Решение по дело №1870/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 №  340

гр. С., 22 юли 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети юни 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1870 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „Уникредит Булбанк” ЕАД  твърди, че 04.06.2008 г. банката сключила с ответника И.М.Й. в качеството му на кредитополучател и М. П. Й. в качеството на солидарен длъжник договор за банков ипотечен  кредит за сумата от 100000 лв. Длъжниците преустановили обслужването на задълженията по кредита, поради което банката обявила предсрочната му изискуемост на 20.10.2010 г. и се снабдила със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1158 по описа на СРС за 2012 г., както и с изпълнителен лист, за следните суми: главница в размер на 99580,25 лв. и договорни лихви за периода от 20.12.2010 г. до 21.06.2012 г. в размер на 21346,50 лв. Заповедта за изпълнение влязла в сила, тъй като длъжникът не възразил срещу нея след връчването ѝ заедно с призовката за доброволно изпълнение; впоследствие по изпълнителното дело били събрани суми и извършено разпределение, като към момента на извършването му – 17.12.2018 г., задълженията по делото възлизали на сумата от 196566,79 лв., а сумата за разпределяне била 42500 лв.

Двамата ответници И.М.Й. и П.К.Й. притежавали в съсобственост заедно с брата на първия ответник дворно място, находящо се в с. С., общ. С. с площ от 3030 кв.м., представляващо ПИ с пл. №  ., кв. ., за който чрез регулационния план на селото, утвърден със заповед №  4199 от 12.07.1958 г. и заповед № ЗК – 1779 от 13.10.2014 г. били отредени УПИ . с площ от 1803 кв.м. и УПИ . с площ от 1037 кв.м. с право на обезщетение за 190 кв.м., отчуждени за улица, заедно с построената в имота масивна жилищна (вилна) сграда и други сгради за жилищни и стопански нужди, от който имот и сгради правата на първия ответник възлизали на 1/6 ид.ч. На 08.12.2014 г. съсобствениците сключили договор за доброволна делба на имота, вписан в СВ – С. под № ., т. . по описа за 2014 г., чрез който същият бил поставен в еднолична собственост на втората ответница. Ищецът счита, че тази сделка го уврежда в качеството му на кредитор на един от съделителите, тъй като намалява имуществото му, от което банката би могла да се удовлетвори, като освен това твърди, че знанието за увреждането се предполага у насрещната страна П.К.Й. по силата на законовата презумпция на чл. 135, ал. 2  ЗЗД, тъй като тя е майка на длъжника. Поради тези причини моли съда да обяви за недействителна спрямо него увреждащата го сделка - договор за доброволна делба на имота, вписан в СВ Силистра под № 230, т. 8 по описа за 2014 г., досежно частта, чрез която ответницата П.К.Й. придобива идеалната част от правото на собственост върху посочения по – горе имот, притежавана преди това от ответника И.М.Й.. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата П.К.Й. счита, че искът е неоснователен, тъй като първият длъжник отговарял за задълженията по договора за банков кредит от  04.06.2008 г. единствено с предоставения за обезпечение на кредита недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Т. и п. п.” № ., ет. ., а не и с останалото си имущество, което следвало от съдържанието на т. 15.3 от анекс от 01.12.2010 г. към договора за кредит. Тъй като ищецът реализирал правата си по ипотекирания имот, ответницата счита, че И.М.Й. е загубил качеството си на длъжник на банката.

Оспорва иска и с възражението, че към момента на сключването на атакуваната сделка самият длъжник не имал съзнанието за увреждане на своя кредитор, тъй като на този етап общият сбор от вземанията по изпълнителния лист възлизал на 124443 лв., докато пазарната стойност на предоставения за обезпечение недвижим имот била определена на сумата от 172000 лв., а началната цена на наддаването – на сумата от 129000 лв. (75 % от пазарната стойност). Счита, че първият ответник не следва да се държи отговорен за закъснението, с което е било реализирано обезпечението (едва през 2018 г.) и за ниската цена, получена от него – 42500 лв. Отделно от това счита, че резултатът от договора за доброволна делба би бил постигнат и чрез съдебна такава, която длъжникът не би могъл да осуети, но  при допълнително натоварване със съдебни разноски. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

Ответникът И.М.Й. не взема становище по предявения срещу него иск.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.  135, ал. 1  ЗЗД.

От представен по делото изпълнителен лист от 26.06.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение  № 2604 от същата дата по ч.гр.д. № 1158 по описа на СРС за 2012 г., е видно, че първият ответник е осъден да заплати на „Уникредит Булбанк” ЕАД главница по договор за банков ипотечен кредит от 04.06.2008 г. и анекс към него от 01.12.2010 г. в размер на 99580,25 лв., договорни лихви и неустойки в размер на 21346,50 лв., законна лихва върху главницата, считано от 22.06.2012 г. до окончателното ѝ плащане, както и направените по делото разноски в размер на 3416,69 лв. От представения по делото договор за кредит от 04.06.2008 г. е видно, че задълженията на длъжника  били обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Т. и п. п.” № ., ет. . с площ от 130 кв.м., състоящ се от кухня, столова, две спални, хол, баня, килер, тоалетна и коридор, както и чрез солидарната отговорност на втория длъжник М.П. Й.. На 26.08.2013 г. кредиторът депозирал въз основа на посочения по – горе изпълнителен лист молба до ЧСИ Г. Г. за започване на изпълнително производство срещу солидарните длъжници, каквото било образувано под № 20137670401194 по описа на ЧСИ. На 26.11.2014 г. съдебният изпълнител пристъпил към опис и оценка на предоставеното за обезпечение на дълга имущество, което в протокола за опис било оценено от вещо лице на пазарната стойност от 172000 лв., като на тази база началната цена на наддаването била определена на 129000 лв. – 75 % от пазарната такава. Продажба на имота била реално осъществена на по – късен етап, тъй като разпределението на сумите от осребреното имущество било сторено с  протокол на ЧСИ от 17.12.2018 г., чрез който на банката била определена за изплащане сумата от 40314,52 лв.

Същевременно от извлечение от Служба по вписвания – гр. С. се установява, че на 08.12.2014 г. е вписан договор за доброволна делба под № 230, т. 8 по описа за 2014 г. по отношение на посочения в исковата молба имот, находящ се в с. С., общ. С., сключен между двамата ответници и лицето Д. М.Й. в качеството на съделители. При делбата имотът бил придобит в изключителна собственост от  ответницата П.К.Й., като между страните няма спор, че ответникът Й. взел участие в сделката с квотата в размер на 1/6 ид.ч. правото на собственост върху поделяемата вещ. Тъй като от извлечението от регистъра на СВ – С.  е видно, че предмет на договора за делба е единствено процесния имот, съдът намира, че неговият ефект е такъв на прехвърлителен договор (например договор за продажба), поради което  приема, че атакуването му отчасти  досежно идеалната част на длъжника на банката е допустимо, с оглед на което не е указал конституирането като ответник по делото на третия съделител Д. М.Й..

Чл. 135, ал. 1 ЗЗД гласи, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Съдът счита, че качеството на ответника Й. на длъжник на банката не може да се постави под въпрос, тъй като от доказателствата по делото е видно, че кредитната институция му е предоставила кредит в размер на 100000 лв., чието обслужване той е преустановил, с оглед на което срещу него е била издадена заповед за изпълнение, за която не се спори, че е редовно връчена и влязла в сила. Съдът не споделя тезата на ответницата Й., че чрез клаузата на чл. 15.3 от анекса от 01.12.2010 г. отговорността на кредитополучателя по договора за кредит  била ограничена до стойността на предоставения за обезпечение на задълженията му недвижим имот. Чл. 15.3 от анекса от 01.12.2010 г. е със следното съдържание: „С подписването на анекса третите задължени лица чрез законните си представители или техни надлежни пълномощници декларират и потвърждават обстоятелствата по т. 15.1 и ангажимента по т. 15.2 и поемат задълженията по раздел 4, т. 13.2 и 13.3 от ОУ да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му по договора за банков ипотечен кредит, така, както е променен с този анекс в пълен размер – солидарните длъжници - с имуществото си, ипотекарните и заложните длъжници – с имуществото, което са предоставили в обезпечение.“. Кредитополучателят, учредил ипотека върху собствен имот за обезпечение на задълженията си по кредита, не е трето лице за кредитното правоотношение, а страна по него, поради което посочената клауза не визира неговата отговорност за погасяване на кредита, нито стеснява нейните граници. Последната е регламентирана в чл. 133 ЗЗД, който гласи, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, и тя не е договорно ограничена от страните по договора за кредит, поради което продажбата на ипотекирания имот не погасява задълженията на кредитополучателя, надхвърлящи по размер получената при разпределението цена.

Съществуването на неудовлетворено вземане срещу първия ответник обосновава увреждащия ефект на сключената от него разпоредителна сделка, която погасява правото му на собственост върху процесния недвижим имот и по този начин намалява имуществото, върху което кредиторът би могъл да насочи изпълнението. Съдът не споделя възраженията на ответницата Й., че нейният син е взел участие в делбата без съзнанието, че уврежда кредитора си, тъй като високата стойност на имота, ипотекиран за обезпечение на дълга, била достатъчна за да покрие задълженията му за главница, лихва и разноски. Действително месец преди сключването на договора за доброволна делба чрез протокол за опис и оценка от 26.11.2014 г. имотът бил оценен на сумата от 172000 лв., но последната осезаемо надхвърля действителната пазарна стойност на апартамент в гр. С., видно както от общоизвестните характеристики на пазара на недвижими имоти в С., така и от обстоятелството, че ипотекираният имот не е бил продаден нито на тази висока цена, нито на 75 % от нея. Към момента на вписването на договора за делба -   08.12.2014 г., задълженията по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното производство, са възлизали на общата сума от 149471,51 лв., която представлява сбор от главницата, лихвите, таксите и разноските, посочени в изпълнителния титул, както и законната лихва върху главницата за периода от 22.06.2012 г. до  08.12.2014 г. – 25028,49 лв. Отделно от това е било нормално да се вземат предвид разноските по изпълнението – сторени и предстоящи, както и законната лихва върху главницата до момента на пълното удовлетворяване на взискателя, която също би възлязла на немалка сума за  периода на събиране на вземането, дори хипотетично да се предположи, че неговата продължителност би била например  една година. Всички посочени обстоятелства разкриват факта, че при сключването на договора за доброволна делба длъжникът е съзнавал, че уврежда своя кредитор, тъй като предполагаемата стойност на ипотекираното от него имущество към този момент не е била достатъчна за погасяване на всичките му задължения.

Според изискванията на чл. 135, ал. 1 ЗЗД когато (увреждащото) действие е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, като в конкретния случай поради необорването на тази презумпция следва да се приеме, че ответницата Й., като майка на длъжника, също е била запозната с увреждащите кредитора последици от сключения договор за доброволна делба. Казаното обосновава основателност на предявения иск за обявяване на неговата недействителност по отношение на  банката  - ищец, който поради тези причини следва да се уважи. Правото на останалите съсобственици на имота да поискат съдебната му делба при невъзможност за постигане на доброволна такава не променя горния извод, тъй като разпореждането действително е намалило имуществото на длъжника, което последният е имал възможност да избегне, ако бе потърсил съгласието на банката за неговото извършване и бе внесъл получената за уравнението на дяла си сума за погасяване на дълга си по кредита. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски  в размер на 50 лв. за държавна такса, 46 лв. за вписване на ИМ, издаване на данъчна оценка и скица, 20 лв. за съдебни удостоверения и 376,45 лв. за адвокатски хонорар, а поради уважаването на претенциите искането на ответницата за присъждане на деловодни разноски следва да се остави без уважение.. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на ищеца  „Уникредит Булбанк” ЕАД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., район В., пл. „Св. Н.“ № . договор за доброволна делба, вписан в СВ – С. под № ., т. . по описа за 2014 г., касаещ дворно място, находящо се в с. С., общ. С. с площ от 3030 кв.м. (три хиляди и тридесет кв.м.), представляващо ПИ с пл. №  .. (..), кв. . (.), за който чрез регулационния план на селото, утвърден със заповед №  4199 от 12.07.1958 г. и заповед № ЗК – 1779 от 13.10.2014 г. били отредени УПИ 3 (три) с площ от 1803 кв.м. (хиляда осемстотин и три кв.м.) и УПИ . (..) с площ от 1037 кв.м. (хиляда тридесет и седем кв.м.) с право на обезщетение за 190 кв.м. (сто и деветдесет кв.м.), отчуждени за улица, заедно с построената в имота масивна жилищна (вилна) сграда и други сгради за жилищни и стопански нужди, при съседи: улица, имоти пл. № ., .., .. и .. досежно частта от имота, с която ответникът И.М.Й. с ЕГН ********** *** в качеството на съделител се е разпоредил с полза на ответницата П.К.Й. с ЕГН ********** ***, също съделител, а именно 1/6 ид.ч.

ОСЪЖДА И.М.Й. с ЕГН ********** *** и  П.К.Й. с ЕГН ********** *** да заплатят на  „Уникредит Булбанк” ЕАД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. С., район В., пл. „Св. Н.“ № . направените по делото разноски  в размер на 50 лв. (петдесет лв.) за държавна такса, 46 лв. (четиридесет и шест лв.) за вписване на ИМ, издаване на данъчна оценка и скица, 20 лв. (двадесет лв.) за съдебни удостоверения и 376,45 лв. (триста седемдесет и шест лв. и 45 ст.) за адвокатски хонорар.

ОТХВЪРЛЯ  искането на П.К.Й. с ЕГН ********** *** за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/