О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав, в закрито заседание на седми август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
разгледа
докладваното от съдия Проданова к.а.н.д. № 657/2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на
чл.248 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по искане на Т.Д.К., представлявана от адв.Я.Т. за допълване на Решение № 845 от
06.07.2020 година, като й бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски.
Искането
е обосновано с изхода на спора, направените разходи от страната за заплащане на
адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд в размер на 350
лева на основание Договор за правна защита и съдействие и обстоятелството, че
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е влязла в сила след приключване на
въззивното производство.
Ответната
по молбата страна Община Варна не е изразила становище по искането.
Съдът, преценявайки искането с
оглед данните по делото, приема следното:
Искането за допълване на решението
в частта на разноските от 15.07.2020 година е подадено в предвидения от закона
срок, поради което образуваното производство е допустимо.
С Решението 06.07.2020 година съдът оставя в сила Решение №91 от 22.01.2020 година, постановено по
н.а.х.д. № 2925/2019 година на Варненския районен съд и присъжда в полза на Т.К.
направените в касационната инстанция разноски.
В производството пред
Административен съд Варна, с представения отговор по жалбата, Т.К. е
претендирала присъждане на разноските, направени в двете инстанции, представени
са и съответни доказателства за направените разходи. Съдът не се е произнесъл
по искането й, не са изложени съображения и в мотивите на решението.
Производството пред Варненския
районен съд е приключило с провеждането на съдебното заседание от 25 ноември
2019 година, в което е даден ход по съществото на спора. Към тази дата, както е
заявено и в искането, приложимият закон не предвижда възможност за присъждане
на разноски в производствата по оспорване на наказателните постановления. Въведената
нова разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр.94 от 29.11.2019 година/ урежда
правото на разноски на страните във въззивното производство пред районния съд и
при касационното обжалване пред Административните съдилища. Материално-правният
характер на нормата определя нейното действие занапред, т.е. от влизането й в
сила. В конкретната хипотеза това е станало след приключване на производството
пред районния съд. След като субективното право на разноски не е съществувало
по време на делото пред въззивния съд, за съда не е налице основание за
присъждането им по реда на чл.248 от ГПК, приложим във вр. чл.144 от АПК. За
страната е налице възможността да реализира вземането си по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Предвид
изложените съображения съдът намира искането за неоснователно, поради което то
следва да бъде отхвърлено.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.Д.К. ***, ЕГН ********** за
допълване на Решение № 845 от 06.07.2020 година, с присъждане на направените от
нея разноски във въззивната инстанция в размер на 350 лева
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: