№
260065
гр.
Силистра, 17.02.2021 год.
Силистренски окръжен
съд, търговски състав, в закрито
съдебно заседание проведено на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
мл.
с-я Огнян
Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 27/2021
год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
по частна жалба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. ”Княз Александър Дондуков”
№ 19, ет. 2 и съдебен адрес:***, срещу Решение № 260018 постановено на
18.11.2020г. по гр.д. № 220/2019г. на РС – Тутракан, В ЧАСТТА, с която
първоинстанционния съд върнал като недопустима исковата молба на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, по отношение на предявените искове за установяване спрямо
ответника Р. Х.И., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, на
съществуването на вземанията на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, в качеството му на цесионер и частен правоприемник в процеса,
предмет на Заповед № 474/21.10.2011г. за изпълнение на парично задължение чл.
417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 554/2011г. на Районен съд - гр. Тутракан в
полза на цедента "БАНКА ДСК" ЕАД, с която на ответника е разпредено
да заплати: равностойността на заета сума (главница) по Договор за издаване на
кредитна карта с револвиращ кредит от 27.08.2008 г., сключен между „Банка ДСК”
ЕАД, в качеството им на кредитодател и ответника, в качеството му на
кредитополучател, в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева); както и законната лихва
върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (21.10.2011 г.) до окончателното изплащане на задължението, както
и В ЧАСТТА с която съдът прекратил производството по гр. д. № 220/2019 г. на
Районен съд – гр. Тутракан по отношение на исковете, предмет на връщането на
исковата молба и обезсилил Заповед № 474/21.10.2011г. за изпълнение на парично
задължение чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 554/2011 г. на Районен съд -
гр. Тутракан в полза на цедента „БАНКА ДСК” ЕАД.
Жалбоподателят
приема, че обжалваното определение е неправилно и необосновано и моли въззивния
съд да го отмени в атакуваната част. Излага подробни съображения в подкрепа на
жалбата си.
ОС
след, като се запозна с материалите по делото и обсъди становището и доводите
на жалбоподателя намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство.- Разгледана
по същество ОС намира частната жалба за основателна.
За
да постанови атакуваното решение досежно обжалваната част първостепенният съд е
съобразил следните обстоятелства и е изложил следните мотиви:
Искът
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, е предявен от цесионера „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
който е частен правоприемник на заявителя – кредитор по договора за банков
кредит. При това положение първоинстанционния съдебен състав е приел, че ищецът
не е активно процесуално легитимиран да предяви установителен иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, за вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 от ГПК, тъй като няма специалното качество „банка” и не може да се ползва
от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника. Районният съдия се е
позовал на (Решение № 1 от 1.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3228/2015 г., II т.
о.; Решение № 65/19.07.2017 г. по в. т. д. № 40/2016 г. на Окръжен съд - гр.
Силистра).
Съобразявайки
тези обстоятелства първоинстанционният съделен съставприел, че исковата молба в
частта относно установителните искове следва да бъде върната като недопустима,
а издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена с оглед
разясненията, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Жалбоподателят
не споделя правните изводи на първостепенния съд, намирайки ги за неправилни и
постановени в противоречие с преобладаващата нова практика на ВКС.
По
- конкретно се сочи т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по ТД № 4/2013г.
на ОСГТН на ВНС, където е постановено, че при частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422
от ГПК, легитимиран да участва в производството по установителният иск е цедентьт,
с приложение на нормата на чл. 226 от ГПК. Изрично е посочено обаче, че
легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, (ал. 4 в сегашната редакция на ГПК). Жалбоподателят изтъква, че в
цитираното Тълкувателно решение няма посочени изключения от правилото, което го
мотивира да приеме, че то е валидно и по отношение на издадената заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, в полза на банка. Жалбоподателят счита, че
след като прехвърлянето на вземането е осъществено след снабдяване на
банката-цедент със заповед за изпълнение и преди завеждане на специалния
установителен иск по чл. 422 от ГПК, активно легитимиран да го предяви е
цесионерът, като според него единственото условие, за да бъде надлежно предявен
искът е срокът за подаването му да е спазен. Сочи практика в този смисъл - /Определение
№ 665/04.11.2019 г. по ч.г.дело № 2390/2019 г. на ВКС II
тр.о.; Определение № 102/24.02.2020г. по ч.т.дело № 2643/2019 г. на ВКС, П т.о./,
като приема, че по настоящем е преодоляна практиката, породена от Решение № 1
от 01.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3228/2015 г., II т. о., която е застъпена и
в атакуваното Решение № 260018/18.11.2020г. на РС – Тутракан.
Коментира
се още, че Тълкувателно решение № 4/2013г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВНС. т.
4 намира приложение само за хипотезите, когато частното правоприемство е
настъпило преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ до самото й издаване., като приема, че е недопустимо прилагането
по аналогия за последващото исково производство, след като вземането е
прехвърлено след снабдяване със заповедта за изпълнение.
Ответникът
по жалбата Р. Х.И., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, редовно
уведомен не представя отговор и не изразява становище
За
да приеме жалбата за основателна ОС съобрази разрешенията дадени по сходни
казуси с актове на ВКС, а именно Определение № 665/04.11.2019 г. по ч.г.дело №
2390/2019г. на ВКС II тр.о. и
Определение № 102/24.02.2020г. по ч.т.дело № 2643/2019 г. на ВКС, II т.о. Действително съдебната практика по
този вид дела доскоро налагаше виждането, че след като цесионерът в едно
правоотношение имащо за предмет прехвърляне на вземане на банка срещу неин
длъжник сам няма качеството – банка, то той не може да бъде ищец установителен
иск по чл. 422 от ГПК, тъй като не притежава специалното качество, даващо му
право да издава и да се позовава на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК,
като изпълнителен титул. Такава беше съдебната практика първоначално и воден
именно от нея първоинстанционният съдебен състав е постановил атакуваното по
настоящем определение. В такъв смисъл и настоящият въззивен съдебен състав е
постановявал съдебни актове по сходни казуси. Видно от цитираните определения
на ВКС, върховните съдии са възприели ново разбиране по тази правна
конструкция, изразявайки становището, че при частно правоприемство, основано на
договор за цесия, настъпило след издаване на заповед за изпълнение на основание
чл. 417, т. 2 от ГПК, с оглед особеното качество на кредитора – банка,
цесионерът е легитимиран да предяви иска по чл. 422 от ГПК, дори и да няма това
особено качество.
Съобразявайки
изложеното ОС приема, че жалбата е основателна, а атакуваното решение в обжалваната
част следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционният съд за
произнасяне по основният иск по чл. 422 от ГПК.
Съобразявайки
обстоятелството, че първостепенният съд се е произнесъл вече по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск с другата част от същото решение
срещу, която е постъпила въззивна жалба и е образувано в.гр.д. № 26/2021г. на
ОС – Силистра, съдът намира, че следва да спре производството по въззивното
дело до произнасянето на първостепенния съд по установителния иск. В случай, че
установителния иск бъде уважен и тази част на първоинстанционното решение влезе
в сила въззивния съд ще следва да обезсили постановеното първоинстанционно
решение по осъдителната искова претенция, а в случай, че установителния иск
бъде отхвърлен въззивния съд ще се произнесе по жалбата по която е образувано
в.гр.д. № 26/2021г. на ОС – Силистра, и по евентуалната жалба срещу евентуално
отхвърления установителен иск.
В
тази връзка ОС указва на първоинстанционния съдебен състав след произнасянето
по установителния иск да изпрати делото на ОС – Силистра, като изрично в
придружителното писмо да се посочи, че има връзка с в.гр.д. № 26/2021г.
Водим
от изложените съображения ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение №
260018 постановено на 18.11.2020г. по гр.д. № 220/2019г. на РС – Тутракан, В
ЧАСТТА, с която първоинстанционния съд върнал като недопустима исковата молба на
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, по отношение на предявените искове за
установяване спрямо ответника Р. Х.И., ЕГН **********, с посочен по делото
адрес: ***, на съществуването на вземанията на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, в качеството му на цесионер и частен
правоприемник в процеса, предмет на Заповед № 474/21.10.2011г. за изпълнение на
парично задължение чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 554/2011г. на
Районен съд - гр. Тутракан в полза на цедента "БАНКА ДСК" ЕАД, с
която на ответника е разпредено да заплати: равностойността на заета сума
(главница) по Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от
27.08.2008 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството им на кредитодател и
ответника, в качеството му на кредитополучател, в размер на 3 000 лв. (три
хиляди лева); както и законната лихва върху главницата от момента на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.10.2011 г.) до
окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА с която съдът
прекратил производството по гр. д. № 220/2019 г. на Районен съд – гр. Тутракан
по отношение на исковете, предмет на връщането на исковата молба и обезсилил
Заповед № 474/21.10.2011г. за изпълнение на парично задължение чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 554/2011 г. на Районен съд - гр. Тутракан в полза на
цедента „БАНКА ДСК” ЕАД.
Връща
делото на РС – Тутракан за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.