Р Е Ш Е Н И Е
№ 416
гр.Плевен, 13.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в
открито съдебно заседание на първи юли
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №391 по описа на Административен съд-Плевен за
2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Делото е образувано по жалба от „Медиал“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Георги Кочев“
№57, представлявано заедно и поотделно от Е.Й., П.П. и С.Р., против Заповед №98-ФК/21.04.2021 г. на
началник отдел "Оперативни дейности" Варна, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП.
Със заповедта е наложена принудителна административна мярка: запечатване на
търговски обект- аптека ВИВА 1, находяща се в гр.Добрич, бул „25 септември“№17 и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни,в 15 дневен срок от влизане в сила на заповедта, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че от
обстоятелствената част на обжалваната заповед се установява, че на търговеца е
вменено нарушение на чл.25, ал.1 от
Наредба №Н- 18/06г. на МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС. Сочи, че не е уточнено, по
коя алинея на чл.118 от ЗДДС е нарушението, като в последващо уточнение органът
не е посочил дали е по буква „а” или „б”. Твърди, че като мотиви за определения срок на принудителната
мярка е посочено, че са били взети предвид местонахождението на обекта - на
главен булевард в града със значителен поток от хора, голям търговски обект с 4бр.
гишета, като на три от тях се продават лекарства, а на едно от гишетата
санитарни материали и козметика, констатираната положителна касова разлика в
размер на 27.80лв. и се налага изводът, че следва да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Изложени са и общи съображения за фискалната дисциплина, които са
цитирани в жалбата . Твърди, че за констатираното нарушение е съставен АУАН от
27.04.2021 г. - 8 дни след датата на
заповедта. Сочи, че фактическите и правните основания в мотивите на обжалваната заповед са
неоснователни. Счита, че обжалваната принудителна мярка е наложена при
неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. По
отношение хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б."а"от ЗДДС, мярката
запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя, но във всички случаи изводът, че съществува такава възможност,
трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни
обстоятелства, от които може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може
да извърши друго административно нарушение. По отношение определения срок на
налагане на мярката счита, че действително при упражняване на правомощието за
определянето му, административният орган действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. Но обстоятелството, че в конкретния случай административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на
срока на ПАМ, не го освобождава от обосноваване спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е
предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, според жалбоподателя административният орган е следвало да обоснове
защо е определил конкретния срок. В случая няма данни за повторност на нарушението
и ПАМ не е мотивирана в тази насока. Според жалбоподателя не е обсъдена и възможност
за налагане на друг по-малък срок. Счита липсата на мотиви относно
продължителността, срока на мярката за съществено процесуално нарушение,
обосноваващо отмяна на заповедта. Счита още, че при липса на данни за други
констатирани нарушения, наложената ПАМ се явява и в несъответствие с целта на
закона. Счита, че мотивите във връзка с
продължителността на срока следва да съдържат конкретни обстоятелства, въз
основа на които административният орган е направил извода, че мярката ще
постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния размер, както и
съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни
интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната. В този смисъл
счита, че мотивите относно продължителността на наложената мярка са общи,
противоречиви и без логична последователност с изводите на административния
орган. Част от мотивите относно продължителността на наложената мярка счита и
за неотносими, тъй като при определяне на срока са били взети предвид
неспазването на реда на издаване на касова бележка и неиздаването на фискален
бон за извършената покупка, като счита, че една предпоставка за налагане на
мярката няма как да има връзка със срока й, ако това не е предвидено в правната
норма. Не е посочено според жалбоподателя по какъв начин разположението на обекта оказва
влияние върху нужния срок за мярката. Липсват фактически констатации относно
организацията на дейността в обекта, която да е различна от нормалната
организация, които да обосновават извода, че тази именно (неустановено каква)
организация на дейността трябва да бъде променена и за това е необходимо време.
Не е ясно и как се отнася целта да се осигури защитата на обществения интерес
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения към
продължителността на този срок. Изложените общи съображения относно фискалната
дисциплина и изброяването на всички задължения на данъчно задължените лица по
чл.118 от ЗДДС нямат връзка с определения срок на мярката. Направено е
изявление, че при определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност.
Ето защо счита, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел в
случая. Не е ясно кое от констатираните обстоятелства е мотивирало
административния орган да достигне и до извода, че дружеството е въвело организация, която няма за цел
спазване на данъчното законодателство, съответно тези твърдения са недоказани и
не могат да обосноват необходимостта от принудата. Тези мотиви противоречат на
констатацията, че в обекта има въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
фискално устройство, както и функционираща система за управление на продажбите.
За да мотивира такива изводи, административният орган е следвало най-малкото да
съпостави стойността на неотчетената продажба с
регистрираните дневни обороти от предходни дни, с разчетения оборот от
фискалното устройство за определен минал период или други достъпни при проверката
данни. Не е ясно не само каква е нормалната според органа организация за
отчитане на дейността на търговеца, но и по какъв начин тя ще бъде създавана в
запечатания обект. Сочи, че при определяне срока на ПАМ административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност, но същият следва да
обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи
съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30 дни“, то
административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок именно от
14 дни за това нарушение. Сочи още, че в случая, предвид ниския размер на неотчетената
чрез фискалното устройство продажба /1лев и 20 стотинки/, вредните последици за
фиска също са в незначителен размер, поради което е нелогично изложеното в
мотивите на заповедта в частта относно продължителността на срока, че при
определянето му са взети предвид конкретните факти по преписката и значимостта
на нарушението. Не става ясно според жалбоподателя как от единичен случай на нарушаване на
изискването за регистриране на продажбите чрез ФУ, при това свързан с
неиздаването на фискален касов бон за продажба от 1 лев и 20 стотинки,
административният орган е извел извод, че са налице незаконосъобразни практики
в обекта.
Според жалбоподателя не е отчетено и установеното по преписката обстоятелство, че ..от изведените - 4бр. справки КЛЕН от 19.04.2021 г. е видно, че липсва маркиране на фискална касова бележка за извършената продажба, т.е.щом са налице справки, се издават фискални касови бележки. Неясно е според жалбоподателя с какво запечатването на обекта за срок от 14 дни ще доведе до осигуряване на необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Прави извод, че като е избрал неоправдано висока продължителност на срока на действие на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 ЗДДС, административният орган е нарушил изискването на чл.6 ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. А вредите за търговеца твърди, че ще бъдат свързани с пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния период на запечатване на обекта, както и едно евентуално затваряне, и предвид изискването на закона за лекарствата, че не е възможно изнасяне на вече влезли в обекта лекарства. Отделно от това затваряне за срок от 14 дни ще доведе до неизбежен фалит на обекта предвид ниските надценки и високи разходи на търговеца за наеми, заплати и осигуровка и специфичните условия за съхранение и продажбата на лекарствата. Затова счита, че административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал.5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В този смисъл запечатването ограничава правата на търговеца и води до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания.
Счита, че определеният срок не
съответства на извършеното нарушение.Предвиденият в чл.186, ал.1 от ЗДДС срок
за налагане на мярката е до 30 дни. Стойността на извършената продажба е 1 лев
и 20 стотинки, а неотчетеният приход от нея възлиза на 24 стотинки. Не е
установено трайно поведение на незачитане на установените норми за касова
отчетност, а от съдържанието на заповедта става ясно, че се касае за първо нарушение. Не
става ясно, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното
облагане. Видно е от съдържанието на заповедта, че в обекта се
намират 4 броя фискални устройства.
Твърди още, че наложената
принудителна административна мярка не отговаря и на специфичните цели на
ЗДДС.От анализа на чл.186, ал.1 във връзка с чл.187, ал. 4 от ЗДДС прави извод,
че ПАМ се прекратява от органа, който я
е приложил, след като бъде доказано от административнонаказаното лице, че
глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, поради което налагането на ПАМ е недопустимо без
нарушителят да има качеството административнонаказано лице, тоест преди
издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС,
е да принуди нарушителя доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията,
като по този начин понесе веднага отговорността за извършеното административно
нарушение и с това се постигне своевременно предупредително-възпитателният
ефект на административната санкция. Предвидено е това доброволно изпълнение да
води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е преценил, че след
изтърпяване на административното наказание необходимостта от административната
принуда отпада. В случая заповедта за ПАМ е издадена не само преди да бъде
издадено наказателно постановление, но и преди дружеството да бъде привлечено
към административнонаказателна отговорност с издаване на АУАН. Липсата на
наказателно постановление предотвратява прилагането на чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Поради това не може да се приеме, че целта на принудителната мярка е
предотвратяване на бъдещата дейност на обекта за определения срок, за да не бъдат
извършвани нови нарушения, или за реорганизиране на дейността му.
В заключение моли за отмяна на
заповедта. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт Ж. с пълномощно на л.37 от делото, която оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за
законосъобразност на оспорената заповед.
Административен
съд-Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2021 г. е
извършена проверка на търговски обект - аптека „ВИВА 1“, находящ се в гр.
Добрич, бул. „25-ти Септември“, №17, стопанисван от “МЕДИАЛ” ЕООД, с ЕИК:
*********, при която е констатирано, че
търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (Наредба № Н-18), не е регистрирало и отчело извършена
продажба на дата 19.04.2021 г. на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведените в експлоатация за обекта фискални
устройства, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 год. на МФ във връзка с чл.118 от ЗДДС. На 19.04.2021г., в
13:27ч. преди легитимация на проверяващите органи по приходите е извършена
контролна покупка на 2бр. санитарни маски с единична цена 0.60лв. и обща
стойност 1.20лв. Покупката е заплатена в брой от проверяващата П.Д.Г. с една
монета от 1.00лв. и една монета от 0.20лв. Плащането е прието от работещата в
обекта Й.В.П. на длъжност- продавач - консултант. За извършената покупка не е
издаден фискален касов бон от въведените в експлоатация и работещи в обекта ФУ,
нито ръчна касова бележка от кочан. Установено е при проверката, че в обекта са
въведени в експлоатация 4бр. фискални устройства, както следва: 2- ФПр, с ИН на
ФУ ZK073290 и с ИН на ФП 50158419; 1-
ЕКАФП, с ИН на ФУ ZK101243 и с ИН на ФП 50158418; 1- ЕКАФП, с ИН на ФУ ZK109445
и с ИН на ФП 50165449; 1- ЕКАФП, с ИН на ФУ ZK100569 и с ИН на ФП 50165448. Изготвени са и приложени по преписката 4бр. справки КЛЕН от 19.04.2021г. от които е установено,
че липсва маркиране на фискална касова бележка за извършената продажба.
За установените
при проверката обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка АА №
0432177/19.04.2021г.
Съставен е и АУАН серия AN № F610306/27.04.2021
год. затова, че на 19.04.2021 год. в 13:46 часа при извършена проверка в
търговски обект- аптека „ВИВА 1“, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти Септември“,
№17, стопанисван от “МЕДИАЛ” ЕООД, с ЕИК: *********, е установено, че дружеството в качеството си на
данъчнозадължено лице, не е регистрирало и отчело извършена продажба на дата
19.04.2021 г. на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови
бележки от въведените в експлоатация за обекта фискални устройства, а именно-при извършена контролна покупка на 2бр. санитарни
маски с единична цена 0.60лв. и обща стойност 1.20лв., които са заплатени в брой с една монета от 1.00лв. и
една монета от 0.20лв., не е издаден
фискален касов бон от въведените в експлоатация и работещи в обекта ФУ, нито
ръчна касова бележка от кочан.
В хода на извършената проверка е
констатирано още и отразено в протокола за извършената проверка, че при проверката са установени 4 бр. фискални
устройства, въведени в експлоатация. От същите са изведени 4 бр. междинни-Х
отчети и съответно изготвени 4 броя описи на паричните средства, като на едно
от ФУ е установена положителна разлика в размер на 27,80 лева-ФУ с ИН ZK073290и № на ФП50158419.
Издадена е и оспорената в настоящото
производство Заповед
№98-ФК/21.04.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна,
дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на търговски обект- аптека ВИВА 1, находяща
се в гр.Добрич, бул „25 септември“№17 и
забрана за достъп до него за срок от 15 (петнадесет) дни от влизане в сила на
заповедта, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.04.2021 год., видно от разписката на
гърба на л.10 от адм.дело №202/2021 год. на АС-Добрич, а жалбата против тази
заповед е подадена чрез административния орган на 11.05.2021 год. и е заведена
с вх.№21256.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149,
ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената
на л.26 от делото на АС-Добрич Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год.
изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване
на обект по чл. 186 ЗДДС.
Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Варна е издал оспорената в настоящото производство
заповед.
Оспореният административен акт е издаден в
установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, в т.ч. изрично е посочено, противно на оплакването в
жалбата, в коя от хипотезите на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС е издадена заповедта,
а именно в хипотезата на този текст, б.“а“. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при
проверката от контролните органи нарушение, което именно е мотивирало
фактически прилагането на процесната ПАМ. Освен неиздаването на касова бележка
за конкретно извършената продажба на два броя санитарни маски, проверяващите органи са констатирали и описали
наличие още на положителна касова разлика в размер на 27,80 лева. Друг аргумент
в подкрепа на извода за прилагане на мярката е местонахождението на обекта-на
главен булевард в града със значителен поток от хора; факта, че се касае за
голяма търговски обект с 4 броя гишета, като на три от тях се продават
лекарства, а на едно от гишетата-санитарни материали и козметика. Тези мотиви
са изложени и като такива, обосноваващи продължителността на срока на
наложената мярка, наред с по-общите мотиви относно срока на мярката, изразяващи
се в следното: Посочено е в заповедта,
че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина,
който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. Издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на
регистрирано и работещо ФУ-во, съхраняването на изискуемите по закон документи
в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването па
данни по чл. 118 от ЗДДС са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи
и /или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при
съответните предпоставки с цел да бъде възможно извършването на текущ и
последващ контрол от органите по приходите. Така извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Целта на ПАМ според описаното в заповедта е да гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи,
както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти. Ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на
реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите
налози. За извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния
обект е необходим определен срок. Посочено е още, че при определянето на срока
е съобразен принципа на съразмерност, според който административния орган
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Срокът
на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документите и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният- недопускане на вреда за
фиска.
Съдът споделя горните изложени от
административния орган мотиви и ги счита за правилни и съобразени с конкретните
особености на нарушението. На първо място според разбирането на настоящия
състав на съда, размерът на цената на закупените стоки не е показателен за
значимостта на засягане на съответните обществени отношения от извършеното
нарушение. Защото релевантен факт е, че е извършена продажба на дадена стока и
след заплащане на цената, тази продажба не е отчетена. Контролната покупка е
само един от способите за установяване на нарушения на данъчното законодателство и не са представени доказателства, че именно
цената на продадените стоки е мотивирало неиздаването на касова бележка. В
повечето случаи приходните органи използват този способ като такъв за доказване
на констатираните нарушения и не е
изискване на закона покупката да е на определена по-висока стойност, за да се
счете деянието за съставомерно или за такова, обуславящо прилагането на мярката.
Ето защо стойността на контролната покупка, в конкретния случай е без значение,
тъй като същата би могла да бъде както по-малка, така и по-голяма, в зависимост
от това каква стока биха закупили контролите органи. Важен и съществен е именно
фактът на извършеното нарушение, а не цената на закупената стока, тъй като тя е
била предмет не на обичайна, а на контролна покупка.От друга страна,
констатираната положителна касова разлика е доказателство, че и други продажби
в аптеката не са били регистрирани посредством издаването на касова бележка,
което е индиция, че констатираното при проверката нарушение не е инцидентно и
изолирано. Касае се за търговски обект-аптека, в който, предвид че в него се
продават продукти от първа необходимост –лекарства, които наред с хранителните
продукти са стоки, които се купуват предимно от населението за сметка на стоки
за задоволяване на други потребности, което сочи, че именно в търговските
обекти от този вид се осъществяват по-голям на брой продажби. Фактът, че
аптеката се намира на главен булевард със значителен поток от хора е още едно
доказателство, че човекопотокът е засилен именно в тази част на населеното
място, което също е показателно за извършвания брой продажби в обекта. Това
само по себе си сочи от една страна, че с
констатираното нарушение се засягат обществените отношения, свързани с
отчетността, с факта на правилно определяне на реализираните доходи с оглед
възможността за нанасяне пряка щета на държавния бюджет и от друга страна
обуславя приетата от органа конкретна продължителност на мярката. Защото
продължителността на мярката е пряко свързана и има отношение към значимостта на охраняваните обществени
отношения. Неизпълнението на задължението за издаването на фискална касова
бележка за всяка извършена продажба в търговския обект води до отрицателни
последици за фиска, тъй като не се отразяват обороти и по този начин се стига
до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно
облагане.
Следва да се има предвид още, че
законодателят не е разписал критериите, които следва да бъдат съобразени от
административния орган при определяне продължителността на административната
принуда. Ето защо и както правилно сочи жалбоподателят, при определяне на срока
на действие на мярката административният орган действа в условието на
оперативна самостоятелност в рамките на определената от закона максимална
продължителност на административната принуда до 30 дни. Т. е. последният
индивидуализира срока на мярката, като следва да съобрази продължителността й с
оглед на всички установени пред него факти и обстоятелства. В конкретния случай
принудителната административна мярка е приложена за срок от 14 дни-под/около
средния размер, като правилно са преценени обстоятелствата във връзка с
неиздадената касова бележка за конкретната продажба, констатираната касова
разлика, големината и локацията на търговския обект, вида на търговския обект и
свързаната с това възможност за масов достъп на хора до обекта. Ето защо съдът
приема, че срокът от 14 дни е съобразен именно
с целеното преустановяване на лошите практики в обекта и с необходимото време
за създаване на нормална организация за отчитане на дейността, а целта на ПАМ е
промяна в начина на извършване на дейността с резултат – правилно отчитане на
същата, и индиректна цел – недопускане на вреда за фиска, за което определеният
срок е подходящ. Ето защо съдът преценява изложените в оспорената заповед
мотиви за продължителността на срока за относими и достатъчни.
Установеното неиздаване на касова бележка,
наред с констатираната положителна разлика в касовата наличност са предпоставки за издаване на принудителната
мярка. Те са отразени в съставения протокол – официален свидетелстващ документ,
представляващ доказателство за отразените в същия факти, възприети
непосредствено от проверяващите, а документът е подписан без възражения
от управителя на търговския обект Р.. Констатациите в протокола не са оборени
от жалбоподателя. Той не е представил доказателства например, че е издадена
касова бележка за извършената продажба, нито на какво се дължи констатираната
касова разлика. Жалбоподателят не е представил и доказателства, за които
твърди, че органът не е събрал, даващи възможност да се съпостави стойността на
неотчетената продажба с регистрираните
дневни обороти от предходни дни, с разчетения оборот от фискалното устройство
за определен минал период или други достъпни при проверката данни. Такива
доказателства дружеството е могло да представи, за да обоснове твърдените от
него факти какви дневни обороти реализира дружеството и как се съотнася с тях
стойността на нерегистрираната продажба. Ето защо наложената под средния
предвиден от закона размер на мярката от 14 дни според съда е съобразен с
преследваните от закона цели. По-кратък срок би бил несъвместим и с
установената при проверката положителна касова разлика. Това прави мярката
съизмерима с преследваната от прилагането й цел (по смисъла на чл. 6 от АПК)
– превенция за преустановяване на тази практика в обекта (в тази връзка-решение
№ 4440 от 7.04.2021 г. на ВАС по АД № 952/2021 г.; решение № 7516 от 16.06.2020
г. на ВАС по АД № 123/2020 г.; решение № 13689 от 4.11.2020 г. на ВАС по АД №
6437/2020 г.). Настоящият съдебен състав счита, че административният орган
законосъобразно е приел, че с оглед вида и размера на настъпилата вреда,
причините и обстоятелствата при реализирането и другите коментирани
обстоятелства –вида и разположението на обекта, тази продължителност се явява
адекватна на целта, а именно: корекция на фискалното поведение и привеждането
му в съответствие с нормативните изисквания.
Оспорената заповед съответства и на
материалния закон.
Оспорената заповед е издадена с правно
основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б."а" от Закона за
данък върху добавената стойност.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо
дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи
фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение
на тази законова разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, съгласно ал. 4, т. 1 на чл. 118
от закона. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В този смисъл
безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че на посочената
дата , за извършената в търговския обект продажба на два броя санитарни маски
не е била издадена фискална касова бележка от някое от наличните в обекта
фискални устройства-общо четири на брой. Тази констатация, отразена и в съставения
при проверката протокол, който като официален свидетелстващ документ, неоспорен
и необорен от страните в производство по реда на чл.193 от ГПК, се ползва с
материална доказателствена сила за отразените и стоящи извън него факти с
правно значение, не е оборена от
жалбоподателя, чиито основни аргументи са свързани с незаконосъобразност по
отношение срока на наложената принудителна административна мярка. Оспорващият
търговец, чрез неговия служител не е изпълнил задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като не е издал касов бон в момента на
приемане на плащането и по този начин е нарушил императива на чл. 25, ал. 1 от
същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна
неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена
продажба, след извършено плащане в брой от извършващите контролната покупка.
В производството пред административния орган
не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Фактите,установени при
проверката , са описани в съставения протокол, който е описан в оспорената заповед.
Не съставлява изискване на закона заповедта
за ПАМ да се издава едва след като е издаден акт за установяване на
констатираното административно нарушение, обосновало прилагането на мярката, но
въпреки това акт за нарушение е издаден, макар и по-късно. Налагането на ПАМ по
реда на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не е обвързано с реализирането на
административнонаказателна отговорност на субекта на мярката, поради което
фактът, че АУАН за констатираното нарушение е съставен осем дни след проверката
и шест дни след издаването на заповедта за ПАМ,
е ирелевантно при преценка на законосъобразността на заповед за
прилагане на ПАМ (в тази връзка решение № 4235 от 1.04.2021 г. на ВАС по АД №
356/2021 г.). Материално правната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е
налице стабилизиран административнонаказателен акт, с който се установява
административно нарушение и се налага съответното наказание. Тази разпоредба
предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
В този смисъл е и трайната съдебна практика- Решение № 13957 от 14.11.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 3198/2018 Решение № 15002 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 6370/2018 Решение № 9720 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2018 г.,
Iи други. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението
на съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност,
като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. В случая заплащането
на глобата/имуществената санкция по издаденото НП обуславя възможност за
прекратяване на мярката от органа, който я е приложил, но не сочи на
незаконосъобразност на издадената и оспорена в настоящото производство заповед.
Т.е. заплащането на глобата или имуществената санкция има отношение към
изпълнението на индивидуалния административен акт - оспорената заповед с оглед
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, но не и относно нейната законосъобразност.
Твърденията в жалбата, че затварянето на
обекта ще ограничи в значителна степен правата на търговеца, доколкото го
възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок; ще го принуди
да изнесе лекарствата извън обекта при наличие на изискване относно
специфичните условия за съхранение и продажба на лекарствата, а евентуално ще
доведе и до фалит предвид ниските надценки и високите разходи за наеми, заплати
и осигуровки, са обстоятелства, неотносими към законосъобразността на
издадената заповед. Преценката на законодателя, създал разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС,
е че ефектът от прилагането на ПАМ в посочените в нормата случаи ще е по-голям
от вредите от прилагането й (в тази връзка-решение № 4036 от 30.03.2021 г. на
ВАС по АД № 1ЗЗ31/2020 г.).
Оспореният административен акт е издаден в
съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Чл. 22 ЗАНН
изрично предвижда, че за предотвратяване на административни нарушения могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Посочено беше вече, че освен
неиздадената касова бележка за конкретната продажба на два броя санитарни
маски, при проверката е констатирана положителна касова наличност в обекта,
което сочи също на неотчитане на приходи. Тези констатации сочат на неинцидентност на нарушението във връзка с
отчетността и в този смисъл значително
съществено нарушават охраняваните обществени интереси, поради което и целта на издадената Заповед за налагане на
ПАМ се явява съразмерна с оглед на целта, за която следва да бъде издаден ПАМ.
На тези основания жалбата против заповедта
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съобразно
своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, както
и представен списък на същите, такива се дължат на ответника. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника се следва
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на
100. 00 (сто) лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и
съобразно вида и количеството на извършената дейност.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2 АПК Административен съд-Плевен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата „Медиал“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Георги Кочев“ №57,
представлявано заедно и поотделно от Е.Й., П.П. и С.Р., против Заповед №98-ФК/21.04.2021 г. на
началник отдел "Оперативни дейности" Варна, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна
административна мярка: запечатване на търговски обект- аптека ВИВА 1, находяща
се в гр.Добрич, бул „25 септември“№17 и
забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни от влизане в сила
на заповедта, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Медиал“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Георги Кочев“ №57, представлявано
заедно и поотделно от Е.Й., П.П. и С.Р., да заплати в полза на Национална
агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/