№ 516
гр. В., 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. К.а
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110115963 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ХР. ХР. К., ЕГН **********, адрес:
град В., вилна зона, ул. 9-та, № 21, ет.1, ап.7 срещу ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. Д., бул. „Г.М.Д.“ № 1 иск с правно основание
чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3720,22 лева /след
извършено изменение по реда на чл. 214 ГПК/, оставащо дължимо обезщетение за
причинените на имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден
ляв калник, преден капак и преден ляв фар на собствения на ищеца л.а. „БМВ Х Р.“ с рег. №
**********, причинени в резултат на реализирано на 25.09.2021 г. ПТП по вина на водача
на л.а. „Р.К.“ с рег. № ********, застрахован по договор гражданска отговорност при
ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 03.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
25.09.2021 г. около 19.00 часа, управлявайки личния си автомобил марка БМВ с рег. №
********** се движел по пътя с. Кичево, посока град В., когато настигнал л.а. „Р.К.“ с рег.
№ В ********, който е движел бавно. След като се уверил, че в лентата за насрещно
движение няма автомобили и движещият се пред него автомобил е без пътепоказатели и
водачът няма намерение да навлиза в лявата лента, подал ляв пътепоказател и предприел
маневра изпреварване като моментът, в който предната му част се изравнила със задната
част на л.а. Р.К., водачът на последния внезапно навлязъл в лявата лента и не го пропуснал
като настъпил сблъсък между двата автомобила. Заявява, че веднага настъпил и задействал
спирачката, но не можал да предотврати удара. За настъпилото ПТП е съставен констативен
протокол като за виновен водач е посочен този на л.а. Р.К.. Лекият автомобил, управляван от
виновният водач е застрахован по застраховка „Г.О. при ответника със срок на действие от
17.03.2021 г. до 17.03.2022 г. На 28.09.2021 г. уведомил застрахователя на виновния водач
като същият направил снимки и съставил опис по щета. В него като увредени детайли са
посочени – предна броня, преден ляв калник, преден капак и преден ляв фар. Като
застрахователно обезщетение получил сумата от 869,06 лева. След проучване установил, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 5380,01 лева. От тази
сума следва да се приспадне заплатеното обезщетение, поради което ответникът остава
1
задължен за сумата от 4510,95 лева. Искането е за уважаването на искова претенция и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
основателността на исковата претенция като оспорва същата по основание и размер.
Твърди, че изплатеното обезщетение в пълна степен съответства на дължимото такова и е
определено в съответствие с Наредба № 24 и компенсира в пълна степен увреденото лице.
Признава, че е налице валидна застраховка „Г.О. между него и собственика на л.а. Р.К. с рег.
№ В ******** към датата на процесното ПТП. Признават и наличието на настъпило ПТП на
25.09.2021 г. Заявяват, че претендираната сума несъответства на средните пазарни цени като
се има предвид, че процесното МПС би могло да се отремонтира с влагане на резервни
части, труд и материали от алтернативни доставчици. Моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените в производството разноски, а в условията на
евентуалност за намаляване размера на обезщетението.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правни разпоредби, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е обявил за безспорни в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за застраховка „Г.О., сключен между
собственика на л.а. Р.К. с рег. № В ******** и ответника, валиден към датата на
застрахователното събитие; че е налице настъпило ПТП на 25.09.2021 г. между л.а.,
собственост на ищеца и л.а. Р.К. с рег. № В ********; че ответникът е заплатил сумата от
869,06 лева като обезщетение за причинените имуществени вреди;
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. В
доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него положителни
правоизключващи отговорността му възражения по иска.
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация част 1 от
19.05.2021 г., издадено от МВР, от което е видно, че л.а. „БМВ Х Р. с рег. № ********** е
собственост на ХР. ХР. К..
Приет като писмено доказателство по делото е двустранен констативен протокол за
ПТП 25.09.2021 г., от който е видно, че на 25.09.2021 г. на пътя с. Кичево посока град В. л.а.
„БМВ Х Р. с рег. № **********, управляван от ищеца предприел маневра изпреварване като
моментът, в който предната му част се изравнила със задната част на л.а. Р.К., водачът на
последния внезапно навлязъл в лявата лента и не го пропуснал като настъпил сблъсък
между двата автомобила. В констативния протокол е отбелязано, че водачът на л.а. „Р.К.” с
рег. № В 6116 НС е виновен за настъпилото ПТП, както и че е имал сключен договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № *****************, валидна към датата
25.09.2021 г. при ответника.
Като писмено доказателство по делото е приет опис заключение по щета № 0801-
005649/12.10.2021 г. и от 28.09.2021 г., от който е видно, че увредените детайли са: преден
ляв фар, предна броня, преден ляв калник, преден капак.
2
По делото не е спорно между страните, че ищецът е уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в хода на производството
съдебна автотехническа експертиза е видно, че на 25.09.2021 г. управляващият л.а. „БМВ Р.
с рег. № ********** се е движел по пътя село Кичево в посока град В. след л.а. Р.К. с рег. №
В ******** като предприел маневра изпреварване като навлязъл изцяло в лентата за
насрещно движение и е застигнал л.а. „Р.К.“, при което управлявания последен л.а. навлиза
в лявата лента за движение, при което настъпва сблъсък между двата автомобила. Реалният
и възможен механизъм за настъпване на ПТП е пряк контакт между две превозни средства,
движещи се в една и съща посока като едното превозно средство променя траекторията си
на движение, навлиза в траекторията на движение на другото превозно средство и настъпва
удар между тях. Отразено е в заключението, че е налице причинно – следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди за л.а. „БМВ Р. с рег. № ********** и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Експертът посочва,
че увредените детайли в резултат на настъпилото ПТП са броня предна, калник преден ляв,
фар преден ляв и капак преден. Вещото лице посочва, че общата стойност за обезвреда на
щетите, по средно пазарни цени към датата на събитието като при определяне на средната
пазарна цена се използва цената предлагана в поне три сервиза, отговарящи на изискванията
за качество и притежаващи сертификат за качество ISO и три сервиза, които не притежават
качество ISO e в размер на 4589,28 лева. Общата стойност на действително настъпилите
увреждания спрямо Наредба № 24 по увредения автомобил е в размер на 2066,62 лева.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и
приобщена към доказателствения материал съдебно автотехническа експертиза, последната
неоспорена от страните в производството досежно установения механизъм на настъпване на
ПТП, както и предвид обявените за безспорни факти, съдът приема за доказани следните
обстоятелства: че е налице настъпило застрахователно събитие на 25.09.2021 г. като
управляващият л.а. „БМВ Р. с рег. № ********** се е движел по пътя село Кичево в посока
град В. след л.а. Р.К. с рег. № В ******** като предприел маневра изпреварване като
навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение и е застигнал л.а. „Р.К.“, при което
управлявания последен л.а. навлиза в лявата лента за движение, при което настъпва сблъсък
между двата автомобила, виновността на деликвента – управляващия л.а. Р.К. с рег. № В
******** и наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното
дружество към момента на произшествието, както и вида на настъпилите вреди по
увреденото МПС, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Освен това виновността на водача на л.а. Р.К. с рег. № В ******** се доказва от приетия
като писмено доказателство констативен протокол, който не е оспорен от страна на
ответника. По смисъла на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът за ПТП е
официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на МВР и за
извършените от него и пред него действия. Ответникът, на който се противопоставя този
протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори
истинността му, като заяви, че той е неавтентичен или че е неверен. В случай, че не го
направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова
оспорване от страна на ответника в настоящото производство не е направено. Поради
обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на протокола за
ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Върховен
касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение №
711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011
г. на Върховен касационен съд и др.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество.
3
Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на
застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на
увреденото имущество, по средни пазани цени - тоест по цените, за които вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото
такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана
обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да
не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл
решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими в след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. На увредения се
дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на
производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат
същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в
състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без
същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
Неоснователно е възражението на ответника, че дължимото обезщетение следва да се
определи съобразно Наредба № 24/08.03.2006 г. Определянето на обезщетението по тази
наредба противоречи на императивната норма на закона, разписана в разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е
такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Принципът на пълната обезвреда,
действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер
на действителната стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност /в този
смисъл и решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., ІІ т. о., решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т.
д. № 293/2010 г., I т. о. и др. /. С оглед даденото разрешение съдът не споделя възражението
на застрахователното дружество относно приложимост на Наредба № 24/08.03.2006 г. при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение.
На основание изложените мотиви и при съобразяване на заключението дадено от
4
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, която настоящата
инстанция приема като компетентно изготвена, следва да се приеме стойността на ремонта
по средно пазарни цени към датата на събитието като за цената на труда се съобрази, средно
пазарната цена в сервизите, които притежават сертификат за качество и такива, които не
притежават сертификат за качество, а именно в размер на 4589,28 лева. Предвид признатия
неизгоден факт от страна на ищеца от тази сума следва да се приспадне заплатената сума от
страна на ответника в размер на 869,06 лева като оставащото дължимо застрахователно
обезщетение на причинените имуществени вреди е в размер на 3720,22 лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен иск се явява
основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер. На
уважаване подлежи и искането за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 03.11.2021 г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в настоящото производство право на разноски има ищецът.
Същият претендира заплащането на сумата в размер на 938,81 лева, включваща 148,81 лева,
заплатена държавна такса; 200 лева, заплатен депозит по допуснатата САТЕ и 590 лева с
ДДС, заплатено възнаграждение за процесуално представителство. За всяка една от
претендираните разноски е представено и се съдържа в кориците на делото доказателство за
заплащането им. С оглед гореизложеното, следва да се уважи искането за присъждането на
сторените в настоящото производство разноски като същите бъдат възложени в тежест на
ответната страна. На основание гореизложеното в тежест на ответната страна следва да се
възложат разноски в размер на 938,81 лева, сторени от ищеца в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. Д., бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на ХР. ХР.
К., ЕГН **********, адрес: град В., вилна зона, ул. 9-та, № 21, ет.1, ап.7 сумата от 3720,22
лева, представляваща оставащо дължимо обезщетение за причинените на имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден ляв калник, преден капак и
преден ляв фар на собствения на ищеца л.а. „БМВ Х Р.“ с рег. № **********, причинени в
резултат на реализирано на 25.09.2021 г. ПТП по вина на водача на л.а. „Р.К.“ с рег. №
********, застрахован по договор гражданска отговорност при ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК
********* ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 03.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. Д., бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на ХР. ХР.
К., ЕГН **********, адрес: град В., вилна зона, ул. 9-та, № 21, ет.1, ап.7 сумата от 938,81
лева, представляващи сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство
пред Районен съд, град В.
УКАЗВА на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С., ж.к. Д., бул. „Г.М.Д.“ № 1, че може да заплати дължимите суми на ХР.
ХР. К., ЕГН **********, адрес: град В., вилна зона, ул. 9-та, № 21, ет.1, ап.7 по следната
банкова сметка – ************************** – специална сметка с титуляр Й.А.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
5
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6