Решение по дело №973/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1383
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 13 август 2019 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100900973
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р         Е        Ш        Е        Н        И        Е

Гр.София, …  юли 2019 година

 

В       ИМЕТО       НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                            СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№973 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Постъпила е молба от „В. – МН“ ЕООД, ЕИК********, в която твърди, че е в състояние на неплатежоспособност и свръзадълженост.Молителят твърди, че не са налице финансови средства и приходи от дейността му, както и ликвидни и изискуеми вземания, също и текущи такива.Към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ задълженията на дружеството са в размер на 7 796,73лв, съгласно баланса му.Разполага с незначителни активи по счетоводни данни, от които парични средства в брой в размер на 965,12лв, а структурата на пасивите е формирана от задължения към кредитори, в това число и публични задължения в размер общо на 7 796,73лв, като е налице и счетоводна загуба.Липсва практическа възможност за продължаване на дейността на търговеца и погасяване на съществуващите задължения.Налице е значителен пасив, формиран от ликвидни и изискуеми задължения, които не могат да бъдат погасени поради липса на приходи.Дейността на предприятието е практически преустановена.Затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер.Състоянието на неплатежоспособност и свръзадълженост е основание за откриване на производство по несъстоятелност.Липсват и разноски за покриване на началните разноски по несъстоятелността.Моли съда да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Към молбата страната е представила списък на кредиторите, който включва единствено Националната агенция по приходите, към която дружеството има задължения в общ размер на 7 796,73лв общо.Представен е счетоводен баланс,ОПР, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал – всички за 2018 година.С молба от 07.06.2019 година молителят е посочил, че представя инвентаризационни описи и сравнителна ведомост за 2018 година.Такива по делото не са представени.

                   Въз основа на извършена от съда служебна справка в Търговския регистър от съда, се установява, че дружеството е учредено на 19.12.2016 година и е вписано в ТР на 28.12.2016 година.

                   По делото е допусната и изслушана ССчЕФИЕ, изготвена от вещото лице А.Т., приета като годно доказателствено средство по делото, неоспорено от страната, дадено компетентно и незаинтересовано.

                   Съобразно това заключение, изготвено въз основа на доказателствата по делото и извършена от вещото лице служебна справка в НАП, вещото лице е достигнало до следните констатации:

                   За периода 2017 -2018 година, структурата на активите на търговеца е формирана от парични средства  в брой ( 70,37% през 2017 година).През 2018 година делът на наличните парични средства пада до 44, 19% и се увеличава делът на краткосрочните вземания до 53, 49%.При извършената проверка в аналитичната оборотна ведомост се установява, че са отчетени вземания на молителя в размер на 22 500лв, а от оборотната ведомост за 2019 година се установява, че тези вземания са събрани.Дружеството не притежава дълготрайни материални активи.

                   Структурата на пасивите е следната: за периода до 2018 година основен дял в пасивите на молителя заема неразпределената печалба – 74,07% през 2017 година и 62,79% през 2018 година.Налице е увеличаване на дела на краткосрочните задължения на дружеството, както следва – през 2017 година този дял е до 25,93%, а през 2018 година делът нараства до 37,21%.

                   Вещото лице е установило, че за периода от вписването си в ТР ( 2017-2018година) реализираните приходи от продажби на молителя са както следва: за 2017 година – 28 хил.лв и за 2018 година – 49 хил.лв, като отчетената печалба е: за 2017 година – 20 хил.лв, а за 2018 година – 7 хил.лв.

                   Дължимите от молителя на НАП задължения за периода 2017 година до 27.05.2019 година са в размер на 7 586,94лв ( за данъци и осигуровки) и лихви в размер на 564,94лв.В тази връзка е образувано изпълнително дело за събиране на тези суми.Задълженията към НАП са включени в балансите на дружеството.

                   Вещото лице е посочило показателите за ликвидност за изследвания период от време, които са над референтните стойности- над 1-ца, поради което е приело, че дружеството, с притежаваните от него краткотрайни активи е в състояние да посрещне своите краткосрочни / текущи задължения.Показателите за задлъжнялост също са в референтни стойности и за двете изследвани години.

                   В дадените пред съда обяснения във връзка с експертизата, вещото лице Т., сочи, че през целия изследван период притежаваните от молителя активи надвишават паричните му задължения.Към края на 2018 година притежаваните от дружеството активи са на стойност 43 000лв ( балансова стойност),  а паричните задължения са в размер на 16 000лв, през 2017 година активите са на стойност 27 000лв и данъчни задължения в размер на 7 000лв.

                   Вещото лице е посочило в заключението, че по данни на счетоводителя на молителя, дружеството е преустановило извършваната търговска дейност след 31.03.2019 година.Не са установени данни за получени кредити от финансови институции.

                   Съдът констатира, че от приложения баланс на дружеството за 2018 година, се установява, че молителят притежава налични парични средства в брой в размер на 19 000лв и по банкова сметка – ***.Балансът е съставен на 18.03.2019 година – два месеца преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.В тази молба търговецът твърди, че наличните парични средства и тези по банкова сметка ***,12лв.Липсва отразяване на операции, довели до разлика в числата касателно осчетоводените в баланса парични средства и наличните такива към датата на подаване на молбата.Следва да бъде отбелязан и фактът, че към молбата по чл.625 ТЗ е представен баланс, изготвен към 20.05.2019 година, в който е отразено, че паричните средства на предприятието (в брой и по сметка) са общо в размер на сумата от 965,42лв, загубата за тези два месеца е – 6 831,31, а задълженията са в размер на сумата от 7 796,73лв.В този баланс е посочено, че цифровото изражение е сума в хил.лева, а посочените в документа суми са с десетична запетая.Ето защо съдът намира, че не следва да кредитира този документ, тъй като е съставен  в противоречие с нормата на чл.23 от Закона за счетоводството.Освен това този документ не носи реквизитите, съобразно нормата на чл.25, ал.1,т.1 от ЗСч, а именно не е подписан от ръководителя на предприятието М.Н., която е управител на дружеството, а носи подпис на друго лице.Ето защо настоящият състав на съда не го приема за годно доказателствено средство.

                   При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

                   Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ и чл.742 ТЗ.

   За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи, че притежаваните от длъжника активи са недостатъчни за покриване на съществуващите парични задължения на длъжника, респективно да се установи  наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или  задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.Тъй като основание за откриване на производството по несъстоятелност е и твърдяното от молителя състояние на свръхзадълженост , то в това производство следва да се установи и състоянието на свръхзадълженост, съобразно легалната дефиниция на чл.742 ТЗ – негативно съотношение между паричните задължения на капиталовото дружество и притежаваните от него активи.Състояние, при което паричните задължения надхвърлят стойността на притежаваните активи на предприятието.

                   В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от  страна с активна процесуална легитимация.

                   По основателността на молбата.

                   За да се приеме, че е налице основание за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ съдът следва да установи състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, каквото е твърдението на страната, въведено в настоящия процес с молбата по чл.625 ТЗ.

                   Посочените от вещото лице показатели за ликвидност не водят до извод, че молителят е в състояние на обективна невъзможност да посреща с притежаваните активи своите изискуеми и текущи задължения, съобразно дефиницията на чл.608 ТЗ.Следва изрично да се отбележи следното:

                   Вещото лице е посочило, че краткотрайните активи на търговеца са съставени от парични средства и вземания, които през 2019 година са събрани.Размерът на паричните средства, съобразно счетоводния баланс на дружеството за 2018 година е общо сумата от 20 000лв.Вземанията към края на 31.12.2018 година са в размер на 23 000лв и вещото лице е констатирало, че през 2019 година тези вземания са събрани.По какъв начин парите са разходвани от търговеца, от доказателствата по делото не се установява.Установява се, че предприятието, по твърдение на неговия счетоводител,  е преустановило търговската си дейност към 31.03.2019 година и същата не може да бъде източник на парични средства. Твърденията на молителя в молбата по чл.625 ТЗ се опровергават от съставените от него счетоводни документи.Въпреки, че сочи в молба от 27.06.2019 година, че представя инвентаризационни описи и сравнителна ведомост за 2018 година молителят не представя тези документи.Не са представени и документи, касаещи евентуално разпределяне на печалбата от минали години (решение на едноличния собственик на капитала за това – чл.137,т.3 ТЗ във връзка с чл.147, ал.2 ТЗ, освен, ако не е налице хипотеза на скрито разпределение на печалба; документи за извършени плащания и кога е станало това).Дори да се приеме, че изготвеният към 20.05.2019 година междинен баланс отразява вярно състоянието на дружеството и наличните парични средства от 20 000лв, ведно със събраните вземания от 23 000лв са послужили за заплащане на задължения на дружеството към доставчици, отразени в баланса за 2018 година,  както и за разпределение на печалбата, поради което краткотрайните активи на дружеството имат цифрово изражение от 965,42лв, то тази сума, като база за осъществяване на търговската дейност на предприятието, касае период, който е твърде кратък, за да се приеме, че състоянието на дружеството е необратимо влошено и то е в състояние на неплатежоспособност.Липсата на краткотрайни активи следва да се съобрази и с прекратената дейност на дружеството.Търговецът оперира с притежаваните от него краткотрайни активи, съставени от материални запаси, краткосрочни вземания с падеж до 1 год./, краткосрочни финансови активи /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го - решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т. нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.Именно производственият процес е източник на средства за погасяване / плащане на краткосрочните и текущите задължения на предприятието.В настоящия случай явно търговецът сам е решил да преустанови своята търговска дейност и отчитайки минималните наличности на парични средства и други краткотрайни активи, да се позове на съществуващите задължения към НАП ( попадащи в обхвата на чл.60 ТЗ), за да поиска откриване на производство по несъстоятелност.За да бъде уважено подобно искане следва да се установи, че е налице трайно влошаване на състоянието на търговеца и това влошаване да е резултат от обективни причини.В резултат на извършено евентуално разпределение на печалбата и плащане към доставчици  (евентуално в период към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ или последващ такъв), наличните парични ресурси на търговеца са намалели значително.Задълженията към НАП са останали неудовлетворени.По отношение на тези задължение е налице спиране на плащане. Както е посочил ВКС в Решение, постановено по т.д.№1022/2018г. на Второ т.о. на ТК, спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност. Спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Изложеното произтича и от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че спиране на плащанията може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземания на определени кредитори. В постоянната практика на касационната инстанция е прието разбирането, че въведената с нормата на чл.608, ал.3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията, представлява само средство за разместване на доказателствената тежест при установяване неплатежоспособността на длъжника.Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост.Към момента на спиране на плащанията към НАП – 2017 година – настоящият молител е бил в състояние на платежоспособност и това състояние е ясно изразено в показателите, посочени от вещото лице в приетата по делото ССчФИЕ.Едва въз основа на факти, настъпили към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ и след нея, балансът между притежаваните краткотрайни активи и краткосрочни/текущи задължения на молителя е нарушен.Това нарушение на баланса, водещо до лоши показатели за ликвидност е предхождано от преустановяване търговската дейност на предприятието.Разпореждането с паричните средства ( чрез вероятно плащане на доставчици и разпределяне на печалба) и липса на осъществявана търговска дейност, като кумулативно дадени фактори, са поставили търговеца в невъзможност с притежаваните от него краткотрайни активи да погаси своите краткосрочни и текущи задължения.Но това състояние е просъществувало твърде кратно, за да се приеме, че е необратимо.В случая тази, дори и да се приеме, че е налице необратимост, то тя е резултат и отчасти на това, че търговецът е преустановил дейността си, която както е посочено по- горе е източник на парични средства.Т.е. състоянието на неплатежоспособност е отчасти резултат на субективна преценка и действия на самия търговец.Това състояние, по виждане на състава, не може да се приеме за трайно, за да бъде уважена молбата по чл.625 ТЗ.От събраните по делото доказателства, съобразявайки извършените към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ и впоследствие разпореждане н краткотрайни активи от страна на молителя, настоящият състав приема, че за него е налице състояние, определено от нормата на чл.762, ал.2 ТЗ като опасност от неплатежоспособност и това е така, тъй като въз основа на данните по делото не може да се приеме, че затрудненията на търговеца имат траен и необратим характер.Периодът на затрудненията е по- кратък дори от този, който законодателят е посочил в ал.2 на чл.762, който е шест месеца.въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице отчетливо изразена, посредством коефициентите за ликвидност, неблагоприятна последица в актуалното състояние на търговеца, нито може да се приеме, че е налице рязко влошаване на икономическото му състояние и не може да се очаква преодоляването му.Поради липса на извод за трайност  и необратимост на това състояние, съдът не приема тезата на молителя, че е в състояние на неплатежоспособност.Ако това състояние продължи 6 месеца, търговецът има право да поиска откриване на производство по стабилизация, освен ако не са налице негативните предпоставки за такова производство, посочени в разпоредбата на ал.3 на чл.762 ТЗ.

                   По отношение на твърдяната свръхзадълженост на предприятието.Преценката, която вещото лице е направило, а именно, че притежаваните от молителя активи надхвърлят неговите парични задължения към 31.12.2018 година е извършена въз основа на счетоводните данни.Преценката за наличие на това състояние налага изследване не само на счетоводните данни, но и „характеристиката на активите, тяхното действително съществуване, ликвидност като реална пазарна цена, обезпечаваща интереса на кредиторите, характеристиката на пасива и реалната възможност за противопоставяне на погасителни за задълженията  на дружеството основания, както и да се направи критична оценка на тенденциите в икономическото развитие на търговеца, в обосноваване на извод, че състоянието на свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за интересите на кредиторите. Тази оценка следва да е основана на обективни данни и техния анализ“ (решение, постановено от Първо т.о. на ТК на ВКС по т.д.№61882018г.).Към датата на постановяване на този съдебен акт са налице задължения от паричен характер на търговеца ( към НАП), чиято стойност надхвърля стойността на наличните парични средства.Въпросът е в това, че това състояние на свръхзадълженост има за причина, посочените по- горе действия на самия търговец и неговата продължителност не води до извод за трайност и необратимост.По делото липсват данни затова, че прекратяването на дейността на търговеца е наложена по обективни причини- обективни факти, които са довели търговеца до преустановяване на търговската му дейност и липса на обективни благоприятни факти за продължаване на същата.Следва изрично да бъде отбелязано и това, че размерът на задълженията на търговеца към НАП не е значителен и обременяващ по начин, че да обезсмисли съществуване на търговското предприятие.

                     Смисълът на несъстоятелността не е търговецът да се освободи от задълженията си към фиска ( чрез постановяване на решение по чл.632, ал.1 ТЗ и след изтичане на година – решението по чл.632, ал.4 ТЗ- прекратяване на производството и заличаване на търговеца), а неговите кредитори да получат справедливо удовлетворяване, както и възможност предприятието на длъжника да бъде оздравено – чл.607 ТЗ.Производството по несъстоятелност представлява принудително универсално изпълнително производство, чиято цел е посочена по- горе, в което производство се вземат предвид интереси на кредитори, длъжник и неговите работници.След като търговецът сам е решил да преустанови своята дейност, то той следва да уведоми за това своите кредитор, като вземе решение в тази насока, имащо за последица и вземане на решение за провеждане на ликвидационно производство.Това решение се вписва в ТР, за да добие публичност.В откритото производство по ликвидация притежаваните от длъжника активи ( ако има такива)  се осребряват,  уредят се отношенията с кредиторите и ако остане имущество, то служи за покриване на ликвидационния дял на съдружниците/ акционерите. Ликвидацията има за цел кредиторите да се уведомят за преустановяване дейността на предприятието, да се определи срок за ликвидация, да се избере ликвидатор, който да покани кредиторите на дружеството да предявят своите вземания.Разпоредбите на охранителното производство (чл.266 и сл. ТЗ) също  целят  защита  интересите на кредиторите и на самия длъжник, но това производство се осъществява без намесата на съда, освен в изрично предвидените случаи.

                   Но дори и да се приеме, че настоящият молител е избрал пътя на несъстоятелността, поради това, че неговото финансово състояние е влошено, за да спази разпоредбата на чл.626 ТЗ.Действително нормата на чл.626 ТЗ задължава длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен да поиска в 30-дневен срок откриване на производство по несъстоятелност.Въпросът е, че в проведеното производство не се установява трайността и необратимостта на състояние, което е основание за откриване на производство по несъстоятелност.Влошеното състояние на молителя и липсата на плащания към НАП за данъци и осигуровки са резултат от извършените от самия търговец разпореждания с притежаваните активи от краткотраен характер, чието предназначение е не изплащане на дивидент ( чл.133, ал.1 ТЗ във връзка с чл.11 от учредителния акт на дружеството), а покриване на краткосрочните и текущи задължения на търговеца.Вместо да изпълни задълженията си към фиска, като покрие дълговете си към доставчици и НАП, търговецът е разпределил евентуално печалба с притежаваните парични средства- налични и по банкова сметка, ***з 2019 година.По този начин сам се е поставил в затруднено състояние.

                   Ето защо настоящият състав намира, че затрудненията му са временни, могат да бъдат преодолени и молбата по чл.625 ТЗ следва да се отхвърли.

                   При изложеното съдът

 

                   Р             Е             Ш             И  :

 

                   ОТХВЪРЛЯ молба по чл.625 ТЗ подадена от „В. – МН“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.

                   ОСЪЖДА „В. – МН“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса от 250лв.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от връчването на решението на страната.

 

                                                                           СЪДИЯ: