№ 513
гр. Ямбол, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330101245 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от П. П. Ч. от гр. Я., чрез пълномощник
адв. Х. Р. от САК срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр. С.. С ИМ се твърди, че след
извършена справка по изпълнително дело № ****/2016г. по описа на ЧСИ А. Б., с per. № ***
в КЧСИ с район на действие: С.- СГС се установило, че на 08.07.2016 г. с вх. ******* по
молба на взискателя – ответник в настоящото производство „Фронтекс интернешънъл" ЕАД
е било образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ А. Б., с per. № *** в КЧСИ, с
район на действие: С.-СГС.
Сочи се, че старото изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ И. Х. с per. № ***
в КЧСИ, с район на действие: гр. Я., било прекратено на 16.06.2015 г. по реда на чл. 433.
ал.1 т.8.
С молбата взискателя предоставил и права по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ.
На следващо място се сочи, че изпълнителното производство е образувано въз основа
на Изпълнителен лист, издаден на 21.02.2011 г. на основание Заповед за изпълнение № ***
от 17.02.2011 г. по гр. д. № *** от 2011 г. по описа на PC- Я., с който ищецът е бил осъден да
заплати на кредитора „ОББ" АД, следните суми: 2001,17 лв. - главница към 14.02.2011 г. по
договор за издаване на кредитна карта ******* Card от 29.12.2007 г., 424,31 лв. - договорна
лихва за периода от 12.09.2008 г. - 14.02.2011 г., 450,22 лв. - наказателна лихва за периода от
12.09.2008 г. - 14.02.2011 г. и разноски в размер на 329,03 лв.
Твърди се, че видно от изпълнително дело № **** от 2016 г. по описа на ЧСИ А. Б., с
per. № *** в КЧСИ, с район на действие: С. - СГС последното валидно изпълнително
действие по изпълнителното дело било извършено на 26.04.2018 г., когато ЧСИ А. Б.
1
изпратил запорни съобщения за извършване на справки и налагане на запори на банкови
сметки на ищеца - длъжник П. П. Ч..
Твърди се, че от посочената дата 26.04.2018 не били извършвани никакви
изпълнителни действия в годни да доведат до прекъсването на погасителната давност.
Отделено от това, по изпълнителното дело била настъпила и т.н. перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят в продължение на 2 години,
считано от дата 26.04.2018 г., били изпратени запорни съобщения за извършване на справки
и налагане на запори на банкови сметки на длъжника по делото, както ЧСИ, така и
взискателя не бил предприел или поискал извършването на други изпълнителни действия.
Отделено се сочи, че пасивната легитимация на ответника произтича от факта, че с
договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен в периода на
изпълнително дело № ******* от 2012 г. цедентът „ОББ" АД е прехвърлил вземането си на
ответника -цесионер „Фронтекс интернешънъл" ЕАД.
На горните съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията, предмет на
Изпълнителен лист, издаден на 21.02.2011 г. на основание Заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК с № *** от 17.02.2011 г. по ч.гр.д. № *** от 2011 г. по описа на ЯРС, с който ищецът
е осъден да заплати на кредитора „ОББ" АД следните суми: 2001,17 лв. - главница към
14.02.2011 г. по договор за издаване на кредитна карта ******* Card от 29.12.2007 г., 424,31
лв. - договорна лихва за периода от 12.09.2008 г. - 14.02.2011 г., 450,22 лв. - наказателна
лихва за периода от 12.09.2008 г. - 14.02.2011 г. и разноски в размер на 329,03 лв. поради
изтекла погасителна давност.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ИМ от ответника „Фронтекс
интернешънъл" ЕАД, с който се поддържа, че предявеният отрицателен установителен иск е
допустим и основателен, като се иска съдът постанови решение при условията на чл. 237
ГПК и възложи разноските върху ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане
на делото.
С отговора на ИМ ответното дружество изрично признава изцяло предявения иск и се
иска от съда да постанови решение при признание на иска, като възложи разноските по
делото върху ищеца.
Поддържа се, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което на чл.
78 ал.2 ГПК се иска разноските да се възложат в тежест на ищеца.
Преди с.з. е постъпила молба от ищеца, с която се иска от съда делото да бъде
разгледано в отсъствие на ищеца, като делото да се движи по представените писмени
доказателства, становища и доклад. Поддържа се изцяло подадената ИМ. Сочи, се че на
ищеца е известно, че ответното дружество с отговора на ИМ признава иска, но независимо
от това се поддържа, че съдът следва да присъди на ищеца направените съдебно-деловодни
разноски, т. к. ответникът е дал повод за завеждане на делото.
2
Сочи се, че ответното дружество не е признало извънсъдебно недължимостта на
вземането, не е предприел действия за прекратяване на изпълнителното производство и не е
уведомил ищеца за това, че няма да търси вземането, което е наложило предявяването на
настоящия иск. Претендират се разноски по делото. Представя се списък на същите.
Преди с. з. е постъпил допълнителен отговор на ИМ от страна на ответното
дружество, с който отново се поддържа, че предявеният иск за допустим, а по същество за
основателен. Иска се от съда да възложи разноските в тежест на ищеца, доколкото ответното
дружество не е дало повод за завеждането на делото с извънпроцесуалното си поведение.
Сочи се, че ако ищецът се беше позовал извънсъдебно на изтеклата погасителна
давност, ответникът е щял незабавно да отпише вземането и настоящото производство,
поради което и настоящия процес бил заведен ненужно и ищецът е този, който отговаря за
разноските по делото.
Сочи се практика на ВКС от 2025 г.
Евентуално се иска от съда да присъди разноски в минимален размер, като съобрази
постановките в Решение от 25.01.2024 г. по дало C-438/22 г. на Съда на ЕС.
На тия основания се иска от съда да постанови решение при признание на иска и да
възложи разноските в тежест на ищеца.
Доказателствата по делото са писмени, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и
логическо единство, във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и е установено от приложените писмени доказателства, че на
основание Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК /извлечение от счетоводни книги на кредитора „ОББ“ АД/ е бил издаден
изпълнителен лист от 21.02.2011 год. по ч.гр.дело № ***/2011 год. по описа на ЯРС, с който
длъжникът-ищец в настоящото производство, е осъден да заплати на „ОББ“ АД сумата от 2
001.17 лева представляваща дължима главница по извлечение от счетоводните книги на
банката към 14.02.2011 год. съставено въз основа на Договор за издаване на кредитна карта
*******Card от 29.12.2007 год., сключен между страните, ведно с договорна лихва в размер
на 424.31 лева и наказателна лихва в размер на 450.22 лева – двете за периода от 12.09.2008
год. до 14.02.2011 год., законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 15.02.2011 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 329.03
лева – разноски по делото – заплатена държавна такса в размер на 57.51 лева и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 27.52 лева.
Не е спорно между страните, че въз основа така издадения изпълнителен лист и след
като ответното дружество се е легитимирало като цесионер на основание сключен между
него и „ОББ“ АД Договор за цесия от 04.12.2015 год., и по молба на ответника при ЧСИ А.
М. Б. с рег.№ ***, с район на действие СГС е било образувано изп.дело №
******************.
3
Не е спорно между страните, а и това се установява от материалите по приобщеното
към доказателствената съвкупност изпълнително делото, че последното валидно
изпълнително действие по него е от 26.04.2018 год., когато от страна на ЧСИ са изпратени
запорни съобщения за извършване на справки и налагане на запори на банкови сметки на
длъжника-ищец в настоящото производство.
При така установената безспорна между страните по делото фактическа обстановка, от
правна страна съдът приема следното:
С иска ищецът по същество цели да установи недължимост на вземанията, за
събирането на които са предприети принудителни изпълнителни действия по изп.дело№
****************** по описа на ЧСИ А. М. Б. с рег.№ ***, с район на действие СГС, въз
основа на изпълнителен лист от 21.02.2011 год., издаден на основание Заповед № *** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №
***/2011 год. по описа на ЯРС, като се позовава с исковата молба на изтекла след 26.04.2018
год. погасителна давност.
Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за защита обосновават правно
основание на иска чл. 439 ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника по
реда на чл. 439 ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на принудително
изпълнение, като предмет на установяване е липсата на изпълняемо срещу него право.
Последица от уважаване иска по чл. 439 ГПК е прекратяване изпълнението - чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК, от което се извежда правният интерес от исканото установяване недължимост
на вземанията, обективирани в изпълнителния лист, изпълнително основание, въз основа на
което е образувано изпълнителното дело.
Давността като институт на материалното право представлява изтичане на определен в
закона срок от време, през който кредиторът бездейства, последица от което е погасяване
правото да иска принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да
съществува като естествено право и може да бъде изпълнено доброволно от длъжника,
аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.
В настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
тъй като Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК замества съдебното решение като
изпълнително основание, т.е. давностния срок за погасяване на вземанията по така
издадения изпълнителен лист е 5 години.
Последното изпълнително действие по образуваното изп.дело№ ******************
по описа на ЧСИ А. М. Б. с рег.№ ***, с район на действие СГС въз основа на
изпълнителния лист е извършено на 26.04.2018 год., следователно по това дело давността е
прекъсната на 26.04.2018 год., след което е започнала да тече нова погасителна 5-годишна
погасителна давност, като след тази дата и по това изпълнително дело не са били извършени
други конкретни изпълнителни действия, насочени към принудително изпълнение на
4
вземанията.
Петгодишния давностен срок, считано от 26.04.2018 год. изтича на 26.04.2023 год.
При съобразяването действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. и за преодоляване на последиците /обн. ДВ. бр. 28 от 24 март 2020 г. /, според който за
времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, както и разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
/обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. /, според която сроковете, спрели да текат по силата на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 г., продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на закона, т.е.
от 21.05.2020 г., то за периода 13.03.2020 г. -20.05.2020 г. от 69 дни давност не е текла.
Предвид спирането на течението на давността за срок от 69 дни, то петгодишния срок,
считано от 26.04.2018 год. е изтекъл на 04.07.2023 год.
Предвид гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск с предмет
установяване недължимост на вземанията по издадения на 21.02.2011 год. изпълнителен
лист за сумата 2 001.17 лева представляваща дължима главница по извлечение от
счетоводните книги на банката към 14.02.2011 год. съставено въз основа на Договор за
издаване на кредитна карта *******Card от 29.12.2007 год., сключен между страните, ведно
с договорна лихва в размер на 424.31 лева и наказателна лихва в размер на 450.22 лева –
двете за периода от 12.09.2008 год. до 14.02.2011 год., законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 15.02.2011 год. до изплащане на вземането,
както и сумата от 329.03 лева – разноски по делото – заплатена държавна такса в размер на
57.51 лева и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 27.52 лева, като доказан и
основателен следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените в производството разноски, искане за което е направено своевременно
още с исковата молба. По делото са установени разноски на ищеца в общ размер на 1 628.19
лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева и държавна
такса в размер на 128.19 лева.
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като макар и да е
бездействал по изп.дело не е предприел и действия за прекратяване на изпълнителното
производство, не е уведомил и ищеца, че няма да търси вземанията си за напред, което е и
обусловило ищеца да предяви иск пред съда. От друга страна съдът не намери заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност
на делото въпреки направеното признание основателността на исковата претенция.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че П.
П. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ******* не дължи на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Възраждане, бул.“Тодор
Александров“ 105-109, бизнес сграда „ТАО“ ет.6, представлявано от С. К. П., С. А. Б.,
вземанията предмет на изпълнителен лист издаден ан 21.02.2011 год. на основание Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № ***/17.02.2011 год. по
ч.гр.дело № ***/2011 год. по описа на ЯРС, с който същият е осъден да заплати на кредитора
„ОББ“ АД с ЕИК *******, следните суми: 2 001.17 лева представляваща дължима главница
по извлечение от счетоводните книги на банката към 14.02.2011 год. съставено въз основа на
Договор за издаване на кредитна карта *******Card от 29.12.2007 год., сключен между
страните, ведно с договорна лихва в размер на 424.31 лева и наказателна лихва в размер на
450.22 лева – двете за периода от 12.09.2008 год. до 14.02.2011 год., законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.02.2011 год. до изплащане на
вземането, както и сумата от 329.03 лева – разноски по делото – заплатена държавна такса в
размер на 57.51 лева и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 27.52 лева, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Възраждане, бул.“Тодор
Александров“ 105-109, бизнес сграда „ТАО“ ет.6, представлявано от С. К. П., С. А. Б. ДА
ЗАПЛАТИ на П. П. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ******* сумата от 1 628.19 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6