№ 3818
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й. НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й. НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110212588 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕАД (подадена чрез Ц. Д. Й.) срещу Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система Серия Г № 0045998, издаден от Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) за това, че на 22.08.2022г. в 14:47 часа в гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ срещу 5-та МБАЛ, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към
бул. „Рожен”, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, с АТСС ARH
CAM S1 е установено управление на товарен автомобил „***” с рег. № ***, регистриран в Р.
България, който не е спрян от движение и за който собственикът не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ), за което на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на
„***“ ЕАД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден при
допуснато неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в хода на административно – наказателното
производство. Твърди се, че на основание чл.638, ал.4 от КЗ следва да се ангажира
административната отговорност на собственика на моторното превозно средство (МПС).
Твърди се в конкретния случай нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП да не е приложима, а и не
била изрично посочена в Електронния фиш. Според жалбоподателя Електронният фиш не е
издаден по утвърдения образец. Нарушен бил чл.189, ал.4 от ЗДвП. От съдържанието на
Електронния фиш се виждало, че той се издава във връзка с производство по установяване
на нарушение, свързано със скоростта на движение по пътищата, а не във връзка с
1
наличието или липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Обжалваният Електронен фиш не съдържал информация от какъв
източник АТСС ARH CAM S1 с фабричен № 11743ее черпи данни за наличието или липсата
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
процесния автомобил, нито пък на база какви белези по засеченото МПС е направена
проценката за осъществен състав на административно нарушение. На следващо место в
жалбата се твърди, че техническото средство, с което е констатирано процесното
нарушение, не е технически годно да разпознава регистрационния номер на автомобилите и
да ги идентифицира с информационната база за сключените задължителни застраховки
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В Електронния фиш не било посочено и
дали техническото средство е мобилно или стационарно. Ако е било стационарно, то то не
било поставено законосъобразно, а ако било мобилно – то е нарушен чл.11, ал.2 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. С тези
аргументи се иска СРС да отмени Електронния фиш.
С молба с вх. № 266372/01.12.2022г. прокуристите на „***“ ЕАД заявяват, че от
името на Дружеството поддържат подадената от Ц. Й. жалба и всички релевирани в нея
възражения. Молят да се отмени Електронния фиш.
По делото е подадена и молба от Ц. Д. Й. /в лично качество/ с вх. № 266377 от
01.12.2022г. В нея, както и в жалбата, се твърди, че административната отговорност била
ангажирана на физическото лице Ц. Й.. Във връзка с това, с Разпореждане № 1044 от
24.01.2023г. СРС, НО, 10 състав е оставил без разглеждане жалбата и молбата на Ц. Д. Й.
срещу Електронен фиш Серия Г № 0045998 на СДВР и е конституирал като жалбоподател
по делото „***“ ЕАД. С Определение № 1690/23.02.2023г. АССГ – XXVI касационен състав
е потвърдил Разпореждане № 1044 от 24.01.2023г. по НАХД № 12588/2022г. по описа на
СРС, НО, 10 състав в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Ц. Д. Й. срещу
Електронен фиш Серия Г № 0045998 на СДВР и делото е върнато на СРС за продължаване
на съдопроизводствените действия.
С молба с вх. № 47849/21.02.2023г. жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата.
Твърди се, че в Електронния фиш е следвало да бъдат посочени индивидуализиращи данни
на нарушителя. Поради това се претендира за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Като нарушение се сочи и това, че Електронният фиш не бил
връчен на „***“ ЕАД, поради което било ограничено правото на защита на Дружеството.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „***“ ЕАД не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС и не взема
становище по спора.
По делото има депозирани писмени бележки с вх. № 46968/20.02.2023г. от гл. юрк.
Виденов, в които се посочва, че жалбата на „***“ ЕАД е неоснователна, необоснована и
2
недоказана. Претендира се да са налице всички изискуеми реквизити на Електронния фиш.
Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението, а наказващият орган правилно е приложил чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. В писмените
бележки се прави и възражение за прекомерност по отношение на претендирано от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Иска се СРС да потвърди Електронния фиш и да
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
„***“ ЕАД е собственик на товарен автомобил „***” с рег. № ***. За това МПС
имало сключена на 09.08.2021г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, действаща от 13:08 часа на 09.08.2021г. до 23:59 часа на 09.08.2022г. След
това – на 25.08.2022г. била сключена следващата задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег. № ***, която действала от 11:56 часа на
25.08.2022г. до 23:59 часа на 25.08.2023г.
Към 22.08.2022г. за товарен автомобил „***” с рег. № *** нямало сключена и
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въпреки това на 22.08.2022г. в 14:47 часа в гр. София по бул. „Княгиня Мария Луиза“
срещу 5-та МБАЛ, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен” бил заснет в
движение товарен автомобил „***” с рег. № ***. Скоростта му била установена и заснета с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номер и
комуникации тип ARH CAM S1 – автоматизирано техническо средство/система (АТСС) вид
«СПУКС» № 11743ее. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на
валидност до 07.09.2027г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От 16.05.2022г. до 17.05.2022г. тази
система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка, за която е издаден Протокол
от проверка № 67-СГ-ИСИС от 17.05.2022г.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-49045 от 23.08.2022г. за времето от 14.00 часа до 16.00 часа на
22.08.2022г. АТСС вид вид «СПУКС» № 11743ее е било позиционирано в гр. София, бул.
„Кн. Мария Луиза“ – V-та градска болница, за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се по посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“ при стационарен
режим на измерване и приближаваща посока на задействане.
На основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ срещу „***“ ЕАД (като
собственик, на когото е регистрирано МПС-то) бил издаден Електронен фиш Серия Г №
0045998, с който на Дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ,
3
фактически изразяващо се в това, че на 22.08.2022г. в 14:47 часа в гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ срещу 5-та МБАЛ, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул.
„Рожен”, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, е установено
управление на товарен автомобил „***” с рег. № ***, регистриран в Р. България, който не е
спрян от движение, за който собственикът му не е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Този Електронен фиш е връчен на С.Г.П. (представил се като пълномощник) на
12.09.2022г. и е обжалван с жалба, подадена по пощата и получена в СДВР на 20.09.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : известие за доставяне на жалба;
снимков материал (снимка № 11743ее/0291044); справка за собствеността на МПС с рег. №
***; Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи; Протокол от
проверка № 67-СГ-ИСИС от 17.05.2022г.; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-49045 от 23.08.2022г. със снимка на
техническото средство; Ежедневна форма на отчет за 22.08.2022г.; справка от СДВР за
датата на съставяне и връчване на обжалвания Електронен фиш; извлечение - проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“; разписка за получаване на Електронен
фиш; писмо от Гаранционен фонд с вх. № 37639 от 10.02.2023г. с приложена справка от
базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за МПС с рег. № ***; писма
от Български институт по метрология с вх. № 41367 от 14.02.2023г. и с вх. № 45941 от
20.02.2023г. с приложени Протокол от проверка № 67-СГ-ИСИС от 17.05.2022г.,
Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средства за измерване №
17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средства за
измерване № 17.09.5126 /с приложения/ и Удостоверение за одобрен тип средства за
измерване № 17.09.5126 /с приложения/.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства.
Приложената на лист 9 от делото справка за собствеността на МПС с рег. № *** е
официален документ, издаден от държавен орган и разполага с доказателствена сила за
удостоверените в нея обстоятелства. Поради това съдът кредитира справката и установява,
че товарен автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на „***“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема извлечението - проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и писмото от Гаранционен фонд с вх. № 37639 от 10.02.2023г. с
приложена справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за
МПС с рег. № *** за относими, информативни и достоверни писмени доказателства. От
съвкупната им преценка се установява, че за МПС с рег. № *** към процесната дата
/22.08.2022г./ не е имало сключена, действаща и валидна застраховка „Гражданска
4
отговорност“ на автомобилистите.
От писмата от Български институт по метрология с вх. № 41367/14.02.2023г. и с вх.
№ 45941/20.02.2023г. и приложените към тях Протокол от проверка № 67-СГ-ИСИС от
17.05.2022г., Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средства за
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип
средства за измерване № 17.09.5126 /с приложения/ и Удостоверение за одобрен тип
средства за измерване № 17.09.5126 /с приложения/ се установява, че преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номер и комуникации тип ARH
CAM S1 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. и за тази
система за контрол на скоростта на МПС има издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От Протокол от
проверка № 67-СГ-ИСИС от 17.05.2022г. се установява, че през май месец 2022г. тази
система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка с валидност една година.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че посоченото по-горе техническо средство е
одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било
технически годно към процесната дата.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-49045 от 23.08.2022г.,
както и на Ежедневната форма на отчет за 22.08.2022г., тъй като тези писмени доказателства
са годни, информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-49045 от 23.08.2022г. се установява мястото, времето, посоката на движение на
контролираните МПС-та от позиционираното в служебен автомобил с рег. № СВ 2500 ТВ
техническо средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното
техническо средство. От това писмено доказателство се установява също така, че АТСС е
вид „СПУКС“ № 11743ее и че е преминало метрологична проверка. От Ежедневната форма
на отчет от 22.08.2022г. се установява, че от 14:00 часа до 16:00 часа АТСС ARH CAM S1 е
било позиционирано в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ срещу 5-та МБАЛ, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Опълченска“ към бул.
„Рожен”. Доколкото в същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-49045 от 23.08.2022г., в
който документ е отразен същият период на работа на АТСС (от 14:00 часа до 16:00 часа),
същото място и посока на движение като тези, посочени в Ежедневната форма за отчет за
22.08.2022г., СРС приема, че тези писмени доказателства са еднопосочни, достоверни,
информативни и следва да се кредитират.
Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол от проверка № 67-СГ-
ИСИС/17.05.2022г. се вижда, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с
5
вградено разпознаване на номера и комуникации – тип ARH CAM S1 е с фабричен №
11743ее и този номер е вписан и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-49045 от 23.08.2022г., а също и в снимковия материал
на лист 8 от делото, то това означава, че именно провереното на 17.05.2022г. техническо
средство тип ARH CAM S1 е било използвано и при заснемане движението на МПС с рег. №
*** на 22.08.2022г.
На следващо место, с оглед разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, вр. чл.189, ал.15 от
ЗДвП съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство на лист
14 от делото става ясно, че то е било позиционирано в служебния автомобил. Посредством
снимката на лист 8 от делото (снимка № 11743ее/0291044) се установява марката и
регистрационният номер на автомобила, както и датата, часа и мястото на движение на
МПС-то, а също и индивидуализиращи белези за АТСС. Този снимков материал
представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на
заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото снимка № 11743ее/0291044 е
направена на 22.08.2022г. в 14:47 часа и попада в часовия диапазон от 14:00 часа до 16:00
часа, в който АТСС - вид „СПУКС“ с № 11743ее е било позиционирано в гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ срещу 5-та МБАЛ, за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен” (според Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-49045 от
23.08.2022г.), съдът приема, че процесното МПС е заснето именно с техническото средство,
описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-49045 от 23.08.2022г. и Протокол от проверка № 67-СГ-ИСИС/17.05.2022г.
Доколкото между снимка № 11743ее/0291044 (от една страна) и Ежедневната форма на
отчет и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система (от
друга страна) има припокриване относно времето, мястото и номера на техническото
средство, то за съда не възниква съмнение, че снимката на лист 8 от делото е направена
именно с техническо средство тип ARH CAM S1, вид „СПУКС“ с № 11743ее на процесните
място, ден и час.
Не е вярно твърдението от жалбата, че техническото средство, с което е констатирано
нарушението, не било технически годно да разпознава регистрационния номер на
автомобилите. От приложените към писмата на Български институт по метрология с вх. №
41367 от 14.02.2023г. и с вх. № 45941 от 20.02.2023г. писмени документи (Протокол от
проверка № 67-СГ-ИСИС от 17.05.2022г., Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за
одобрен тип средства за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към
Удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 17.09.5126 /с приложения/ и
Удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 17.09.5126 /с приложения/) се
установява, че АТСС има вградено разпознаване на номера на автомобила. От разпоредбата
на чл.638, ал.4, вр. ал.1 от КЗ следва, че за нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е
6
достатъчно с АТСС да е установено управлението на МПС, а не липсата на сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поради това и останалите, релевирани в жалбата доводи касателно
липсата на годност на техническото средство да установи процесното нарушение се явяват
неоснователни.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-172 от 29.02.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец. Това, че в обжалвания Електронен фиш
има описание, което не е съставомерно по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (какво било ограничението
на скоростта на процесното място и дали бил приспаднат толеранса от 3 %) не означава, че
Електронният фиш не е издаден по утвърдения образец, а единствено показва, че в него е
записано ненужно за конкретното административно обвинение съдържание.
Приложените на лист 7а, лист 16 и лист 18 от делото писмени доказателства са
еднопосочни, достоверни и обективни. Поради това съдът ги кредитира и установява, че
процесният Електронен фиш е бил връчен на дата 12.09.2022г. и е бил обжалван с жалба,
изпратена по пощата. От известието за доставяне на жалбата не може да се установи кога е
подадена жалбата, но доколкото същата е входирана в СДВР на 20.09.2022г., СРС приема,
че тя е била депозирана в законоустановения 14-дневен срок от получаване на Електронния
фиш. От разписката на лист 18 от делото следва, че връчването на Електронният фиш е
станало на лице с имена С.Г.П., представил се за пълномощник. Вярно е, че по делото не е
представено пълномощно или друг документ, доказващ представителната власт на това лице
спрямо „***“ ЕАД, но доколкото в законоустановения срок е била депозирана жалба срещу
въпросния Електронен фиш, съдът приема, че макар той да не се доказва да е бил връчен на
лице с представителна власт спрямо „***“ ЕАД, това по същество не е довело да каквото и
да било ограничаване на правото на защита на Дружеството-жалбоподател.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.647, ал.3 от КЗ, вр.
чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Според чл.647, ал.3 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Съгласно последното изречение от
цитираната норма не се прилага единствено чл.189, ал.5 от ЗДвП („Електронният фиш по ал.
4 се връчва на лицето по чл.188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
7
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща имуществена санкцията или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.”). Това означава, че останалите правила за Електронния фиш,
разписани в ЗДвП следва да се прилагат и за Електронния фиш по чл.647, ал.3 от КЗ.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационния
номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното
средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане). Съпоставяйки изискуемите от закона
реквизити на Електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
(към която препраща чл.647, ал.3 от КЗ) и с оглед липсата на специални правила в Кодекса
за застраховането относно съдържанието на Електронния фиш по чл.647, ал.3 от КЗ, със
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на
всички законови изисквания. В Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия
Г № 0045998 е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението /СДВР/; регистрационният номер на МПС и собственикът на
същото. Посочено е, че установеното нарушение на КЗ е заснето с автоматизирано
техническо средство/система ARH CAM S1 с № 11743ее, като с думи е посочено, че става
въпрос за „управление“ (т.е. движение) на товарен автомобил, регистриран в Р. България,
който не е спрян от движение и за който собственикът на МПС-то не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това деяние е квалифицирано като
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Според настоящия съдебен състав има съответствие
между словесното и цифровото описание на нарушението. Административно –
наказателното обвинение е ясно и разбираемо формулирано, посочени са времето и мястото
на извършване на нарушението и е описано в какво се състои то. Отбелязани са нарушените
разпоредби и размера на наказанието, като е указано в какъв срок, по чия сметка и как
следва да се плати.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в Електронния фиш не било
8
посочено дали техническото средство е мобилно или стационарно. От разпоредбата на
чл.647, ал.3 от КЗ, вр. чл.189, ал.4 от ЗДвП следва, че вида на техническото средство, с което
е установено нарушението, не е реквизит на Електронния фиш, поради което непосочването
му не е съществено процесуално нарушение. Важното е, че в обжалвания Електронен фиш е
посочено, че нарушението е установено с АТСС. Наличните в Електронния фиш факти,
които се явяват несъставомерни за фактическия състав на нарушението по чл.483, ал.1, т.1
от КЗ също не съставляват съществено процесуално нарушение, тъй като не влияят по
никакъв начин на административно – наказателното обвинение. Последното е ясно и при
тяхното наличие толкова, колкото би било ясно и ако не беше посочено, че ограничението
на скоростта е 50 км/час за населено място.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52-58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП (към който препраща
чл.647, ал.3 от КЗ) не се съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради
което и тяхната липса не е основание за отмяна на Електронния фиш на формално
основание. С оглед дефиницията, дадена в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е без значение кой и кога
физически е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш
има специални изисквания и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП.
Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед
нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в КЗ, вр. ЗДвП – в случая за територията на град
София това е СДВР.
В процесния казус от датата на нарушението /22.08.2022г./ до датата на връчване на
Електронния фиш /12.09.2022г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80,
ал.1, т.5 от НК. Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през
месец август 2023г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр.
чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за
прекратяване на административното производство.
Водим от изложеното и доколкото няма допуснати в хода на административно –
наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да
9
водят до извод за отмяна на Електронния фиш на формално основание, съдът прецени, че
следва да разгледа спора по същество.
Според чл.483, ал.1, т.1 от КЗ всяко лице, което притежава МПС, регистрирано на
територията на Република България и което не е спряно от движение е длъжно да сключи
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи
застрахователния договор.
От съвкупната преценка на кредитираните по-горе Протокол от проверка № 67-СГ-
ИСИС/17.05.2022г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-49045 от 23.08.2022г., Ежедневна форма на отчет за 22.08.2022г.,
писмата от Български институт по метрология с вх. № 41367 от 14.02.2023г. и с вх. № 45941
от 20.02.2023г. и приложените към тях Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за
одобрен тип средства за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към
Удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 17.09.5126 /с приложения/ и
Удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 17.09.5126 /с приложения/, както и
от снимката на лист 8 от делото се доказва по несъмнен начин, че на 22.08.2022г. в 14:47
часа товарен автомобил „***” с рег. № *** се е движил в гр. София по бул. „Княгиня Мария
Луиза“ срещу 5-та МБАЛ, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен”.
Същевременно не са ангажирани доказателства автомобилът да е спрян от движение. По
делото се доказа, че негов собственик е „***“ ЕАД. По силата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ това
означава, че за Дружеството – жалбоподател (като собственик на МПС-то) възниква
задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В случая от
съвкупната преценка на приложените по делото извлечение - проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ (на лист 17 от делото) и писмо от Гаранционен фонд
с вх. № 37639 от 10.02.2023г. с приложена справка от базата данни на информационен
център към Гаранционен фонд за МПС с рег. № *** (на лист 37-38 от делото) се доказва, че
за МПС с рег. № *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, която е била действаща към 22.08.2022г. Поради това СРС приема, че от
обективна страна е доказано извършването на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Собственикът на МПС-то е юридическо лице, а неговата административна
отговорност е обективна и безвиновна. Поради това съдът приема, че конкретното
административно – наказателно обвинение е доказано и от субективна страна.
Аргументите на жалбоподателя за неприложимост на чл.188, ал.2 от ЗДвП са верни,
но са неотносими към този казус, тъй като в случая се ангажира административната
отговорност на „***“ ЕАД по силата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за това, че Дружеството е
собственик на МПС-то. Наказанието в случая не се налага на законния представител на
Дружеството – собственик на МПС-то, нито пък нарушението е по ЗДвП, за да се мисли за
приложимост на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Поради това развитите на тази плоскост аргументи в
жалбата се определят като неоснователни от съда.
10
Според чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ когато с АТСС е установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на МПС за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ - за това, че не е изпълнил задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за собственото си
МПС - законодателят е предвидил да му се наложи „имуществена санкция“ (когато
собственикът е юридическо лице) в размер на 2000 лева. Определеният от напред в закона
твърд размер на имуществената санкция не дава право на съда да прави преценка на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая наложеното с
обжалвания Електронен фиш административно наказание съвпада напълно по вид и размер
с наказанието, предвидено в чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 от КЗ.
Водим от всичко изложено по-горе съдът достигна до извода, че обжалваният
Електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто
орган е издал процесния Електронен фиш (т.е. СДВР) има право на юрисконсултско
възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Електронния фиш и с писмени бележки с
вх. № 46968/20.02.2023г. гл. юрк. Виденов е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат
право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да
се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по конкретното дело е имало две открити съдебни заседания
пред СРС – 10 състав, но на тях СДВР не е изпратила свой процесуален представител. В
рамките на производството пред СРС, НО, 10 състав единствено гл. юрк. Виденов е
депозирал по делото писмени бележки с вх. № 46968/20.02.2023г. Поради това, но и
доколкото самият правен спор не се отличават с фактическа и правна сложност,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер според Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 80
(осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия
Г № 0045998, издаден от СДВР, с който на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461,
11
т.1 от КЗ за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на „***“ ЕАД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. София,
ул. „Сребърна“ № 16, представлявано от двамата Изпълнителни директори - Ц. Д. Й. и
П.Д.П. или от всеки от тях заедно с прокуриста - М.П.И., да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12