Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
05.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на шести март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА
КОЕВА
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 11695 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК във вр.чл.317 вр.чл.310 от ГПК.
С решение № 164736 от 06.07.2017 г. по
гр.д. № 9389/2017 г. на СРС, ІІ ГК, 74 състав е признато за незаконно и
отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на М.М.
Е. с
ЕГН **********
и „О.б.б." АД с ЕИК ********, извършено със Заповед № 269 от 21.12.2016г. на Главния изпълнителен директор и на Изпълнителния
директор на ОББ АД, с която и на основание чл.188, т.3 вр. с чл.187, т.3,т.8 и т.10 и
чл.190, ал.1, т.3,т.4 и т.7 от КТ й е
наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и със Заповед № ********** от 22.12.2016г. с която
е прекратено трудовото правоотношение; на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата М.М. Е., е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност при ответника "Банков
служител, обслужване на клиенти/CSR в „О.б.б." АД с ЕИК ********, клон
„Бизнес парк - София"; ответникът „О.б.б." АД е
осъден на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал. 1 и ал.2 от КТ да заплати на ищцата М.М. Е. сумите,
както следва: сумата от 6 750 лв., за периода 22.12.2016 г. -
03.01.2017 г. и от 30.01.2017г. до 22.06.2017г., представляваща вземане
за обезщетение по чл.344, ал.1,т.З КТ, ведно със законната лихва, считано от
15.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 651.67 лв.,
за периода
03.01.2017г. до 29.01.2017г., представляваща вземане за обезщетение по чл.344, ал.1,т.3
КТ, като разлика между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила,
ако работеше при ответника и брутното трудово възнаграждение, което е получила
при новия работодател, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, като искът по чл.344, ал.1,т.З от КТ до пълния предявен размер е отхвърлен като недоказан. С решението ответното
дружество е осъдено да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски по делото в размер на 980 лв., както
и да заплати по сметка на СРС сумата от 451,91 лв.
Недоволен от постановеното решение, с което исковете при квалификацията на чл.
344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ са уважени е
останал ответникът О.б.б." АД, който в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението в
обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна М.М.
Е.,
чрез пълномощника си адв.А.оспорва въззивната жалба по съображения изложени в
депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендира разноски.
Решението в ЧАСТТА, с която искът при
квалификацията на чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ е
отхвърлен до пълния предявен размер, като необжалвано от ищцата е влязло в
сила.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
При съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и ответника е съществувало
валидно безсрочно трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала длъжността "Банков
служител, обслужване на клиенти/CSR в „О.б.б." АД с ЕИК ********, клон
„Бизнес парк - София";
Със Заповед № 269 от 21.12.2016г. на Главния изпълнителен директор и на Изпълнителния
директор на ОББ АД на основание чл.188, т.3 вр. с чл.187, т.3, т.8 и т.10 и чл.190,
ал.1, т.3,т.4 и т.7 от КТ (връчена й на
22.12.2016 г.) на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ със
Заповед № ********** от 22.12.2016г. е прекратено трудовото правоотношение, считано
от 22.12.2016 г. Като мотиви за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на ищцата работодателят е посочил, че дисциплинарно наказание „уволнение"
се налага за допуснати от същата нарушения на трудовата
дисциплина в периода 27.01.2016 г. - 10.10.2016 г, за това, че
ищцата е регистрирала като клиенти на ОББ АД физически лица, без
същите
да присъстват в клон Бизнес парк - София; въвеждала е в системата Арhasу на Банката молби-декларации за отпускане
на
потребителски кредити от името на физически лица, без същите лично да са попълнени и подписани от
кредитоискателите в клон Бизнес парк-София; извършвала
е поправки на данни в молби-декларации за потребителски кредит от
физически лица, без
същите да са
потвърдени с подписна кредитоискателите; изпращала
е информация и данни за физически лица-кредитоискателиотслужебната
си електронна поща до външни адреси за електронна поща на трети неоправомощени лица, които не са служители на Банката;
въвеждала
е в системата Арhasу на
Банката документи, свързани с молби-декларации за отпускане на потребителски
кредит от физически лица, получени по
електронна поща от трети
лица, а не от самите кредитоискатели; въвеждала е
в системата Арhasу на
Банката молби-декларации за
потребителски кредит от
физически лица, различни от молбите-декларации, налични в кредитните досиета на
кредитоискателите.
Когато се оспорва законността на
извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че
заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване
на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че наказанието е наложено в срока по чл.
194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му
е наложено дисциплинарното наказание.
Разпоредбата
на чл. 194, ал. 1 КТ установява по императивен начин два
срока за налагане на дисциплинарните наказания с пропускането на които се
погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото
на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези
срокове се различават по начален момент и по продължителност. Краткият
двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а
едногодишният - от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в
определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е
изтекъл двумесечния срок от откриването
на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на
нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната
отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е
изтекъл. Въззивният състав приема, че в
случая дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения двумесечен срок
от откриване на нарушението, поради
което правото да се наложи дисциплинарно наказание не е било погасено.
Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения
за констатираното дисциплинарно нарушение.
При налагане на наказанието работодателят следва да съобрази всички факти и
обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т.ч. фактите сочени от
служителя, доводите му в своя защита и отношението му към извършеното. Законът
не въвежда изискване за вземането на обясненията в рамките на “дисциплинарното
производство”, нито изискване за специална форма за искане и приемане на
обясненията. Когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение,
за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя,
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ са изпълнени – наказанието е наложено при
възможност на работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с
дисциплинарното нарушение. В случая от доказателствата по делото, се
установява, че за констатираните нарушения на трудовата дисциплина от служителя
са поискани обяснения от работодателя -искане изх.№ 200-160/07.12.2016 г.
такива обяснения са депозирани от ищцата на 09.12.2016 г.
Дисциплинарното
наказание съгласно императивната разпоредбата на чл.195 от КТ се налага с
мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят,
нарушението с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна
и времето на извършването му и правното му основание.
Задължението по
чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за
защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Предвид гореизложените
мотиви по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ,
решаващият въззивен състав намира, че
процесната уволнителна заповед е мотивирана съобразно изискванията на
закона – посочени са нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци,
както и времето на извършването му, както и законния текст, въз основа на който
е наложено наказанието (в този смисъл виж Решение № 676/12.10.2010 г. по гр.д.
№ 999/2009 г., ГК, ІV ГО на ВСК, Решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. №
1068/2009 г. ГК, ІV ГО на ВСК).
В случая съгласно
уволнителната заповед на ищцата М.М. Е. е вменено извършването на следните нарушения на
трудовата дисциплина - по чл.187 т.3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила; по чл.187, т.8 -злоупотреба с
доверието на работодателя; и по чл.187, т.10 от КТ - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение - видно от уволнителната заповед - нарушения на трудови задължения, регламентирани
във вътрешните правила и процедури на Банката, а именно -
чл. 4 от Правила на ОББ АД за потребителски кредити; Процедура за работа А001 -Регистрация на физическо
лице; чл.13 от Етичен кодекс на ОББ АД.
Данни за извършваните нарушения
се съдържат в Доклад за специално проучване на Специализираната служба
за вътрешен одит с изх. №100-87 от 21.11.2016г., изготвен
съгласно чл.22 от Нарудба №10 за вътрешния контрол в банката, от
одитори , съгласно чл.74, ал.1 от Закона за кредитните
институции, по който са установени нарушения, касещи трудовия процес,
както следва: регистрирани са като клиенти на банката физически лица, без същите
да присъстват в клон Бизнес парк София, с което е окачествено като нарушение
на Процедура А001; въвеждани са в системата на банката молби -декларации
за отпускане на потребителски кредит от името на физически лица, без същите
да са лично попълвани и подписани в клона; въвеждани са молби декларации за
потребителски кредит, които са различни от оригиналите на документите в досиетата
на кредитоискателите; изпращани са информация и данни за физически лица
от служебна поща до външни електронни адреси на трети неоправомощени лица.
Във връзка с оспорване на констатациите в
посочения доклад от ищцата по делото пред СРС са събрани гласни доказателства.
От разпитания по делото свидетел
Р.,
съдът се установява начина на извършване на проверката и резултатите от
същата. Показанията на същия обаче не обосновават по категоричен извод, (не е
описано като нарушение и в Доклада), че ищцата е поправяла справката-декларация
на кредитоискателя посочвайки по-восик негов доход с цел да му бъде отпуснат
кредит от Банката. По искане на ищцата са разпитани свидетелите - И.Б.и
М.Г.. От показанията на св.Б. се установявя участието на свидетеля
в процедура по набиране на клиенти на Банката - И. Б., който е представлявал
консултанска фирма по молба на управителя на клона на банката г-н Г. (свидетеля
по делото) е водил клиенти на банката по тяхно желание. Свидетялт Б. в
обясненията си посочва, че няма сключен посредническо договор с ОББ АД да води клиенти
на Банката, но е извършвал тази дейност със знанието и без противопоставянето
на управителя на клона - св. Г., без за това да е получавал
комисионни от банката. Твърди той да е изпращал имейли както на ищцата, така и
на управителя със съгласието на клиентите и служителите на Банката, в които е
отразявал техни лични данни. Твърди и че е присъставл с клиенти в офиса на
Банката при попълването на документи за кандидатстване за кредит, документите
понякога били попълвани извън офиса на банката, но били подавани в банката
заедно с клиента. Освен чрез имейл свидетеля посочва, че контактувал с ищцата М.
и по телефона. Когато изпращал искане за кредитиране на клиент по имейл,
клиента отивал лично да подпише документите в клона на банката. Не е подписва
искане за кредит от името на клиента, без преди това да е имал неговото
съгласие. Единствената информация която получавал от ищцата Е. и управителя на
клона г-н Г. е дали клиента има шанс да му бъде отпуснат кредит или не.
От показанията на разпитания като свидетел
- Г., който е бил пряк ръководител (управител) на Клона на ОББ АД, се
установява, че последният е познавал св.И. Б., лично му е отговарял на
запитванията (по имейл и телефон) дали негови познати лица могат да бъдат
кредитирани от Банката. Свидетелят твърди, че не е получил
и не е запознат с процесния одитен доклад
въз основа на констатациите от който е извършено уволнението на ищцата. Не знае
в Банката да има служител, вкл.ищцата, който да е подписвал документи вместо
клиента, кандидатстващ за кредит. Случвало се служител на банката да дооформи
документие, да поправи технически грешки. Свидетелят Г. пояснява, че АФАЗИ е
система, в която се въвеждат данните от молбите за кредит от мениджър продажби
и от директора на клона се осъществява контрол за идентичност. Свидетелят
посочва, че след като едно лице се одобри за кредит, то се уведомява по
телефона от служетел на банката, след което се подписват документите, сканират
се и се архивират. Свидетелят твърди, че ищцата М. Е. е била продавач на
банкови продукти и се е справяла с продажбите им много добре.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза. Съдът крадитира заключението
в частта, касаеща констатциите на в.л. относно въведените в информационната
система на банката данни по т.2, 4,5,6 и 7 - получени и изпратени от
служебна електронна поща към пощата на трето за банката и кредитоискателя лице
данни във връзка с искания за кредит и получени разрешения за такъв. По
посочените пунктове заключението на вещото лице кореспондира със събраните по
делото гласни доказателства. Съдът не кредитара заключението в
частта досежно идентичност на подписи в процесиите документи,
доколкото в.л. не разполага със специални познания в тази област.
Настоящият съдебен състав, намира, че по делото не
са събрани доказателства ищцата да не е изпълнила възложена
й от работодателя работа, да не е спазила техническите и технологичните правила
въввръзка с работата си, т.е. съдът приема за неосъществен фактическият състав
на чл.187, т.3 КТ от уволнителната заповед.
Досежно визираното в заповедта
уволнително основание по чл.187, т.8 - злоупотреба
с доверието на работодателя, съдът достигна до следните правни
изводи: Съвкупната преценка на събраните в процеса писмени и гласни доказателства,
последните подробно обсъдени по-горе, обосновава извод, че с поведението си
служителят е не е осъществил състава на чл.187, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието на
работодателя. Съгласно чл.126 т.9 от КТ, работникът или
служителят е длъжен да бъде ''лоялен към работодателя си, като не злоупотребява
с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към
работодателя също съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.4 КТ -
злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието
на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена
имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си
е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено. В този смисъл решение №86 от 25.05.2011 г. по гр.д. №1734/2009 г., IV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК.
Досежно визираното в уволнителната заповед нарушение по
чл.187, т.10 от КТ - неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение - видно от уволнителната заповед -
нарушения на трудови задължения, регламентирани
във вътрешните правила и процедури на Банката, а именно - чл.4 от Правила
на ОББ АД за потребителски кредити; Процедура за работа А001 -Регистрация на физическо
лице; чл.13 от Етичен кодекс на ОББ АД. Разпоредбата на чл.4 от Правила на ОББ
АД за потребителски кредит от 2017 г., предвижда необходимите документи, които
кредитоискателят трябва да предостави, а не предвижда задължения на банковия
служител. Освен това, представените по делото Правила на ОББ АД за
потребителски кредит са от 2017 г., период, следващ процесното уволнение
на ищцата през декември 2016 г. Останалите вътрешни актове на работодателя -
Процедура за работа А001 - Регистрация
на физическо лице; чл.13 от Етичен кодекс на ОББ АД, не са представени по
делото от ответника, което възпрепятства проверката на съда (с оглед събраните
писмени и гласни доказателства) за извършени нарушения от ищцата.
В производството по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение,
работодателят следва при условията на пълно доказване да установи наличието на
всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на
трудовото правоотношение, което същия не направи в настоящото производство.
На основание гореизложеното и при
прилагане на последиците от доказателствената тежест искът по чл.344, ал.1, т.1
от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед акцесорността на този иск и
обусловеността му от изхода по главния такъв, както и предвид безсрочния
характер на съществувалото между страните трудовото правоотношение същият
следва да бъде уважен и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност – "Банков служител, обслужване на клиенти/CSR в „О.б.б." АД с ЕИК ********, клон
„Бизнес парк - София".
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ от КТ е безспорно акцесорен спрямо този по чл.344, ал.1, т.1
от КТ, но следва да бъде доказан. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за
вредите, които е претърпял работника от оставането му без работа поради
незаконното уволнение, се дължи не безусловно, а само при наличието на всички
елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба – незаконно уволнение,
оставане без работа и причинна връзка между тях. Законосъобразен е изводът
на СРС досежно размерът на вредите претърпени от ищцата вследствие незаконното
уволнение - с оглед приета по делото пред първостепенния съд съдебно-счетоводна
експртиза,
размерът
на вредите е, както следва: за периода 22.12.2016 г. -03.01.2017
г. и от 30.01.2017 г. до 22.06.2017 г. - сумата от 6 896.11лв., а за периода 03.01
.до 29.01.2017г., когато ищцата е започнала работа при друг работодател и по закон
и се дължи разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би
получила, ако работеше при ответника и брутното трудово възнаграждение, което е
получила при новия работодател - "Е.К.Б." ЕООД - сумата от 651.67
лв.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК и при съвпадане на крайните извододи на настоящият състав с тези
на СРС въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението на СРС в обжалваните
части.
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемата своевременно поисканите и сторени в настоящото производство разноски
в размер на 600.00 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 164736 от 06.07.2017 г. по гр.д. № 9389/2017 г. на СРС, ІІ ГК, 74 състав,
вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА „О.б.б."
АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.М.
Е. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, ст.13 чрез адв.С. и адв.Г.сторени
във въззивното производство разноски в размер на 600.00 лв., представляващи
платено възнаграждение за един адвокат.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му, чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.