№ 192
гр. Сливен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230100882 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно
основание на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ищцовото дружество е извършена проверка от
РЗОК - Сливен и е издадена заповед за налагане на санкция в общ размер на 150 лева.
След влизане в сила на заповедта за санкция сумата от 150 лева е удържана от
ответната страна по издадена от лечебното заведение фактура за извършена
медицинска дейност за месец август 2017 г. Излагат се съображения за наличие на
основание за възстановяване на удържаната сума, тъй като същата е удържана без
основание, с оглед постановено решение на ВАС, с което е обявена нищожността на
решение на надзорния съвет на НЗОК, като поради това се сочи, че с обявяването на
решението за нищожно е отпаднало и основанието за плащане, поради което сумата в
размер на 150 лв. подлежи на възстановяване.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната страна да
заплати сумата от 150 лв., като получена без основание, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане задължението, както и сумата 52,33 лева мораторна лихва за периода от
26.09.2017 г. до 04.03.2021 г. Претендират се и разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
нейната допустимост и основателност. Изложени са правни съображения, включително
и с позоваване на тълкувателна практика на ВАС, като се твърди, че съдебното
1
решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя няма обратна сила. Поради
това се иска отхвърляне на исковата молба.
Тъй като същата е удържана без основание, с оглед постановено решение на ВАС,
с което е обявена нищожността на решение на надзорния съвет на НЗОК, като поради
това се сочи, че с обявяването на решението за нищожно е отпаднало и основанието за
плащане, поради което сумата в размер на 100 лв. подлежи на възстановяване.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който
поддържа становището за неоснователност на исковете и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Между страните е сключен договор № 200459/13.02.2015г. за оказване на
първична извънболнична медицинска помощ и допълнително споразумение № 2 към
този договор, сключено на 12.05.2016г. Последното е било сключено на основание
чл.59, ал.3 ЗЗО във връзка с Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на надзорния
съвет на НЗОК.
В резултат на извършена проверка от РЗОК-Сливен на ищцовото дружество били
наложени със заповед №РД-09-793/01.09.2017г. на директора на РЗОК-Сливен санкции
на обща стойност 150 лева. Впоследствие посочената сума от 150 лева била удържана
в полза на ответника от вземания на ищеца по фактура за извършена медицинска
дейност за месец август 2017г.
Решението на надзорния съвет на НЗОК РД-НС-24-01/29.03.2016г., въз основа на
което е сключено допълнителното споразумение, извършена проверката и прихваната
/удържана/ процесната сума от ищеца е отменено като нищожно с решение №
1341/31.01.2019г., постановено по адм.д.№ 8647/2018г. на ВАС на РБ и оставено в сила
с окончателното решение № 333/10.01.2020г. на петчленен състав- ІІ колегия на ВАС
РБ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които
са допустими, относими и неоспорени.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по
същество е основателен.
2
По делото не е спорно между страните, че исковата сума е прихваната /удържана/
в полза на ответника от вземания на ищеца. Съобразявайки съдебната практика
/напр.решение №183/2012г. по гр.д.№1524/2011г. на ІV г.о. на ВКС и тълкувателно
решение № 2/19.11.2014г. по т.д. № 2/2014г. на ОСГТК ВКС РБ/ , съдът намира, че в
случая следва да се приложи разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗНА, а именно да не
прилага обявеното за нищожно решението на НС на НЗОК, послужило за прихващане
на процесната сума, тъй като то е било нищожно изначало и не представлява годно
правно основание за получаване на процесната сума от ответника. Поради това иска
следва да се уважи изцяло, ведно с претендираната законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 26.11.2017
г. до 29.12.2020 г. в размер на 52,33 лева е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна. При неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД обезщетение за забава
се дължи от поканата, като по този въпрос има постановено задължително за
съдилищата ТР № 5/2017 от 21.11.2019г. по тълк.дело №5/2017г. на ОСГТК на ВКС, в
което е направено много ясно разграничение между изискуемост на вземане и изпадане
в забава. В случая покана от ищеца до ответника преди завеждане на исковата молба не
е налице и иска се явява неоснователен, тъй като ответникът не е бил поставен в
забава. Практиката на СлОС в противоположния смисъл по идентични казуси е в
противоречие с посоченото задължително за съдилищата тълкувателно решение.
По правилата на процеса на страните следва да се присъдят разноски, съобразно
уважения и съответно отхвърления иск. На ищеца следва да се присъди сумата 341
лева /адвокатско възнаграждение и държавна такса съобразно уважения иск/, а на
ответника сумата 38,80 лева /юрисконсултско възнаграждение при база 150 лева
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП и чл.25 от Наредба за заплащането на
правната помощ/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“ 1 ДА ЗАПЛАТИ на ГППИМП
„МЕДИК БИГ“ ООД, ЕИК *********, гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ №1 на основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата 150 /сто и петдесет/ лева, прихваната без основание, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 05.03.2021г. до окончателното изплащане,
както и сумата 341 /триста четиридесет и един/ лева, представляваща разноски по
делото.
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГППИМП „МЕДИК БИГ“ ООД, ЕИК *********,
гр.Сливен, ул.“Христо Ботев“ №1 против Национална здравноосигурителна каса ,
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“ 1 иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение
на парично задължение в размер на 52,33 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГППИМП „МЕДИК БИГ“ ООД, ЕИК *********, гр.Сливен, ул.“Христо
Ботев“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на Национална здравноосигурителна каса Булстат:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“ 1 сумата 38,80
лева /тридесет и осем лева и 80 стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4