РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Силистра, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20243420101687 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 , от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД.
В постъпилата искова молба от “И. Ф.” ЕООД срещу Д. В. В., се твърди, че
между страните е подписан договор за предоставяне на кредит ог разстояние
№453630, като договора е сключен при условията на 3ПФУР.
В исковата молба се твърди също, че: сключването на самия договор се
извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www........bg. На
същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит
от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен
съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това
кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си
имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по
следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него
телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се
съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него
код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на
посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново
1
потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер:
...........и следният имейл: .......@abv.bg. Активиращият код е 4700.
В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си
карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвнадат. Предоставена е
снимка тип „селфи“ с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето от
снимката на личната карта съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за
самоличност е откраднат то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките.
Представя се и справка от сайта на МВР, от която е видно, че личната карта е активна.
Следователно тя не е била обявена за открадната или изгубена. Предоставя се и
снимка от вайбър разговор. По време на него е извършена идентификация на клиента.
Предоставен е и аудиозапис по време на който е потвърден договора за кредит.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е
отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2
от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно:
касово на каса на „И.п.“ АД.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер
на 1000.00 лв., разпределено на 20 вноски, всяка от които в размер на 50.00 лв. за
периода 12.10.2023г. - 04.05.2025г. Няма плащания за главница. Изпратен е имейл, чрез
който на датата на получаването му 12.07.2024г. надлежно е обявена предсрочна
изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е
предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че
няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери приложение т. 1 от ТР
№ 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава искането
за установяване на вземания, които са ненадежирали към датата на входиране на
заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на
вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране
на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от
ненадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим.
При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения
по време на договора. Договорната лихва е уточнена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора.
Няма плащания за договорна лихва. Поради това претендира
договорна/възнаградителна лихва за периода 12.09.2023г. до 08.07.2024г. в размер на
255.75 лв.. Периодът на претендиралата договорна лихва е съобразен с обявената
предсрочна изискуемост.
Длъжникът не е изпълнил задължението си, поради което ищцовото дружество
2
депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ЧГД
№1297/2024г. по описа на РС-С.. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е
надлежно връчена на ответника по делото. Той е подал възражение срещу нея. Поради
това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал, че молителят може да
предяви установителен иск.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 415 от ГПК се иска съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. В. В. с ЕГН
**********, че същият дължи на “И. Ф.” ЕООД с ЕИК .........., представлявано от Б. Н.
сумата от 1 255.75 лв., от които: 1 000.00 лв. главница по предоставения кредит и
255.75 лв. претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 12.09.2023г. до 08.07.2024г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.
Претендират се и разноски в заповедното производство и в настоящото
производство.
Постъпила е и молба-становище от ищеца вх.№293/13.01.2025 г., в което се
поддържат всички изложени в исковата молба твърдения и се моли иска да бъде
уважен изцяло.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал становище по
допустимостта и основателността на предявеният иск.
На 26.02.2025 г. е постъпило становище, в което иска за главницата се признава
и се оспорва дължимостта на лихвата, като се излагат съображения, че договора е
недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 12.09.2023г. между страните е подписан договор за предоставяне
на кредит от разстояние №453630, по реда на ЗПФУР.
Съгласно договора, ищецът се е съгласил да предостави на потребителя сумата
в размер на 1000 лева, при условия: Вид на ползвания кредит: потребителски кредит
по продукт: „Бърз на вноски"; Размер на всяка погасителна вноска в лева - подробно
посочени в погасителния план по чл. 4, ал. 3; Срок на кредита: 600 дни;
възнаградителна/договорна лихва върху главницата при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на - 40.15 %; Лихвен процент на ден, приложим при отказ от
договора - 0.11 %; Обща дължима сума: 1346.5 лв.; Oбща дължима сума при
непредставяне на обезпечение по чл.3 (1) 1897.78 лв. Годишен процент на разходите
3
по кредитa: 48.44 %, като са взети предвид следните допускания: Договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение. Единственият показател включващ се при
изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по т. 3.
Съгласно чл.3. (1) Потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от
датата на сключване на договора, да предостави на Кредитора едно от следните
обезпечения:
1. банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със
срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор или
2. две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да
работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители
по друг договор за паричен заем, сключен с „И. Ф." НООД; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да подпишат договор за
поръчителство.
Съгласно ал. 2 Страните се съгласяват, че неизпълнение на задължението по
предходната алинея ще причини на Кредитора вреди, за чието обезщетяване се дължи
неустойка. Размерът на тази неустойка е съобразен с особеностите на договора и
Потребителя, като е 551.28 лева. Неустойката се начислява в деня, следващ
неизпълнението но предходната алинея и се заплаща с погасителна вноска. При
предсрочно погасяване на договора за кредит, начислената неустойка се редуцира
съобразно договорната лихва. Съгласно ал.3 независимо от предходното размерът на
неустойката не може да надвишава половината от размера на главницата по договора
за кредит. В случай, че по даден договор се генерира неустойка в по-голям размер, то
същата, следва да се счита уговорена в размер половината от главницата по договора
за кредит.
В чл.4 ал. 3 е посочен погасителен план при представяне на обезпечение (т.1) и
при непредставяне на обезпечение (т2).
Съгласно Чл.4 ал.4 Потребителят изплаща погасителните вноски по договора в
размера, посочен в колоните на т. 1 „1. При представяне на обезпечение по чл. 3 (1)“. В
случай, че не представи обезпечение в срока по договора, Потребителят дължи сумите
в колоните на т. 2 „2. При непредставяне на обезпечение по чл. 3(1)“.
4
Признава се от ответника, а и се установява от представеното по делото по
реда на чл.192 ГПК писмено доказателство от И.П. АД, че сумата в размер на 1000лв.
е получена от ответника на 18.11.2021г. на каса.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането за главница в размер
на 1000.00 лв. е разпределено на 20 вноски, всяка от които в размер на 50.00 лв. за
периода 12.10.2023г. - 04.05.2025г. От ищеца е изпратен имейл, чрез който на
12.07.2024г. е обявена предсрочна изискуемост.
Няма данни по делото, а и не се твърди от ответника, в чиято доказателствена
тежест е разпределено това обстоятелство, да има плащания по главница и
договорна/възнаградителна лихва.
На 29.07.2024 г. “И. Ф.” ЕООД с ЕИК ........, представлявано от Б.Н. е
депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ЧГД
№1297/2024г. по описа на РС-С.. По същото е издадена заповед за изпълнение, с която
съдът е разпоредил Д. В. В. с ЕГН **********, да заплати на кредитора сумите 1
000.00 лв. главница по предоставения кредит, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 29.07.2024 г. до пълното погасяване на дължимата
сума и 255.75 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 12.09.2023г. до
08.07.2024г., както и 28,50лв. платена държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е надлежно връчена на ответника
по делото и той е подал възражение срещу нея. Поради това и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца, че може да предяви установителен иск.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
подадено възражение от длъжника, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от приложените по делото доказателства, на 12.09.2023 г. длъжникът Д.
В. В., е сключила договор за предоставяне на кредит от разстояние №453630, по реда
на ЗПФУР с ищеца, по силата на който е получила сумата от 1000 лева, срещу което се
съгласила да заплати 20 броя вноски по 50 лв. всяка по главницата, за периода
12.10.2023г. - 04.05.2025 г., съгласно погасителен план, включен в договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.15 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 48.44%.
Няма данни ответникът да е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит, но след като последният не е представил доказателства за частично или пълно
погасяване на задължението си, а и не е навел категорични възражения в тази насока,
5
следва да се съобрази направеното изявление от кредитора и представените от него
писмени доказателства.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
с установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно
формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези
по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски
кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено в предмета на делото - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.
Договорът е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно чл.3 ал. 2 от процесният договор, при неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение по чл.3 ал.1 се дължи неустойка, в размер на 551.28
лева. Съгласно Чл.4 ал.4 Потребителят изплаща погасителните вноски по договора в
размера, посочен в колоните на т. 2 „2. При непредставяне на обезпечение по чл. 3(1)“,
т.е. неустойката е разсрочена за срока на договора и е част от дължимата вноска.
Не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, който установява забрана
договорът да съдържа неравноправни клаузи по арг. от чл.145, ал.2, вр. чл.147 от ЗЗП.
Договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора е
посочен годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.44%, като са взети предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Доколкото обаче представянето на обезпечение по чл. 3 от договора не е
въведено като предпоставка за отпускане на кредита, т.е. за сключване на договора, то
предвидената неустойка следва да бъде включен в ГПР, т.к. е задължителен разход за
потребителя, без който няма да му бъде отпусната в заем сума. Посочените
„обезпечения“ от кредитора имат единствената цел да създадат допълнително
оскъпяване на кредита и всъщност клаузата на чл. 3 ал.2 представлява предварително,
недобросъвестно и незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорени
между страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава
максимално допустимия ГПР. Включването на неустойката по чл. 3, ал.2 към разходите
по кредита дава основание да се приеме (и без притежанието на специални знания), че
ГПР по процесния договор значително надвишава допустимия максимум уреден в
ЗПК.
6
В допълнение следва да се посочи, че подобна уговорка за неустойка е в пряко
противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК,
т.к. прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този
начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Проверката на кредитоспособността на потребителя
(чл.16 ЗПК), следва да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции е нищожна, поради накърняване на добрите нрави (т. 3 от ТР
№1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г. на ВКС)
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди и подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника,
но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК
като подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Плащането за „неустойка“ се явява възнаграждение, дължимо под условие, т.к.
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не
са типичните последици от договорно неизпълнение, а вместо това договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-
висока цена, прикрита като неустойка.
Изложеното дава основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1 т. 10 и чл. 19, ал.4 ЗПК, което е
достатъчно основание за обявяването му за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски пропорционално на уважената част от
предявените искове. Ищецът е направил разноски в настоящото производство за
държавна такса в размер на 71,50лв. и е претендирал юрисконсултско възнаграждение,
7
което съдът приема в размер на 150лв. В заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 28,50лв. и съдът е приел юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. Т.е. на ищеца следва да се уважат разноски за
уважената (1000лв.), спрямо претендираната (1255.75лв.) част от исковете, за
държавна такса в размер на 56,94лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
119,45лв. за настоящото производство и за държавна такса в размер на 22,70лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 39,82лв лв. за заповедното производство.
Процесуалният представител на ответника е претендирал присъждане на разноски по
реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, които съдът определя в размер на 300лв.,
които също следва да се уважат пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове. Т.е. на ответника следва да се уважат разноски за отхвърлената (255,75лв.),
спрямо претендираната (1255,75лв.) част от исковете, в размер на 61,10лв. за
настоящото производство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. В. с ЕГН **********, с адрес гр. К.,
общ.С., ул. О. №......, вх. Б, дължи на “И. Ф.” ЕООД с ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. “Б.“ ......, партер, представлявано от Б. Н., сумата 1000
лева - главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №453630 от
12.09.2023 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 29.07.2024 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №636/31.07.2024 г. по частно гражданско дело
№1297/2024г. по описа на РС-С.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “И. Ф.” ЕООД с ЕИК ..... , със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. “Б.“ ....., партер, представлявано от Б. Н., срещу Д. В. В. с ЕГН
**********, с адрес гр. К., общ.С., ул. О. №......., вх. ......, установителен иск за сумата
255.75 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 12.09.2023г. до 08.07.2024г.,
върху главницата по договор за предоставяне на кредит от разстояние №453630 от
12.09.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. В. В. с ЕГН **********, с адрес гр. К., общ.С., ул. О. №......, вх. Б
да заплати на “И. Ф.” ЕООД с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. “Б.“ ........., партер, представлявано от Б. Н., сумата от 62,51лв. разноски за
заповедното производство по ЧГД №1297/2024г. по описа на РС-С. и сумата от
176,39лв. разноски за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА“И.Ф.” ЕООД с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. “Б.“ ......, партер, представлявано от Б. Н., да заплати на адв. Л. К. Б., личен
8
номер ........., гр. С., ул. "Т." №.......- ..., ет. ........., офис. ........., тел. (..........) .........
възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 61,10лв. за настоящото
исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9