Р Е Ш
Е Н И Е
№
1586
11.05.2015 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично
заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2748 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от
„Жиел” ЕООД срещу „Дилк” ООД.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в облигационно
правоотношение по силата на договор за м. превоз на стоки, обективиран в Заявка
за транспорт № ... от .... Твърди, че е изпълнил точно договорения превоз по
релация Б.-Г., като за него била съставена CMR международна товарителница № ....
След това била издадена фактура № .... от .... за сумата от 3960 лева цена по
договора с вкл. ДДС. Твърди, че и двата документа са били получени от ответника
на ...., като падежът на задължението настъпил 35 дни след тази дата на ....
Ответникът обаче изпълнил само част от задължението си в размер на 1700 лева,
като неразплатена останала сумата от 2260 лева. Моли ответникът да бъде осъден
да заплати оставащата цена, както и сумата от общо 108.98 лева, обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 04.03.2014г. до датата на
завеждане на исковата молба на 07.07.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба на 07.07.2014г. до окончателното
изплащане. Претендира и присъждането на направените разноски за обезпечаване на
претенцията в размер на общо 856 лева, от които 750 лева за адвокатско
възнаграждение, 40 лева държавна такса и 66 лева такси на ЧСИ. Претендира
разноските и в настоящото производство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, подава писмен отговор, като
твърди, че предявената претенция е изцяло неоснователна тъй като претендираната
сума е била заплатена изцяло на 15.07.2014г. Посочва, че към този момент
исковата молба е била нередовна, като посочва че същата се счита предявена от
отстраняването на нередовността й. Поради това намира, че не дължи разноски в
производството. Твърди, че не дължи разноски и за обезпечителното производство
тъй като исковата молба представена по него е била нередовна и обезпечението е
следвало да бъде отменено от съда. Изтъква, че редовността на исковата молба е
била изправена едва след плащането на дължимото възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното в обезпечителното производство и по
настоящото дело адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
С доклада по делото, обективиран в
определение от 11.03.2015. и допълнен в проведеното съдебно заседание, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение по силата на договор за м.
превоз на стоки, обективиран в заявка за транспорт № ... от ...., по който е
била съставена CMR международна товарителница № ...и издадена фактура № ... от ....
за сумата от 3960 лева с вкл. ДДС, както и че ищецът е извършил превоза, за
което му е изплатена изцяло сумата по фактура № ... от ...., като пълното
плащане е извършено на ....
Предвид на това по делото безспорно се
доказва наличието на твърдяното облигационно правоотношение, изпълнението на
задълженията по него от страна на ищеца и възникването на задължение за
ответника за заплащане на уговорената цена от 3960 лева с ДДС.
Установява се, че това задължение е
било частично погасено преди завеждането на настоящото производство, в
резултата на което е останала дължима процената сума от 2260 лева. Същата е
била заплатена по време на делото, а именно на .... Предвид на това, че цялото
главно парично задължение се установява да е изпълнено към края на съдебното
дирене, претенцията за главница следва да бъде отхвърлена.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
За основателността на претенцията
ищеца следва да докаже наличието на главен дълг настъпването на неговия падеж.
С оглед на изложено по- горе съдът
достигна до извод за съществуването на главното парично задължение в размер на
3960 лева с ДДС, което е било погасено с няколко периодични плащания.
Установява се и изпадането на ответника в забава. Съгласно т. 8 на
представената и неоспорена от страните заявка за транспорт плащането е следвало
да стане 35 работни дни след получаването на оригинална фактура и CMR. Тези документи са били получени
от ответника на .... видно от представената и неоспорена с отговора на исковата
молба обратна разписка. В действителност документът не е подписан от у. на
дружеството ответник, тъй като е записана единствено фамилия- К., а не К.. В
настоящия случай обаче приложение следва да намери разпоредбата на чл. 301 ТЗ.
Видно от представените и неоспорени от ответника извлечения, той е извършил
първото плащане по фактурата на .... Дори да не се приеме това становище,
въпросната обратна разписка, в която е изрично посочено, че се праща фактурата
и м. товарителница, е връчена на ответното дружество с получаването на исковата
молба и приложенията към нея на .... След тази дата не се установява, а не се и
твърди, ответникът да се е противопоставил на извършените без представителна
власт действия, изразяващи се в приемането на документите. С оглед на това те
се считат потвърдени на основание чл. 301 ТЗ.
Падежът на задължението е настъпил
след изтичането на 35 работни дни от ...., а именно на .... След тази дата
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. За периода от .... до .... (датата на първото извършено частично плащане) обезщетението за
забава върху главницата от 3960 лева е в размер на 55.11 лева. За периода от ....
до .... (от дата следваща първото частично плащане до дата на второто извършено
частично плащане) обезщетението за забава върху оставащата главница от 2960
лева е в размер на 19.77 лева. За периода от .... до .... (от деня следващ
второто частично плащане до деня на третото частично плащане), обезщетението за
забава върху оставащата главница от 2460 лева е в размер на 17.12 лева. За
периода от ... до .... (от датата следваща третото частично плащане до деня на подаването
на исковата молба) обезщетението за забава върху оставащата непогасена главница
от 2260 лева е в размер на 16.98 лева. Относно дължимостта на обезщетението за
забава следва да се има предвид, че ответникът не излага възражения срещу
посочените размери, нито срещу посочените периоди. Твърди единствено, че същите
са били погасени.
От представеното по делото платежно
натеждане е видно, че ответникът на ... е заплатил сумата от 2367.10 лева, от които
2260 лева са отишли за погасяването на главното парично задължение, а
останалите 107.10 за погасяване на дължимото обезщетение за забавено плащане, в
какъвто смисъл са и изявленията на процесуалния представител на ищеца направени
в становище от 15.09.2014г., подадена по гр.д. 35821/2014г. по описа на СРС.
Така обезщетение за забава е било погасено до посочения размер и е останала
дължима единствено сумата от 1.88 лева (108.98 лева – 107.10 лева). За нейното
погасяване не са ангажирани доказателства и същата следва да бъде присъдена.
Следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от 2260 лева от подаването на исковата молба до окончателното
плащане, извършено на 15.07.2014г., като същата е в размер на 5.67 лева.
По
отговорността за разноски:
Погасяването
на всички процесни задължения е извършено на ...., след завеждането на
настоящото производство на 07.07.2014г. и след получаването на съобщението от
ЧСИ за налагането на запор върху банковите сметки на ответника, станало на .... (видно от
представеното удостоверение от ЧСИ). Предвид на това и като се съобрази
настъпването на падежа на вземането на .... съдът намира, че ответникът е
станал причина за завеждането на настоящото производство и дължи заплащането на
направените в него разноски. Същите са в размер на 144.76 лева- държавната
такса и 950 лева с ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение. Относно последното
е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява
основателно. Настоящият правен спор не се характеризира с особена фактическа и
правна сложност, като за разглеждането му е било необходимо само едно
заседание. Поради това заплатеното адвокатското възнаграждение се явява
прекомерно следва да се намали до определения в закона минимум, а именно-
395.82 лева, като към него се прибави и 20% ДДС, съгласно параграф 2а от Наредбата.
Общият размер на възнаграждението, който следва да се присъди възлиза на 474.98
лева. Предвид разясненията дадени в т. 3 от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, съдът
не е обвързан от разпоредбата на параграф 2 от Наредбата, поради което
позоваването на ищеца на нормата се явява неоснователно.
Сумата
от 120 лева за ССЕ не следва да бъде присъждана, тъй като ищецът се отказа от
това свое доказателствено искане и същата следва да му бъде възстановена.
Предвид
разясненията дадени в т. 5 ТР от ТР
№6/2012 на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство следва да бъдат присъдени и
разноските направени за обезпечаването на предявените искове. Възражението на
ответника, че същото е следвало да бъде отменено служебно, тъй като подадената
искова молба е била нередовна е неоснователно. Ищецът е предявил обезпечения
иск и е представил доказателства за това в предоставения му срок. Това, че
исковата молба е била нередовна, не влияе на спазването на стока по чл. 390,
ал. 3 ГПК, тъй като съгласно чл. 129, ал 5 ГПК след отстраняването на
нередовността тя се смята редовна от подаването й. Разноските по обезпечаването
на претенциите са в размер на 40 лева- държавна такса за образуваното
обезпечително производство пред СРС, 66 лева- такса за образуваното
изпълнително производство за налагането на допуснатото обезпечение и 750 лева с
ДДС- заплатено адвокатско възнагражение за обезпечителното производство. По
отношение на него също е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се
явява основателно. Правният спор между страните не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност. Поради това съдът намира, че за изготвянето на
молбата за обезпечение на бъдещ иск следва да се присъди по- нисък размер на
заплатеното адвокатското възнаграждение. Справедлив размер е определеният в Наредбата
минимум от 312.85 лева, като към него се прибави и 20% ДДС, съгласно параграф
2а от наредбата. Общия размер на възнаграждението, което следва да бъде
присъдено възлиза на 375.42 лева. Предвид разясненията дадени в т. 3 от ТР
№6/2012 на ОСГТК на ВКС, съдът не е обвързан от разпоредбата на параграф 2 от Наредбата,
поради което позоваването на ищеца на нормата се явява неоснователно.
В
заключение следва да се отбележи, че въпреки отхвърлянето на претенциите, на
ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като с поведението си е
станал причина за инициирането на настоящото производство и е погасил
задълженията си не само след настъпването на падежа, но и едва след налагането
на запор върху банковите му сметки.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Дилк” ООД, ЕИК *********, да заплати на „Жиел” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 1.88 лева /един
лев и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главно парично задължение от 3960 лева по фактура № ... от .... за периода от .... до
...., както и сумата от 5.67 лева /пет
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща законната лихва върху
претендираното непогасено главно парично задължение от 2260 лева, остатък от 3960 лева по фактура № ... от ...., за
периода от завеждането на исковата молба на .... до ....- дата, на която е
извършено окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Жиел” ЕООД, ЕИК
********* срещу „Дилк” ООД, ЕИК *********, иск за заплащане на сумата от 2260 лева, представляваща
незаплатена цена по договор за превоз по релация Б.-Г., за който е била
съставена CMR м.товарителница № ... и издадена фактура № ... от .... за сумата
от 3960 лева с вкл. ДДС, както и иска за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на цената по договора в размер
на 3960 лева за периода от ... до .... за
сумата над 1.88 лева до пълния претендиран размер от 108.98 лева, поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Дилк” ООД, ЕИК *********, да заплати на „Жиел” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 1101.16 лева,
представляваща разноски в настоящото производство, в производството по
обезпечаване на исковете по гр. д. № 35821/2014г. по описа на СРС и в
производството по налагане на обезпечението по изп. д. № .../.... по описа на
ЧСИ В. Л., рег. № ....
Решението подлежи на обжалване пред ПОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ