Решение по дело №553/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 67
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20212100500553
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Бургас , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 1/08.01.2021г., постановено от Районен
съд – Поморие по гр.д. № 20202160100427. С това решение съдът е осъдил Д. Д. С., **
гражданин, роден на ***г. в Л. И., ЕИК: *** да заплати на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД,
ЕИК: ********* с управител В.Д., управител на ЕС на сграда „Делта“ с идентификатор
57491.509.24.2 в к/с „Сънсет Ризорт“ – гр.Поморие, представлявано от адвокат Гагашева и
адвокат Николова сумата от 1913,94 лева, дължима за ремонт на покрива и покривните
тераси, определена на ОС на ЕС на сграда „Делта“, проведено на 14.11.2017г., ведно със
законната лихва от 26.08.2020г. – датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 17,55 лева – обезщетение за забава за периода от
24.07.2020г. до 25.08.2020г. С процесното решение съдът е осъдил М. С., ** гражданин,
роден на ***г. в У. И., ЕИК: *** да заплати на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД с ЕИК:
********* с управител В.Д., управител на ЕС на сграда „Делта“ с идентификатор
57491.509.24.2 в к/с „Сънсет Ризорт“ – гр.Поморие, представлявано от адвокат Гагашева и
адвокат Николова сумата от 1913,94 лева, дължима за ремонт на покрива и покривните
тераси, определена на ОС на ЕС на сграда „Делта“, проведено на 14.11.2017г., ведно със
законната лихва от 26.08.2020г. – датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 17,55 лева – обезщетение за забава за периода от
24.07.2020г. до 25.08.2020г. С решението Д.С. и М. С. са осъдени да заплатят на „Поморие
мениджмънт 2“ ЕООД съдебни разноски в размер на 451,56 лева.
Подадена е въззивна жалба от Д. Д. С. и М. С. против решение № 1/08.01.2021г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 20202160100427. Жалбоподателите
твърдят, че решението е неправилно и необосновано. Районният съд не е обсъдил
възражението по чл.95 от ЗЗД и не е отчел факта, че създаването на фонд „Ремонт и
1
обновяване“, размерът, сроковете и условията за плащането на вноските, са решени по т.4
от дневния ред на проведеното на 14.11.2017г. общо събрание. Жалбоподателите
подчертават, че ищецът не е представил доказателства за открита банкова сметка със
специално предназначение. Искат от съда да отмени процесното решение и да отхвърли
предявените искове изцяло.
Ответната страна – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД представя писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на жалбите. Иска от съда да потвърди
първоинстанционното решение и да присъди на предприятието съдебно-деловодни
разноски. Не прави искане за събиране на доказателства.
Подадена е въззивна жалба от „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД против решение №
1/08.01.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 20202160100427 в частта, в
която съдът е отказал да присъди на дружеството разноските, извършени в обезпечителното
производство. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно и иска
отмяната му.
Ответните страни - Д. Д. С. и М. С. представят писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
ФАКТИ:
Д. Д. С. и М. С. притежават право на собственост върху следния самостоятелен
обект: апартамент № 11, находящ се в сграда „Д“ на етаж * в жилищна сграда за временно
обитаване с обекти на КОО с административен адрес: гр.П., ул.“***“ № *.
На 14.11.2017г. е проведено общо събрание на Етажната собственост на сграда „Д“ с
т.4 от дневния ред: „Определяне на размера, начина, сроковете и условията на плащане на
паричните вноски за поддържането на Фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата предвид
нуждата от извършване на необходим ремонт на сградата“. По тази точка от дневния ред е
взето следното решение: „Вноската за поддържането на Фонд „Ремонт и обновяване“ на
сграда „Д“ за извършването на необходимия ремонт да е съобразено с приетия бюджет
преизчислена за всеки собственик поотделно съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗУЕС,
а именно: съобразно идеалните му части в общите части на етажната собственост, но не по-
малко от един процент от минималната работна заплата за страната, платима еднократно до
края на месец декември 2017г. по банков път по специално открита банкова сметка със
специално предназначение – за Фонд „Ремонт и обновяване“, която да се открие на името на
управителя на Етажната собственост съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗУЕС. Таксите
за всеки един СОС за Фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата са посочени в приетия
бюджет, който е неразделна част от настоящия протокол.
Законосъобразността на това решение е оспорена в производство по чл.40, ал.1 от
ЗУЕС. С решение № 150/26.08.2019г., постановено по гр.д. № 859/2017г. , Районен съд –
Поморие отхвърля исковата молба на ищците Д. Д. С. и М. С.. Решението е потвърдено с
решение № I-156/19.12.2019г., постановено от Окръжен съд – Бургас по в.гр.д. №
1594/2019г.
На 12.12.2017г. Етажната собственост на сграда „Делта“ изпраща покана до Д. и М.
С. за разделно заплащане на сумата от 1957,16 евро, представляваща задължителна вноска
към фонд „Капиталов ремонт и обновяване“. Плащане не е извършено.
На 26.08.2020г. Етажната собственост на сграда „Делта“ подава искова молба против
Д. и М. С. с правно основание чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС, вр. чл.86 от ЗЗД за процесната сума.
2
В отговора по чл.131 от ГПК ответниците правят възражение за недопустимост на
иска като предявен от лице, което не е управител на Етажната собственост. При условията
на евентуалност оспорват иска като неоснователен и твърдят, че ищецът не е предоставил
сметка, по която да се преведат парите.
В хода на първоинстанционното производство са събрани относими към спора
писмени доказателства, въз основа на които районният съд формира извод за основателност
на иска.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата на Д. Д. С. и М. С. е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежни страни, за които първоинстанционното решение поражда неблагоприятни
правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Възражението на въззивната страна за недопустимост на решението, въведено пред
първата инстанция е неоснователно, тъй като иска е предявен от надлежно избран
управител, както правилно е посочил районния съд.
Решение № 1/08.01.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗУЕС решенията на общото събрание се
изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се
изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7.
В конкретния случай е установено по категоричен начин, че с решение на общото
събрание на етажната собственост от 14.11.2017г. ответниците са задължени да заплатят
вноска към фонд „Капиталов ремонт и обновяване“. Искът за отмяна на това решение е
оставен без уважение, поради което същото обвързва ответниците. При това положение,
решението на районния съд, с което е уважен иска на Етажната собственост за заплащане на
процесната сума е правилно и обосновано.
Възражението на въззивните страни за забава на кредитора е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не
приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие,
без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В конкретния случай от
представените по делото доказателства е видно, че длъжниците са поканени да платят
вноската на 12.12.2017г. В поканите изрично е посочена банковата сметка, по която
ответниците могат да направят плащане. При това положение, не може да се приеме, че
3
кредиторът не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на задължението от
длъжника. Обстоятелството, че етажната собственост не е открила сметка със специално
предназначение по чл.50, ал.3 от ЗУЕС не променя този извод. Етажната собственост
изрично е указала начина на плащане в поканата и сметката, по която трябва да се преведат
парите.
По изложените съображения, жалбата на Д. С. и М. С. е неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Жалбата на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД против решението в частта, в която е
оставено без уважение искането им за присъждане на разноските, извършени в
обезпечителното производство, е неоснователна.
Действително, съгласно т.5 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело
№ 6/2012г. разноските в обезпечителното производство се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора с оглед на крайния му изход. В конкретния случай
„Поморие мениджмънт 2“ ЕООД е представило доказателства за извършените в
обезпечителното производство разноски, но не е представило доказателства за
стабилизиране на съдебния акт, с който е завършило това производство. За настоящата
инстанция остава неясен както и номерът на делото, по което е било допуснато обезпечение.
Поради това, изводът на районния съд за неоснователност на искането е правилен и
обоснован. Решението в тази част трябва да се потвърди.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди в полза на въззивната страна „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД
извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на
361,10 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/08.01.2021г., постановено от Районен съд – Поморие
по гр.д. № 20202160100427.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ** гражданин, роден на ***г. в Л. И., ЕИК: *** и М. С., **
гражданин, роден на ***г. в У. И., ЕИК: *** да заплатят на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД
с ЕИК: ********* с управител В.Д., управител на ЕС на сграда „Делта“ с идентификатор
57491.509.24.2 в к/с „Сънсет Ризорт“ – гр.Поморие съдебни разноски в размер на 361,10
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5