Определение по дело №906/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 952
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20227180700906
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 952/14.6.2022г.

 

Град Пловдив, 14.06.2022 година

 

        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 906 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.248 ГПК, във връзка с § 2 ДР ДОПК и чл.144 АПК.

Образувано е по молба от 01.06.2022 г. на процесуалния представител на ответника за допълване на постановеното по делото определение в частта на разноските, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по молбата счита искането за недопустимо.

Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от страна по делото, която е представила списък по чл.80 ГПК (л.86), поради което е допустима, а разглеждана по същество, е частично основателна поради следните съображения:

Специалната норма на чл.161 ДОПК е неприложима в настоящия случай, защото не урежда хипотеза на разноски при прекратяване на съдебното производство, а има предвид само случаите, когато съдът се произнася по същество и постановява решение, с което уважава или отхвърля жалбата.

Съгласно § 2 ДР ДОПК по неуредените въпроси се прилагат субсидиарно разпоредбите на АПК и ГПК. С оглед на това в случая следва да намери приложение нормата на чл.143, ал.3 АПК, съгласно която, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.

С оглед прекратяването на настоящото производство на основание чл.143, ал.3 АПК на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер. Нормата на чл.143, ал.3 АПК препраща към чл.37 ЗПП, който от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Именно това е приложимият подзаконов нормативен акт, съгласно който следва да се определи размерът на юрисконсултското възнаграждение в случая. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Следователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи в минималния размер от 100 лева с оглед предмета на делото и липсата на проведени открити заседания.

Затова и на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.248 ГПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПЪЛВА определение № 835 от 25.05.2022 г., постановено по административно дело № 906 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 година, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

 

Съдия: