РЕШЕНИЕ
№ 1595
гр. Велико Търново, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110102343 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. А. С., с която е предявен иск по чл. 215
от КТ. Ищецът твърди, че за периода от 24.09.2021г. до 01.11.2022г. се е намирал в трудово
правоотношение с ответника като е заемал длъжността „Монтажник”. Изтъква, че за
времето на съществуване на правоотношението е командирован от работодателя в Белгия за
монтаж на слънчеви колектори като е полагал труд освен в работни, но и в почивни и в
празнични дни. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 12 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, ответникът е следвало да заплати на работника
дневни пари от общо 13020 евро /по 35 евро на ден за командировка от 372 дни/, като при
изплащане на трудовото му възнаграждение не е изпълнил задължението си. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца левовата равностойност на обезщетението по чл. 215 от
КТ от 25389 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
В хода на производството по делото процесуалният представител на ищеца е отправил
искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение
намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което исковата
претенция следва да бъде уважена.
1
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 1015,56 лв., представляваща държавна такса за
уважения иск.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда*, да заплати на Г. А. С. с ЕГН: ********** *, сумата от 25389 лв. /двадесет и пет
хиляди триста осемдесет и девет лева/, представляваща неизплатени дневни пари за
командировка в Белгия за периода от 24.09.2021г. до 01.11.2022г., както и сумата от 2000 лв.
/две хиляди лева/, представляваща направени по делото разноски.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 1015,56 лв.
/хиляда и петнадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса за
уважения иск, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2