П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№ 260000

 

Гр. Пловдив, 19.01.2023  година

 

 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА Б. БОЗЕВА

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АНАХИД Г. ХЪНГИКЯН

СТОЯН П. ПЕТРОВ

 

 

при участието на секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА

и прокурора КИЧКА ПЕЕВА – КАЗАКОВА 

като разгледа докладваното от председателя  НОХД № 100 по описа за 2021 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Р.Д. - роден на *** ***,  ***** гражданин, живущ ***, женен, неосъждан, висше образование, управител на „****“ООД, гр. Пловдив, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

На 08.09.2016 г., в гр.Пловдив, на строителен обект: „Жилищна сграда в УПИ **, кв.** (стар) по плана на Трета градска част – гр. Пловдив, с ПИ с идентификатор 56784.523.1783, на адрес:***“, като управител на „****“ ООД, гр.Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ:**** (строител на обекта съгласно Договор за строителство от 08.09.2015 г. между „****“ ООД – Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ:**** - в качеството на „възложител“ и „****“ ООД – Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ:**** - в качеството на „изпълнител“), като изпълняващ функциите на орган по безопасност и здраве в дружеството (съгласно Заповед № 1/ 10.09.2015 г. на управителя на „****“ ООД – Пловдив) и като фактически осъществяващ функциите на технически ръководител на строителния обект, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност: строително-монтажни работи /СМР/, представляваща източник на повишена опасност, а именно като:

       -не е изпълнил задълженията си по чл. 275 ал. 1 от Кодекса на труда:  „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени“ и по чл. 14. (1) и ал.2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд: чл.14 ал.1 „Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места“;  чл.14 ал.2  „Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон“,  като не е осигурил изискуемите и необходими здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект;

        - не е изпълнил задълженията си по чл.16 т.1 б.“б“  от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството: „Строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба“, като не е осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд на работещия на строителния обект Й. И.А., с ЕГН **********, при извършване на СМР на изпълнявания строеж, в съответствие с минималните изисквания на наредбата;

        -не е изпълнил задълженията си по  чл.26  т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството: „Техническият ръководител  изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд“ и  по чл.6 ал.1 т.1 и чл. 8 т.1 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, издадена от министъра на труда и социалната политика: чл. 6. ал.1 „Основните функции на органите за безопасност и здраве при работа са: т.1 организиране и координация на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ чл. 8. „Органите за безопасност и здраве при работа: т.1. осъществяват контрол за спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази област от работниците и служителите“, като не е организирал, изпълнявал и контролирал спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект;

          - не е изпълнил задълженията си по чл. 38 ал. 1 и чл. 40 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството :  чл. 38 ал.1: „За обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се използват постоянни или временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади, пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи се машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи се течности, хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др.“; чл. 40 т. 1: „Отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина: т.1. се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване“ и  по т. 7 на Програма от мерки за ограничаване и снижаване на потенциалния риск по работни места в „****“ООД: „Да се означават, обезопасяват и сигнализират необезопасените стълби, площадки, шахти с временни или постоянни ограждения съгласно чл. 38 ал.1 и чл. 40 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г“, като не е обезопасил стълбището на обекта чрез парапети, които да понесат съответното натоварване от човешкото тяло;

             - не е изпълнил задълженията си по чл. 281, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Кодекса на труда: „Чл. 281. (1) Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа; ал.(4) Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятиет; и ал. (5) Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика“,  по  чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика: Чл. 3. „Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“; по чл.16 ал.1 т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд: чл. 16. ал.1“При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: т.7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани“ и  по чл.16 т.1 б.“е“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството Чл. 16. „Строителят: т.1. осигурява: б.“е“ инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗБУТ на работещите“, като е допуснал до работа на обекта работника Й. И.А., с ЕГН **********, който не е бил надлежно обучен и не му е извършен какъвто и да е инструктаж,

 с което по непредпазливост е причинил смъртта на работника Й. И.А., с ЕГН **********, настъпила на ****** г., поради което и на основание чл.123 ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го намира за НЕВИНЕН в това да е нарушил и

- чл. 10, ал. 1, ал.2 и ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика:   

- чл. 284 ал.1 от Кодекса на труда, по чл.16 т.1 б.“д“ и чл. 24 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството   и по чл.5 ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, като да е допуснал до работа на обекта работника Й. И.А., с ЕГН **********, който не е бил оборудван с необходимите лични предпазни средства и специално работно облекло, поради което и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в тези части.

 

На основание чл. 66, ал. 1 от НК  изпълнението на така наложеното  наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Б.Р.Д. се ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

                 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б.Р.Д. /със снета самоличност/ да заплати по сметка на ОСО при ОП – Пловдив сумата от 611.30 лева /шестстотин и единадесет лева и тридесет стотинки/, представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив – сумата от 3131,50 /три хиляди сто тридесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.

         ПРИСЪДАТА подлежи  на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

Мотиви към присъда по НОХД № 100/2021г.

по описа на Окръжен съд Пловдив

 

Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.Р.Д. и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК за това, че на 08.09.2016г., в гр.Пловдив, на строителен обект: „Жилищна сграда в УПИ *-*, кв.* (стар) по плана на Т. градска част – гр. П., с ПИ с идентификатор -----.---.----, на адрес: гр.П., ул.“Т. Б.“ № *, като управител на „****“ ООД, гр.Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ: **** /строител на обекта съгласно Договор за строителство от 08.09.2015г. между „****“ ООД – Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ: **** - в качеството на „възложител“ и „****“ ООД – Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ: **** - в качеството на „изпълнител“/, като изпълняващ функциите на орган по безопасност и здраве в дружеството /съгласно Заповед № 1/**.**.****г. на управителя на „****“ ООД – Пловдив/ и като фактически осъществяващ функциите на технически ръководител на строителния обект, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност: строително-монтажни работи /СМР/, представляваща източник на повишена опасност, а именно като:

-        не е изпълнил задълженията си по чл. 275 ал. 1 от Кодекса на труда /обн. ДВ, бр. 26 от 1.04.1986г.,  изм. бр. 59 от 29.07.2016 г., в сила от 1.08.2016г./: „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени“ и по чл. 14, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр. 124 от 23.12.1997г., изм. и доп. бр. 27/25.03.2014г., бр. 79/13.10.2015г., в сила от 1.11.2015г.): чл.14 ал.1 - „Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места“;  чл.14 ал.2 - „Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон“,  като не е осигурил изискуемите и необходими здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект“;

-        не е изпълнил задълженията си по чл.16, т.1, б.“б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн. ДВ бр. 37 от 4.05.2004г., попр., бр. 98 от 5.11.2004г., изм. и доп. бр. 102 от 19.12.2006г./: „Строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба“, като не е осигурил комплексни ЗБУТ на работещия на строителния обект Й. И.А., с ЕГН **********, при извършване на СМР на изпълнявания строеж, в съответствие с минималните изисквания на наредбата;

-        не е изпълнил задълженията си по  чл.26  т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от Министъра на труда и социалната политика и Министъра на регионалното развитие и благоустройството  /обн. ДВ бр. 37 от 4.05.2004г., в сила от 5.11.2004 г., попр. бр. 98 от 5.11.2004г., изм. и доп. бр. 102 от 19.12.2006г./: „Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд“ и по чл.6 ал.1 т.1 и чл. 8 т.1 от Наредба № 3 от 27.07.1998г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, издадена от министъра на труда и социалната политика, обн. ДВ бр. 91 от 5.08.1998г., изм. бр. 102 от 22.12.200 г., в сила от 1.01.2010г.: чл. 6. ал.1 - „Основните функции на органите за безопасност и здраве при работа са: т.1 организиране и координация на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ чл. 8. „Органите за безопасност и здраве при работа: т.1. осъществяват контрол за спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази област от работниците и служителите“, като не е организирал, изпълнявал и контролирал спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект;

-        не е изпълнил задълженията си по чл. 38, ал. 1 и чл. 40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството  (обн. ДВ бр. 37 от 4.05.2004г., в сила от 5.11.2004 г., попр. бр.98 от 05.11.2004г., изм. и доп. бр.102 от 19.12.2006г./: чл. 38 ал.1: „За обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се използват постоянни или временни ограждения /парапети, капаци, мрежи, екрани и др./, прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади, пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи се машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи се течности, хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др.“; чл. 40, т. 1: „Отворите в строителни и конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./, които създават опасност за падане от височина: т.1. се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване“ и  по т. 7 на Програма от мерки за ограничаване и снижаване на потенциалния риск по работни места в „****“ ООД: „Да се означават, обезопасяват и сигнализират необезопасените стълби, площадки, шахти с временни или постоянни ограждения съгласно чл. 38, ал.1 и чл.40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г.“, като не е обезопасил стълбището на обекта чрез парапети, които да понесат съответното натоварване от човешкото тяло;

-        не е изпълнил   задълженията си по чл. 281, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Кодекса на труда /обн. ДВ бр. 26 от 1.04.1986г., изм., бр. 59 от 29.07.2016г., в сила от 1.08.2016г./: Чл. 281. (1) „Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа“, ал. 4 – „Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието“ и ал. 5 - „Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика“;  по  чл. 3, чл. 10, ал. 1, ал.2 и ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика, обн. ДВ бр. 102 от 22.12.2009г., в сила от 1.01.2010г., попр. бр. 4 от 15.01.2010г., изм. бр. 25 от 30.03.2010г.: Чл. 3. „Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“; Чл. 10, ал. 1 - „Инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа“; ал.2 – „Инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда: т.1 при постъпване на работа, т. 2 при преместване на друга работа или промяна на работата, т.3 при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология, т.4 периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа“ и ал.3  - „Инструктажите по безопасност и здраве при работа са: 1. Начален, 2. на работното място, 3. Периодичен, 4. Ежедневен, 5. Извънреден“; по чл.16 ал.1 т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 124 от 23.12.1997г., изм. и доп. бр. 27 от 25.03.2014г., бр. 79 от 13.10.2015г., в сила от 1.11.2015г./: чл. 16. ал.1 - “При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: т.7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани“ и  по чл.16 т.1 б.“е“  от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн. ДВ бр. 37 от 4.05.2004г., в сила от 5.11.2004 г., попр. бр. 98 от 5.11.2004г., изм. и доп. бр. 102 от 19.12.2006г.): Чл. 16. „Строителят: т.1. осигурява: б.“е“ инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗБУТ на работещите“, като е допуснал до работа на обекта работника Й. И.А., с ЕГН **********, който не е бил надлежно обучен и не му е извършен какъвто и да е инструктаж,

-        не е изпълнил задълженията си по чл. 284 ал.1 от Кодекса на труда /обн. ДВ бр. 26 от 1.04.1986г., изм. бр. 59 от 29.07.2016г., в сила от 1.08.2016г.): „Работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни“; по чл.16 т.1 б.“д“ и чл. 24 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството  /обн. ДВ бр. 37 от 4.05.2004г., в сила от 5.11.2004г., попр. бр. 98 от 5.11.2004г., изм. и доп. бр. 102 от 19.12.2006г.): чл.16 – „Строителят: т.1. осигурява: необходимите предпазни средства и работно облекло и употребата им в съответствие с нормативната уредба и в зависимост от оценката на съществуващите професионални рискове за всеки конкретен случай“;  чл. 24, ал.1 – „На строителната площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла“ и ал.2 -   „Техническият ръководител или бригадирът отстранява работещите, които не използват осигурените им лични и други предпазни средства или са в нетрезво състояние“ и по чл.5 ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 46 от 15.05.2001г., в сила от 16.08.2001г., изм. и доп., бр. 40 от 18.04.2008г.: чл. 5, ал.1 - „При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства“, като е допуснал до работа на обекта работника Й. И.А., с ЕГН **********, който не е бил оборудван с необходимите лични предпазни средства и специално работно облекло,

с което по непредпазливост е причинил смъртта на работника Й. И.А., с ЕГН **********, настъпила на 09.09.2016г.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Посочва доказателствата, събрани по делото, които според обвинението доказват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и извършеното престъпление, като предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание около минимума, предвиден в нормата на чл. 123, ал.1 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок, както и да му бъдат възложени разноските по делото.

Частните обвинители Н.А. и Д.Й.А., действащ чрез своята майка и законен представител Н.А., се представляват в съдебно заседание от адв. В.С. и адв. А.С.. Поверениците поддържат съображенията на представителя на държавното обвинение за доказаност на обвинението, неговото авторство и вина в лицето на подсъдимия, както и досежно вида и размера на наказанието, което се пледира да му се наложи.

ЧО Н.А. изразява съгласие със становището на процесуалните си представители.

Защитникът на подс. Д. – адв. З.Т. – намира обвинението за недоказано. Изтъква неяснота по обвинителния акт досежно мястото, на което се е намирал пострадалият, когато е паднал, счита, че ясни доказателства за причините за падане на пострадалия и за смъртта му не са събрани в настоящото производство, нито са събрани доказателства, които да установяват възлагане от подсъдимия на конкретно извършваната дейност от пострадалия А. на строителния обект в инкриминирания ден. Защитата счита, че гласните доказателства установяват наличието на парапет на стълбищните рамена в строящата се сграда към инкриминираната дата. Поради това моли съда да признае подзащитния й за невинен и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Б.Д. поддържа становището на защитника си, като също моли за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Б.Р.Д. е роден на ***г*** и живее в същия град. Той е българин,  български гражданин, женен е, не е осъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д. завършил висше образование във Висш институт по архитектура и строителство през 1985г., с квалификация „строителен инженер“ в специалността „В и К“, като от 2011г. същият бил съдружник и управител в „****“ ООД, с ЕИК ****, с предмет на дейност проектиране, строителство, реализация, експлоатация на ветропаркове и водно електрически централи за производство на електроенергия и др.

От 2012г. подсъдимият бил съдружник и управител и в „****“ ООД, с ЕИК ****, което осъществявало основно дейност по проучване, проектиране и строителство на всякакви сгради и съоръжения - цялостно изпълнение, заедно с М. А. Д., също съдружник и управител в дружеството. „****“ ООД било вписано в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в България съгласно Удостоверение № I-TV***, считано от **.**.****г. за изпълнение на строежи от първа група и строежи от четвърта и пета категория.

На 18.08.2015г. от Община Пловдив, район Централен било издадено Разрешение за строеж № 125/18.08.2015г. на „****“ ООД, гр. Пловдив, представлявано от подс. Д., което влязло в сила на 09.09.2015г., за строеж на обект: Жилищна сграда с височина Нк = 8.00 м и Нк = 11.50 м, в УПИ *-***, кв.*по плана на * градска част – гр. П. ПИ с идентификатор: -----.---.---- на адрес: гр. П., ул. „Т. Б.“ № *, строеж от IV-та категория.

На 08.09.2015г. между дружествата „****“ ООД, представлявано от управителя Б.Д., като възложител и „****“ ООД - като изпълнител, представлявано от другия управител -М. А. Д., бил сключен договор за строителство на тази жилищна сграда. С договор за строителен надзор № С-164/ 26.08.2015г. упражняването на строителния надзор в строителството на жилищната сграда било възложено от „****“ ООД на дружеството „В.“ Е.с управител свид. В.И..

На **.**.****г. започнало строителството на обекта от строителя „****“ ООД и на същата дата заповедната книга на строежа на жилищната сграда била заверена от органа по строителния надзор „В.“ Е..

Със Заповеди № 1/08.09.2015г. и № 4/**.**.****г. строителят „****“ ООД назначил свид. А.К. – строителен инженер по образование със специалност „промишлено и гражданско строителство“ за „технически ръководител“ на строящата се жилищна сграда. Със свид. К. бил сключен трудов договор № 1/26.08.2015г. - допълнителен трудов договор на основание чл. 114 от КТ, за работа през определени дни, на четири часов работен ден. Свид. К. се договорила с подс. Д. да осъществява функциите на технически ръководител до изпълнението на строително монтажни работи /СМР/ на обекта до кота +0.00. Според уговорката им след това свидетелката щяла единствено да дава консултации по изпълнение на арматурата на плочите за обекта, независимо, че документално продължавала да се води на длъжност „технически ръководител“ на обекта. След достигане на строителството до кота +0.00, свид. К. инцидентно извършвала консултации за плочите само при повикване от страна на подсъдимия.

В процеса на осъществяване на строителството и към инкриминираната дата - 08.09.2016г., подсъдимият Д. в качеството си управител на „****“ ООД, гр.Пловдив управлявал и представлявал дружеството - строител на обекта и работодател на пострадалия, а след месец май 2016г. и към инкриминираната дата - 08.09.2016г. фактически осъществявал и функциите на технически ръководител на строителния обект, като лично ръководел строителните работи. 

Със Заповед № 1 от **.**.****г. на управителя на „****“ ООД, подс. Д.  бил определен да изпълнява функциите на „Орган по безопасност и здраве при работа“ в „****“ ООД. Със Заповед № 2 от **.**.****г. и Заповед № 3 от **.**.****г. на „****“ ООД, подс. Д. определил съответно видовете инструктаж и лицата, които да бъдат инструктирани, а също и определил себе си като длъжностно лице, което да провежда обучението и инструктажа. Въпреки издадените заповеди, инструктаж по безопасност на труда - начален или ежедневен на работното място на свидетелите П.А., И. и Г. А. и на пострадалия подсъдимият не провеждал. Единствено предупреждавал работниците на строежа да внимават при работата да не се наранят.   

В началото на всеки работен ден подс. Д. посещавал строителния обект и определял какви работи ще се извършват през деня, след което си тръгвал.  

В периода от месец май 2016г. до инкриминираната дата – 08.09.2016г. строителните дейности в стоящата се жилищна сграда се извършвали от четирима работници: свид. И.А., свид. Г.А. - син на свид. И.А., който работел там с прекъсване, свид. П.А. и неговият брат – пострадалият Й. А.. От посочените работници единствено свид. П.А. имал сключен писмен трудов договор с дружеството-строителна обекта, като бил назначен на длъжността „работник строителство“.

Свид. И.А. и свид. Г.А. започнали работа като строителни работници в „****“ ООД на обекта, като същите били доведени от свид. П.А.. Били наети от подс. Д., който им обяснил, че следва да се направи арматурата и кофража, както и да излеят плочите на третия и четвъртия етаж. Според договореното с подсъдимия, продължителността на работното време била от 08:00 до 17:00 часа, при петдневна работна седмица, с един час обедна почивка. Договорено било и заплащане от около 40 лв. на ден, което да получават в края на работната седмица. Подсъдимият им предложил да подпишат писмени трудови договори, но свид. И.А. и свид. Г.А. отказали. Поради това подс. Д. сключил с тях граждански договори.

Пострадалият Й. А. също започнал работа в „****“ ООД на същия строителен обект, като бил нает лично от подсъдимия, но и с него не бил сключен трудов договор, тъй като по същото време Й. А. работел по трудов договор № 43/26.08.2015г., сключен с „О. С.-*“ Е., гр.П., където изпълнявал длъжността „охранител“, поемайки нощни дежурства. Това била втора работа за него, тъй като се нуждаел от допълнителни средства, за да издържа семейството си. Пострадалият извършвал трудова дейност на строителния обект на база устна договорка с подсъдимия, който му заплащал възнаграждение за положения труд също в края на работната седмица. И пострадалият като останалите работници работел на строителния обект всеки ден от понеделник до петък, при спазване на същото работно време и почивки. Задълженията на пострадалия били да извършва обща работа на строителния обект, да помага на свидетелите А. и А., да носи материали, да почиства строителната площадка, да изнася боклуци.

Работно облекло не било раздадено на работниците, като същите носели на обекта лични дрехи и обувки. На строежа имало каски, които обаче работниците рядко слагали. Поддържала се инструктажна книга, независимо, че инструктаж не им бил провеждан. Задачите си за деня работниците получавали лично от подсъдимия всяка сутрин, който бил възприеман от тях като работодател - управител на строителната фирма и технически ръководител на обекта.

Свидетелите И.А. и Г.А. започнали работа в „****“ООД, когато се изграждала арматурата и кофража за бетонната плоча на третия етаж. През лятото на 2016г., след като арматурата и кофража били готови, работниците извършили дейности по отливането на бетона на плочата на третия жилищен етаж, а след това и на четвъртия етаж, в които дейности Й. А. също участвал. Пострадалият А. им помагал: носел и им подавал тухли, вода и други материали, бъркал и носел вар, разчиствал площадките от отпадъци и други дейности, които му били възлагани от подсъдимия.

Свидетелите Г.А. и И.А. били забелязали, че когато се изкачвал по стълбището, носейки кофи с материал, обикновено Й. А., стигайки до средата на едното стълбищно рамо, вдигал кофата и я прехвърлял през светлия отвор от едното рамо на стълбището до другото, за да не я носи през цялото време на изкачването по стълбите.

Всеки петък свидетелите получавали заработените през седмицата надници, които подсъдимият носил лично, давал парите на свид. П.А., а той от своя страна ги раздавал на останалите лица от бригадата. За полученото заплащане не се разписвали във ведомост за заплати или на друг документ.

Отделните етапи от строителството на жилищната сграда били документирани с няколко поредни акта, издадени в съответствие с Наредба № 3 от 31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството - Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция /обр.7/Приложение 7 към чл.7 ал.3 т.7 от Наредбата/ за ниво +10.84 от 06.06.2016г. и за ниво +13.65 от 03.08.2016г., както и Акт за приемане на конструкцията от 11.08.2016г. /Обр./Приложение 14/, когато било удостоверено, че сградата е достигнала до етап „груб строеж“. Към датата на приемане на конструкцията – 11.08.2016г. довършителните работи в сградата не били изпълнени и след тази дата продължили да се извършват строително-монтажни работи. 

Към началото на месец септември 2016г., покривната плоча на жилищната кооперация вече била излята, без да са положени керемидите. На обекта продължавали да работят свидетелите И.А., П.А. и пострадалият Й. А.. Работата, която вършели, била вътрешна зидария на стени, разчистване на строителни отпадъци и други дейности, възложени им от подс. Д.. Към този момент стълбището и междустълбищните площадки не били завършени, като били все още на бетон. Стълбището в сградата не било обезопасено чрез предпазни парапети - временни или постоянни, като такива имало само в началото на стълбището, започващо от партерния към първия жилищен етаж. Отворите за терасите и на асансьорната шахта били обезопасени с дъски. В светлия отвор между отделните рамена на стълбището преминавал ел. кабел от последния етаж до нивото на кота +0,00, за да може да се захранват с ток машините.

На 08.09.2016г. тримата работници се явили на работа на обекта, както обичайно в 08:00 часа. Подс. Д. разпределил задълженията им за деня, като възложил на свид. И.А. да работи на четвъртия етаж от жилищната кооперация /трети жилищен/, където трябвало да прави вътрешна зидария /за врата/, а на свид. П.А. - да иззида комин на горното ниво – мансардата под покрива. Пострадалият Й. А. трябвало да им помага при извършването на тези дейности, като двамата с брат му трябвало и да почистват и изнасят строителни отпадъци. Подсъдимият ги уведомил, че същият ден ще пътува извън гр. Пловдив. Б.Д. не запознал пострадалия Й. А. с мерките за безопасност и здраве за възложената му работа, въведени от „****“ ООД, които да спазва и не му осигурил специално работно облекло. Същият ден пострадалият бил облечен с къси панталони, потник и гуменки. На обекта имало предпазни каски, но пострадалият не носел такава към момента на настъпване на злополуката.

Същият ден свид. Д. и свид. К. - работници на „С. *“ Е. - разтоварвали скеле в района на същия строителен обект, като се намирали извън сградата.

До обяд тримата работници извършвали дейност на строителния обект според поставените им задачи от подсъдимия, като ползвали обедна почивка от 12,00 часа до около 13,00 часа, след което продължили с работата си. След обедната почивка свид. И.А. продължил да работи на четвъртия етаж /трети жилищен/, свид. П.А. трябвало да доиззида комина на горното ниво, а пострадалият - да им помага. Необходимо било да се занесе вода, за да се разбърка сместта за шахтите на комина. Двамата братя били пред обекта, където имало поставена временна чешма. Пострадалият Й. А. взел една кофа, напълнил я с вода и тръгнал да се качва нагоре по стълбите. Брат му – свид. П.А. се забавил, тъй като наливал вода от чешмата пред сградата.

Стълбището на кооперацията било изградено като “вито стълбище“, като се състояло от общо осем рамена от ниво кота „0,00“ /партерен етаж/ до площадката на четвърти жилищен етаж, ориентирани в посока изток-запад, като започвало с няколко отделни стъпала. От южните рамена на стълбището към междустълбищните площадки, които ги свързвали със северните рамена имало по три ротационни стъпала. Ширината на всяко от дългите рамена на стълбището била 1,40 м, а дълбочината, т.е. разстоянието от началото на стълбищното рамо до западната стена – 2,40 м.

Светлият отвор на стълбището, образуван от разстоянието между две съседни рамена и две срещуположни стълбищни площадки, бил около 40 см. между две съседни рамена /измерени в посока юг-север/ и 1,60 м. между срещуположните стълбищни площадки /измерени в посока изток-запад/. На 1,55 м. северно от стълбището на партерния етаж, се намирала асансьорната шахта, а между нея и стълбището към инкриминираната дата – празно пространство. Едва в последствие същото било довършено с изграждане на преградна стена под северното рамо на стълбището и поставена врата, като било оформено пространство за сервизно помещение.

На инкриминираната дата пострадалият, носейки по стълбите кофата с вода, достигнал до онази част от стълбището, която се намирала между втори и трети жилищен етаж. Оставил кофата около средата на стълбищното рамо, свързващо междуетажната площадка след втори жилищен етаж и водещо нагоре към трети жилищен етаж, като Й. А. загубил равновесие и поради липсата на предпазни парапети или друго обезопасяване на стълбището на това място, тялото му пропаднало през светлия отвор между рамената на стълбището. Пострадалият паднал на пода на партерния етаж - между стълбището /северно от него/ и асансьорната шахта, непосредствено под светлия отвор. Разстоянието от мястото, от което паднал, до нивото на партерния етаж, било над пет метра и половина.

При падането на пострадалия на партерното ниво се чул единичен силен шум - „тупкане“, което било възприето от свидетелите И.А. и П.А.. Непосредствено преди шума вниманието на свид. А., било привлечено и от факта, че кабелът в междустълбищното пространство започнал да се смъква надолу, след което се чуло и „тупкането“. В същото това време, свид. П.А. се намирал в близост до гаражите и чешмата. Чул шума от падане откъм стълбището и асансьора и хукнал в тази посока. Тъй като на партера било тъмно, той не видял брат си, а веднага се изкачил по стълбите до мястото, където видял оставената на стъпалата кофа с вода, след което хукнал обратно по стълбите надолу. Свид. А. също бил тръгнал надолу по стълбите към партерния етаж, като забелязал оставена кофа с вода по стълбището няколко стъпала по-надолу от площадката, на която работел. Свид. П.А. и свид. А. намерили пострадалия паднал на партерния етаж, върху бетона, в пространството между стълбището и асансьорната шахта, с крака сочещи към двора на кооперацията, а глава – в посока към улицата /изток/. Пострадалият бил в съзнание и настоявал да му помогнат да се изправи, като самият той правил опити за това. Имало кръв по единия му крак, както и по главата. Свид. П.А. нямал телефон в себе си и излязъл на улицата да търси помощ, където видял свид. Д., когото помолил да се обадят за помощ от неговия телефон. Така сигналът до ЕНСП-112 бил подаден от мобилния телефон на свид. Д. и регистриран в системата в 13:58:50 часа на 08.09.2016г., съответно предаден към ЦСМП – Пловдив и ОДМВР – Пловдив.

В 14:14 ч. на мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП. Д-р М., който прегледал пострадалия, установил, че същият е в съзнание, в задоволително общо състояние, със стабилна хемодинамика и с разкъсно-контузна рана на тила и на лявата подбедрица и силна болезненост в сакралната област. При снемане на анамнезата станало ясно, че по време на работа Й. А. е паднал по стълбите и си ударил главата и кръста. Работната диагноза, която свид. М. поставил, била „съмнение за комоцио церебри, контузия на главата и на сакрална област, с разкъсно-контузни рани на главата и на лявата подбедрица“. Състоянието му било преценено като сериозно, поради което бил транспортиран до шокова зала на УМБАЛ „Св. Г.“***, където е бил предаден на дежурния екип в 14:40 часа.

В УМБАЛ „Св. Г.“*** било отразено, че  пострадалият А.  бил докаран от екип на СМП с анамнестични данни, че е паднал по стълбите при трудова злополука. Проведени били изследвания - КТ на коремни органи и гръден кош, ПКК и урина, назначени били консултации с неврохирург и ортопед, които установили, че пациентът е с фрактури на ребра в ляво – 8, 9 и 10, фрактура на черепа със субдурален травматичен кръвоизлив и разкъсно-контузна рана на лява подбедрица. Предвид състоянието му, той бил хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Г.“***, където въпреки проведената активна консервативна терапия, Й. А. починал в 01:29 часа, на 09.09.2016г.

Веднага след инцидента, съпругата на пострадалия – свид. Н.А. – била уведомена от брат му за случилото се. Тя незабавно отишла в болницата, където останала през цялото време до съпруга си до неговата смърт, а на сутринта отишла до съдебна медицина, като очаквала извършването на аутопсията. По данни от ИЗ № 54 644/ 765/08.09.2016г. трупът на Й. А. е бил насочен към съдебна медицина за провеждане на патологоанатомична аутопсия. Такава обаче не била проведена, тъй като синът на покойния Й. А. от първия му брак – свид. И.А. - бил депозирал молба за освобождаването на тялото от аутопсия. След направена справка по телефона с ОДЧ при ОДМВР от съдебна медицина, се установило, че по случая нямало заведено досъдебно производство. Поради това към 14,00 часа трупът на Й. А. бил взет от автомобил на траурна агенция, а същия следобед се извършило и погребението му в гр. Р..

Въпреки, че сигналът за възникналия инцидент бил регистриран в системата на ЕНСП-112 и своевременно предаден и приет в ОДМВР – Пловдив, а оттам насочен към Четвърто РУ-ОДМВР – Пловдив по териториална компетентност, местопроизшествието не било посетено от служители на полицията, за случилото се не била уведомена Д. И. п. т., както и Т. н. Н. – П..

Строителните дейности по завършването на сградата продължили и след злополуката, като на 18.04.2017г. бил съставен Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа, а на 01.06.2017г. от Община Пловдив, р-н „Централен“ било издадено Удостоверение № 21 за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, според чието заключение в резултат на инцидента на 08.09.2016г. на пострадалия Й. А. е била причинена тежка съчетана -  черепномозъчна, гръдна и тазова травма: контузия на главата и на мозъка, счупване на основата в областта на задна черепна ямка, мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки челно-фронтално, оток и кръвонасядане на меките тъкани тилно-окципитално; счупване на 8, 9 и 10 ребра вляво; счупване на трандверзалните – страничните израстъци на 3 и 4 поясно-лумбални прешлени; тежко двустранно счупване на таза, оток и кръвонасядане на меките тъкани в областта на лявата подбедрица. Като усложнение от травмата се е проявила тромботична емболия на белите дробове /запушване на артериален или венозен съд от съсирек/. Експертът  - д-р Т.Д. - приема с голяма степен на вероятност, че смъртта на Й. А. се дължи на усложнението, настъпило в резултат на тежката съчетана травма - тромботична емболия на белите дробове и тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдна и тазова травма, която е причинила това усложнение. Механизмът на причиняване на описаните травматични увреждания е при действие на удар с или върху твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия и отговарят да са получени при падане от височина. Според него смъртта на пострадалия А. е в пряка причинно-следствена връзка с травматичните увреждания и тяхното усложнение, получени при инцидента на 08.09.2016г. Становището на вещото лице, отразено писмено в заключението е, че липсата  на аутопсия, в конкретния случай не е възпрепяствала формирането на извода за причините за настъпилата смърт на пострадалия, тъй като от момента на постъпването му в болничното заведение до леталния му изход са били извършени пълни лабораторни, клинични, образни и инструментални изследвания, въз основа на които да се определят разположението, морфологията и характера на травматичните увреждания и усложненията им, възникнали при инцидента на 08.09.2016г. Същевременно според вещото лице ексхумация към момента единствено би дала възможност да се констатират уврежданията по костите, за което вече има медицинска документация, изготвена при прегледите приживе на пострадалия, но не и болестните процеси във вътрешните органи, което е от значение в случая. Предвид вписаните в медицинската документация от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД  данни за придружаващо заболяване на Й. А. „артериална хипертония“, експертът е посочил, че независимо от възможността това заболяване, само по себе, да е самостоятелна причина за скоропостижна смърт, в конкретния случай то няма отношение към смъртта на пострадалия А., а на пострадалия е била оказана спешна, своевременна, квалифицирана медицинска и лекарска помощ, като не са констатирани пропуски в лечението му, които да са довели до летния изход. 

В хода на досъдебното производство била изготвена техническа експертиза по безопасност на труда от вещо лице инж. В.С., който е приел, че основната причина за злополуката, при която е пострадал Й. А., е фактът на необезопасяване на стълбището на обекта, съгласно изискванията на чл. 38, ал. 1 и чл. 40 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Според експерта са били допуснати нарушения на трудовото законодателство и на нормативните изисквания за осигуряване на безопасни условия на труд от възложителя и от строителя, което свидетелства за лоша вътрешнофирмена организация по осигуряване на безопасност и здраве при работа и непознаване на съответната нормативна уредба. На Й. А. не е бил извършван никакъв инструктаж, налице са данни да бъде определен инцидента, при който е пострадал Й. А., като трудова злополука.

При проведеното съдебно дирене, бе назначена разширена комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза, с вещи лица в състав: съдебен медик - д-р П.Т., неврохирург – д-р К.Ш., строителен инженер - инж. Л.С. и специалист по безопасност на труда в областта на строителството – инж. Ж.Ч.. Становището на вещите лица в медицинската част е, че най-вероятно основната причина за смъртта на пострадалия е тежката черепно-мозъчна травма. Като втора възможна основна причина вещите лица посочват съчетаното счупване на костите на тазовия пръстен и ребра с непосредствена причина за смърт – възникване на мастна емболия. Предвид липсата на данни за извършена аутопсия и пълен набор от изследвания след настъпване на смъртта, вещите лица изрично уточняват в заключението си, че не могат с категоричност да посочат коя от двете е точната причина за смъртта на пострадалия, а оттам и причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и причинените травматични увреждания. Считат, че в резултат на описания инцидент на А. са били причинени черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на основата – многолъчева фрактура на тилната кост, обхващаща задна черепна ямка, мозъчна контузия, травматични кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка и меките мозъчни обвивки челно и дяснотеменно /СДК и САК/, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на меките тъкани в областта на лява подбедрица; счупване на 8,9 и 10 ребра вляво по предна мишнична линия; счупване на страничните израстъци на 3-ти и 4-ти поясни прешлени; многофрагментно счупване на костите на тазовия пръстен; оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на меките тъкани в областта на лява подбедрица. Описаната черепно-мозъчна травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, многолъчевото счупване на тилната кост на черепа и наличието на разкъсно-контузна рана в тилната област – като нараняване, което прониква в черепната кухина, счупванията на ребрата и на поясните прешлени са преценени от вещите лица като затрудняващи трайно движението на снагата, разкъсно-контузните рани – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а останалите травматични увреждания – болка и страдание. Според експертите травматичните увреждания са били причинени от действието на твърд тъп предмет.

На база на обективните находки вещите лица дават извод относно механизма на причиняване на травматичните увреждания, както и възможните начини за това, макар да посочват, че поради липса на подробно описание на характеристиката и локализацията на уврежданията, определянето им е значително затруднено. Становището им обаче е, че при така описаните вероятни основни и непосредствени причини за смъртта на пострадалия, дори и при оказана спешна, своевременна и високоспециализирана медицинска помощ, настъпването на летален изход е неминуемо. Липсата на патологоанатомично или съдебно-медицинско изследване на трупа правят невъзможно даване на категоричен и значим експертен извод относно реконструкцията на инцидента, като може да се направи извод, че описаните черепно-мозъчна травма и счупването на костите на тазовия пръстен най-вероятно са причинени при съприкосновение на задната повърхност на тялото със земната настилка при падане, а другите травми могат да бъдат причинени и от удари в различни предмети по време на самото падане. Възможно е пострадалият да е бил в състояние да извършва физически движения, като последните са били ограничени и болезнени. Според вещите лица ексхумация към момента на изготвяне на експертизата не би допринесла за по-категорични отговори по нито един от поставените пред експертите въпроси, поради изминалото време и разложението на вътрешните органи.

Експертите посочват, че падането през светлия отвор на стълбището е една от вероятните възможности предвид липсата на подемни машини и необходимостта от ръчно извършване на дейностите по пренасянето на строителни материали и отпадъци. Ако на стълбището е имало обезопасителни парапети, възможно е при недобре закрепен парапет и при залитане, пострадалият да падне през светлия отвор на стълбищните рамене. Сочи се в експертизата, че строителната каска предпазва главата, ако е здраво и правилно закрепена и с подбрадник; според експертното становище въпреки недостатъците изготвеният за строителния обект план по безопасност на труда и здраве съответства на приложимите норми на ЗЗБУТ, като формално са били изпълнени изискванията за изготвянето му, без данни да се е изпълнявал изготвения план.

В инженерно-техническата част експертизата дава становище, че към дата на злополуката стълбищните рамена са били без облицовки и предвидените в проекта постоянни парапети, като стълбищните рамена са изпълнени с широчина, отговаряща на проектната с минимални разлики /+0,5 см. при южното стълбищно рамо и -1,5 см. при северното/, които са в рамките на допуска. Стълбищното огледало в експлоатационен вид е изпълнено с широчина от 36 см., която е по-голяма със 7 см. от проектната такава; като на „груб строеж“, т.е. към момента на злополуката широчината му е била вероятно около 39-40 см.

За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата се установява от показанията на свид. Н.А., Г.А., А.К., Ц.Ф., Е. М., В.И., С. М., И.А., О. К., В., Д., К., В.Г., М.Д., А.С., С.М., частично от обясненията на подсъдимия, на свид. П.А., на свид. И.А., Д., Б., З. и К. Д.. По-долу съдът ще посочи в кои части, по кои обстоятелства и поради какви причини прие да кредитира, респективно – да не приеме за достоверни отделните гласни доказателствени източници.

Така възприетата от съда фактология се установява и от писмените доказателства по делото: от досъдебното производство – том 1 – заверени копия на: Актове за установяване на СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта /л. 68-70/, Акт Приложение №14/ 11.08.2016г. /л.71/, Договор за строителство /л. 72/, Заповед № 1/08.09.2015г. /л.76/, Удостоверение  № I-TV 014959 на Камарата на строителите в България /л. 77/, Договор за третиране на строителни отпадъци /л.78/, Договор за строителен надзор № С-164/26.08.2015г./л. 80 и сл./, трудов договор № 43/26.08.2015г. /л. 98/, Заповед № 56/30.12.2015г. на „Орион секюрити - 1“ ЕООД, ведно с отчетни форми /л.99/, характеристична справка  /л.122/, справка съдимост /л.125/; от том 2 – писмо РЦ 112-Кърджали, ведно с диск и разпечатки на електронен картон /л.3-8/, копие от получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на 04РУ, ведно с придружително писмо /л.14-16/, писмо изх.№ 551/08.03.2017г. на ЦСМП Пловдив, ведно с копие от фиш за СМП /л.18-20/, писмо изх.№ 1721/28.02.2017г. на Началника на ОСМ при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, ведно с копие от медицински документи /л.23 и сл./, копие от медицинска документация, ведно с писмо изх.№ 57/21.02.2017г. на Началник Клиника по Неврохирургия при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД /л.32-51/, писмо изх.№ 331/20.02.2017г. на Началник Отделение СМ при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД /л.57/, писмо изх. № 11.04.06/06.03.2017г. и № 11-04-61/28.02.2017г. на ТД НАП Пловдив /л.58 и л.62/, заверени копия на: Удостоверение №69/ 07.10.2016г. за степен на завършеност на обекта /л.79/, протокол за откриване на строителна площадка /л.80/, констативен акт от 06.10.2015г. /л.83/, заповедна книга на строежа /л.84/, разрешение №87/**.**.****г./л.87/, молба за издаване на разрешение и молба за прекратяване ползване на тротоарно право /л.88-89/, разрешение за строеж /л.90/, писмо от Община Пловдив изх.№ 94012-18547/10.01.2017г. /л.93/,  Акт за приемане на конструкция от 11.08.2016г. /л.99/, констативен акт за установяване от 18.04.2017г. - Обр.15 /л.100/, Удостоверение №21/01.06.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж /л.107/, План за безопасност и здраве /л.114 и сл./; от том 3 – протокол за следствен експеримент /л.1/; от том 4 – копие на: препис-извлечение от акт за смърт /л.8/, писмо изх.№16223730/27.10.2016г. от ИА ГИТ /л. 17/, Заповед №9/19.08.2016г. и №10/01.09.2016г. /л.19-20/, молби /л.21-22/, договор за СМР от 09.09.2016г. /л. 23/, книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа /л. 26 - 43/, Разрешение №87/**.**.****г., Удостоверение № 69/07.10.2016г., Договор № АХ 168377/18.04.2016г. /л.51/, договори за наем на строително оборудване /л.55-60/, договор за третиране на строителни отпадъци и земна маса /л.61/, Договор за строителен надзор в строителството и приложение /л.64/, граждански договори с възложител „****“ ООД /л.72-89, л. 102/, трудови договори /л.90-101, л. 106-107, л. 112-128/, договор за трудово-медицинско обслужване /л.108/, Удостоверения за обучение по безопасност и здраве при работа на Б.Р.Д. /л.109-110/, Оценка на работното място и оценка на риска за здравето и безопасността на работещите във фирма „****“ ООД /л.129 и сл./; от том 5 – копие от Заповеди №№ 1/**.**.****г./л.6/, № 2/**.**.****г. /л. 7/, № 3/**.**.****г. /л.11/, № 4/**.**.****г. /л.12/, № 5/**.**.****г./л.13/, от Заповедна книга №1 /л.15 и сл./, от инструктажна книга, трудови договори /л.54-95; л. 102-106/, длъжностна характеристика на длъжността „работник строителството“ /л.96/, копия на граждански договори /л.107 и сл./, програма от мерки за ограничаване и снижаване на потенциалния риск по работните места във фирма „****“ ООД, Оценка на работното място и на риска за ЗБ /л.159 и сл./ и програми за провеждане на инструктаж по безопасна работа; а така и събраните в хода на съдебното дирене – в том 1 - граждански договор № 2/ 25.05.2016г. /л.86/, граждански договор № 3/25.05.2016г./л.88/, писмо от 23.06.2021г. на ИА „Главна инспекция по труда“ /л.168/, писмо изх.№ 1029-15-31758#1/25.06.2021г. на НОИ-ТП Пловдив /л. 170/, строителни планове в част „Архитектура“ /л. 186-198/ и инвестиционен проект /в част конструктивна/ на процесната сграда, ведно с актовете, съставени в хода н строителството /обособени в отделен том с твърди сини корици/; в том 2 – писмо изх.№ 11-01-541/24.09.2021г. от РЗОК /л.233/, писмо от ОДМВР Пловдив, сектор БДС /л.236/, копия от: констативен протокол за фактическо приключване на СМР от 05.09.2016г.  и фактури /л.319-322/, от фактури № *********/22.08.2016г., **********/25.08.2016г., № 1111/29.08.2016г., всички с получател „****“ ООД и платежни нареждания към тях /л. 363-368/, копие от фактури с получател „****“ ООД, както следва: фактура № **********/14.03.2016г. и експедиционна бележка от 14.03.2016г, фактура № *********/11.03.2016г., фактура № *********/ 12.11.2015г., № **********/23.09.2015г., експедиционна бележка № **********/18.09.2015г.,  фактура № **********/01.10.2015г., експедиционна бележка № **********/30.09.2015г. /л. 474-481/, складови разписки под № № 45743/16.12.15г., 45983/19.12.15г., 46148/22.12.15г., 48934/24.02.16г., 49170/27.02.16г., 49329/ 01.03.16г., 50931/25.03.16г., 52691/16.04.16г., 53481/26.04.16г., 53801/03.05.16г., 21.06.16г., 58519/30.06.16г. /л.482-493/, както и от заключението на назначената от съда комплексна съдебно-медицинска и инженерно-техническа експертиза /КСМТЕ/. Съдът кредитира отчасти заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза №17-К/2018г. /л.31 и сл./ и съдебно-техническа експертиза по безопасност на труда /л.44 и сл./, като съображения за същите ще се изложат по-нататък.

Не следва да се обсъжда представената пред съда „Еднолична строително-техническа експертиза“ от вещото лице Д.В., тъй като такава не е била назначавана от съда, нито приобщавана по делото.

Няма спор по обстоятелството, че подс. Б.Д. към инкриминирания период е бил един от управителите на „****“ ООД. Приобщеното Разрешение за строеж № 125/18.08.2015г. на Община Пловдив установява, че именно посоченото дружество е било строител на обекта - жилищна сграда в УПИ *-***, кв.*по плана на * градска част – гр. П. ПИ с идентификатор: -----.---.---- на адрес: гр. П., ул. „Т. Б.“ № *, от IV-та категория. От цитираното разрешение се установява и че възложител на обекта е „****“ ООД, с ЕИК ****, с управител също подс. Д.. Няма спор и че строителят „****“ ООД е имало съответното Удостоверение за изпълнение на строежи, вкл. от четвърта и пета категория, както процесния обект /виж Удостоверението на л. 77, т.1 от ДП/.

Посочените писмени доказателства и показанията на свидетелите В.И. и А.К., както и обясненията на подсъдимия, дадени пред настоящия съдебен състав, не оставят съмнение, че последният към инкриминираната дата е представлявал дружеството-строител на жилищната сграда /“****“ ООД/, но така също и фактически е осъществявал и функциите на технически ръководител на строителния обект, с оглед дадените показания и от лицата, ангажирани в различни периоди от строителството на сградата – свидетелите К., А. и А.. Същите посочват, че именно с подсъдимия са уговаряли стартирането на трудовата ангажираност, вида на извършваните дейности, той е и контролирал непосредствено и ежедневно строителния процес и е поставял всеки ден задачи пред лицата, наети да осъществяват строителството на сградата, съобразно знанията и опита им. Показанията на свид. К., че същата е осъществявала задължения по техническо ръководство и надзор само до извеждането на обекта до кота „0,00“, след което спорадично е била търсена от подсъдимия за консултации по повод арматурното изпълнение, не се опровергават от подсъдимия. В тази част показанията й от досъдебното производство /приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК/, като по-екзактни и дадени в момент, значително по-близък до процесния, съдът кредитира. Като  след приобщаването им свидетелката уточни, че действително с напредването на строителството рядко е била търсена от подсъдимия за консултации. В допълнение - видно от копие от Акт 14/11.08.2016г. /т.3, л.99 от ДП/ подс. Д. е посочен също като технически ръководител на обекта, като такъв е бил възприеман и от работниците, видно от показанията им. Същият е следвало и да провежда всички видове инструктаж, съобразно вътрешнофирмената заповед.

Наред с това, за съда е безспорно доказано, че към момента, в който е настъпило падането на пострадалия А. на строителния обект, подсъдимият не се е намирал на строежа, което се установява от неговите обяснения, от показанията на свидетелите И.А., П.А. и Х.Д.. Показанията на тези свидетели и справката от НС 112 са еднопосочни и относно това по кое време и от кой телефон е постъпил сигнала за пострадалото лице.

Безспорно се установява и че към инкриминираната дата пострадалият Й. А. е работел по силата на трудов договор и към друг работодател - „О. С.-*“ Е., в каквато насока показанията на свид. В., С. и М. кореспондират напълно и с предоставената справка за сключени трудови договори от ТД НАП Пловдив, копие от трудов договор и график-отчетна форма /т.1, л.98 и сл. от ДП/ Показанията на посочените лица и на свид. А. по това обстоятелство не си противоречат и установяват, че пострадалият е работел в дружеството като охранител нощни смени по график, утвърден от ръководството.

Дотук показанията на посочените по-горе свидетели по изложените обстоятелства, обясненията на подсъдимия по същите факти и коментираните по-горе писмени доказателства, са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира и прие за несъмнено установени изложените обстоятелства.

По останалите релевантни обстоятелства събраните доказателства с оглед на неизцяло кореспондиращата си информативност, налагат по-задълбочено обсъждане.

Обясненията на подс. Д. относно причината, поради която пострадалият А. се е намирал на строителния обект, не кореспондират с останалите събрани доказателства, поради което и съдът не им се довери.

На първо място - според заявеното от същия пред настоящия съдебен състав, той познавал пострадалия от около два месеца преди настъпване на инцидента с него /виж обяснения на л. 325, том 2 от НОХД/, но отрича Й. А. да е работел на строителния обект, а единствено с негово разрешение почиствал понякога района около строежа. Обясненията на подсъдимия, че Й. А. „не е идвал месеци на обекта, а говорим за дни“ се опровергава от показанията на свидетелите И.А., Г.А., П.А. и на свид. Н.А., според които пострадалият е работел на процесния строителен обект не дни, а няколко месеца преди настъпване на инцидента. Макар да няма пълна релевантност в показанията на посочените лица относно началото на ангажираността на Й. А. на строителния обект, всички те сочат значително по-дълъг период от подсъдимия. Така според свид. И.А. Й. А. работел там от м. май 2016г., когато са представените граждански договори /л.86 и л. 88 от НОХД/; според свид. Г.А. – едва при второто му посещение на обекта през юли-август 2016г. Й. А. вече работел там; а според свид. А. дори от пролетта на 2016г. Независимо от разминаванията на свидетелите по това обстоятелство, няма съмнение, че ангажираността на Й. А. на процесния строителен обект е била значително по-продължителна /поне от лятото на 2016г., съобразно преобладаващите гласни доказателства/, в сравнение с твърдяната от подсъдимия. Съществено е обаче, че всички тези свидетели, са категорични, че Й. А. е работел и във вътрешността на стоящата се сграда, като е изпълнявал задължения, присъщи на общ строителен работник. Така  свид. Г.А. сочи – „Д. беше общ работник, бъркаше вар…повечето материали ги качваше по стълбите“ /л. 104-гръб от НОХД/; свид. И.А. – „Й. А. беше общ работник…Й. ни качваше вода, носи вар, бърка“ /л.495 от НОХД/; свид. П.А. – „…брат ми като общ работник трябваше да подава тухли, да чисти и да мете“ /л.145 от НОХД/. Освен това всички тези свидетели в показанията си твърдят, че Й. А. е работел на обекта тази дейност със знанието и разрешението на подсъдимия, спазвал е определеното работно време и е получавал от подсъдимия заплащане за тази дейност.

Тъй като показанията на посочените в предходния абзац свидетели са абсолютно еднопосочни касателно изпълняваната от пострадалия дейност, включително в строящата се сграда, както и че това е ставало с разрешението на подсъдимия, съдът намери, че твърденията на Д. в обратната насока са доказателствено опровергани. Изложеното от него съмнение пред настоящия съдебен състав – че в негово отсъствие останалите работници самоинициативно са викали А. „горе да им помага“ /според обясненията му/, намира за проява на защитна теза. Освен опровергано от показанията на посочените свидетели, това твърдение на подсъдимия е и нелогично, тъй като самият Д. сочи, че единствената причина Й. А. да помоли за работа, е изтъкнатата необходимост от допълнителни парични средства. Подсъдимият сочи, че при редките посещения на А. да почиства около обекта, му е давал неголеми суми. Ако пострадалият обаче е имал нужда от допълнителни средства, не би стоял пълен работен ден на строителния обект, ежедневно изпълнявайки дейности, присъщи на общ работник в строителството, ако за това не му се е заплащало от страна на работодателя, в лицето на управителя Д.. Логично би било да потърси друга дейност в рамките на времето, когато не е полагал труд при основния си работодател, за която да получи материално възнаграждение.

Отдавна е изяснено и в съдебната практика, и теорията, че обясненията на обвиняемия са доказателствено средство и само едно от средствата за защита, които са му предоставени в процеса и могат да служат като източник на доказателства, само когато отговарят на предвидените в НПК изисквания. В случая по посочените обстоятелства те явно контрастират на обсъдените гласни доказателствени източници, а от друга страна – съдът не намира основание предвид категоричността в показанията на толкова свидетели, част от които не се познават помежду си, но въпреки това дават показания с аналогично съдържание, да ги игнорира за сметка на твърденията на подсъдимия, които остават изолирани. Според съда в случая изложеното от Д. е опит да оневини себе си, поради което не се прие с доверие.

Обстоятелството, че с пострадалия подсъдимият не е сключил трудов или граждански договор, нито последният е полагал подпис под документ, удостоверяващ получаване на трудово възнаграждение, не опровергава горния извод на съда, а единствено подкрепя показанията на свид. П.А. и на Г.А. относно причината, поради която пострадалият не е пожелал сключването на трудов договор с подсъдимия – наличието на друго трудово правоотношение на фона на нуждата от допълнителни финансови средства.

Съдът не кредитира дадените пред съда обяснения на подсъдимия и в частта, че в деня на злополуката не е посещавал строителния обект. Първо – констатира се противоречие между това му твърдение и заявеното от него в хода на досъдебното производство, което последният обясни с факта, че по съвет на защитника си /към онзи момент/ е депозирал подобни обяснения. Обясненията на обвиняемия от досъдебното производство обаче са дадени след надлежното му привличане в качеството на обвиняем и в присъствието на защитник, след разясняване правата на обвиняемо лице. Съдът намери именно тях за верни касателно посочения факт, тъй като те кореспондират със заявеното от двамата работници на обекта към онзи момент – свидетелят П.А. и свидетелят И.А. - виж показанията им съответно на л. 146 и л. 96-гръб от НОХД. В цитираните показания свидетелите са еднопосочни, че подсъдимият сутринта на 08.09.2016г. е посетил обекта и им раздал задачите, на което присъствал и пострадалият А..

Тук се откроява следващото противоречие в обясненията на подсъдимия, от една страна и показанията на двамата свидетели, от друга, което е логична последица от изначалното становище на подс. Д., че към инкриминираната дата строително-монтажни работи не били осъществявани на обекта, т.е. не е имало и необходимост от присъствието на пострадалия, за да помага на когото и да било. Свидетелите И.А. и П.А. обаче излагат пред съда сходни твърдения относно естеството на извършваната от тях дейност в процесния ден – свид. И.А. трябвало да прави вътрешна зидария – да иззида врата на един от по-високите жилищни етажи, а П.А. - да довърши комини на етажа под покрива, като брат му трябвало да помага, както и да почистват. Не са налице основания да се поставят под съмнение тези им показания – установи се, че към момента на разпита им пред настоящия съдебен състав свидетелите не работят при подсъдимия от значителен период от време, за да се коментира евентуална икономическа зависимост от него, нито се констатират влошени отношения с Д.. Няма и доказателства двамата свидетели да са уговорили предварително да заявяват едни и същи обстоятелства - в показанията си и двамата отричат да са поддържали отношения помежду си след случилото се с А. /виж л.99-гръб от НОХД/.

Вярно е, че на досъдебното производство свид. П.А. не е заявявал, че същият ден подсъдимият му е възлагал да изгражда и комин в подпокривното пространство /показанията му от ДП, дадени пред съдия, бяха приобщени/, а единствено да почистват с брат си на обекта, за което несъответствие свидетелят не посочи логично обяснение. Това обаче само по себе си не компрометира показанията му, дадени пред съда, като се отчита, че към момента на този разпит не е вече в трудовоправни отношения с дружеството, управлявано от подсъдимия /виж л.63, т.2 от ДП-разпитът е от 14.02.2017г., а справката на ДП е изготвена на 24.02.2017г./. Наред с това показанията му и в тази част кореспондират с казаното от свид. И.А.. А представената документация за това, че още към дата 11.08.2016г. за обекта е бил издаден т.нар. „Акт 14“ – за приемане на сградата в груб строеж, не изключва извършването на строително-монтажни работи в същия, включително изграждането на вътрешни елементи. Показанията на свидетелите З.Д. и К.Д., участвали в изграждането на комините, също не дискредитират показанията на И.А. и П.А. за възложената им същия ден дейност от страна на подсъдимия. Защото ангажираните от защитата свидетели посочват, че през месец септември 2016 година са започнали работа по направата на покрива и изграждането на комини „от покрива нагоре“ /л. 260-гръб и л. 261 от НОХД/, като уточняват, че до покривното пространство вече били иззидани комините. Наред с това, от показанията на всички разпитани свидетели, които са работили на строителния обект през м. септември 2016 година, непротиворечиво се установява, че в жилищната сграда е продължавало да се извършват довършителни работи – полагане на външна изолация, направа на покрива /което е различно от положената бетонна конструкция/, а в последствие и направа на ел. инсталация, ВиК, полагане на настилки и пр. Ето защо, за съда остава доказано по изискуемия съобразно НПК начин факта, че на 08.09.2016г. работниците са извършвали описаните от тях строително-монтажни работи в строящия се обект.

Тук е мястото да се обсъди и възражението на защитата, че няма ясни доказателства Д. да е възложил същия ден задачите на работещите на обекта и в частност на пострадалия А.. Защитата се позовава на показанията на свид. И.А., който пред съда заяви, че „В деня на инцидента задачите ги раздаде бригадирът“ /л.99-гръб/, посочвайки преди това, че П.А. им бил „като бригадир“. Цитираната от защитата фраза на свидетеля обаче не следва да се обсъжда отделно от останалата част на показанията му. Свидетелят ясно заявява, че всяка сутрин задачите, т.е. какво следва да се свърши на обекта, ги е поставял подсъдимият, когото свидетелят разпознава като свой „шеф“ - “Той /сочи подсъдимият/ ръководеше нас…казва ни какво да правим. Идва сутринта и казва „Искам това да направите“. Това беше всеки ден“ – л. 96 и „В деня на инцидента Б. дойде сутринта, каза ни какво да правим и отиде някъде“ – л. 96-гръб/. Аналогично в показанията си пред съда /виж л. 145 от НОХД/ свид. П.А. също заявява, че както всеки работен ден, така и в процесния задачите ги раздал подсъдимият. Независимо от това дали става дума за разпореждане в заповедна форма или за устни указания, формата на поставяне на задачите пред работниците от страна на подсъдимия е без значение. Същественото е, че именно Д. е инициаторът, т.е. лицето, поставило задачите пред тримата работници, посочвайки конкретните дейности, които да се извършат от тях същия ден. Фактът, че свид. П.А. е изпълнявал неформално ролята на бригадир спрямо останалите двама работници, вземайки на обекта конкретни оперативни решения, не означава, че е иззел функциите на работодателя /строителя/ или техническия надзор. При напълно еднопосочните показания на свидетелите - работници, вкл. показанията на свид. Г.А., в контекста на обективно установения факт, че всички те са възприемали подс. Д. като техен работодател /„шеф“/, незащитима е тезата на защитата, че те сами са инициирали доизграждането на комина на мансардния етаж и в тази връзка - качването на кофа с вода от пострадалия.

В допълнение - обяснението на подсъдимия, че на строежа е имало маркуч и поради това не е имало необходимост от качване с кофи на вода, не се потвърждава от показанията на работещите на обекта – нито свид. И.А. и свид. П.А., нито Г.А. за по-ранен период, не посочват необходимите им материали за строителните дейности /вкл. вода/ да са били качвани по друг начин, освен на ръка.

Както от показанията на свидетелите Г. и И. А., така и от тези на свид. П.А. се установява, че реално инструктаж на работниците, вкл. на Й. А., не е бил извършван, съобразно изискванията на закона. Приобщените заверени копия от книги за инструктаж по БЗР /т. 5 от ДП/ за начален инструктаж, на инструктаж на работното място и за ежедневен инструктаж се вижда, че в нито един от изброените документи не фигура името на пострадалия А., нито на свидетелите А., независимо, че свид. И.А. заяви, че се бил подписвал на някакви книги, но сам не посочи да съзира свой подпис в предявените му в съдебно заседание копия от книги за инструктаж. Нещо повече – установява се от копието от книгата за ежедневен инструктаж, че през м. август 2016г. инструктираните лица са свид. П.А. /който е имал сключен трудов договор/ и свид. М.Д.. Последният обаче заяви, че всъщност никога не е работел на строителния обект, а договорът му с „****“ ООД е бил формален. Макар показанията на този свидетел да не носят някаква информативност за факта на случилото се с пострадалия А., няма основание да не се кредитират показанията му като незаинтересовани.

Обясненията на подсъдимия, че на обекта е имало предоставени предпазни каски за работниците, се подкрепят от заявеното от свидетелите А. и П.А.. Последните обаче заявиха, че  не са ги ползвали по време на работа, тъй като по-скоро им пречели.

Що се отнася до обстоятелството дали е имало монтиран парапет или други предпазни съоръжения по стълбището в сградата, които да предпазват работниците от падане или нараняване, събраните доказателствата са разнопосочни. От една страна са обясненията на подс. Д., който е категоричен относно наличието на здраво направени парапети по стълбищните рамена, изградени от телескопични подпори на площадките и свързващи дървени дъски на две нива между тях по продължението на рамената. В показанията на свидетелите Д. също се сочи, че когато са работели на обекта /след инкриминираната дата/, е имало изградени парапети по стълбищата. Свид. Б. заявява, че лично е участвал в изграждането на такива, което обаче е станало още в началния етап на строежа. Не се установи на коя дата е станало посещението на свидетеля на строежа през м. септември 2016г., за да договаря с подс. Д. евентуална направа на покрива, но след като Д. се е намирал на обекта, очевидно не е било в деня на инцидента. Показанията на свидетелите К. и И. по това обстоятелство също не носят относима за конкретната дата – 08.09.2016г. информация. След приобщаване на показанията на свид. К. от ДП на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК – т.1, л.85-86 от ДП, тя потвърди, че рядко е посещавала обекта, като със сигурност е възприела поставени парапети дни преди подписване на Акт 15 за сградата, а видно - същият е издаден на 18.04.2017г. Що се отнася до показанията на свид. И. - управител на „В.“ Е., осъществявал строителен надзор над обекта съобразно съставения договор, подписването на Акта за установяване на всички видове СМР от 08.09.2016г. /л.68, т.1 от ДП/ не е станало на датата, на който е посочена да е съставен, а посещението на свидетеля е било по-рано /тогава бил забелязал наличие на обезопасителни парапети по стълбището/. Съдът не счита, че тези свидетели дават неверни показания по тези обстоятелства, но изложените от тях впечатления категорично не могат да се съотнесат към инкриминираната дата, защото за нито един от тях не се установи да е посещавал обекта тогава. За настоящия съдебен състав значими са само тези гласни доказателствени източници, които дават информация конкретно за инкриминираната дата.

С непосредствени впечатления от състоянието на стълбището на инкриминираната дата са свидетелите И.А. и П.А.. Свид. П.А. е категоричен относно липсата на обезопасителни парапети  /л. 145-гръб/. И.А. сочи – „Парапети нямаше в деня на инцидента… не мога да си спомня дали бяха обезопасени“/л. 96-гръб и л. 97/, малко по-късно приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК показанията му, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство в тази част, в които сочи, че стълбището не е било обезопасено, са потвърдени от него /л.46-48, т.1 от ДП/. Поставен в очна ставка със свид. Д., свид. А. заявява наличието на обезопасителни парапети само на първите рамене от партерния до първия жилищен етаж. Показанията на тези двама свидетели не се опровергават от други незаинтересувани доказателствени източници, а предвид корелацията в твърденията на двамата, съдът прие, че в деня на инцидента не е имало поставени обезопасителни парапети на стълбищната конструкция в обекта, освен на стълбищните рамене, започващи от партерния към първия жилищен етаж. Поради това обясненията на Д. в тази част не се приемат за достоверни от съда. Вярно е, че свид. Х.Д. сочи в разпита си пред съда, че в деня на подаване на сигнала на тел. 112 е възприел наличието на парапети по стълбището, но след приобщаване на показанията му от ДП, за съда стана ясно, че на тази дата свидетелят е влязъл само до приземния етаж, където се е намирал пострадалият и няма впечатления от състоянието на стълбището нагоре.  

После – нелогично е да се възприеме и евентуално възражение, че ако е имало поставени обезопасителни парапети по стълбището и към по-горните етажи, те са били премахнати специално на деня 08.09.2016г. от работниците без знанието на подс. Д.. Както свидетелите А. и А., така и подсъдимият заявяват, че Д. всеки ден е посещавал строителния обект, като е давал и текущите за деня задачи на строителите, т.е. бил е запознат със състоянието на строежа. Освен това не се събраха доказателства на 08.09.2016г. да е било необходимо пренасянето на големи строителни материали по стълбите, така щото преградните съоръжения по стълбището да пречат за по-лесното им качване. При това положение нелогично е да се приеме за възможна подобна хипотеза и същата се обсъжда от настоящия съдебен състав единствено за пълнота с оглед възражението на защитата. После – ако действително имаше наличие на парапетни съоръжения по продължение на стълбището и на по-горните от партерния етажи, то целостта на същите на мястото на пропадане на тялото на пострадалия би била компрометирана – обстоятелство, което несъмнено би направило впечатление на свид. И.А. и П.А.. Отделно от това и в показанията си свид. Г.А., работел на строежа в по-ранен момент /до м. август 2016г./ също твърди да не е имало изградени обезопасителни съоръжения на стълбището „нагоре“ – „само в най-долния край“ и „до първия завой имаше сложени дъски“ /л. 104-гръб/, което като цяло кореспондира и с показанията на свид. И.А..   

Напълно в унисон са показанията на свидетелите И.А. и П.А., че всеки един от тях е чул само един звук, еднократно „тупване“ - „туп“, което е привлякло вниманието им. Т.е. показанията им и в тази част си кореспондират и съдът ги цени като достоверни.

Несъстоятелно е възражението на защитата и че не се установява мястото, от което е паднал пострадалият. Действително точното място /стъпало/ не се установи по делото, което съдът отдава на липсата на очевидци на този момент. Изтъкнатото не води до пълен доказателствен дефицит по това обстоятелство. Като съдът прие, че пострадалият А. е паднал от височината на стълбищните рамене между втори и трети жилищен етаж, на база показанията на свидетелите И.А. и П.А., сочещи, че пострадалият е качвал по стълбището кофа с вода  непосредствено преди да чуят „туп“-ването от падане на тялото му /бел. – противоречието в показанията на свид. А. с ДП относно броя на кофите бе преодоляно в с.з., като свидетелят потвърди казаното от него на ДП пред съдия. В тази част показанията му намират напълно подкрепя и в заявеното от свид. А./. Кофата двамата свидетели описват да са възприели оставена на едно и също място. Изводимо от показанията им относно краткото време, изминало от тръгването на Й. А. с кофата по стълбите, до момента, в който са чули „туп“-ването на тялото му, според съда сочи, че пострадалият е оставил кофата с вода, след което е паднал в празното пространство между стълбищните рамене.

Напълно логично е в тази изключително стресираща за свидетелите А. и А. ситуация, двамата да не запомнят точното стъпало, на което са възприели да се е намирала кофата, още повече, че усилията им са били насочени към оказване на помощ, а не да се опитват да запомнят отделни фрагменти от обстановката. Според свид. А. кофата се е намирала на „първите стълби“, по които слязъл от етажа, на който работел към междуетажната площадка „между трети –четвърти етаж“ /л. 96-гръб – свидетелят посочва 3-4-5 стъпала надолу/. Пак там свидетелят посочва, че това е общата височина на сградата. Аналогични са показанията и на свид. А. /л.145 от НОХД/. Приобщените показания на свид. П.А. от ДП за това обстоятелство, реално не се различават с казаното от него пред настоящия състав, именно защото на ДП свидетелят говори за втори „жилищен етаж“, а пред съда – само за етаж. Видно от представените планове, строящата се сграда се състои от един приземен етаж и след това още 4 жилищни етажа. Тъй като показанията на тези свидетели взаимно си кореспондират и по изложените обстоятелства и няма други доказателства, които да ги опровергават, съдът ги прие за достоверни. Видно от приобщената строителна документация, стълбището от втори към трети жилищен етаж започва от височина от над пет метра спрямо кота „0,00“ /от 5,30 метра/, като плочата на трети жилищен етаж е разположен на височина от близо осем метра. Макар да не се установява с категоричност точно от кое стъпало е паднал пострадалият, няма съмнение, че това е това е станало от височина между двете етажни площадки. 

Свид. И.А., Г.А. и П.А. твърдят, че пострадалият имал проблем с крака, като И.А. заявява, че при качване на кофи по стълбището, А. прехвърлял кофата на следващото стълбищно рамо. Дали точно при подобно движение същият е пропаднал през отвора между стълбищните рамене, не се установява категорично по делото, но несъмнено е, че пропадането е станало именно през светлия отвор между двете стълбищни рамене. Широчината на светлия отвор от около 39-40 см. към инкриминираната дата вещото лице от КСМТЕ инж. С. определя на база на представената строителна документация и съдът я намери за установена по данни на подсъдимия, свидетелите - работници, както и отговорните технически лица. В тази част на сградата това е единственото отворено, необезопасено пространство, откъдето е било възможно да пропадне тялото на пострадалия и същевременно да падне на мястото, заключено между стълбището и асансьорната клетка. Действително конкретни данни за широчина на раменете и таз на пострадалия не се събраха, но по делото има достатъчно гласни доказателства /показанията на свид. А., П.А. и свид. А./, така и писмени такива /данните от системата АИС на МВР/, че пострадалият е бил с невисок ръст – 161-162 см. и тегло около 64 кг.  Експертизата като способ за проверка на доказателства, не опровергава показанията на тези свидетели /бел. – заключението на КСМТЕ в частта по въпрос 7/, като не изключва пропадане на тялото именно между стълбищните рамене. Според показанията на свидетелите А. и А., към момента на инцидента външните стени около стълбищните рамена са били изградени /така технологично е било зададено и в конструктивната част на плана според в.л. С./, като в пространството под северното стълбищно рамо, водещо от първи жилищен етаж до партерния етаж надолу, е останало празно пространство, което в последствие е било преградено за изграждане на сервизно помещение с врата. В същата насока са и допълнителните обяснения на подс. Д., дадени в последното заседание след изслушване на вещите лица. Именно там сочат двамата свидетели да са възприели тялото на А..

Особено внимание заслужава възражението на защитата, че не се доказват несъмнено не само причината за падане на пострадалия, но и липсват доказателства за начина на причиняване на уврежданията, които са констатирани от медиците по делото. Аутопсия на тялото на пострадалия след настъпване на смъртта не е правена. Извън предмета на настоящото дело е дали е била спазена процедурата по освобождаване на трупа от моргата на съдебна медицина, като няма съмнение от данните в попълнения медицински журнал, писмо изх. № 331/20.02.2017г. на 04 РУ МВР Пловдив /т.2, л. 16 от ДП/ и показанията на свид. Д. /които съдът цени като обективни и подкрепени от съставената медицинска документация/, че сигнал за приет пациент с увреждания от трудова злополука е бил подаден към 4-то РУ на МВР Пловдив.

По отношение на констатираните травматични увреждания по пострадалия, вещото лице д-р Д. от единичната съдебно-медецинска експертиза, така и експертите от назначената от съда комплексна експертиза, дават идентични становища, тъй като всички те в случая работят на база едни и същи медицински документи, изготвени след приемането на пострадалия в болнично заведение.

Според вещите лица от КСМТЕ категоричен отговор по реконструкция на получаване на травматичните увреждания на пострадалия не може да се даде, но според тях най-сериозните увреждания -  черепно-мозъчната травма и счупването на костите на тазовия пръстен - най-вероятно са причинени при съприкосновение на задната повърхност на тялото със земната настилка при падане. Другите травми могат да бъдат причинени и от удари в различни предмети по време на самото падане. Съдебният състав счита, че се доказва падане на тялото на пострадалия през светлия отвор на стълбищните рамене, а не претъркулване на тялото последователно по стълбите и стълбищните площадки, поради няколко причини: според становището и на единичната, а така и на комплексната СМТЕ уврежданията по пострадалия са в няколко повърхнини на тялото, но всички те са характерни да са получени при контакт с твърд тъп предмет, който няма „ръб“, каквито в случая се явяват стъпалата по стълбището. После – ако тялото на пострадалия е падало последователно по стълбите надолу, то от мястото на падане до партерния етаж, където е бил намерен, има поне две етажни и две междуетажни площадки. Като независимо от инерцията, получена при падането на тялото надолу по стълбите, при достигане на по-широка повърхност /етажните площадки/, то едва ли би продължило движението си пак надолу по стълбите. После – дори да се приеме подобна хипотеза на движение на тялото, то не би се озовало именно в пространството между стълбището и асансьорната клетка, т.е. встрани от южното стълбищно рамо, а не логично пред площадката преди началото на самите стълби на партера. Основното съображение на съда обаче да изключи подобен начин на падане на тялото, респективно – получаване на травматичните увреждания, са показанията на свидетелите А. и А., които са категорични, че са чули само едно „туп“-ване. Това отговаря на падане на пострадалия именно през светлия отвор на стълбищните рамене, защото ако Й. А. се бе претъркулил последователно по стълбите надолу, свидетелите биха чули по-продължителен характерен шум, а вероятно и викове от негова страна. Освен това от съществено значение е и заключението на вещите лица от КСМТЕ, според което фактът, че има травматични увреждания по мозъка, които са отдалечени в противоположна посока на удара, е типично увреждане при падане от височина /бел. – в.л. Ш. – „предполага, че все пак е паднал от по-високо, защото от собствен ръст е по-малка вероятността да се случи това, отколкото при по-голяма височина, защото фрактурата е по-масивна“ – с.з. л. 499/.  И вещото лице Д. от единичната медицинска експертиза приема, че уврежданията са причинени с голяма кинетична енергия и добре отговарят да са получени при падане от височина. 

Двете експертни заключения по медицинските въпроси не дават идентичен отговор относно непосредствената причина за настъпване на смъртта на Й. А.. По този въпрос настоящият съдебен състав прие да кредитира заключението на комплексната експертиза в медицинската част, а не заключението на единичната такава от досъдебното производство. Причина за това е не само обстоятелството, че същата е изготвена и на база допълнително събрани в хода на съдебното дирене доказателства, но тъй като комплексната експертиза е извършена и с участието на лекар със специалност неврология – д-р Ш., което съдът намери за необходимо с оглед констатираните увреждания по пострадалия и в частност – водещото такова, което е наложило незабавното му хоспитализиране в Неврологично отделение на УМБАЛ „Свети Г.“*** ЕАД. Експертите от КСМТЕ обясняват разминаването им със заключението на вещото Д. по този въпрос с факта, че те са преценили данните от еволюцията на протеклите болестни промени. Според тях само хипотетично в случая би могло да се касае до белодробна тромбоемболия /прието като вероятна причина за смъртта – усложнение, в следствие на тежката съчетана травма от в.л. Д./, но е изключена като вероятна причина за настъпване на смъртта на пострадалия, тъй като преобладаващо същата се проявява при хронично болни. Подробно в експертното изследване са посочени клиничните критерии, поради които е налице риск от възникване на белодробен тромбоемболизъм, които в случая според тях не са се проявили и Й. А. е бил с нисък риск от развитие на дълбока венозна тромбоза на крайниците и за развитие на белодробна тромбоемболия. Вещите лица приемат обосновано на база медицинската документация и литература, че смъртта на А. е настъпила с картина на внезапна смърт, с данни за загуба на съзнание и признаци на клинична смърт, със спиране на дишането и липса на пулсации на периферните кръвоносни съдове. Макар причината за такава внезапна смърт по литературни данни да може да бъде породена от широк диапазон от патологични състояния /посочени неизчерпателно на л. 19-20 от експертизата/, то  характерни клинични симптоми за същите не са описани в предоставената медицинска документация, сочат още вещите лица, поради което и настоящият състав изключва смъртта на пострадалия да е породена от такива състояния. Доколкото заключението на КСМТЕ в медицинската част е изготвено обективно и компетентно от специалисти с познания в съответните области и е подкрепено с литературни данни, базирано на съставената по казуса медицинска документация, като вещите лица са сравнили медицинските стандарти и познания с конкретно протеклата генеза на заболяването при пострадалия, то съдът прие да кредитира именно нея в частта касателно непосредствената причина за настъпване смъртта на пострадалия, а не единичната такава от досъдебното производство.

Така вещите лица от КСМТЕ считат, че най-вероятно основна причина за смъртта на пострадалия е тежката черепно-мозъчна травма. Те базират извода си на медицинската документация, според която при приемане на пострадалия в болничното заведение тежестта на черепно-мозъчната му травма клинически е определена  като умерена по тежест, която е преминала в тежка по степен с хипертензивен синдром, фронтален апатико-абуличен синдром и гърчова находка, независимо от оказаната в пълен обем медицинска помощ. Генезата на смъртта /непосредствената причина според вещите лица/ при така описаната черепно-мозъчна травма включва редица патогенетични процеси: при пострадалия субарахноидният кръвоизлив е механично индуциран и е в резултат на разкъсване на повърхностните съдове в субарахноидното пространство. Отхвърлена е вероятността той да е бил причинен от разкъсване на вертебралните артерии, тъй като в този случай смъртта би била мигновена. Това отговаря не само на медицинската документация за състоянието на пострадалия при пристигане екип на спешна помощ, но и на свидетелските показания – на И.А. и П.А., които описват, че пострадалият е бил жив, в съзнание и дори се е опитвал да се движи. Вещите лица посочват, че субарахноидният кръвоизлив е бил усложнен с кръвоизливи в мозъчните стомахчета, в резултат на разкъсване на хероидния прексус, като минути или часове след възникване на САК и кръвоизливи в стомахчетата, възниква сърдечен арест.

Втората възможна причина според вещите лица за настъпване смъртта на пострадалия, е съчетаното счупване на костите на тазовия пръстен и ребра с непосредствена причина за смъртта – възникване на мастна емболия. В конкретния случай пострадалият е починал около 12-тия час след инцидента, като според вещите лица симптомите на острия мастно-емболичен синдром обичайно се разгъват от 12 час до 3 ден от травмата, в зависимост от количеството на отделени мастни капки.

Експертите не могат да определят категорично коя от двете посочени причини за настъпване на смъртта на А. се е проявила в конкретния случай поради липсата на аутопсия и допълнителни изследвания, но приемат на база на така събраните данни по делото, че това са двете най-вероятни причини за настъпване на неговата смърт. Съдебният състав споделя изводът, че смъртта на пострадалия е настъпила в следствие именно на някоя от посочените от вещите лица две водещи причини, тъй като констатираните травматични увреждания при хоспитализирането на А., фактът, че смъртта е настъпила близо 12 часа след падане на лицето и показанията на свидетелите, които са контактували с него при намирането му до стълбището, изключват вероятността за друга непосредствена причина за настъпване на неговата смърт. Същевременно за съдебния състав се доказа и че тези тежки увреждания са причинени при падане на пострадалия от стълбищните рамене.

Механизмът на причиняване на уврежданията по пострадалия също е изследван от вещите лица, като макар и пестеливи, доказателствата дават достатъчна яснота за формиране на медицинско заключение. Според тях характерните относно травматичното увреждане в областта на главата на А., на база на локализациите на травматичните увреждания по костите, кожата, меките черепни покривки и колекциите от кръв вещите лица сочат добре да отговарят да са получени при падане по гръб и удар на главата със земната настилка в областта на тила. Относно счупването на костите на тазовия пръстен, предвид локализацията и вида на травматичните увреждания в тази анатомична област, са извели извод добре да отговарят да са получени при удар на задната повърхност на таза със земната настилка при падане с последваща деформация на тазовия пръстен в предно-задна посока, а счупванията на страничните израстъци на поясните прешлени - в резултат на прекомерно извиване на гръбначния стълб в поясната област в странична посока и също е възможно да настъпи при падане. Счупването на описаните три ребра според вещите лица може да настъпи както при директен удар, така и при индиректен удар с твърд, тъп предмет с широка повърхност и могат да бъдат причинени при падане с последващ удар на гръдния кош със земната настилка. Меко-тъканните травматични увреждания според вещите лица са причинени най-общо от действието на твърд, тъп предмет, но поради липсата на подробно описание на травмите в медицинската документация, вещите лица не могат да формулират експертен извод, касаещ начина на тяхното причиняване. Това е причината и по редица други въпроси от медицинско естество вещите лица да не могат да дадат категорично експертно становище. Но характеристиката на травматичните увреждания по тялото на пострадалия и изведените начини на тяхното причиняване, води до извод според тях, че описаните черепно-мозъчна травма и счупването на костите на тазовия пръстен най-вероятно са причинени от съприкосновение на задната повърхност на тялото със земната настилка при падане, при това от височина, по-голяма от падането от собствен ръст.

Липсата на аутопсия, така и на допълнителни изследвания правят невъзможно реконструкция на инцидента и отговор на въпроса относно точния начин на причиняване на уврежданията, според експертите от КСМТЕ, като генерално това е и становището на вещото лице Д.. Но и също така в съдебно заседание вещите лица от КСМТЕ – медици посочиха, че няма стандарт в медицината, въз основа на самата травматична находка да се определи каква е височината на падането, като посочиха, че описаните травматични увреждания по мозъка са типично увреждане при падане от височина, при това – от „по-високо“ /в.л. д-р Ш./, което кореспондира напълно със заявеното от свидетелите А. и А..

Според вещото лице Д. ексхумация на трупа към момента на изготвяне на експертизата и извършването на допълнителни изследвания, поради изминалия продължителен период от време, не би допринесло за по-категоричен отговор по поставените въпроси и същото становище изразяват експертите – д-р Т. и д-р Ш. от комплексната СМТЕ /л. 498-гръб от НОХД/.

За вещите лица от КСМТЕ данните за ръст и ориентировъчно килограми на пострадалия са недостатъчни да реконструират инцидента. Настоящият съдебен състав обаче, предвид доказателствата за степента на изграденост на стълбищната площадка /свид. А., А., обясненията на подсъдимия и строителната документация, както и експертното становище на вещото лице С. относно изчисленията на светлия отвор между двете стълбищни рамене/, намира за установено, че тялото на пострадалия е пропаднало именно през светлия отвор на стълбището. Дали при падането тялото е влязло в съприкосновение с части от стълбището, не можа да се установи с категоричност.

Становището на вещите лица – медици и от двете експертизи е, че настъпването на летален изход е било неизбежно, независимо от оказаната медицинска помощ на пострадалия предвид тежките травми и така посочените от тях вероятни основни и непосредствени причини за смъртта на пострадалия. Както се посочи вече, съдът намира и двете експертни заключения за обективно изготвени, но по въпроса за непосредствената причина за смъртта на пострадалия, прие да кредитира това на комплексната експертиза, поради изложените по-горе съображения.

Няма спор, че пострадалият е работел на строителния обект след нощна смяна. За неговото физическо състояние събраните доказателства са единствено на база свидетелски показания, а конкретно за процесния ден – това са показанията на неговата съпруга, брат и на свид. А.. Посочват, че е изглеждал физически здрав, не е употребявал алкохол, а свид. А. пояснява, че брат му по принцип чувствал умора. Гласните доказателства в тази насока са непротиворечиви и поради това се кредитират с доверие.

Съдът цени като обективно и компетентно изготвено заключението на комплексната експертиза и по въпросите от техническата част – в частта „Конструктивна“ посочените от вещото лице изчисления на стълбищните рамене и светлия отвор между тях, валидни към датата на инцидента, когато стълбището не е било завършено, като вещото лице е посочило, че широчината при извършения оглед на място е бил около 36 см., а на етап „груб строеж“ – стълбищното огледало е било по-широко от предвиденото по проект с 10-11 см – вероятно около 39-40 см., което съответства и на показанията на свидетелите.

Като обективно и компетентно изготвена съдът оценява заключението и в частта по безопасност на труда в строителството. Експертизата като способ за проверка на доказателствата подкрепя заявеното от работниците относно мястото, от което е паднал пострадалия, като в КСМТЕ се приема, че падането през светлия отвор на стълбището е една от вероятните възможности.

Що се касае до назначената в хода на досъдебното производство СТЕ по безопасност на труда, то съдът кредитира само отчасти заключението на същата. Първо следва да се посочи, че част от поставените пред вещото лице С. въпроси касаят фактически обстоятелства и правни въпроси, които следва да бъдат преценени от съда /неправилно с постановлението за назначаване на експертизата са били поставени такива/. Въпросът относно вината за настъпване на злополуката е измежду въпросите по чл. 301 от НПК и е от изключителната компетентност на съда. Наред с това на вещото лица са били поставени въпроси, отговорите по които нямат характер на експертно становище, тъй като са уредени в самия закон – такива са въпросите за това какъв вид инструктаж по безопасност и здраве на труда и от кого е следвало да се проведе. Констатацията на вещото лице относно това дали определения технически ръководител на обекта е посещавала редовно същия и изпълнявала ли е задълженията си, е фактически въпрос, който се установява с доказателства. Дали случилото се следва да бъде определено като трудова злополука, съобразно даденото в закона определение, е също юридически въпрос. В останалата част заключението на вещото лице С. следва да се цени като обективно изготвено. По същество то не противоречи и на опорните точки, застъпени в заключението в частта по безопасност на труда от назначената от съда комплексна СМТЕ, която бе коментирана по-горе.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Б.Р.Д. е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по 123, ал.1 от НК, тъй като на 08.09.2016г., в гр.Пловдив, на строителен обект: „Жилищна сграда в УПИ *-****, кв.* /стар/ по плана на * градска част – гр. П., с ПИ с идентификатор -----.---.----, на адрес: гр.П., ул.“Т. Б.“ № *“, като управител на „****“ ООД, гр.Пловдив /строител на обекта/, като изпълняващ функциите на орган по безопасност и здраве в дружеството /съгласно Заповед № 1 от **.**.****г. на управителя на „****“ ООД – Пловдив/ и като фактически осъществяващ функциите на технически ръководител на строителния обект, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност: строително-монтажни работи /СМР/, представляваща източник на повишена опасност, а именно като:

 -не е изпълнил задълженията си по чл. 275 ал. 1 от Кодекса на труда, по чл. 14, ал.1 и ал.2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, като не е осигурил изискуемите и необходими здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект;

- не е изпълнил задълженията си по чл.16 т.1 б.“б“  от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на  строителни и  монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството /по-надолу само Наредба №2/2004г./, като не е осигурил комплексни и безопасни условия на труд на работещия на строителния обект Й. А. при извършване на строително-монтажни работи на изпълнявания строеж, в съответствие с минималните изисквания на наредбата;

- не е изпълнил задълженията си по  чл.26  т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. и по чл.6 ал.1 т.1 и чл. 8 т.1 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, издадена от министъра на труда и социалната политика /по-нататък само Наредба № 3/1998г./, като не е организирал, изпълнявал и контролирал спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект;

- не е изпълнил задълженията си по чл. 38, ал.1 и чл. 40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. и по т. 7 на Програма от мерки за ограничаване и снижаване на потенциалния риск по работни места в „****“ООД, като не е обезопасил стълбището на обекта чрез парапети, които да понесат съответното натоварване от човешкото тяло;

- не е изпълнил задълженията си по чл. 281, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Кодекса на труда; по  чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика /по-надолу само Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г./; по чл.16 ал.1 т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и по чл.16 т.1 б.“е“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г., като е допуснал до работа на обекта работника Й. А., който не е бил надлежно обучен и не му е бил извършен какъвто и да е инструктаж,

 с което по непредпазливост е причинил смъртта на работника Й. И.А., настъпила на 09.09.2016г.

За упражняването на строителната дейност се изискват специални знания и опитност, проверени и удостоверени по съответния ред, като за упражняването им има съответно разрешение. Дружеството-строител – „****“ ООД по смисъла на чл. 163, ал.1 от ЗУТ, управлявано от подсъдимия Д., е имало издадено разрешение за строеж. Дружеството, е било вписано в Централния професионален регистър на строителя към КСБ за изпълнение на строежи от първа и от четвърта и пета категория.

След започване на строителството на обекта се извършвали строително монтажни работи и за нея била приложима специалната Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, а „****“ ООД имало качеството на строител по смисъла на цитираната наредба. Т.е. неговият управител – подс. Д. е имал  всички задължения, визирани в този нормативен акт в тежест на строителя.

Подсъдимият е бил управител на дружеството – строител „****“ ООД и като такъв е осъществявал представителството на същото не само пред държавните и общински органи, но така и пред работниците, които са наемани на работа. Те визират именно подсъдимия като техен работодател /“шеф“/, тъй като с него са уговаряли започването на работа, подписвали договори /за свидетелите А. и П.А./, той е заплащал и възнаграждение. Освен като представляващ работодателя, подсъдимият е изпълнявал и функциите на орган по безопасност и здраве в дружеството въз основа на Заповед №1/**.**.****г. на управителя на „****“ ООД и е следвало също в това си качество да провежда задължителните инструктажи на заетите на обекта лица, както и да следи за спазване изискванията на законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи безопасното осъществяване на дейности конкретно на строителния обект. Със заповеди № 2 и 3 от същата дата подсъдимият определил видовете инструктаж и лицата, които да бъдат инструктирани, като е определил себе си като лице, което да провежда всички видове инструктаж. Той е имал и съответната правоспособност за това, съобразно представените Удостоверения за обучение по БЗТ. После – подсъдимият към инкриминираната дата е осъществявал и фактически функциите на технически ръководител на обекта, тъй като пряко е ръководил строителните и монтажни дейности и е възлагал ежедневните задачи на работещите. „Техническият ръководител“ е лицето, което освен създаване на условия за безопасни условия на труд, ръководи строителните работи и се грижи за правилното и качествено изпълнение на дейността. Той съблюдава и всички технологични процеси.

Съдебната практика и доктрината са последователни и непротиворечиви във виждането си, че престъпленията по чл. 123, ал.1 от НК могат да бъдат извършени както от работници, така и от лица с отговорни функции в предприятието или организацията. Т.е.  както преките изпълнители на правнорегламентираното занятие или дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето и контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение /т.2 от ППВС № 2/79г./.

От обективна страна подсъдимият е реализирал престъпния състав на чл. 123, ал.1 от НК с бездействието си, тъй като в качеството на работодател, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работещите да бъдат отстранени, ограничени и намалени, съобразно задължението му по чл. 275 ал. 1 от КТ. Същото задължение ЗЗБУТ вменява на работодателя и в нормата на чл. 14, ал.1 и ал.2, като закрилата на закона се разпростира и по отношение не само спрямо работещите, но и спрямо всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места /ал.1/.

Конкретното проявление на неизпълнението на това задължение от страна на подс. Д. се изразява в неосигуряването на комплексни здравословни и безопасни условия на труд от страна на дружеството - строител, управлявано и представлявяно от подс. Д., спрямо пострадалия А. в нарушение на нормата по чл. 16 т.1 б.“б“  от Наредба № 2 от 22.03.2004г.

Извън специфичните задължения, свързани с пряката дейност по извършване на строителната дейност, техническият ръководител се явява адресат и на предписанията по ЗЗБУТ, вкл. по чл. 16 от същия закон. Задължение за техническия ръководител е да изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, съобразно нормата на чл. 26  т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г., а така и като отговарящ за безопасността и здравето на работещите – съобразно изискванията на чл.6, ал.1, т.1 и чл. 8, т.1 от Наредба № 3 от 27.07.1998г. – да организира и координира дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, да осъществява контрол за спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази област от работниците и служителите, които задължения Д., като фактически осъществяващ задължения като технически ръководител на обекта към инкриминираната дата, не е изпълнил.

В частност липсата на изградени преградни, защитни парапети на стълбището /освен на първите стълбищни рамене от партерния етаж нагоре/, е драстично нарушение на изискванията на чл. 38 ал. 1 и чл. 40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. Последните сочат, че „За обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се използват постоянни или временни ограждения /парапети, капаци, мрежи, екрани и др./, прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове, естакади, пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и краища, движещи се машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи се течности, хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др.“ и чл. 40 т. 1: „Отворите в строителни и конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./, които създават опасност за падане от височина: т.1. се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване“. Това нормативно задължение е намерило отражение и в Програмата от мерки за ограничаване и снижаване на потенциалния риск по работни места в „****“ООД /т. 7/, изготвена от свид. М., съобразно която „Да се означават, обезопасяват и сигнализират необезопасените стълби, площадки, шахти с временни или постоянни ограждения съгласно чл. 38 ал.1 и чл. 40 от Наредба № 2/22.03.2004г.“. В случая подсъдимият не е обезопасил изцяло стълбището на обекта чрез парапети, които да понесат съответното натоварване от човешкото тяло, нито е контролирал липсата на обезопасителни парапети след партерния етаж нагоре.

Кое оборудване е подходящо в случая за поставяне, така, щото да се спазят изискванията на закона за осигуряване безопасността от падане на хора или предмети при работа на височина, е въпрос на преценка при всеки отделен случай, а изброяването на личните и на колективни предпазни средства в нормативните актове е примерно и неизчерпателно. Били са налице достатъчно условия за поставянето на предпазен парапет по дължината на всички стълбищни рамене, като в този момент все още не е било започнало довършването на стъпалата с избраната настилка,  което е станало в доста по-късен момент, за да се налага премахване на защитните парапети.

Освен това именно защото извършването на строително-монтажните работи е дейност, представляваща източник на повишена опасност и осъществяването й във всеки един обект е при строго специфични, конкретни условия за терен, инфраструктура и т.н., затова и нормативно са предвидени само „минимални изисквания“ за здравословни и безопасни условия на труд при извършването й, за всяко конкретно работно място и използвани работни средства и оборудване. Именно поради това и за строителния обект се предвижда създаването на индивидуален план за планиране и организиране на строителните дейности, съпроводен с Програма от мерки за ограничаване и снижаване на потенциалния риск по работни места.

Инструктажът не замества други мерки за охрана на безопасността на труда, които длъжностните лица са длъжни да предприемат по силата на служебното си положение /ПВС №2/1979г., т.7/. В случая не се установява и инструктаж по практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност и запознаване с конкретните условия на работа да е бил извършван на работниците от страна на подсъдимия и в частност на пострадалия. Свидетелите И. и Г. А. и П.А. заявиха пред съда, че подсъдимият  ги предупреждавал „да внимават“, особено при работа на стръмните участъци. Ежедневният инструктаж е бил задължителен и то не само защото законът го предвижда, но и защото касае извършване на СМР на височина /по см. на §1, т.21 от Наредба №2/2004г./, свързани с риск от падане. Направеният устен инструктаж от подсъдимия към работниците „да внимават“, не изпълва задължението по закон, тъй като инструктажът включва в съвкупност разясняването на конкретните условия на работа и даването на практически указания как да бъде извършена. Отправеното предупреждение да се внимава не може да се счете за инструктаж. Ето защо, съдът намери, че с поведението си подсъдимият, като управител на дружеството - строител „****“ ООД /работодател/, е допуснал до работа на обекта Й. А., без да е бил  надлежно обучен и не му е извършен какъвто и да е инструктаж, в нарушение на изискванията на чл. 281, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Кодекса на труда. Това му поведение е в нарушение и на нормите на  чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г., според който „Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“. Поведението му е бил в разрез и с нормата на чл. 16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ, тъй като при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани“ и на чл.16 т.1 б.“е“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г., който задължава строителя да осигури инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗБУТ на работещите – задължения, които Д. като управител и представляващ дружеството-строител „****“ ООД, което е и работодател на пострадалия, не е изпълнил.

Правната теория и съдебната практика са единни в разбирането си, че строителната дейност е източник на повишена опасност и правилата, по които се извършва тази дейност са свързани със закономерностите на науката, опита от практиката и правилата на нормативните актове. За осъществяването й с редица нормативни актове са въведени технически правила и норми, изисквания за специални знания и умения, правила за безопасност, като именно отклонението от тяхното спазване може да доведе до създаването на реална опасност или да причини вредоносен резултат.

Дейностите, които пострадалият извършвал на строителния обект, покриват задълженията по длъжностната характеристика /виж и л. 106, т.5 от ДП/ за „общ работник в строителството на сгради“, от категорията нискоквалифицирани работници, с код по НКПД: 93130001 и същият притежава качеството на „Работещ“, съобразно дефиницията в § 1, т. 2а от ЗЗБУТ – имал е трудови задължения, работно време, получавал е възнаграждение.

След издаване на Акт №14 на обекта са продължавали  да се извършват строително-монажни дейности и в тази насока са всички гласни доказателства, вкл. обясненията на подсъдимия. Терминът „строително-монтажни работи“ е дефиниран в §5, т.40 от ДР на ЗУТ и съгласно легалното определение това са „работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват“. Изграждащата се сграда отговаря на дефиницията на „строеж“, дадена в §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Изясняването на необходимия обем от действия за извършването на възложените задачи на свидетелите, включително на пострадалия, бе обсъдено по-горе от съда и несъмнено същите са имали характер на строително-монтажни такива, а естеството на възложената работа е задължавала безусловно работодателя да осигури безопасните и здравословни условия за труд при осъществяването й.

Както се приема в съдебната практика - липсата на трудово или гражданско правоотношение между пострадалия и субекта на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК /в случая – подсъдимият/, не е задължителна предпоставка и съставомерен факт за носене на наказателна отговорност /виж Решение № 139/06.06.2013г., н.д.196/2013г., 3 н.о. ВКС/.

Обстоятелството, че към момента на настъпване на инцидента с пострадалия, подсъдимият не се  е намирал на обекта, също е ирелевантно и съдебната практика е неизменна в това си виждане /Постановление 2/1979г. ПВС, т.2/, като в случая не е била прекъсната причинната връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат.

Смъртта на пострадалия А. е настъпила в резултат на травматичните увреждания, причинени при възникналата с него злополука на 08.09.2016г., докато е изпълнявал трудова дейност в строителния обект, възложени му от строителя „****“ ООД, представляван от подсъдимия. Злополуката е възникнала поради посочените по-горе нарушения на правилата за безопасност при извършването на строителството и липсата на въведени мерки за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на СМР. Тя е пряка и непосредствена последица от поведението на подсъдимия и в частност – неизпълнението на визираните по-горе нарушения на правилата, регулиращи правно-регламентираната дейност, каквато представляват строително-монтажните работи. Същата е настъпила в първите часове на 09.09.2016г.

Настъпването на противоправния резултат е поради немарливо изпълнение на строително монтажните дейности, като подсъдимият е притежавал нужните специални познания.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината непредпазливост – небрежност, като той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е познавал нормативните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, съзнавал е, че следва да осигури спазването на същите и да контролира изпълнението им, но ги е нарушил, като не е предприел задължителните по нормативните правила действия, което е довело да настъпване на вредоносния резултат.

Същевременно нормите на чл. 10, ал. 1, ал.2 и ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика, не въвеждат конкретни задължения за когото и да било. Същите определят целта на инструктажа, видовете и кога се провеждат, но не вменяват конкретно задължение нито към работодателя /строителя/, органа по безопасност и здраве в дружеството или техническия ръководител.

Наред с това, следва нарушението на конкретното нормативно правило, към което препраща бланкетът на чл. 123, ал.1 от НК, да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. В конкретния казус няма спор, че подсъдимият като управител на дружеството-работодател, е предоставил на работниците, в това число и на пострадалия А. предпазна каска като лично предпазно средство. Следва да се приеме за установено, че същите са били с подбрадници, предвид обяснението на свид. И.А. /в допълнителния му разпит/. Работниците обаче не са носили каските, независимо, че са им били предоставени такива вкл. пострадалия при настъпване на инцидента. Специално работно облекло или други лични предпазни средства на работниците /изключая колани, когато се е работело по стръмните участъци в сградата/ не са им били предоставени от подсъдимия. Не се установява обаче липсата на такива да е в причинна връзка с настъпване на съставомерния резултат, като дори да бяха осигурени други лични предпазни средства или специално облекло от работодателя, това не би допринесло за ограничаване или изключване в конкретния казус настъпването на вредните последици.

Ето защо, съдът намери, че следва да признае подсъдимия за невиновен в това да е нарушил и нормите на  чл. 284 ал.1 от Кодекса на труда, на чл.16 т.1 б.“д“ и чл. 24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. и на чл.5 ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването и го оправда по повдигнатото му в тези части обвинение.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

За да наложи на подсъдимия справедливо наказание, съдът съобрази следните обстоятелства – подсъдимият е неосъждан, няма данни за криминални прояви, напротив – събраните доказателства сочат, че през активната си трудова възраст подсъдимият полага общественополезен труд, създал е семейство, отгледал е деца, изградил авторитет в професионалните среди и се ползва с добро име в обществото. Според съдебния състав изразеното от него съжаление за случилото се с пострадалия А. е искрено, още повече, че установява се между двамата да е била изградено взаимно уважение, видно от обясненията на подсъдимия, а така и от показанията на свид. Н.А. за споделени приживе от съпруга й впечатления от личността на подсъдимия. Отегчаващи обстоятелства, извън факта за неспазените множество нормативни разпоредби, настоящият съдебен състав не установява, като се отчита все пак, че всички те са насочени към неспазване на две основни задължения по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и контрол по същите – липсата на предпазен парапет на стълбището и неизвършването на инструктаж от страна на подсъдимия на пострадалия. Така изложените по-горе смекчаващи обстоятелства обаче настоящият състав не намира за многобройни или някое от тях да е изключително, така щото и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Поради изложеното, съдът прие да определи наказанието на подсъдимия за конкретно стореното от него деяние при условията на чл. 54, ал.1 от НК в минималния предвиден размер, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като това наказание съдът намери за справедливо на стореното от подсъдимия и на неговата личност. 

Не е необходимо според съдебния състав така наложеното на подсъдимия Д. наказание от една година лишаване от свобода да бъде търпяно реално. Освен, че са налице формалните критерии по чл. 66, ал.1 от НК – наложеното у наказание е до три години лишаване от свобода и до настоящия момент подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода, то според съдебния състав предвид данните за личността на подсъдимия – за семейна и трудова ангажираност, целите на наказанието биха могли да се постигнат и при условното му осъждане. Поради това изпълнението на наказанието съдът отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счете, че не следва да налага на подс. Д. за така извършеното от него престъпление и наказанието „лишаване от права“ по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, като нормата на чл. 160, ал.1 от НК само предвижда подобна възможност. Съображенията за това се извличат именно от характеристиката за личността на подсъдимия и липсата на данни за нарушения на трудовото законодателство до този момент. Доказателствата не показват деецът да е демонстрирал с поведението си липса на качества за упражняване на професията или дейността. Имайки предвид положителните характеристични данни за подсъдимия Д., обстоятелството, че инкриминираното деяние е инцидентна проява в трудовата му биография, настоящият състав намира, че при така установената степен на обществена опасност на подсъдимия, лишаването му от права е неоправдано.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

По делото има направени разноски, които с оглед на постановената осъдителна присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК възложи в тежест на подсъдимия. Съдът го осъди да заплати по сметка на ОСО при ОП – Пловдив сумата от 611,30 лева, които представляват направени разноски в хода на досъдебното производство – за експертизи, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив – сумата от 3131,50 лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното производство, също за изготвяне на назначената от съда комплексна СМТЕ и за явяването на вещите лица в съдебно заседание.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: