Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
12,12,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№1973 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
***, със седалище и адрес на управление ******, чрез юрк.С.Д., против И.К.И.,
ЕГН **********,***, в която се твърди, че
между „***- като заемодател и отв.И.И. - като заемополучател, е сключен договор за заем
№***/07,11,2017 г., при ОУ, неразделна част от договора, за сумата от
1284,00 лева главница, лихвен
процент от 18,00
%
годишно – фиксиран, или сумата от 128,64
лева за периода
на заема. Твърди се, че
общата дължимата сума, която ответникът-заемополучател, се е задължил да
върне, е в размер на 1412,64 лева, на 12 анюитентни вноски, всяка от 117,72
лева, като падежът
на първата вноска е 21,12,2017 г., а на последната - 21,11,2018 г. Твърди се, че всяка от вноските включва съответната част от главницата и от договорната лихва. Твърди се, че
възоснова на договора - чл.13, ал.1
от ОУ, при забава, заемателя дължи на заемодателя,
обезщетение за забава, в размер на законната лихва
за всеки ден от забавата,
като в случая, на ответника е начислена лихва за забава от
93,58 лева за периода
от 22,12,2017 г. до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК. Твърди се, че между
заемодателя ***и ищеца в настоящето производство, е сключен рамков договор за цесия
от 20,12,2016 г. и индивидуален договор за цесия към
него от 20,07,2018
г.
ведно с Приложение №1 от
същата дата, въз основа на
които в полза на ищеца е прехвърлено
вземането по процесния договор за кредит.
Твърди се, че въз основа
на рамковия договор за цесия,
ищецът се е задължил да изпраща
уведомления до длъжниците за станалата цесия,
като се твърди, че
до отв.И.
е изпратено уведомление от 03,08,2018
г.,
чрез ***,, върнато
в цялост, като непотърсено. Твърди се, че до
ответника е изпратено повторно уведомление от 12,03,2019 г., посредством куриерска служба, което също
се е върнало в цялост. Моли
съда да връчи
уведомлението за станалата цесия с преписите от ИМ и приложенията й. Твърди се, че от
страна на ответника няма изпълнение на задълженията
по договора, като до датата
на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,
няма погасяване на суми. Твърди се, че ищецът
е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№8823/2018 г. на ПлРС,
като ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата от 1284,00 лева главница, 111,17 лева договорна възнаградителна лихва за периода 21,12,2017 г. – 21,11,2018 г., и сумата от 93,58
лева - обезщетение за
забава, за периода от 22,12,2017 г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
07,12,2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
С молба, депозирана преди последното с.з., процесуалният предсатвител на ищеца развива подробни съображения в
подкрепа на доводите си за уважаване на претенцията.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му
особен представител – адв.Р.М. от ПАК, в който сочи, че цесията няма действие спрямо
длъжника, тъй като липсват данни
същия да е надлежно уведомен, а връчването на особен
представител, не е редовно. Оспорва се твърдението,
че ответникът е уведомен за предсрочната
изисуемост, поради което не дължи процесната сума.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че задължението по
договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът
е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението
по чл.140 от ГПК от 02,10,2019 г.
От
приложеното ч.гр.д.
№8823/2018 г. по описа на Плевенски
районен съд се установява, че на 07,12,2018 г. ищецът
е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК срещу ответника, като е издадена заповед за изпълнение за сумата от 1284,00 лева главница,
111,17 лева възнаградителна лихва и 93,58 лева обезщетение за забава, законна лихва от датата
на постъпване на заявлението
в съда, сумата от 29,78
лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В заповедта
е отразено, че
вземането на заявителя произтича
от неизпълнени
задължения на длъжника по
Договор за стоков кредит №***/07,11,2017
г. и договор за цесия.
Между ***,и ответника е сключен
договор за стоков кредит от 07,11,2017 г., с първа падежна дата 21,12,2017 г. и
последна 21,11,2018 г. съгласно погасителния план, в който е посочен размерът и
падежът на всяка отделна погасителна вноска, по силата на който му е предоставен
потребителски стоков кредит с общ размер 1412,64 лева, от които чиста стойност
на кредита 1284,00 лева, като Общите условия са неразделна част от договора. Съгласно
чл.3 от ОУ потребителят се е задължил да върне цялата договорена сума по
отпуснатия кредит, заедно с лихвите и разноските по него, в сроковете и
условията, указани в договора на вноски, броят, размерът и падежите на които се посочват в договора. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21,11,2018
г. - датата на последната погасителна вноска съгласно погасителния план.
Страните са договорили, че при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви) кредиторът има
право на обяви договора за предсрочно изискуем. От правна
страна договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни
по посока и съвпадащи по съдържание
волеизявления. Той е сключен
след постигане на съвпадение на
насрещните волеизявления на страните по
основните му елементи. Съдът приема, че сключеният договор за стоков кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания
и съдържа всички изискуеми реквизити изискуеми по закон.
Към момента на подписване
на процесния договор от страна на
ответника всички полетата са попълнени,
в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Подписването на договора от страна
на ответника И.К.И.
предполага, че
той е прочел
подписания от него договор.
От приложения Рамков договор за цесия от 20,12,2016
г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20,07,2018 г.
и приложение №1 към него от 20,07,2018 г. е видно, че заемодателят е прехвърли
на ищеца *** вземанията, произтичащи от процесния договор №***, с общо дължима
сума към датата на цесията 1460,87 лева, като вземането към ответника фигурира
под №199 в Приложението.
От представеното пълномощно, изходящо от ***,
чрез управителя, е видно, че дружеството е упълномощило *** да уведомява
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента всички
длъжници, по всички вземания, които дружеството е цедирало
н. *** с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20,12,2016
г. и
20,07,2018 г.
Приложени са две уведомителни писма - от 03,08,2018
г. и от
12,03,2019
г. до ответника,
изпратени на адреси на ответника в гр.*** и гр.*** /посочени в договора/, но и
двете са върнати в цялост.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се
установява, че остатъкът по задължението на ответника И.И.
е в размер на 1284,00 лева главница и 111,17 лева договорна лихва за периода
21,12,2017 г. – 20,07,2018 г. ВЛ е установило, че лихвата за забава е в общ
размер на 115,93 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
настоящата инстанция приема за установено следното от правна страна:
На
първо място, неоснователни са доводите на особения представител на ответника,
че цесията не е съобщена надлежно на ответника поради връчването й на особен
представител. Получаването
на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на
делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и
в настоящото производство (в т.см. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез
трето лице, поради което съдът приема, че съобщаването, извършено от цесионера по силата на поето за това задължение в договора
за цесия и изрично дадено пълномощно за целта, е валидно и е породило
свързаните с него правни последици, като е прекратена облигационната връзка
между длъжника и цедента, и новият кредитор на
длъжника по сключения договор за потребителски кредит е ищецът-цесионер.
С разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК законодателят е въвел фикция за връчване
на книжа по делото и предвид, че законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Освен това,
установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Възражение от длъжника, че цесията
не му е надлежно съобщена може да се прави само в случай, че длъжникът е платил
на стария кредитор до момента на уведомяването, а в настоящия процес ответникът
не твърди извършено пълно плащане - в т.см. Определение № 987 от 18.07.2011г.
на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение № 173 от 15.04.2004
г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК Пазар и право, бр. 8/2004 г., стр. 25
“Неизпълнението му /на условието на чл.99, ал.4 от ЗЗД/ не се отразява на
действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост
на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от
изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От
това следва ирелевантността на факта кога и на кого е
съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било
установено, че задължението за главница по договора за заем не е
погасено”.
Неоснователни
са и доводите на особения представител на ответника, че на последния не е
съобщено обявяването на предсрочна изискуемост на задължението, доколкото към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07,12,2018 г., е настъпил падежа на
последната вноска. Освет това следва да се отбележи,
че тъй като ищецът е небанкова институция, то в случая не важи т.18 на ТР
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост.
При
тези изводи на съда, следва да се считат за доказани по делото наличието на
активна легитимация на ищеца в настоящето производство, изпълнение на
задълженията на първоначалния кредитор по валиден договор за кредит и
неизпълнение от страна на ответника, поради което претенцията за сумите от 1284,00
лева главница, 111,17 лева договорна възнаградителна
лихва за периода
21,12,2017 г. – 21,11,2018 г., и сумата от 93,58 лева - обезщетение за забава, за
периода от 22,12,2017 г. до датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
07,12,2018 г. до окончателното изплащане на сумите, се
явяват основателни и доказани, както към датата на подаване на исковата молба –
01,04,2019 г., така и към датата на устните състезания по делото.
При
този изход на делото, съдът следва да се произнесе по искането за присъждане на
разноски на ищеца. Ищецът е сторил разноски в размер на 71,58 лева за държавна
такса, 300,00 лева внесен депозит за особен представител и 100,00 лева за
депозит за ВЛ. На ищеца се дължати разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размерна 100,00 лева. При пълното уважаване на исковите претенции, искането за
разноски на ищеца в производството се явяват основателни.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г.
на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса
и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 79,78 лева.
Следва
на адв.Р.М. да се изплати възнаграждение за особено
представителство в размер на 300,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И.К.И.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. ***, със седалище и адрес на управление
******, сумата от 1284,00 лева главница, 111,17 лева договорна възнаградителна
лихва за периода
21,12,2017 г. – 21,11,2018 г., и 93,58 лева - обезщетение за забава за периода от 22,12,2017 г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
07,12,2018 г. до окончателното изплащане на сумите,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8823/2018 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.К.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и
адрес на управление ******, направените разноски в исковото производство в размер на 71,58
лева за държавна такса, 300,00 лева внесен депозит за особен представител,
100,00 лева за депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.К.И., ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ******, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в
общ размер на 79,78 лева.
Да се изплати на особения представител адв.Р.М. от ПАК възнаграждение за особено представителство
в размер на 300,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: