на прихващането не е достатъчна да покрие пълния размер на обезпечените вземания по конкретния договор за кредит № 653/25.04.2007 г., удовлетворяването им следва да се извърши в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД като с предимство се погаси вземането в размер на 2529379.07 лв. – договорна възнаградителна лихва, а след това, при наличието на остатък, тези за главницата.

При което след извършване на прихващането размерът на вземанията на кредитора по този договор ще придобие следните размери: 5428337.65 лв., главница и 226529.07 лв., договорна лихва или общо 5654866.72 лв., както правилно е посочил Синдика.

По изложените съображения, частичната сметка за разпределение № 1а, подлежи на одобряване, при внасяне на горното уточнение, което по съществото си не променя предложеното от Синдика разпределение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОДОБРЯВА Частична сметка за разпределение № 1а на суми постъпили от осребряване на имущество на длъжника „Евросилекс“ ООД (н), ЕИК *********, изготвена на осн. чл. 717д, ал. 2 ТЗ, представена с молба вх. № 35682/04.12.2018 г. и обявена в ТР при АВ на 10.12.2018 г., като постановява следното УТОЧНЕНИЕ:

-              Общ размер на неизплатената част от вземанията на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* по Договор за банков кредит № 653/25.04.2007 г. – 5654866.72 лв., от които 5428337.65 лв., главница и 226529.07 лв., договорна възнаградителна лихва.

Определението подлежи да се обжалва пред ВАпС, в 7-дневен срок от обявяването му в ТР.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на Синдика за изпълнение.

Настоящият съдебен акт да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: