Решение по дело №345/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 1
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20193500500345
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                /09.01.2020г.                                                                    гр.Търговище

    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                              пети състав

 

На тридесети декември                                                             2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ                                 

         ЧЛЕНОВЕ:БИСЕРА МАКСИМОВА

                           ЙОРДАН И.                                        

                                                              

Секретар:Ирина Василева

като разгледа докладваното от председателя на състава  в.гр.д.№345 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника А.Р.Т. от гр.Търговище, действуваща чрез процесуалния си представител адв.И.И. *** против решение №603/24.10.2019г., постано-вено по гр.д.№660/2019г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която на осн.чл.59, ал.9 от СК са изменени мерките относно родителските права по отношение на детето  А. Д.Т., род.на ***г., постановени с влязло в сила на 23.10.2018г. решение № 525/ 23. 10. 2018г. по гр.д.№1148/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, както следва:местоживеенето на детето А. Д.Т. е определено при бащата Д.Т.Т., ЕГН:**********, на когото е предоставено и упражняването на родителските права, а по отношение на майката е определен режим на лични отношения -всяка втора и четвърта седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, всяка година през  половината от коледната и пролетната ваканция, а след съгласуване с  бащата-и през останалото време от годината, когато  бащата е служебно ангажиран; от майката е присъдена месечна издръжка в полза на детето в размер на 140 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и държавна такса по сметка на районния съд в размер на 201.60лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, ответницата моли за отмяна на решението и за отхвър-ляне на иска за изменение на посочените мерки.

Писмен отговор от ищеца по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил.Постъпила е въззивна жалба от процесуалния предста-вител на същия-адв.Р.М. срещу решението в частта му, с която предявеният иск по чл.59, ал.9 от СК е отхвърлен в частта му по отношение на другото дете на страните-Д.Д.Т., род. на ***г. С доводи за необоснованост и нарушение на закона, ищецът моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и за уважаване на иска и по отношение на детето Д. Т..

 С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК ответ-ницата оспорва основателността на въззивната жалба на ищеца и моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната част.

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивните жалби са допустими, но неоснователни.

Предявеният иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение мерките относно родителските права, личните контакти и издръжката по отно-шение малолетните деца на страните-А., род. на ***г. и Д., род на 08.01.2013г., постановени с влязло в сила на 23.10.2018г. решение № 525/23.10. 2018г. по гр.д.№1148/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, е обоснован с промяна в поведението на ответницата, в резултат на което по-голямото дете фактически се преместило да живее при бащата, довело и до негативни последици в психично-емоционал-ното състояние на по-малкото дете, както поради раздялата със сестра му, така и поради опитите на майката да отчужди децата от техните близки, обуславящо предоставяне родителските права на бащата, опре-деляне режим на лични отношения на майката с децата всяка първа и трета събота в месеца от 10.00 часа с преспиване до 16.00 часа в неделя, както и издръжка от ответницата в размер на по 140 лв. на месец за всяко дете.

По реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответницата оспорва предявения иск с възражения за липса на основания за промяна на мерките, изла-гайки доводи, че именно бащата я злепоставя и руши авторитета й пред децата, нарушава режима на лични отношения и създава внушения в разрез с нейните религиозни нагласи.

 След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

По силата на одобрено с решение №525/23.10.2018г., постано-вено по гр.д.№1148/2018г. на Районен съд-Търговище споразумение по чл.51, ал.2 от СК бракът между страните е прекратен по взаимно съгла-сие, като родителските права спрямо малолетните им деца-А., род. на ***г. и Д. род на., са възложени на майката, при която да живеят, като на бащата е предоставена възможност да ги вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, всяка година през половината от коледната и от пролетната ваканция, а след съгласуване с майката-и през останалото  време от годината, когато майката е служебно ангажирана;  както и да заплаща за детето Д. месечна издръжка в размер на 150 лв. и за детето А. месечна издръжка в размер на 180 лв., на осн.чл.59, ал.3 и 4 от СК.Към него момент между бившите съпрузи е съществувало разбирателство досежно личните им отношения с децата.

 След развода през м.октомври на 2018г. ищецът продължил да живее в семейното жилище-къща, собственост на неговата майка, обита-ваща заедно със сестра му съседния имот, а ответницата и децата се пре-местили в апартамент под наем, намиращ се в непосредствена близост, като същевременно поддържа интимна връзка с друг мъж. Около две седмици след раздялата и след пререкание с майка си, детето А.-10г. се преместило в дома на бащата, а детето Д.-6г. останал с майка си, която раздяла двете деца преживяват тежко и от който момент разбирателството между родителите относно личните отношения с деца-та е нарушено, т.е. налице е промяна в първоначалните условия на посо-чените мерки, като изхождайки от висшия интерес на децата, следва да се прецени налице ли е сериозно основание за преразглеждане на въпросите относно родителските права, личните контакти и издръжката.

Съгласно показанията на св.Д. Т.-сестра на ищеца, кореспондиращи и с показанията на св.Щ. Р.-баща на ответницата и св.А. Г.-неин съсед, влошеното емоционално-психическо състояние на децата, чийто първоизточник е разводът между родителите,  се дължи и на раздялата между самите тях, предизвикана от поведението на майката, неосигуряваща достатъчно спокойна среда, грижи и внима-ние, както и контакти с близките на децата, а съгласно показанията на св.Б. А.-интимен приятел на майката и св.Е. Д.учител, ответницата е изключително грижовен и всеотдаен родител не само относно отглеждането на децата, но и към тяхното културно и интелектуално развитие.При така констатираните противоречия и с отчи-тане вероятната заинтересованост на част от посочените свидетели, пред-почитание следва да бъде отдадено на данните от социалния доклад, съгласно които и двамата родители притежават потенциал за отглеж-дането и възпитанието на децата, без установен риск от родителско отчуждение или фактори, застрашаващи тяхното здраве, живот и разви-тие, но най-вече -на изготвените от клиничен психолог експертни заклю-чения относно душевното състояние на децата.

 Съгласно заключението на съдебно-психологическата експертиза относно състоянието на детето А.-вече на 11г., същата тежко изжи-вява раздялата на родителите си, с надежда за възстановяване на нару-шената семейна хармония.Привързана е към двамата си родители, като чувства баща си като силна и значима фигура, но с очакване да удо-влетворява нейните желания в материален план и нуждата й от забавле-ния.На рационално ниво трупа преувеличени отрицателни емоции към другия родител, но в емоционален план разкрива свързаност и потреб-ност от майка си.Към брат си проявява покровителствено отношение и налага себе си над него, а приятеля на майка си отхвърля като непотребен образ в съзнанието си.При тези доводи, наред с обстоятелството, че след преместването при баща си, макар да е тревожна, както и с опасения да не бъде лишена от достатъчно обич и пренебрегната, детето А. е психически здрава, няма мисловни и други нарушения, нито родителско отчуждение към някой родител, обуславящо извод, че настъпилата фактическа промяна следва да бъде съобразена при решаване на въпроса относно родителските права спрямо нея и местоживеенето й.Връщането при другия родител би довело до допълнителен стрес за детето, както и до засилване на емоционалния му дисбаланс, при нужда от спокойствие, позната обстановка, контактуване с по-широк роднински кръг.Не без значение е и предпочитанието на самото дете, чието желание съответства на това разрешаване на въпроса.Бащата разполага с отлични битови условия, което е обичайната среда за А. и последната е обгрижвана от своята баба и леля.От друга страна, необходимо е още време и усилия от страна на майката, както и от всички, които обичат детето и имат задължения към неговото развитие, за възстановяване на емоционалната връзка с майката в пълния й обхват и приемане от страна на детето на новата ситуация.

    Що се касае за детето Д.-вече на 7г., съгласно заключението на назначената съдебно-психологична експертиза, детето приема раздя-лата, без да може да я осмисли, като не поставя родителите си в конку-рентни взаимоотношения.Има еднаква привързаност към тях, като прие-ма баща си като закрилник, а майка си-като човек, който го обича и об-грижва.Изключително е объркан от постоянните им конфликтни отно-шения, като детето е подлагано на внушения да избере да живее при ба-щата, т.е. поставено е в конфликт на лоялност спрямо майката от страна на бащата по време на престоя на детето при него.Това психично състоя-ние на Д., наред с ниската му възраст, предопределяща необходимо-стта му преди всичко от майчина любов и закрила, обуславят извод, че детето не следва да бъде разделяно от майката.Действително, налице са опити от последната за ограничаване на контактите му по телефона с бащата и роднинския кръг на детето, което поведение е укоримо, но към настоящия момент не може да бъде решаващ фактор относно висшия интерес на детето.Майката полага адекватни грижи за детето и прите-жава необходимите възпитателски качества, както и повече време за изпълнение на тези си преки задължения.Детето е психически здраво, няма мисловни и други нарушения, нито родителско отчуждение към бащата, проявява старание и любознателност.Не е подлагано на отрица-телно въздействие от страна на приятеля на майката.Несъмнено раздяла-та със сестра му накърнява емоционално-психическия му баланс, пред-вид силно развитата му емоционалност, но именно майчината обич е най-ефективната гаранция за задоволяване на емоционалните му потребности и възстановяване на душевния му мир, при възможно най-разширени контакти с другото дете, обич и внимание от страна на всички заинтере-совани лица.

При така установените обстоятелства, предявеният иск по чл.59 ал.9 от СК за изменение мерките относно родителските права, личните контакти и издръжката е доказан по основание и следва да бъде уважен спрямо детето А., която да живее при бащата, на когото да се възложат и родителските права, а майката да взема при себе си детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, всяка година през  половината от коледната и пролетната ваканция, а след съгласуване с  бащата-и през останалото време от годината, когато  бащата е служебно ангажиран; както и да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 140 лв., а по отношение на детето Д. да бъде отхвърлен, като неосно-вателен, обуславящо потвърждаване на обжалваното решение на първо-инстанционния съд, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед неоснователността на двете въззивни жалби, разноските за въззивното производство следва да останат за страните, така, както са ги направили.       

 Въз основа на изложените съображения, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

                                   

ПОТВЪРЖДАВА решение №603/24.10.2019г., постановено по гр.д.№660/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                          1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                             

                                                                                                                                                                                                               

                                                                                           2.