№ 11290
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110147279 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А.” АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление *-***, представлявано от М.П.И. –
изпълнителен директор, и В.П.К.-М. – изпълнителен директор, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М.Ж., против С.О. ЕИК ****, с адрес: ****, представлявана от
Й.А.Ф.-, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата от 315,40 лв. (триста
и петнадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща изплатено по застраховка
„Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 10.09.2016 г., около
12,10 часа в гр. София на ул. „Околовръстен път“ в посока гр. Пловдив, на 200 метра от
кръстовището с бул. „Самоковско шосе“ с лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег.
№ ****, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, застрахован при ищеца по
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0194464 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 96,12 лв. (деветдесет и шест
лева и дванадесет стотинки) върху главницата за периода от 10.06.2018 г. до 10.06.2021 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.2021 г. по ч.гр. дело
№ 20211110133211/2021 г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 10.09.2016 г. г. ПТП е изплатил по
застраховка “Каско”, срещу разходен касов ордер на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 305,40 лв. на 13.10.2016 г. както му се дължат и 10
лева ликвидационни разноски. С писмо от 26.10.2016 г, предявил регресната си претенция
към отговорното лице, поради което ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на
1
пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на
стопанин на пътя. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
С исковата молба ищецът представя писмени документи и фотоснимки, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено
искане за допускане на свидетел при режим на призоваване относно установяване на факти
и обстоятелства, посочени в исковата молба. Моли за допускането и назначаването на
съдебна автотехническа експертиза.
В съдебно заседание, ищецът, чрез своя пълномощник, поддържат предявения иск и
направените доказателствени искания.
Ответникът С.О. в срока по чл. 131 ГПК, чрез юрк. С.П. оспорва предявените
искове. Оспорва, че договорът е влязъл в сила. Оспорва механизма на ПТП, настъпилите
вреди. Оспорва се вредите да са настъпили в резултат на необезопасена дупка на пътното
платно. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
МПС. Твърди, че гумата е амортизирана и износена. Твърди, че не се установява разноски за
ликвидация на щета да са сторени. Възразява за изтекла погасителна давност.
С отговора прави искане да бъдат допуснати допълнителни задачи, на които да
отговори вещото лице при изготвяне на СТЕ.
В съдебно заседание, проведено на 18.11.2021 г., ответникът, редовно призован, не
изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът има качеството на застраховател
по договор за застраховка „Каско“ за увредения автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег.
****, управляван от водача М. Л. С.. Договорът е сключен между ищцовото дружество и
„АСМ България“ АД под формата на комбинирана застрахователна полица за застраховки
„Каско“ и „Злополука“ № 0306Х0194464. В раздел „Покрити рискове“ от застрахователния
договор е отразено „Пълно Каско“, а в раздела „Допълнително покритие“ е отбелязан
„Асистанс“. Срокът на действие на застрахователния договор е от 24.03.2016 г. до
24.03.2017 г. Уговорено е заплащане на застрахователна премия в размер на 3045,60 лв.,
която е платена, съгласно приложената и приета като доказателство по делото квитанция №
**********/24-03-2016.
На 10.09.2016 г. М. Л. С. депозира Уведомление – декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ пред ЗАД „А.” АД за изплащане на застрахователно
обезщетение. В същото е посочено,че по време на движение лек автомобил марка „БМВ“,
модел „730“ с рег. **** попада в дупка, вследствие на което е причинена щета, изразяваща
се в деформирани предна лява джанта и гума. Въз основа на заявлението пред
застрахователя е образувана щета № 10016030128332. С доклада по същата е прието, че
стойността на причинените вреди е в размер на 305,40 лв. Същите са отстранени чрез
ремонт на автомобила в автосервиз „***“ ООД.
Не е спорно по делото и че сумата в размер на 305,40 лв. е платена от ищеца на
2
застрахования на 13.10.2016 г. с разходен касов ордер (л. 12 от делото), както и че ищецът е
изпратил покана за плащане до ответника, получена на 26.10.2016 г. с рег. ****.
В съдебно заседание, проведено на 18.11.2021 г. е изслушано и прието, без да е
оспорено от страните, заключението на съдебната автотехническа експертиза. Според
писмения доклад на експерта всички увреждания по лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. ****,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие, а именно, че на 10.09.2016 г., лек автомобил „БМВ 730
Д“ с рег. **** се движи по ул. „Околовръстен път“ с посока от ул. „проф. Александър
Танев“ към ул. „Малина“ и на около 200 метра преди кръстовището с ул. „Самоковско
шосе“, превозното средство попада в необезопасена дупка на пътното платно. Вещото лице
заключава, че уврежданията по процесния автомобил са по предна лява гума и предна лява
джанта, като за тяхното отстраняване е било необходимо да се подмени гумата и да се
боядиса джантата. Вещото лице сочи, че като се вземе предвид датата на производство на
процесната гума (ДОТ - 3410 - тридесет и четвъртата седмица на 2010 година) и измереният
остатъчен грайфер - 8 мм (което обикновено е размерът на грайфера на нова гума) може да
се направи извод, че остатъчната стойност на процесната гума е 60%. За процесната джанта
няма данни кога е произведена и какъв е нейния пробег и поради тази причина не може да се
определи остатъчната и стойност. Освен това джантата е предвидена за боядисване и в този
случай не се прилага корекционен коефициент за овехтяване. Вещото лице заключава, че по
делото липсват данни за техническото състояние на превозното средство преди
настъпването на произшествието. Грайферът на гумата е бил 8 мм. и състоянието й не е
допринесло за настъпването на процесното ПТП. По делото няма никакви данни, на база на
които да се определи скоростта на движение на превозното средство, в момента и преди
попадането му в процесната дупка. Вещото лице също така заключава, че без данни за
отстоянието на автомобил от мястото на попадане в дупката в момента, в който водачът е
имал възможност да я забележи, няма как да бъде определена безопасната скорост. Освен
това безопасната скорост зависи и от интензивността на движение, предходно намиращи се
превозни средства или други препятствия, ограничаващи видимостта на водача към
препятствието. Експертизата дава заключение, че стойността на вредите, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 391,56 лв., като обичайните разноски за ликвидиране на
щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15 лв.
На въпроси на съда, вещото лице потвърждава, че уврежданията по процесното
МПС са само единствено върху джантата и гумата. Сочи, че такова увреждане може да се
получи при скорост на движение над 30 км.ч. и големина на дупката 7-10 см, като при по-
висока скорост ще се получат увреждания и върху окачването, но най-малкото ще има
деформация и върху самата джанта, а видно от описа по щета такива няма.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените от ЗАД
„А.” АД против Столична община по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД за основателни, предвид следните
съображения:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
3
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане, съгласно
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Безспорно се установи по делото, че между ищцовото дружество и собственика на
увредения автомобил марка „БМВ“, модел „730“ с рег. **** – „АСМ България“ АД е била
налице договорна обвързаност към датата на твърдяното пътно – транспортно произшествие
– 10.09.2016 г., основана на договор за застраховка „Каско“, чийто срок на действие е в
периода от 24.03.2016 г. до 24.03.2017 г. По делото е приет като писмено доказателство
писмен договор под формата на застрахователна полица, удостоверяващ наличието на
горепосоченото облигационно правоотношение. От писмените доказателства, се установява,
че застрахованият собственик на моторното превозно средство е заплатил застрахователната
премия. Ето защо, съдът приема, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
между ищеца и „АСМ България“ АД е имало валидно застрахователно правоотношение и са
неоснователни възраженията на процесуалния представител на С.О. че договорът не е
влязъл в сила.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства,
включително протокол за ПТП № 1664530, изходящ от надлежния административен орган
(л. 10), както и от приетото по делото заключение по съдебната автотехническа експертиза,
което е компетентно изготвено и неоспорено от страните, настоящият съдебен състав
приема за установено, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие – на 10.09.2016 г., около 12,10 часа в гр. София на ул. „Околовръстен път“ в посока
гр. Пловдив, на 200 метра от кръстовището с бул. „Самоковско шосе“, лек автомобил марка
„БМВ“, модел „730“, с рег. № **** е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. От
заключението на САТЕ се установява, че щетите, нанесени при ПТП на процесния лек
автомобил представляват увреждане на предна лява гума и предна лява джанта.
От представеният по делото разходен касов ордер се установява, че за настъпилото
застрахователно събитие ищцовото дружество е изплатило сумата от 305,40 лв. за
причинените на застрахованото имущество щети, поради което е възникнало правото да
встъпи в правата на удовлетворения кредитор – застрахованото пострадало лице срещу
причинителя на вредата
Неоснователно е възражението на ответника за липса на покрит риск, с оглед
систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От
представената по делото застрахователна полица по договор за застраховка „Каско“ на
процесния лек, се установява, че същата е сключена при клауза „Пълно каско“, с
допълнително покритие „Асистанс“. Съгласно т. 16.8 от Общите условия, не се покрива
4
увреждане или унищожаване на гумите и/или джантите, освен ако не е получено в резултат
на друго застрахователно събитие. В този смисъл, съгласно т. 12 от представените Общи
условия, при клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива щети, причинени от всички
рискове, посочени в клаузите „Минимално каско“, „Частично каско“ и „Кражба“, като
според т. 8.3 на клауза „Частично каско“, застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС от рискове при нарушена цялост на пътното
покритие. С оглед изложеното, съдът намира, че в случаите на увреждане на МПС,
застраховано по застраховка "Каско", клауза "Пълно каско", включително увреждане на
гуми и джанти, когато това увреждане е причинено от ПТП вследствие на дупка на пътното
платно, е налице покрит риск по основното покритие. Следователно застрахователното
обезщетение е платено от ищеца на собственика на застрахования автомобил по покрит от
застрахователния договор риск – т.е. при наличие на застрахователно събитие и основание
за плащане.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Въпросният пътен участък е
собственост на Столична община съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на ЗМСМА. Общината, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да управлява имоти и вещи -
общинска собственост, в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от ЗП, общината е длъжна да
осъществи ремонта и поддържането на общинските пътища и да означи съответната
неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.09.2016 г., процесният
автомобил е попаднал в необезопасена дупка, намираща се в границите на Столична
община. Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието – бездействието на длъжностни лица, на които общината е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения и причинените вреди, която връзка се
установява от приетото по делото заключение на САТЕ и при липса на събрани
доказателства в различна насока. В този смисъл общината отговаря спрямо увреденото лице
на основание чл. 49 ЗЗД.
На следващо място е неоснователно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди (или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
5
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие).
В конкретния случай, по делото не са налице каквито и да било доказателства, от
които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към
възникването на вредите и техния обем. По довода на ответника, че водачът на автомобила
не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно, съдът намира, че
именно ответникът е следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените
от него обстоятелства, като в настоящия случай липсват данни за такова поведение на
водача. Следва да се има предвид и отговорът на вещото лице, даден в проведеното съдебно
заседание по делото на 18.11.2021 г., че увреждането на процесното МПС е възможно да се
получи при скорост над 30 км/ч и големина на дупката 7-10 см, като обаче биха били налице
по-сериозни увреждания, в случай на по-висока скорост на движение.
От кредитираното експертно заключение по САТЕ, стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег. № ****, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 391,56 лв., като обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15 лв.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено вследствие на
необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в С.О. от което ПТП са
настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от ищцовото дружество, то на
основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу Столична община за вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза,
доколкото стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, то предявеният иск се явява доказан
в пълен размер.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Съгласно т. 14 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г., Пленум на ВС, за регресните искове
важи общата давност по чл. 110 и следващи ЗЗД. В този смисъл е и трайната практика на
ВКС, а именно, че основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който
включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл.
110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този
иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е
изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в
забава. (Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, Решение №
449/18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС, Решение № 2 от 02.02.2011 г. по търг.
дело № 206/2010 г. на ІІ ТО на ВКС). От представено платежно нареждане се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на 13.10.2016 г., като от този момент
последният е встъпил в правата на увредения срещу лицето, което отговаря за виновните
противоправни действия на делинквента. Следователно, към датата на подаване на
6
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.06.2021 г.,
приложимата 5-годишна давност не е изтекла.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за
заплащане на дължимата върху главницата мораторна лихва.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство,
съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГК на ВКС, следва да се произнесе
и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 75 лв., от които за държавна такса - 25
лв. и за юрисконсултско възнаграждение - 50 лв. В исковото производство направените от
ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса, 50 лв. за призоваване на свидетел и 160 лв. за
депозит за вещо лице. По отношение на претенцията на ищеца за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, съдът следва при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение да съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като с
оглед разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. При това положение, общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 460 лв.
(четиристотин и шестдесет лева).
С оглед уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 460 лв.
(четиристотин и шестдесет лева) за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „А.” АД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление *-***, представлявано от М.П.И. – изпълнителен директор,
и В.П.К.-М. – изпълнителен директор, против С.О. ЕИК ****, с адрес: ****, представлявана
от Й.А.Ф.-, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл.
49 ЗЗД, че С.О. ЕИК ****, с адрес: ****, представлявана от Й.А.Ф.-, дължи на ЗАД „А.” АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление *-***, представлявано от М.П.И. –
изпълнителен директор, и В.П.К.-М. – изпълнителен директор, сумата от 315,40 лв. (триста
и петнадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща изплатено по застраховка
„Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 10.09.2016 г., около
12,10 часа в гр. София на ул. „Околовръстен път“ в посока гр. Пловдив, на 200 метра от
кръстовището с бул. „Самоковско шосе“ с лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, с рег.
№ ****, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, застрахован при ищеца по
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0194464 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 96,12 лв. (деветдесет и шест
лева и дванадесет стотинки) върху главницата за периода от 10.06.2018 г. до 10.06.2021 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.06.2021 г. по ч.гр. дело
7
№ 20211110133211/2021 г.
ОСЪЖДА С.О. ЕИК ****, с адрес: ****, представлявана от Й.А.Ф.-, да заплати на
ЗАД „А.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *-***, представлявано от
М.П.И. – изпълнителен директор, и В.П.К.-М. – изпълнителен директор, на основание чл.
78, ал. 1, вр. ал 8 ГПК сумата от 460 лв. (четиристотин и шестдесет лева), представляваща
сторените разноски в заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8