РЕШЕНИЕ
№ 520
Велико Търново, 21.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 782/2018г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и
следващите от АПК, във р. с чл.226 от АПК.
Образувано под настоящия номер след като ВАС с Решение № 12711/19.10.2018г. по адм.
дело № 9580/2017г. е отменил Решението на ВТАС, постановено по адм. дело № 325/2017г. и е върнал делото за ново
разглеждане.
Касационната инстанция е установила
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че ответната
страна в производството/тръжната комисия/ не
е била надлежно представлявана, т.к. процесуалният представител е овластен от председателя на ДА“Държавен резерв и
военновременни запаси“, който не е издател на оспорения акт и не е страна в
производството. Страна в производството е тръжната комисия, чийто акт за
отстраняване на участник в тръжната процедура се оспорва и именно този орган е
конституиран като ответник. Указанията на ВАС са при новото разглеждане правото
на ответника да участва в производството да се реализира чрез представителство
в хипотезата на чл.17, ал.1 от АПК.
Във
връзка с горното при новото разглеждане на делото тръжната комисия се
представлява от председателя на същата – Й.Б.и ***В. Д., упълномощена от всички
членове на комисията, с пълномощно на л.59 от делото на ВАС № 9580/2017г.
Жалбоподателят С.И.С.,*** е
сезирал съда с жалба срещу проведен търг за продажба на движими вещи – частна
държавна собственост, обявен със Заповед РД№10-51/ от 13.03.2017г. на
Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси„ –
гр. София с искане съдът да постанови решение, с което да бъде отменен
незаконосъобразния отказ на Териториална
дирекция „Държавен резерв“- гр.Велико Търново да бъде допуснат до участие в
търга, както и да отмени като
незаконосъобразна заповедта за определяне на купувач на движими вещи – частна
държавна собственост по конкретно посочени позиции от Заповед № РД
10-51/13.03. 2017г.
С разпореждане от 16.05.2017г.,
постановено по адм.д.№242/2017г. по описа на Административен съд - Велико Търново,
съдията-докладчик е приел, че в случая предмет на обжалване
са решенията на Тръжната комисия,обективирани
в тръжния протокол от 04.04.2017г., по конкретно обособени позиции за недопускане до участие
в търга на С. С., като изрично е
посочил, че конкретното решение за всяка една от обособените позиции
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
С разпореждане на Председателя на Административен съд – Велико Търново от 17.05.2017г. жалбата на С. И. С.
против начина на провеждане на търг за движими вещи-частна
държавна собственост, въз основа на Заповед РД№10-51/31.03.2017г. на Председателя
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“-гр.София е
отделено в настоящето дело с предмет
оспорване на тръжните протоколи относно проведения търг за позиция № 57 в посочената заповед.
Жалбоподателят твърди, че като физическо лице подал заявление
за участие в търга, обявен със Заповед РД № 10-51 от 13.03.2017г. на
Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военно временни запаси „-
гр. София за позиция 57 като внесъл по
банковата сметка на ТД „Държавен резерв“ – гр. Велико Търново депозит в
размер на 10% от началната тръжна цена за въпросната позиция. Навежда доводи,че неправилно е
отстранен от участие в търга с мотив,че не е внесъл нормативно установения депозит за участие, а именно 10% от началната
тръжна цена. Подчертава, че в Приложение №1 към Заповед РД№10-51 от
13.03.2017г. са посочени две цени- съответно с ДДС и без ДДС за всяка движима вещ на всяка позиция, включително и
за позиция №57. Сочи още, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредба №7/14.11. 1997г. за
продажба на движими вещи-частна държавна собственост, за участие в търга се
заплаща депозит в размер на 10 на сто от началната тръжна цена на вещите, за които се
кандидатства, поради което счита, че от
въпросното Приложение №1 към Заповед РД№
10-51/13.03.2017г. не става ясно коя от посочените в заповедта цена – с или без ДДС е началната тръжна цена.
Аргументира се, че заплащането на
депозит за участие в търг не е данъчно събитие по смисъла на чл.25,ал.1от ЗДДС, поради което и в размера на депозита не бива да се включва данък добавена
стойност. Твърди, че точно поради тази причина е заплатил депозит за участие в търга в размер на 10
% от
посочената в заповедта за провеждане на
търга цена без ДДС.
Жалбоподателят
счита отказа да бъде допуснат до участие в търга за незаконосъобразен, както и
че в резултат на това незаконосъобразно действие на ответника се е стигнало до опорочаване на
цялата процедура по организацията и
провеждане на търга, обявен със Заповед РД№ 10-51/13.03.2017г. на председателя
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“- гр. София
/ДА“ДРВВЗ“/. С.С. моли съда да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъобразен отказа на Териториална дирекция „Държавен
резерв“-Велико Търново да бъде допуснат
до участие в търга, както и да бъде отменена
като незаконосъобразна заповедта за определяне на купувач на движима вещ – частна държавна собственост по позиция №57.
В хода на
съдебното производство С. С.
поддържа жалбата си по наведените в нея
доводи и моли същата да бъде уважена. Категоричен е, че отказът на комисията, на която е възложено провеждането на търга, да
допусне С. до участие в търга е
незаконосъобразен, поради факта,че в самото обявление за търга, както и в заповедта за провеждане на
търга не е посочено,че депозитът, който се дължи, за да може да се участва в
търга, следва да е 10% от цената с включен ДДС. Отново подчертава, че съобразно законодателството в
България ДДС се дължи, когато се сключи съответната сделка, т.е данъкът става
изискуем, когато сделката бъде сключена.
Жалбоподателят намира, че участието в търг с явно наддаване за продажба на движими вещи не представляват сделка, поради което и не се дължи
ДДС върху депозита, който трябва
да бъде внесен, за да се участва в
търга. Сочи, че след като няма сделка ДДС не се дължи. В заключение, С. счита,
че отказът на комисията да бъде допуснат до участие в търга поради това,че е внесъл депозит върху
цената на вещта по позиция №57 без ДДС е
незаконосъобразен, което налага това недопускане
до участие в търга на жалбоподателя
да бъде отменено, търгът да бъде анулиран и проведен на ново по отношение на въпросната
вещ.
Ответникът
по жалбата – Тръжна комисия, назначена със Заповед
№РД-100-51/13.03.2017г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, в състав: Й.В. Б., В.В.Д., П.
Н.Й., Д.И.В.и И.Н.И., оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и
недоказана. Навежда доводи, че жалбата на С.С. следва
да бъде оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото да
бъде прекратено на основание чл.159,т.4
от АПК - поради липса на правен интерес у оспорващия от оспорването, тъй като
към момента на депозиране на
писмения отговор вещта по позиция
№57 вече не е собственост на ДА“ДРВВЗ“.
Счита,че оспорването като
незаконосъобразно на решението на тръжната комисия за недопускане на жалбоподателя до участие в търга, не води до
незаконосъобразност на последващите
действия-издадени заповеди на директора на ТД“ДР“- Велико Търново,
издадени фактури, сключени договори за
покупко-продажба и др., които действия
касаят не само разписаното в Наредба
№7/14.11.1997г. за продажба на движими
вещи – частна държавна собственост, но и
други нормативни документи и действия, които не се
извършват от тръжната
комисия. Подчертава,че междувременно със Заповед № РД-10-74/05.04.2017г.
на Директора на ТД“ДР“-Велико Търново въпросният търг с явно наддаване за
продажба на излишни и негодни движими вещи-частна държавна собственост на
ДА“ДРВВЗ“-София е обявен за приключен. Категоричен е, че жалбоподателят няма
правен интерес от оспорването на заповедта , с която търга по отношение на
позиция № 57 е обявен за приключен, тъй като С. няма качеството на активно
легитимирана страна в това производство и няма законово основание за обжалването на тази заповед.
В писмения си отговор
ответникът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че незаконосъобразно комисията
е отказала да допусне до участие в търга С.С., тъй
като безспорно е установено и това е
посочено дори в жалбата, въз основа на която е образувано делото, че С. е
внесъл депозит за участие в търга в размер на 10 % от началната тръжна цена без ДДС, след като за всички вещи е посочена начална тръжна цена
с ДДС. Според ответника, жалбоподателят неправилно
е интерпретирал фактите като е
посочил, че внасянето на депозит
за участие в търг не е данъчно събитие и не бива да се включва данък добавена
стойност на депозита, тъй като се касае за формиране на начална тръжна
цена с включен данък добавена стойност, което е съвсем различно от изложеното
в жалбата. Намира, че доколкото начинът
на определяне на начална тръжна цена не е
нормативно установен, а се определя от комисия, то в конкретния
случай комисията е приела и определила,
че началната тръжна цена следва да е с включен ДДС и че при внасяне на депозита за участие в търга жалбоподателят е
следвало да внесе депозит върху определената
начална тръжна цена с включен
ДДС.
Ответникът моли съда да отхвърли подадената жалба като
неоснователна и недоказана и поради това, че
при организацията и провеждане
на търга за продажба на излишни и
негодни движими вещи-частна държавна собственост на ДА“ДРВВЗ“ комисията е
спазила изискванията на чл.4, 20 и 22 от
Наредба№ 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи-частна държавна
собственост. Сочи, че посредством подадената жалба С.С.
цели проведения законосъобразно
търг да се „преиграе“, а това не би било законосъобразно приключване на тръжната
процедура и би било в разрез и в
нарушение на разпоредбите на Наредба №
7.
В заключение, ответникът посочва, че обжалваният тръжен
протокол е издаден от
комисия, която представлява компетентен орган, издаден е в рамките
на правомощията на комисията, в изискуемата форма, при спазване на относимите
процесуалноправни и материално-правни разпоредби и в съответствие с
целта на закона, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата на С.С. като неоснователна и недоказана, ведно с
всички произтичащи от това последици,
както и на ответника да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500лв., както и 20лв. за ксерокопиране
на документи.
Същите доводи досежно недопустимост
на подадената жалба, респективно неоснователност и недоказаност на същата и съответно обоснованост, правилност и
законосъобразност на обжалвания протокол, изготвен от тръжната комисия се
преповтарят в нарочно представения писмен отговор на жалбата на С.С. с вх. № 3090/009.06.2017г.
В хода на съдебното производство ответникът оспорва жалбата и
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената от С. жалба, тъй
като оспорения тръжен протокол не страда от твърдените от жалбоподателя пороци,
а навежданите от С. доводи за незаконосъобразност на атакувания протокол са
напълно неоснователни. Счита, че отказът на
комисията да допусне жалбоподателя до участие в търга е законосъобразен предвид факта, че
внесеният депозит за участие в търга не
е в размера, съобразно определената начална
тръжна цена, а именно - цената с ДДС, което е сторено от друга
специализирана комисия.
Конституираните заинтересовани
страни не се явяват, не ангажират становище и не представят доказателства.
При новото разглеждане на делото, настоящият съдебен състав
приобщи редовно събраните при първоначалното разглеждане писмени доказателства.
Нови такива не се ангажираха. При това като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши цялостна проверка на оспорвания акт във връзка с правомощията си по
чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Безспорно е между
страните, че със Заповед №РД-10-353/10.10.2016г.
председателят на ДА „ДРВВЗ“ - гр. София на основание чл.64, ал.1 от Закона за
държавната собственост, чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
държавната собственост и чл.3,чл.18 и чл.19 от Наредба № 7 от 14.11.1997г. за
продажба на движими вещи – частна държавна собственост във вр. с чл.5, ал.1 от
Вътрешните правила за продажба на излишни и
негодни движими вещи – частна
държавна собственост е определил за
продажба чрез търг с явно наддаване излишни и негодни движими вещи-частна
държавна собственост, стопанисвани от ДА“Държавен резерв и военно временни
запаси „ чрез ТД „Държавен резерв“ (ДР) – Велико Търново, сред които и
струг С 11 с балансова стойност 186,42лв., находящ
се в СБ Ресен.
Съобразно т.2 от
същата заповед Председателят
на ДА“ДРВВЗ“ – София е назначил комисия, която да определи началната
тръжна цена на движимите вещи,за които е разпоредено да бъдат продадени чрез търг с явно наддаване,
като началната тръжна цена бъде определена по метод, посочен в чл.5,ал.2
от Наредба№ 7/14.11.1997г. за продажба на
движими вещи – частна държавна собственост.
От приобщената като
доказателство по делото преписка по издаване на оспорения тръжен протокол се установява по несъмнен начин,
че в изпълнение на
посочената по-горе заповед, комисията, на
която е възложено да определи
началната тръжна цена на
вещите - предмет на търга е съставила Протокол от 19.10.2016г. /л. 202-226 от делото, като за вещта под № 57 в протокола – Струг С
11 е определена начална тръжна цена върху която следва да се начисли ДДС - 340лв.
В хода на процедурата
по провеждане на търга за продажба чрез
търг с явно наддаване на излишни и негодни движими вещи- частна държавна
собственост, Председателят на ДА“ДРВВЗ“
е издал Заповед РД № 10-51 от 13.03.2017 г., с която е разпоредено
провеждане на търг с явно наддаване за определяне на купувачи на движими
вещи-частна държавна собственост, управлявана от ДА„ДРВВЗ“ чрез Териториална
дирекция „Държавен резерв“-гр. Велико Търново, находяща
се в собствени складови бази и складове на ТД „Държавен резерв“ - гр. Велико
Търново (СБ Дебелец и Габрово, СБ Иваново, СБ Ресен и Павликени, СБ Долно
Абланово, СБ Козаревец, СБ Поликраище, СБ Образцов чифлик и административна
сграда на ТД „Държавен резерв“-гр. Велико Търново). Вещите са описани в
Приложение № 1 в позиции от 1 до 544, като тази описана в позиция под номер 57
е Струг С11 с местонахождение СБ Ресен. В заповедта е посочено, че търгът за продажба на вещите с местонахождение СБ Ресен, където е
местонахождението и на спорната вещ, посочена в позиция 57 следва да се проведе
на 03.04.2017г в административната
сграда на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – гр. Велико
Търново.
Видно от т.2 на
тази заповед, началната тръжна цена на
всички вещи, определени за продажба чрез търга с явно наддаването е 38 750.95
лева без ДДС и 46 501.16 лева с ДДС. Липсва
обаче ясно и недвусмислено посочване на началната
тръжна цена за всяка вещ по
отделно, включително и за веща,
фигурираща като №57 .
Съгласно чл. 4, т. А от заповедта, за участие в търга се
внася депозит в размер на 10 % от началната тръжна цена на вещта (позицията),
за която се кандидатства по банков път.
Съобразно т.3 от
цитираната заповед Председателят на ДА
“ДРВВЗ“ е определил състава на комисията, която следва да проведе търга, както
и правомощията на комисията, включително
и това
тръжната комисия, след проверка на
редовността на подадените
документи от участниците да отстрани от участие кандидат, който е подал
нередовни документи. В т. 8 от същата
заповед е регламентирано, че директорът на ТД „Държавен резерв“ – Велико
Търново издава заповед за определяне на купувач и сключва договори за
покупко-продажба с участниците, определени за купувачи, които са внесли
предложената цена в срок. По силата
на т.9 от процесната
заповед, определените за купувачи следва да платят предложената цена за вещите
в срок от 3 работни дни след обявяването, без обаче да е посочено от
обявяването на какво тече
този срок.
Страните не спорят, че тези условия за провеждане на търг с явно наддаване за продажба на движими вещи – частна държавна собственост е публикуван на
сайта на ДА“ДРВВЗ“, както и в
регионален - вестник „Борба“ от
15.03.2017г. и в национален – вестник „Сега „
- ежедневник . Във всички тези обяви за
разгласяване провеждането на
търга с явно наддаване е посочено, че за участие в търга се заплаща депозит в размер на 10% от
началната тръжна цена на вещите по съответната обособена позиция, без обаче да
се посочва коя е началната
тръжна цена за отделната обособена позиция и коя от двете колони, в които е посочена
цената на отделните вещи – с ДДС
и без ДДС следва да се счита като начална
тръжна цена върху която цена
участникът в търга следва да внесе
депозит в размер на 10 % от началната
тръжна цена. Конкретно за вещ по
позиция 57 - Струг
С 11 е посочена „общо в лева без ДДС“ 340лв. , а в колона „Общо лева с ДДС“ - 408лв.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 27.03.2017 г. Тръжната комисия, назначена
от председателя на ДА „ДРВВЗ“ със Заповед № 10-51 от 13.03.2017 г. е провела
заседание, решенията, от което са обективирани в
Протокол№ 1 от същата дата. Съобразно взетото решение комисията е приела, че
стъпката за наддаване в търга е 10 % от началната тръжна цена на всяка отделна
позиция. Иначе казано стъпката за
наддаване е определена по начина и в
размера, по който е определен размерът
на депозита, който всеки от
участниците следва да внесе,за да бъде
допуснат до участие в търга. Едва в този протокол обаче комисията е прецизирала, че депозитът за
участие в търга за вещите от 1 до 524 ще
се начислява върху стойността на
вещта плюс ДДС, съобразно чл.5, 6 и 12 от ЗДДС, а за останалите позиции от 525 до 544 в началната
тръжна цена не се включва ДДС и депозитът за участие следва да е
върху цена без ДДС, тъй като такъв не се
дължи на основание чл.163а
от ЗДДС. Липсват данни, а и не се
твърди това решение на комисията досежно начина на
определяне на началната тръжна цена,
респективно на дължимия депозит, който следва да бъде внесен като
такъв в размер на посочената цена с ДДС, съответно стъпката за участие в
търга да е било разгласено и да е узнато
от участниците в тръжната процедура.
Не е спорно по делото, че по отношение на позиция № 57 са
подадени заявления за участие от общо 16 лица, от които жалбоподателя и още
петнадесет други участници, надлежно
конституирани като
заинтересовани страни в съдебното производство.
От съдържанието
на оспорвания протокол от 04.04.2017г./л.22
от дело № 325/2017/ е видно, че на проведения търг за вещите по позиция 57
жалбоподателят С.С.
е бил отстранен от участие с мотив, че не е внесъл нормативно установения
депозит за участие, а именно 10 % от началната тръжна цена, определена като
цената на вещта с ДДС.
След отстраняването на жалбоподателя от
комисията от участие в търга за
продажба на движими вещи по обособена
позиция №57 е установено, че за покупката на тази вещ са подадени общо 15 заявления, подробно
посочени в протокола. В протокола е
посочено, че след обявяване на началната тръжна цена е направено предложение за
покупка на вещта от участник с №17, а именно : “ПИБ Комерс “ЕООД, чрез П.Б.,
като това е последната предложена цена, поради което председателят на комисията
е огласил спечелването на наддаването за
вещта в размер на 408лв. с ДДС.
След приключване на търга и на база наддавателния
лист комисията обявила „ПИБ Комерс“ ЕООД за спечелил търга с явно наддаване на
вещи за няколко позиции, сред които и № 57, за направените ценови предложения
на стойност 782,66лева с ДДС за всички вещи, за които този кандидат е участвал
в търга.
Видно от тръжния протокол от 04.04.2017г.
в него изрично е посочено, че същият е обявен на 06.04.2017г.,
като е посочено, че в 7-дневен срок от
датата на търга, участниците могат да
подават жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс за неспазване на изискванията по
неговата организация и провеждане. В представената преписка по провеждане на
търга не се съдържат документи,
посредством които да бъде установено по
какъв начин въпросният тръжен
протокол е обявен и как и на коя дата
той е узнат от участниците в
търга, така че да могат в посочения 7 дневен срок от узнаването му да
подадат жалба. От друга страна от документите, съдържащи се в преписката се установява, че още преди този протокол от
04.04.2017г. да е бил
обявен и да е узнат от
участниците в търга е бил представен на
05.04.2017г. от председателя на
тръжната комисия на Директора на
ТД „Държавен резерв“ -
Велико Търново.
На 07.04.2017г.
жалбоподателят С.С.
с молба вх. № 943/07.04. 2017г. / л. 65/
е поискал да му се представят копия от проведените търгове с явно наддаване
на движими вещи – частна държавна собственост, проведени на 03 и 04
април 2017г. Директорът на ТД „Държавен резерв„ – Велико Търново обаче, е намерил за неясно това
искане (въпреки че и Наредба № 7/1997 г. сочи самия търг като обект на
оспорване), като е указал на заявителя да коригира подадената от него молба.
В отговор жалбоподателят с нова молба от 10.04.2017г. е
заявил, че иска тръжните протоколи от проведените на 03.04.2017г. и 04.04.2017г. търгове с явно надаване за движими вещи частна
държавна собственост/л. 63 от делото /. В отговор на тази молба едва на
12.04.2017 г. директорът на ТД „Държавен резерв“ е изпратил двата Тръжни
протокола на лицето. Следователно С.С. е узнал съдържанието на двата
тръжни протокола, включително и на този
от 04.04.2017г. на 12.04.2017г. и от тази дата
за него започва да тече законоустановия срок, в
който може да подаде жалба.
Междувременно
жалбоподателят е оспорил проведения търг с жалба до съда, подадена на
10.04.2017г., в която е посочил, че оспорва като незаконосъобразно
недопускането си до участие в търга за всички позиции, за които е
кандидатствал, включително и за процесната позиция № 57.
Макар в заповедта за
провеждане на търга да липсва разпореждане за предварително изпълнение, без да изчака определени в чл. 26 от Наредба
№ 7/ 14.11.1997г., 7-дневен срок за оспорване на търга, директорът на ТД
„Държавен резерв“- Велико Търново още на
05.04.2014г. е издал Заповед №РД-10-74/05.04.2017 г., с която е обявил
търга за приключен, като в т. 57 е посочил търга за спечелен от „ПИБ
Комерс“ЕООД.
ДА „ДРВВЗ“, чрез ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново е
сключила на 10.04. 2017г. / л.57-59 от делото/ и Договор за покупко
– продажба с „ПИБ Комерс“ ЕООД за
продажба на движими вещи частна
държавна собственост след проведен
търг с явно наддаване, като въпреки подадената на
същата дата 10.0.2017г. жалба против провеждането на търга от С.С., на 12.04.2017г. е предала вещта по позиция 57 на
определения за купувач.
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
14-дневен срок от узнаване на акта, засягащ неблагоприятно правната сфера на
жалбоподателя, който има правен интерес да я оспорва като участник в
проведената процедура по търга, до компетентния съд. Ето защо съдът намира,че
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав, анализирайки събраните в хода на производството доказателства, след
като се съобрази и с доводите на страните, намира, че така подадената жалба е
основателна и доказана и следва да бъде
уважена със законните последици от това. Съображенията на съда за това са
следните :
Настоящото производство е по реда на чл.26 от Наредба №7 от
14.11.1997г. за продажба на движими вещи - частна държавна собственост и има за
предмет търга за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, обявен
със Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ“, гр.
София в частта за позиция №57, доколкото съгласно чл.26 от Наредба №7 от
14.11.1997г. за продажба на движими вещи - частна държавна собственост,
участниците могат да подадат жалба по реда на Закона за административното
производство за неспазване на изискванията по неговата организация и
провеждане. Очевидно е, че законодателят е крайно непрецизен първо, като сочи
за предмет на оспорване едно цяло производство, а не конкретен акт, и второ -
като определя за приложим процесуален ред за обжалване закон, който е отменен
от повече от 10 години. Правилата на формалната и юридическата логика обаче
налагат извода, че по същество предмет на оспорване е акта, с който е засегнато
правото на жалбоподателя да участва в процесния търг,
а процесуалният ред за разглеждане на жалбата срещу решението, с което той не е
допуснат до участие е този по АПК (който замени, считано от 01.03.2007 г. ЗАП).
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни развиваните от ответник
жалба доводи за недопустимост- поради липса на правен интерес у оспорващия. Като участник в производството
по провеждане на търг жалбоподателят има правен интерес първо, да бъде допуснат
до участие в търга и след това – да спечели същия, като бъде класиран на първо
място, доколкото това са разумните цели, които той би следвало да преследва.
Ясно е, че същият като участник в търга не може да оспорва откриването, така и
следващите междинни актове по организацията и провеждането на търга, но същият
има правен интерес да оспорва този акт, който засяга по окончателен начин за
самия него пряко и непосредствено неговите законни интереси, както бяха
очертани току що – било акта, с който не бъде допуснат до участие, било акта,
който след това класира друго лице на първо място, ако след като е допуснат до
участие не е обявен за спечелил търга. В случая, актът, с който е засегнато
правото на кандидата да участва в търга е решението да не бъде допуснат до
участие в явното наддаване, чрез което се осъществява търга в тесния смисъл на
думата и това решение слага край на производството за този кандидат, което го
прави окончателен отрицателен акт на овластен
административен орган. То е обективирано в Тръжния
протокол от 04.04.2017 г. на Тръжната комисия, която
в изпълнение на заповедта за провеждане на търга е преценила редовността на
документите на кандидатите, намерила е тези на жалбоподателя за нередовни,
поради невнасяне на депозит за участие в размера, считан за дължим от комисията
и го е отстранила от участие.
Доколкото липсва каквато и да е последваща
санкция от страна на ръководителя на ДА „ДРВВЗ“ или на ТД „Държавен резерв“-
Велико Търново по отношение на
допустимостта на участието на кандидатите и конкретно по отношение на решението
на тръжната комисия да отстрани С. от участие в търга за позиция № 57, и тъй
като на самата тръжна комисия е възложена преценката за редовност на
документите на кандидатите и правомощието да отстранява от участие кандидат,
подал нередовни документи с т.5 Г от заповедта от 13.03.2017г., съдът е посочил още с разпореждането си за
насрочване на настоящето дело това решение на тръжната комисия за предмет на
спора. Несъмнено решението на
тръжната комисия да отстрани С.С. от участие в
търга с явно наддаване засяга по
окончателен негативен начин кандидата, като не го допуска до по-нататъшно
участие в търга чрез наддаване, поради което
безспорно за жалбоподателя е налице
правен интерес от оспорване на това решение на комисията. Да се приеме, че участникът в
търга няма право да оспорва решенията на тръжната комисия за отстраняването му
като междинен акт или такъв на помощен орган, при липса на последващ
акт на възложилия търга за неговото отстраняване и същевременно при
невъзможността на вече отстраненият от участие кандидат да оспорва класирането
(поради липса на правен интерес) би го лишило от всякаква правна защита, което
е недопустимо.
Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че жалбата на С.С. е недопустима, защото той няма право да оспорва това
решение на комисията. С. не може да обжалва нито решението за откриването на
търга, нито организацията му по аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК, както не може
да обжалва и решението, с което търга е обявен за спечелен от „ПИБ КОМЕРС „
ООД, тъй като де факто жалбоподателят не
е участвал в търга, но може да обжалва решението, което го е лишило от
възможността да участва в търга (в самото наддаване) и това е именно решението
на тръжната комисия за недопускането му до участие, което има характера на
окончателен индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Не на последно място, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че навежданите доводи от ответника, че реално извършеното
предварително изпълнение на решението за приключване на търга, препятства
съдебния контрол, е правно несериозно. Първо, след като липсва придадено по
надлежен ред предварително изпълнение на решението за приключване на търга (с
разпореждане на органа, провел търга или от закона), редовно подадената жалба
би следвало да спре производството, тъй като и при действието на ЗАП и при АПК,
именно в това се изразява суспензивният й ефект. След
като ответникът не е процедирал по този законосъобразен ред, последицата от
това ще търпи той, а не жалбоподателят, като последният не може да бъде лишен
от права да оспорва търга, само защото без всякакво правно основание ответникът
е изпълнил същия, въпреки наличието на жалба и преди да изтече срока за
неговото оспорване. Обратното би означавало пълен административен произвол,
защото би довело да това незаконосъобразно предварително изпълнение да санира всеки невлязъл в сила незаконосъобразен
административен акт.
Решението за недопускане до участие в търга на жалбоподателя,
обективирано в Тръжния протокол от 04.04.2017г. има претенцията да е съобщено на всички чрез
обявяване на протокола на 06.04.2017г., но е очевидно, че това не е така,
защото ако беше вярно, би било излишно изпращане на копие от този протокол на
лицето на 10.04.2017г. Друг е въпросът, че липсва каквато и да е информация за
това как и на кого е „обявен“ протокола от 04.04.2017г.
на Тръжната комисия, който сочи в края си дата на обявяване 06.04.2017г.
Анализът на събраните по делото доказателства дава
основание на съда да счита за безспорно установено, че жалбата на С.С. е допустима, подадена в законоустановения
срок. Дори и да се приеме, че той е
узнал решението на комисията, обективирано
в протокол от 04.04.2017г,
обявен на 06.04.2017г./макар както вече бе посочено за това да липсват
доказателства/, а жалбата е подадена на 10.04.2017г., несъмнено същата е подадена
в законоустановения в чл. 26 от Наредба
№7/1997г. срок за оспорване на търга, включително в частта му за недопускане до
участие на кандидат, който срок за оспорване всъщност е посочен и в самия
тръжен протокол.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че жалбата е
допустима като подадена от лице с правен интерес - кандидат за участие в търга,
отстранен от него, против окончателен за него индивидуален административен акт,
който засяга правото му да участва в търга, в законоустановения
срок, до надлежния съд. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Съдът намира оспореното решение за отстраняване на С.С. за валиден административен акт. Съгласно чл.4 от Наредба
№7/1997г., търговете се организират и провеждат от комисия, назначена със
заповед на областния управител, съответно на ръководителя на ведомството, в
състав от 3 до 5 членове, включително председател. След като това е така, то от
компетентността на тази комисия е и въпросът за допускането от участие на
кандидатите, особено след като в Наредбата не е предвидена последваща
или друга санкция от страна на ръководителя на ведомството, който възлага на
комисията провеждането на търга.
Съобразно чл.21 от Наредба №7/1997г., кандидатът внася
депозит в размер 10 на сто от началната тръжна цена. По същество единственият
спорен въпрос по делото е този дали жалбоподателят отговаря на условието за
участие в търга да е внесъл 10 % от началната тръжна цена за позиция №8, както
това е било определено в т.4А от Заповедта за откриването на търга и Обявата за
него, като жалбоподателят счита, че депозитът за участие следва да се определи
като процент от стойността на вещта без ДДС, а ответникът включва и ДДС като
елемент на началната тръжна цена. Въпросът по делото е свързан с това коя е
началната тръжна цена за вещите - предмет на конкретния търг и трябва ли да се
включи ДДС върху стойността на вещите – предмет на търга като елемент от
началната тръжна цена.
Видно е, че законът не дефинира самата начална тръжна цена и
нейните елементи. Ето защо съдът приема, че тези въпроси са от компетентността
на този, който провежда търга. Заповедта за откриване на процесния
търг обаче в т.2 също не определя по еднозначен начин началната тръжна цена. Точка
1-ва от заповедта изобщо не съдържа думите „начална тръжна цена“, нито сочи
като такава, която и да е от цените, посочени в колоните от Таблицата –
Приложение № 1. Всъщност колони 5 и 6 от Приложение № 1 към т.1 от Заповедта са
именувани „Общо лева без ДДС и Общо лева с ДДС“, без дори да сочат, че става
въпрос за цени, нито да уточняват, че втората от цените – с ДДС следва да се
счита за начална тръжна цена. Точка 2-ра от Заповедта за откриване на търга
гласи: „Началната тръжна цена на всички вещи, определени за продажба чрез търг
с явно наддаване е 38750.95 лева без ДДС и 46501.16 с ДДС“.
Следователно по същество възложителят на търга не е уточнил
никъде, коя от двете едновременно посочени цени за вещите - предмет на търга,
счита за начална тръжна цена – тази със или без ДДС. Правилата на юридическата
логика и целите на търговите производства изискват
предварително ясно определени условия за участие в търга, които не подлежат на последваща промяна. След като ответната администрация не е
определила еднозначно и ясно коя от двете стойности на цените на вещите – тази
със или без ДДС, приема като начална тръжна цена ответникът е поставил
изначално участниците в неяснота или заблуждение, като не може да се изисква от
купувачите да тълкуват тази неяснота, особено еднозначно.
Нещо повече, тази неяснота очевидно е била намерена дори от
тръжната комисия, която по повод определянето на стъпката за участие в търга се
е произнесла по въпроса включва ли се ДДС в началната тръжна цена. Както вече
се каза, на 27.03.2017г. Тръжната комисия назначена от председателя на ДА
„ДРВВЗ“ със Заповед № 10-51 от 13.03.2017г. е провела заседание, за решенията
от което е съставила Протокол № 1 от същата дата, съгласно който е взела
решение стъпката за наддаване в търга да бъде определена на 10 % от началната
тръжна цена на всяка отделна позиция (т.е. по начина и в размера, по който е
бил определен и депозита на участие), като за позиции от 1 до 524 Комисията е
посочила изрично, че върху стойността на вещта ще се начислява ДДС съгласно чл.
5, 6 и 12 от ЗДДС, а за позиции от 525 до 544, ДДС няма да се дължи на
основание чл. 163а от ЗДДС. Както вече бе посочено от страна на ответника нито се твърди обаче, нито се доказва това
разяснение (а по същество и изменение на заповедта за откриване на търга) да е
разгласена или съобщена на кандидатите за участие в търга.
Същевременно именно това решение на Тръжната комисия ясно
демонстрира несъстоятелността на възражението на ответника, че началната тръжна
цена за всички позиции, както са определени в Приложение № 1 към Заповедта за
откриване на търга, включва ДДС, доколкото е ясно, че за част от тези позиции
ДДС не е дължим от купувачите. Това уточнение е важно обаче и за вещта от
позиция №57, доколкото лишава от основание твърдението, че посочената в колона
6 „Обща стойност с ДДС“ цена следва да се приеме за начална тръжна цена на
вещите, доколкото съдържащото се ДДС в тази колона за част от вещите – предмет
на търга не е дължимо от купувачите (което прави нелогично внасянето на същите
на депозит в размер на 10 % от цената на вещта с ДДС, което подлежи на обратно
начисляване и внасяне от продавача). След като е така, не е възможно да се
счита, че колона 6 – „Общо лева с ДДС“ от заповедта за откриване на търга
определя началната тръжна цена за процесния търг.
Нещо повече, това не кореспондира и със стойността на началната тръжна цена,
както е посочена в т. 2 от заповедта за откриване на търга, тъй като няма как
тръжната цена да е вярна общо за всички вещи с ДДС, след като за част от тях
такава не се дължи.
По изложените
съображения съдът намира, че ответникът е следвало да уточни тези
въпроси предварително – преди началото на търга, като разгласи своето решение
относно начина на определяне на началната тръжна цена като стойността на вещите
със или без ДДС. Това е наложително и с оглед спазването на принципите на
последователност и предвидимост, гарантирани в чл. 13
от АПК.
Нещо повече, това е особено наложително, доколкото ответната
администрация процедира по различен начин при определяне на началната тръжна
цена за различните търгове, провеждани от различните ТД, но при всички случаи
(извън настоящия) предварително сочи дали същата включва или не ДДС върху
стойността на продаваните вещи. Така например, прегледът на съда на Интернет
страницата на ДА „ДРВВЗ“ показва, първо, че въпросът дали началната тръжна цена
включва ДДС върху стойността на продаваните вещи или не се решава по различен
начин за всеки търг в различните териториални дирекция, но същевременно - това
винаги е ясно и предварително посочено в заповедта за откриване на конкретния
търг, тъй като в Приложенията към съответната Заповед за откриване на търга
първо има колона, именувана точно „Начална тръжна цена“ и второ, е уточнено
дали същата включва ДДС или не. Така например, съгласно Заповед № РД -
10/394/03.11.2016 г. началната тръжна цена е без ДДС, но за вещите предмет на
търга, обявен със Заповед № РД – 10-138/17.05.2017 г. началната тръжна цена
включва ДДС, доколкото колона 6 е именувана „Начална тръжна цена (единична) в
лева с вкл. ДДС“ (тези заповеди са налични на сайта на ДА,
като съдът служебно е направил разпечатка от същия, която е приложена по
делото).
Това ясно показа, че принципно началната тръжна цена не
включва имплицитно ДДС върху стойността на продаваните вещи и след като това е
така, не може да се изисква от участниците в търга да гадаят, че такава е била
волята на продавача в конкретния случай.
Изводът, че ДДС
принципно не се включва и още по-малко е задължителен елемент в началната
тръжна цена, се налага и от тълкуването на специалния материален данъчен закон
– ЗДДС. Първо, защото този данък е недължим от купувачите за част от вещите –
предмет на процесния търг. Не може да се приеме, че в
случая това е без значение, защото вещта, за която участва жалбоподателя
(позиция №57) не е сред тези, за които ДДС би се начислило обратно по смисъла
на ЗДДС от продавача, защото както се каза вече, началната тръжна цена за търга
е определена с процесната заповед не за всяка отделна
позиция, а общо – за всички вещи. На второ място, това е така, защото участието
в търга само по себе си не е доставка по смисъла на ЗДДС и по тази причина за
самото участие, ако се дължи депозит, посочената стойност за този депозит не
включва ДДС. Не на последно място, в случая не е приложима и разпоредбата на
чл.67,ал. 2 от ЗДДС, която предвижда, че когато при договаряне на доставката не
е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената
цена, защото, както се каза, в случая не става въпрос за доставка и нейното
договаряне, тъй като самото участие в търга (за което се дължи депозита за
участие, за разлика от стъпката за участие в наддаването) не е доставка по
смисъла на ЗДДС и не подлежи на договаряне. Ето защо съдът приема, че принципно
логическото правило е, че ДДС не участва и не се включва при определяне на
началната тръжна цена (т.е. началната тръжна цена е процент от оценката на
продаваната вещ без ДДС), като няма юридическа пречка, продавачът да направи
изключение от това правило, като изрично предвиди обратното – че депозитът ще е
процент от началната тръжна цена, определена като стойността на вещта с ДДС, но
това трябва да бъде ясно, еднозначно и предварително посочено в решението за
откриване на търга.
В конкретния случай включва ли се или не ДДС в първоначалната тръжна цена, върху която цена следва да бъде внесен
депозита за участие в търга не е било
посочено изначално, а напротив като начална тръжна цена на всички вещи е
посочена едновременно както цена с ДДС, така и без ДДС. Като не е посочил ясно
и недвусмислено каква е началната
тръжна цена за вещта, посочена в позиция 57 и съответно е създал неяснота и
несигурност върху каква сума
следва да бъде внесен дължимия
депозит в размер на 10 % от началната тръжна цена за участие в търга,
ответникът ще трябва да търпи последиците на своето некоректно поведение, което
ще рече, че след като в конкретния случай е посочил първо общата начална цена
на целия търг както с ДДС, така и без, то следва да се приеме за изпълнено
условието за внасяне на депозита за участие от 10%, от която и да е от тези две
стойности.
По делото не е спорно, че жалбоподателят е внесъл депозит за
участие в размер на 10 % от стойността на вещта на позиция № 57 без ДДС и след
като това е така, същият неоснователно е отстранен от участие в търга. Ето защо
е наложително да се отмени решението в този смисъл и преписката трябва да се
върне обратно на Тръжната комисия, която да започне търга, отстранявайки това
свое първо порочно процесуално действие, а именно- да допусне до участие в
търга за позиция №57 С.С., след което да пристъпи към
ново наддаване за тези вещи.
Тук е мястото да се посочи, че това би изпълнило изцяло и
целите, които всеки търг преследва – да се извърши продажба на вещ по
най-високата възможна цена, тъй като е видно, че по този начин относно позиция
№ 57 би се провел реален търг между повече кандидати, което би означавало, че
има по-голяма вероятност да се направи наддавателна
стъпка след началната цена и по този начин търгът би приключил различно.
Както вече се каза не може да се приеме, че проведеното
незаконно предварително изпълнение (за което, както се каза, няма нито
разпореждане на органа, нито законово предвиждане) на решението за класирането
изключва изпълнението на това съдебно решение. Това е така, защото това
изпълнение е лишено от правно основание, а следователно и от правна стойност.
Наредба №7/1997г. не предвижда никакъв последващ акт
след решението на комисията по чл. 4 от същата наредба за приключване на търга.
Фактът, че ДА „ДРВВЗ“ е приела вътрешни правила, които предвиждат издаването на
заповед за обявяване на търга за приключен и обявяване на спечелилия кандидат
от ръководителя не може да измени нормативния акт от по-висока степен, като
следва да се отчита, че тези вътрешни правила са един ведомствен служебен акт,
който не обвързва съда. Същевременно, ответникът неправилно счита, че Наредба №
7/1997 г. имплицитно придава предварително изпълнение на решението за
приключване на търга с явно наддаване. Напротив, логиката и последователността
на действията, предвидена в Наредбата налага обратния извод. Член 23 от
Наредба№7/14.11. 1997г. предвижда, че при търгове от вида на процесния - с явно наддаване, предложената цена се заплаща
в срок до 3 работни дни от закриване на търга, след което с купувача се сключва
писмен договор за покупко-продажба, но за това краен срок не е посочен.
Обстоятелството, че спечелилият кандидат заплаща предложената цена в определен
срок не означава незабавно сключване на договора, тъй като наредбата изрично
сочи, че договорът се сключва след плащането на предложената цена, но няма
определен нормативно срок след това за договарянето. От своя страна, плащането
преди предаването на вещта е авансово и като такова е основание за издаване на
фактура от ответника, но не и за предаване на вещта, което не може да стане
изобщо преди подписване на договора. Същевременно, след като чл. 27 предвижда,
че в 7-дневен срок от датата на търга участниците могат да подадат жалба по
реда на Закона за административното
производство за неспазване на изискванията по неговата организация и
провеждане, е ясно, че преди изтичането на този срок дори и при плащане на цената
от спечелилия кандидат не следва да се сключва договор за покупко-продажба, още
по-малко да му се предават вещите, и всяко друго процедиране преди изтичането
на този срок е равносилно на административен произвол и незачитане на правата
на останалите участници в търга от страна на провелия го.
Всякакви твърдения, че
оспорвайки търга жалбоподателят целял „преиграване“ съдът счита за излишно да
обсъжда, доколкото се касае за параправни и
неподкрепени с никакви доказателства твърдения, основани на превратно тълкуване
смисъла и целта на законовата възможност за съдебно оспорване на
административни актове от заинтересованите лица-участници в търга. Само следва
да се посочи, че в конкретния случай, доколкото става въпрос за вещ на
незначителна стойност не може да се приеме, че има такава разлика между
депозита, определен в размер на 10% от стойността на вещта с ДДС и без ДДС, че
да се правят изводи за финансовото състояние на кандидата и съответно- за
сериозността на неговите намерения да участва реално в търга или не.
По изложените мотиви съдът намира за незаконосъобразно
решението на тръжната комисия да отстрани С.С. от
участие в търга с явно наддаване в частта относно позиция №57, обявен със
Заповед №РД-10-51/13.03.2017г. на председателя на ДА
„ДРВВЗ“, а и за постановено в противоречие с целта на закона. Това налага
отмяната на това решение и връщане на преписката за повторно провеждане на
търга за тази позиция с участието на жалбоподателя при спазване на указанията в
това решение по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на
спора, за ответника не се следват разноски, а от жалбоподателя такива не са претендирани, поради което не му се присъждат.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Велико
Търново, XI-ти адм. състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на С.И.С. *** Търг за продажба на движими вещи – частна държавна
собственост, обявен със Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на Председателя на
ДА „ДРВВЗ“ - гр. София, в частта относно решението на тръжната комисия за недопускането
на жалбоподателя до участие в търга за позиция №57, обективирано
в Тръжен протокол от 04.04.2017г.
ВРЪЩА
преписката на Тръжната комисия за ново провеждане на търга за посочената позиция
от етапа допускане на кандидатите, като по отношение на позиция № 57 бъде
допуснат и кандидата С.И.С. ***, след което се пристъпи повторно към следващите
етапи на производството по търга, при спазване на указанията на съда в мотивите
на това решение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: