РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на
прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1318 по
описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията.
Образувано
е по жалба от Б.Н.Р. ***, ЕГН **********,
срещу Заповед № 0291/28.01.2019 г. на Заместник кмета на Община Варна, с която
е наредено премахване на незаконен строеж „Пристрояване и реконструкция на
покрив на съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в имот с
идентификатор 10135.3523.222 по КК на гр. Варна.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна,
издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По-конкретно жалбоподателят счита, че няма
данни кога е извършен огледът и кога е извършен строежът, че неправилно в
констативния акт е посочен собственикът на имота, което е довело до лишаване от
възможност на съпругата му да участва в производството. Твърди, че не е
възможно констатиране на незаконен строеж на покрива, тъй като оглед на покрива
не е правен. Освен това счита, че незаконният строеж не е описан в заповедта по
начин, който да позволи да се определи точно кое подлежи на премахване –
покрива или други намеси. Посочва още, че сградата е въведена в експлоатация
през 2005 г., нанесена е в кадастралната карта, след което няма нови строежи
или реконструкции. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваната заповед и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството, Заместник кметът на Община Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита заповедта за правилна и
законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на относимите
разпоредби. Посочва, че строежът, за който се отнася заповедта, не е търпим, а
изцяло незаконен, поради което правилно е преценен като подлежащ на премахване.
Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на общината да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбите основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема
за установено следното:
Предмет
на обжалване в производството e Заповед № 0291/28.01.2019 г., издадена от Заместник-кмета на Община Варна. Съгласно мотивите на заповедта, строежът и имотът, в който е разположен,
са собственост на Б.Н.Р.. В заповедта са описани строителни намеси – строежи в
напълно завършен вид, изпълнени без одобрени проекти и разрешение за строеж,
както следва:
-
Пристрояване от южната страна на кота -2,52 м на
помещение с размери около 3,30/4,50 м и височина 2,5 м с надземна част около 3
м, монолитна конструкция – стоманобетонни стени и стоманобетонна покривна плоча,
с достъп от двора по еднораменно стълбище с 5 бр. стъпала, долепено до южната
фасада, като плоският покрив на помещението се ползва като открита тераса към
дневна-трапезария на 1-ви жилищен етаж;
-
Пристрояване на кота + 0,00 на антре към източната фасада
пред входа на жилищната сграда с размери около 2,7/2,75 м и височина на корниза
около 2,2 м, монолитна конструкция с дървен трискатен покрив и покритие от
битумни керемиди, повдигната от терена със стъпала
-
Реконструкция на покрива на етаж 2 към западната фасада,
изразяваща се в продължение на покривния скат пред северозападната спалня, като
с това се покрива обособената тераса, а в североизточната зона над стълбищната
клетка покривната конструкция е повдигната и обединена с покрива на сградата.
Описаният строеж е определен от пета категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5, б. г) от ЗУТ и е квалифициран като незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.
1 от ЗУТ.
С разпоредителната част на заповедта на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено в срок до 30 дни от влизане в сила на заповедта
да бъде премахнат незаконен строеж „Пристрояване и реконструкция на покрив на
съществуваща двуетажна сграда“, находящ се в имот с идентификатор
10135.3523.222 по КК на гр. Варна, като при липса на доброволно изпълнение
незаконният строеж подлежи на принудително премахване за сметка на възложителя Б.Н.Р..
Производството,
в което е издадена обжалваната заповед, е започнало във връзка с жалба от трето
лице, подадена на 05.10.2018 г. В рамките на административното производство е
изискана и събрана информация относно издадените разрешения за строеж,
удостоверения за търпимост, актове за узаконяване и други строителни книжа за
строежите в имот с идентификатор 10135.3523.222 по кадастралната карта на гр.
Варна.
От
постъпилите документи се установява, че за строежи в посочения поземлен имот са
издадени Разрешение за строеж № 109/17.09.2002 г. на район „Младост“ и
Удостоверение № 47/26.07.2005 г., представена е строителната документация. Не
са констатирани издадени удостоверения за търпимост, актове за узаконяване или
други. Представеното разрешение за строеж е за двуетажна жилищна сграда с РЗП 277
кв.м съгласно представени проекти. В удостоверението за въвеждане в
експлоатация строежът „двуетажна жилищна сграда“ е описан като изпълнен в
съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж и протоколи, като е
заснет и нанесен в КК на гр. Варна съгласно писма от 06.06.2005 г.
Извършена
е проверка на място от инспектори в отдел „Строителен контрол“, дирекция
„УСКОР“ при Община Варна, при която е съставен констативен акт № 12/19.12.2018
г., в който е отразено, че строежът е собственост на Б.Н.Р. и е разположен в
имот, собственост на Б.Н.Р., съобразно подробно описани документи за
собственост. Като възложител на строежа съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е
определен Б.Н.Р.. Строителните реконструкции, установени на място, са описани в
протокола идентично с обжалваната заповед, към констативния акт са приложени окомерни
скици и снимков материал.
Срещу
констативния акт е постъпило възражение от Р., в което е посочено, че
„фактическата обстановка не отговаря на действителното положение, описанието на
обстоятелствата е извършено схематично, без да е извършен анализ на действащите
разпоредби и законоопределени понятия.“ Твърди се още, че не са събрани всички
доказателства, не е изяснена фактическата обстановка. Според твърденията във
възражението сградата, включително покривът, са изградени въз основа на
одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, сградата е
въведена в експлоатация през 2005 г., от момента на изграждане на строежа и
въвеждането му в експлоатация не са извършвани нито пристроявания, нито
реконструкция на покрив. Към възраженията липсват представени доказателства.
В
обжалваната заповед административният орган възприема изцяло фактите, отразени
в протокола, и тяхната правна квалификация, като посочва, че изложеното във
възражението не променя по същество констатациите в акта.
Във
връзка с твърденията си за допуснати съществени процесуални нарушения към
жалбата си Р. прилага нотариални актове от 1983 г., 2000 г. и 2001 г., както и
удостоверение за сключен граждански брак.
За
изясняване на обстоятелствата относно съответствието на строежа, обект на
заповедта, с издаденото строително разрешение и инвестиционните проекти е
назначена съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, включително
издадените разрешения за строеж, приложените инвестиционни проекти и
удостоверение за въвеждане в експлоатация, и след като извърши оглед на място и
необходимите справки, да даде заключение, придружено със скица, дали
съществуващата на място в момента сграда е извършена в съответствие с
инвестиционните проекти в първоначалния им вид или с екзекутиви по време на
строителството? Констатираните с протокола „пристрояване и реконструкция на
покрив на съществуваща двуетажна жилищна сграда“ дали са предвидени в
първоначалния проект, за който е издадено разрешение за строеж, или в
екзекутиви, съставени по време на строителството? Да провери кога е попълнена
сградата в кадастралната карта и идентични ли са с параметрите на попълнената
сграда към настоящия момент?
Според заключението на вещото лице, неоспорено от
страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, констатираните в
протокола извършени пристроявания на допълнително помещение от юг със собствен
достъп стъпала от запад, разширение на входно антре на изток, разширение на
открита тераса на юг на първи етаж, премахване на малък балкон на изток за
сметка на покрив на разширеното антре от първи етаж и промяна на покривните
линии, подробно описана от вещото лице, не са предвидени в одобрения проект от
2002 г. и не са отразени в екзекутивния проект от 2005 г. с изключение на
надзиждането на стълбищната клетка. Заснетият строеж е нанесен в кадастралната
карта съгласно писма от 06.06.2005 г., като в КК, одобрена със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, изменена за ПИ 222 и сградата в него със
Заповед № КД-14-03-2724/24.10.2011 г. на Началника на СГКК – Варна е отразена
двуетажната сграда с контур съгласно положението към момента на огледа на
вещото лице, тоест, включително пристроеното входно преддверие.
В допълнително заключение, на въпроса дали с така
изградените промени се нарушават устройствените показатели в сравнение с
първоначалните инвестиционни проекти и екзекутивите вещото лице отговаря, че
сградата с допълнителните реконструкции отговаря на устройствените показатели
по ПУП от 2002 г. и по ПУП от 2005 г., както и че отговаря на нормите на чл.
31, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТ, но е в нарушение на линията на застрояване на изток
по ПУП от 2002 и 2005 г. На въпроса дали с оглед на констатираните промени в
сградата при евентуално тяхно премахване ще се наруши конструктивната цялост на
сградата, вещото лице отговаря, че при евентуално премахване на разширението на
входното антре на изток на първи етаж, с покрив на нивото на втори етаж няма да
се наруши конструктивната цялост на сградата, а стъпаловидната открита тераса
на юг с избата под нея и допълнителните външни стълби към подземното ниво се
вписват в нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ и не влияят върху устройствените
показатели на имота.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от адресата на обжалваната заповед, за когото безспорно е
налице правен интерес от обжалването. Жалбата е насочена срещу подлежащ на
обжалване в съответствие с чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуален административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от заместник кмет на
община Варна, действащ въз основа на предоставени от кмета на общината със
Заповед № 4793/25.11.2015 г. функции, сред които по т. 6 от заповедта да издава
мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ.
Строежът, който е обект на заповедта за премахване е от
пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква г) от ЗУТ, доколкото е
безспорно установено, че представлява пристрояване и реконструкция на сграда от
същата категория според удостоверението за въвеждане в експлоатация на
сградата. Преотстъпената на заместник кмета компетентност за издаване на
заповеди за премахване на строежи от тази категория кметът на общината черпи от
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган.
Изпълнени са изискванията за писмена форма и съдържание
на заповедта, в която са посочени фактическите и правните основания за
издаването й в достатъчна степен, позволяваща упражняването на съдебния контрол
за законосъобразност. Реконструкциите, обект на разпореждането за премахване,
са описани в достатъчна степен с думи и съотносими към приложените към
констативния акт схеми, за да позволят на адресата да разбере точно какъв е
обхватът на оспорваната заповед.
Не се констатират допуснати в административното
производство съществени процесуални нарушения. Зачетено е правото на адресата
да участва в административното производство, което той е реализирал с
подаденото от него възражение срещу констативния акт и обжалването на заповедта.
Доводите за нарушени административнопроизводствени правила предвид
собствеността на сградата в СИО и неучастието на съпругата И П Р са
неоснователни. Страни в производството по обжалване на заповед за премахване са
адресатът на заповедта и административният орган, неин издател. Жалбоподателят
е идентифициран като възложител на строежа въз основа на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ
в качеството си на собственик на имота въз основа на представените документи за
собственост и вписването в кадастралния регистър. При обжалване пред съд
жалбоподателят защитава собствените си права и не може да се позовава на чужди
нарушени права, дори и тези права да са на съпругата му, за да обоснове
незаконосъобразността на акта, още повече, че съпругата му не е упражнила
самостоятелно правото си на жалба. Неоснователно е и твърдението, че в
констативния протокол не е посочена датата на проверката, доколкото тя е
изрично отразена в заглавната част на протокола. Липсата на конкретно посочване
на дата на извършване на строежа, който съществува към момента на проверката,
не засяга правото на защита на адресата на заповедта за премахване, а има
значение единствено за евентуалната му административнонаказателна отговорност.
Не се установява твърдяното в жалбата несъответствие
между фактическата обстановка, описана в констативния протокол и заповедта, и
действителното положение. От заключението на вещото лице, основаващо се на
анализ на строителната документация, одобрените проекти и екзекутиви и оглед на
строежа, безспорно се установява, че пристрояванията, реконструкциите,
изразяващи се в разширение на антре, тераса и премахване на балкон, както и
промяната на покривните линии, не са предвидени в първоначалните проекти или
екзекутивите по време на строителството и не са обхванати от разрешението за
строеж на сградата. Сградата с контур, съответстващ на този към момента на
огледа е нанесена в кадастъра не при завършването и въвеждането й в
експлоатация през 2005 г., а в по-късен етап, към 24.10.2011 г.
За описаните в заповедта пристроявания и реконструкции
одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж не са представени от
страна на жалбоподателя в административното или в съдебното производство и не
са констатирани служебно в техническата служба на района, поради което те правилно
са били квалифицирани като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ. Независимо от установеното от вещото лице обстоятелство, че сградата
със спорните реконструкции отговаря на устройствените показатели по ПУП от 2002
и 2005 г., тя нарушава линията на застрояване на изток по същите ПУП. Твърдения
за търпимост на реконструкциите не са наведени, такава търпимост не може да
бъде предмет на обсъждане и предвид периода на извършване на строежа – между
въвеждането в експлоатация на сградата през 2005 г. и нанасянето на изменения в
кадастъра през 2011 г.
Не са наведени твърдения и при служебната проверка за
съответствие на административния акт с целта на закона не се установява
основанието за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК, доколкото целта на ЗУТ е строежите
да бъдат извършвани само ако са разрешени по този закон и съответно да не се
допуска и да се отстранява незаконното строителство в интерес на правилното
развитие на обществените отношения, свързани с проектирането и строителството.
По гореизложените съображения съдът намира, че не са
налице нито твърдяните в жалбата, нито останалите основания за
незаконосъобразност на заповедта в обхвата на съдебната проверка по чл. 168 от АПК. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, като при този изход на
производството, предвид направеното от ответника искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, в полза на общината следва
да бъде присъдена сума в минималния размер по чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.Р. ***, ЕГН **********,
срещу Заповед № 0291/28.01.2019 г. на Заместник кмета на Община Варна, с която
е наредено премахване на незаконен строеж „Пристрояване и реконструкция на
покрив на съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в имот с
идентификатор 10135.3523.222 по КК на гр. Варна.
ОСЪЖДА Б.Н.Р. ***,
ЕГН **********,100
(Сто) лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: