№ 159
гр. Габрово, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500376 по описа за 2021 година
С решение 260087/19.07.2021г. по гр.д.№1032/20г. Габровският районен
съд е признал за установено по предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, че в полза на "КРЕДИТ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представлявано от М.Г.А., съществува парично вземане за: сумата от 1000,00
лв. - главница, на основание сключен договор за потребителски кредит
„Екстра" № 84898/13.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, към
длъжника М. М. АС., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „Раковска" ***,
за което вземане е издадена заповед № 386/27.07.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 703/2020г. по описа на
Районен съд - Севлиево.
Присъдени са и разноски в полза на "КРЕДИТ ИНС" АД за заповедното
и исковото производство.
В законният срок решението е обжалвано адв. Ив. Г. от АК- Габрово-
особен представител на М. М. АС., като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се излагат следните основни възражения: Не били
приложени доказателства за наличието на съществуващо правоотношение
между дружеството- ищец и М. А.- за разменени между страните електронни
съобщения, установяващи сключване на договор за кредит от разстояние, за
спазени срокове по чл. 12 ал.1 и 2 ЗПФУР. Липсвали доказателства за
плащане на сумата и получаването й от А.. Поради това исковата молба била
1
недопустима, тъй като не бил обоснован и доказан правен интерес от водене
на делото. При условията на евентуалност да се счита, че исковата молба е
неоснователна по същите посочени основания. Нито договора за кредит,
нито общите условия към него били подписани от А., но доколкото
процесният договор се твърдяло да е сключен от разстояние, електронните
документи за това били оспорени от ответника. Не било доказано върху
представените договори да е положен електронен подпис от страна на
кредитополучателя. Не били налице доказателства, че именно ответната
страна е потвърдила договора.
Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено.
Съдът, като взе предвид надлежно представените по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред PC- Габрово е предявен са положителен установителен иск по чл.
422 ал. 1 от ГПК за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
386/27.07.2020г. по ч.гр.д. № 703/2020г. по описа на PC Габрово.
За да постанови съдебният си акт районният съд е изложил следните
мотиви: От заявката за кредит на М. М. АС., справката - банково извлечение
за извършен превод, договор за потребителски кредит „Екстра" №
84898/13.03.2019г. и общи условия на „КРЕДИТ ИНС" АД, приложими към
договорите за предоставяне на потребителски кредит, разписка от Изи пей от
13.03.2019г., подписана от ответника и заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза, че „КРЕДИТ ИНС" АД е предоставило на
ответника и кредитополучател М. М. АС., кредит в размер на 1 000,00 лв.,
като последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите.
Кредитополучателя получил в брой сумата 1 000,00 лв., като се е задължил да
заплати на кредитора главницата по предоставения кредит, с договорна лихва
и такса „Гарант", като общият размер на задължението - 1884,00 лв., било
платимо на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи:
13.04.2019, 13.05.2019, 13.06.2019, 13.07.2019, 13.08.2019, 13.09.2019,
13.10.2019, 13.11.2019, 13.12.2019, 13.01.2020, 13.02.2020, 13.03.2020. С
разписка от Изи пей от 13.03.2019г., представена и приета като доказателство
по делото, неоспорена от ответника и подписана от същият, се установява
реално получаване в брой на сумата 1 000,00 лв. Заключението на вещото
лице по съдебно - счетоводната експертиза установявало, че сумата 1000,00
лв. е получена лично от ответника на 13 март 2019 година.
Подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
По отношение на договора за кредит са приложими разпоредбите на
специалния закон - ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР,
"договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние" / какъвто е
сключен в случая/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната
2
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗП,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл.
18, ал. 1, т. 1 и т. 3/, като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления- ЗЕДЕП
/сега- ЗЕДЕУУ/. Ищецът по делото е представил заверени копия от договор за
кредит № 84898/13.03.2019г., Общи условия на договора за кредит и разписка
за извършено плащане на ответника на сумата 1000 лв. от 13.03.2019г. /л.64/ .
За първите два документа заявява, че са потвърдени от ответника с
изпратеният му линк за това.
Тези документи установяват валидното сключване на договор за кредит
по реда на чл. 6 от ЗПФУР и предаването на договорената сума от
кредитодателя. Обстоятелството, че същите не са подписани на хартиеният си
носител, не отнема действителността на договора и не отрича съществуването
му в правния мир. Сключването на договора става не чрез подписването му
от кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на
съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на
въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по
договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е
приел условията на съглашението. С извършване на това фактическо действие
последният се валидира, а с натискане на линка за потвърждение се декларира
запознаване и съгласие с условията на договора, което пък е предпоставка за
превеждане на съответната заемна сума. По тези съображения въззивният съд
също счита, че в случая е възникнало валидно правоотношение по такъв тип
договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата дължи
изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума
кредитодателят е изпълнил своето основно задължение, но ответникът не е
върнал заема в съответния срок.
Представеният по делото върху хартиен носител договор визуализира
електронен документ. Доколкото същият не съдържа характеристиките на
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13,
ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис- част от електронните изявления са свързани и
с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за
самоличността на лицето, от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3, т.
10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, имейл
и други. Законодателят придава значение на подписан саморъчно документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен, което е закрепено изрично в чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Неговата
3
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ, като ако се касае за частен документ /какъвто е
процесният/, той се ползва с такава сила за авторството на изявлението, съгл.
чл. 180 ГПК,
При сключване на договора за кредит ответникът е предоставил всички
изискуеми данни- три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл. Следователно са
спазени изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и са налице предпоставките
на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
За сключването на процесния договор е индиция и категорично
доказаното от ищеца реално плащане от страна на кредитодателя на
уговорената сума от 1000 лв.- разписка на л.64 от делото и заключението на
в.л.В., прието като доказателство по делото и неоспорено от страните. С оглед
наличието по делото на тези доказателства за получаване на сумата в размер
на 1000 лева от А., установени по категоричен начин пред първата
инстанция, може да се приеме, че е налице постигната договореност между
страните както относно договора, така и за размера на главницата.
Въз основа на гореизложеното неоснователни са възраженията във
въззивната жалба, че договора за кредит и общите условия към него били
подписани от А., не било доказано върху представените договори да е
положен електронен подпис от страна на кредитополучателя.
Не се твърди по делото ответникът да е върнал в уговореният срок
получената сума- такова правопогасяващо възражение нито е заявявано, нито
е доказано /тежестта на доказване на този положителен факт лежи върху
ответника/. Следователно за кредитора- ищец се е породило правото да
ангажира отговорността за забавено изпълнение на ответника на паричното
му задължение, като поиска реално изпълнение на същото и обезщетение за
забава.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, по изложените
по- горе съображения, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на другата страна сумата 450 лева разноски за въззивното
производство, както и ДТ, чрез ГОС в размер на сумата 28,49 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260087/19.07.2021г. по гр.д.№1032/20г. на
Габровският районен съд.
ОСЪЖДА М. М. АС., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул.
„Раковска" ***, да заплати на "КРЕДИТ ИНС" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ № 19, вх. В,
ет. 1, ап. 6, направените във въззивното производство разноски в размер на
сумата 450 лева.
ОСЪЖДА М. М. АС., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул.
4
„Раковска" *** да заплати чрез ОС- Габрово сумата 28,49 лева,
представляваща ДТ за въззивното производство, както и сумата 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5