РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В. КР. К. Ч.
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. П. Р. Гражданско дело №
20211110127411 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната Н. М. М., ЕГН **********, действаща лично и
със съгласието на своята майка и законен представител Албена Костадинова Хаджиева-
Димитрова, ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу М. АНГ. М., ЕГН
**********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете, от 150,00 лв. на 250,00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба
/18.05.2021 г. - съгласно уточнение в открито съдебно заседание, проведено на 13.01.2022 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на решение № III-86-235/25.06.2015 г., постановено по гр.д. № 10479/2015 г., да й
заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищцата
предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката и
нейното израстване. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от 150,00 лв.
месечно на 250,00 лв. месечно. В съдебно заседание поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията по размер /над 180,00 лв. месечно/, при твърдения за осъществявани плащания
от него страна за издръжка, включително и в натура. В съдебно заседание поддържа
отговора на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
1
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска за увеличение на издръжка с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС №
5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като
посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 7 от делото/, Н. М. М., ЕГН **********, е
непълнолетна към датата на устните състезания по делото, като нейни родители са СВ. Н.
АНДР., ЕГН **********, и М. АНГ. М., ЕГН **********. Следователно ответникът, като
баща на ненавършилата пълнолетие ищца, е задължен да й дава издръжка.
Съгласно решение № III-86-235/25.06.2015 г., постановено по гр.д. № 10479/2015 г. /л. 4-6 от
делото/, ответникът е задължен да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 150,00
лв., считано от 25.06.2015 г. /влизане в сила на решението/. От определяне размера на
издръжката на ищцата са изминали повече от шест години, като към датата на устните
състезания същата е на 15 години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му.
Установява се, че ищцата е записана като ученичка в дневна форма на обучение в 7-мо СУ
“Свети Седмочисленици”, град София /л. 8 от делото/. Нуждите на същата, обичайни за деца
на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява
от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 162,50 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
2
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява от постъпилата от НАП справка /л. 56-60 от делото/, че за
майката на ищеца е начислен средномесечен облагаем доход в периода м. 01.2020 г. - м.
11.2021 г. в размер на около 4100 лв. от правоотношение между нея и “Ай Ви Ди Съпорт”
ЕООД, както и че й е изплатен доход за 2020 г. от “НОВА СВЕТЛИНА 2006” в размер на
40320,69 лв., а по отношение на ответника няма данни за сключени трудови договори и
изплатени доходи, като същият има регистрация като самоосигуряващо се лице в качеството
на собственик на едноличен търговец, който е с прекратена дейност от 01.01.2012 г. Предвид
изложеното съдът приема, че по делото, действително, не се установява конкретен размер на
доходите на ответника, но предвид обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст и
няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, съдът не може да се приеме, че
той е в невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Наред с това, не се
установява същият да има други алиментни задължения. Освен всичко, самият той в
отговора на исковата молба заявява, че получава някакви доходи, предвид декларираната от
него възможност да заплаща издръжка на ищцата в размер на 180,00 лв. месечно. Ето защо и
при упражняване на правото си на преценка съгласно чл. 162 ГПК съдът в настоящия случай
приема, че ответникът може да заплаща издръжка на ищцата в размер на 200,00 лв. месечно,
до който размер претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена. Съдът не
обсъжда извършените от ответника плащания в полза на майката на ищцата, доколкото
същите са ирелевантни към процесния период /след подаване на исковата молба/.
Издръжката се дължи именно от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на
делото й се полагат съобразно уважената част от иска. Установява се по делото и направата
на такива в размер на 300,00 лв. /заплатен адвокатски хонорар/, поради което и следва да й
бъдат присъдени разноски в размер на 150,00 лв. с оглед на уважената част от иска. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част
от иска, поради което и следва да му бъдат присъдени такива съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 150,00 лв. /предвид че разноските, сторени от ответника по делото, се
установяват също в размер на 300,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение/. Ищците по
иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото
за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да
3
бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същия в
размер на 72,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от М. АНГ. М., ЕГН **********, определена по силата на решение № III-86-
235/25.06.2015 г., постановено по гр.д. № 10479/2015 г., влязло в сила на 25.06.2015 г., в
полза на Н. М. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител СВ. Н. АНДР., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК М. АНГ. М., ЕГН **********, да
заплаща на Н. М. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител СВ. Н. АНДР., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
200,00 лв., считано от 18.05.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за
разликата над уважения размер от 200,00 лв. до пълния предявен такъв от 250,00 лв.
месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. АНГ. М., ЕГН **********, да заплати на Н. М.
М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител СВ. Н. АНДР., ЕГН **********, сумата от 150,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. М., ЕГН **********, действаща лично и
със съгласието на своята майка и законен представител СВ. Н. АНДР., ЕГН **********, да
заплати на М. АНГ. М., ЕГН **********, сумата от 150,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. АНГ. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 72,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок,
считано от 27.01.2022 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4