Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 205
Гр. Перник, 22.11.2023
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на шести ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар
А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 321
по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Н.И.Ч., с ЕГН **********,***,чрез
адвокат Р.Н.А. *** срещу Заповед рег. № 513з-5814/20.06.2023 година, издадена
от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на настоящия
жалбоподател е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/
месеца.
Жалбоподателят
счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован,
издаден в нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила. Моли
съда да отметни оспорената заповед.
В проведеното
съдебно заседание на 06.11.2023 година, жалбоподателят Н.И.Ч.,
редовно призован се явява лично. Поддържа изложените в жалбата съображения и
моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Подробни
съображения излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В
проведеното съдебно заседание на 06.11.2023 година ответникът по жалбата –
директора на Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован не се
явява и не се представлява. От процесуалният му представител юрисконсулт
Александър Алипиев са постъпили писмени бележи, с които оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК
приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като същата е била подадена от активно легитимирано
лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на
сроковете, които са визирани в разпоредбата на чл. 149,ал. 1 от АПК.
Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Със Заповед
рег. № 513з-5814/20.06.2023 година, издадена от директора на Столична дирекция
на вътрешните работи е наложено на инспектор Н.И.Ч.
– главен разследващ полицай в 03 сектор „Разследване на транспортни и други
престъпления“ към отдел „Разследване“ при СДВР на основание чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения,
произтичащи от длъжностната характеристика на служителя и съобразно чл. 200, ал.
1, т. 11, предложение първо от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Служителят,
според мотивите на заповедта е наказан за това, че с неправомерното си
поведение по ДП № 11278/2019 година по описа на СДВР, пр. пр. № 33364/2019
година по описа на СРП не е изпълнил писмените указания на наблюдаващия
прокурор Т. Н. при СРП, дадени с постановление от 14.03.2022 година, а именно:
да назначи допълнителна КМАТЕ, тьй като при изготвената такава не е дадено
заключение до какво са довели установените травматични увреждания на единия от
участниците в ПТП, което е поставило наблюдаващия прокурор в невъзможност да
направи законосъобразна правна преценка за вида на причинената телесна повреда
на пострадалия.
Дисциплинарното
производство е започнало по повод постъпили доклади записки № 513р-11399/22.11.2022
година и № 513р-115582/25.11.2022 година на началника на сектор „Разследване на
транспортни и други престъпления“ към отдел „Разследване“ при СДВР.
Съобразявайки
се с констатациите и цялостната проверка по случая директора на СДВР е издал Заповед
рег. № 513з-5814/20.06.2023 година, с която е наложил дисциплинарно наказание „Порицание“
на жалбоподателя за срок от шест месеца на основание чл. 204, т. 3, във връзка с
чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за неизпълнение
на служебните задължения.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото
издаване, като провери дал е бил издаден от компетентен орган, дали са били
спазени изискванията, установени от закона във връзка с неговата форма, дали са
били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали
индивидуалният административен акт е бил издаден в съответствие с целта на
закона.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след
проверка на административния акт, съобразно критериите установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения.
Оспорената
заповед е издадена от директора на СДВР, който на основание чл. 204, т 3 от ЗМВР в качеството му на служител заемащ ръководна длъжност има правомощия да
наложи дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена в изискуемата от закона
писмена форма, поради което не се установяват отменителни основания по чл. 146,
т. 1 и т. 2 от АПК.
Заповедта
е издадена и при спазване на сроковете, установени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно
която разпоредба административният орган трябва в срок от два месеца от
откриване на нарушението или не по – късно от една година от извършването му да
упражни правомощията си във връзка с налагане на дисциплинарното наказание. По
своята същност този срок е преклузивен, което означава, че с изтичането му се
погасява правото на дисциплинарнонаказващият орган да упражни тези свои
правомощия. Във връзка с това, законодателят в следващата разпоредба на чл. 196,
ал. 1 от ЗМВР е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че
дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на същия
член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е налице,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния да
наложи дисциплинарното наказание орган. От тази страна заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е издадена на 20.06.2023 година, т.е. в сроковете по
чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като се установява, че материалите са достигнали до
знанието на дисциплинарнонаказващият орган на 21.04.2023 година, от който
момент започва да тече преклузивен срок.
Наложеното
дисциплинарно наказание е за неизпълнение на служебни задължения, а именно
служителят не е изпълнил писмените указания на наблюдаващия прокурор Т. Н. при
СРП, дадени с постановление от 14.03.2022 година, а именно: да назначи
допълнителна КМАТЕ, тьй като при изготвената такава не е дадено заключение до
какво са довели установените травматични увреждания на единия от участниците в
ПТП, което е поставило наблюдаващия прокурор в невъзможност да направи
законосъобразна правна преценка за вида на причинената телесна повреда на
пострадалия. Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето бездействието
на жалбоподателят.
В ЗМВР е
залегнал принципът, че дисциплинарната отговорност е лична. Това се подкрепя и
от разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, а това налага наказващият орган да
извърши задълбочена преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В
отговор на това изискване в заповедта задълбочено наказващият орган е извършил
преценка относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината, а също
така е взел предвид и цялостното поведение на служителя.
От друга
страна административният акт е изцяло съобразен и с целта на закона, а именно
дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на принципа за
съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение като се
съблюдават и целите на наложеното наказание. Дисциплинарнонаказващият орган
правилно е възприел, че така извършеното от жалбоподателя нарушение не попада в
категорията на тежките нарушения на служебната дейност по смисъла на чл. 203, ал.
1 от ЗМВР, но също не може да се квалифицира и като маловажно по смисъла на чл.
198, ал. 2 от ЗМВР. Поради това с цел да се въздейства превъзпитателно и
предупредително върху нарушителя, с цел той да не извършва занапред други
нарушения, а също така и да се въздейства генерално върху останалите служители
му е наложено наказание в предвидените за това минимални срокове.
Поради
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед
е законосъобразна.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени съдебни
разноски и в съответствие с това да се уважи направеното искане от страна на
ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 3
от АПКГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималният размер на съответния вид, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Настоящото дело не е с фактическа и правна сложност, поради
което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР сумата в размер
на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.И.Ч., с ЕГН **********,***,чрез адвокат Р.Н.А.
*** срещу Заповед рег. № 513з-5814/20.06.2023 година, издадена от директора на
Столична дирекция на вътрешните работи, с която на настоящия жалбоподател е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Н.И.Ч., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на СДВР сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия:/п/