Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.
Козлодуй, 26 октомври 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на 01.10.2020 година, в състав:
Районен съдия: Борислав М.
при участието на секретаря Валетина Гъркова
като разгледа докладваното от съдия Борислав М. гражданско дело № 368 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба на В.Й.П., ЕГН ********** с адрес *** и Л.Й.Б. с ЕГН:**********, с
адрес: ***, чрез пълномощника им адв. М.С. *** с която са предявили против „Ч.Е.Б.”
АД, с ЕИК:********* със седалище ***
отрицателени установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че всеки от тях не дължи на ответника по ½ ид. част от
вземане в общ размер на 1074.84 лева, представляващо главница в размер на 936,55
лева и обезщетение за забавеното й плащане в размер на 138,29 лева, начислено
от датата на падежа на задълженията до 21.05.2020г., за доставена ел.енергия за
имот, находящ се в гр.О. ул.“*-ти н.“№**, бл. „Л.“, ап.**, клиентски №300242501083 на наследодателя им А. Г. Е. б.ж. на с.Г., общ.К., обл.В., като погасено
по давност. Претендират и съдебни разноски.
В съдебно заседание ищците се
представляват от адвокат М.С. *** и поддържат предявените искове.
Ответникът
в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в
този смисъл. В съдебно заседание за ответника не се явява процесуален
представител.
В
хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът
приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:
Ищците В.Й.П. и Л.Й.Б. са единствени
законни наследници на А. Г. Е., починала на
26.02.2015г., видно от приложено по делото Удостоверение за наследници изх. №10
от 07.01.2020г. на Община К.. От приет като
доказателство по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №36,
том IV, рег. №2168, дело №668 от 2002г. на съдия по
вписванията гр.О., се установява, че наследодателят
А. Г. Е. е била собственик на апартамент 20, находящ се в гр.О. ул.“*-ти н.“ №**, бл.Л.. След смъртта на наследодателя Г. през 2015г., нейните племенници, като единствени
наследници - ищците В.П. и Л.Б., наследяват
по ½ ид. ч. от описания по-горе недвижим имот.
Като собственик на имота Г., а впоследствие и нейните наследици са битови клиенти
по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на които е била доставяна електрическа
енергия от ответното дружество за имота, находящ се в гр.О. ул.“*-ти н.“ №**, ап.**, с абонатен номер **********.
Електроснабдяването на имота, е било
прекъснато преди повече от три години поради неплатени задължения към ответното
дружество, а именно на 16.03.2017г., видно от представена и приета справка от
трето неучастващо по делото лице „Ч.Р.Б.“АД. Тъй като ищецът В.П. желаел да
узнае при заплащането на какви суми ще им бъде възстановено електроснабдяването
в имота, посетил офиса на дружеството в гр.К., откъдето му отказали да му предоставят информация.
Впоследствие от клиентски център на ответника разбрал, че задълженията за
клиентски номер 300242501083 са на обща стойност 1074.84 лева и касаят
неплатени задължения за периода от м. юни 2008г. до м. март 2009г., за което
били издадени няколко фактури. Тази сума се формирала от 936,55 лева – главница
и 138,29 лева – лихви.
Всеки от ищците с исковата молба твърди, че не дължи
по ½ ид. част от сумата от 936,55 лева – главница и 138,29 лева – лихва,
върху главницата от падежа на задълженията до подаването на исковата молба -
21.05.2020г., както и
лихва за забава след 21.05.2020г., тъй
като са погасени с изтичане на три годишната давност, считано от изтичане срока
за заплащане на всяка една от тях. Искат съда да признае за установено в отношенията
им с ответника, че не дължат тези суми на това основание, тъй като са погасени
по давност.
Ответникът оспорва исковете и излага
подробни съображения, че вземането му към ищците не е погасено по давност.
В отговора на исковата молба сочи, че дружеството „Ч.Е.Б.” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11 от 29.11.2006г., която е публична и се намира на електронната страница на ДКЕВР. В чл. 13, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД изрично е договорено основното задължение на всеки потребител на електрическа енергия - да заплаща стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия.
На следващо
място ответникът признава факта, че наследодателят на ищците – А. Е. е била битов потребител на ел. енергия за адрес на потребление гр.
О., ул. „*-ти н.“ № **, с клиентски номер 300242501083. Представена е справка, видно от която за периода от м.05.2008г.
до м.12.2016г. по партидата на наследодателя Е. са издадени фактури за доставена, но незаплатена ел. енергия в размер на общо 2165,73 лева, от които главница 992.82 лева и обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на 1172.91 лева, подробно описани всяка с номер, дата на издаване
и падеж, подробно отразени в табличен
вид. Видно от справката е, че в периода от 11.05.2008г. до 03.01.2009г., са
издадени десет броя фактури, като главното задължение по същите е в общ размер
на 936,55 лева, а лихвата за забава е в размер на 1152,96 лева до 15.07.2020г..
След фактурата, издадена на 03.01.2009г. е издадена още една фактура на
22.12.2016г., която е последна.
Ищците, чрез
процесуалния си представител, признават, че фактурите за периода от м.05.2008г.
до м.01.2009г. са издадени, въз основа на редовно водени отчети на потребеното
количество ел. енергия за имота, находящ се в гр.О. ул.“*-ти н.“ №**, ап.**. Именно и за този
период е тяхната претенция, че не дължат на ответника тези вземания, тъй като
същите са погасени по давност. Исковата претенция не обхваща последната
фактура, издадена на 22.12.2016г., с която е начислена сума в общ размер на
90.90 лв., от която 56.27 лева главница и 19.95 лева – лихва.
Твърди се, че по заповедни производства по
ч.гр.д. №236/2009г. на РС-О. и
по ч.гр.д. №500/2008г. на РС-О.,
са издадени изпълнителни листа, срещу ищеца за неплатени задължения за ел.
енергия за процесния имот. Въз основа на тези изпълнителни листа са били
образувани изпълнително дело №1155/2011г. по описа на ЧСИ В. Й.в
и изпълнително дело №340/2012г. по описа на ЧСИ В. Й..
По делото не са приложени двете изпълнителни дела или
копия от тях, въпреки, че съдът е издал съдебно удостоверение на ответника и му
е дал възможност да предостави същите в първото по делото съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК - отрицателни установителни искове. В тежест на ответника в
условията на пълно и главно доказване е да докаже, че претендираното от него и
оспорено от ищците вземане съществува, т.е. че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба
на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищците
определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза поне на
процесната сума.
Съдът приема, че по делото е безспорно и страните не
спорят, че са в облигационно правоотношение от договор при ОУ, по силата на което
първо наследодателят на ищците като собственик на имота в гр.О. ул.“*-ти н.“ №**, ап.**, а впоследствие
и нейните наследници двамата ищци са битови клиенти по смисъла на §1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, на които е била доставяна електрическа енергия от ответното дружество
за същия имот с абонатен номер **********. Безспорно е и страните не спорят, че
за процесния период от 11.05.2008г. до 03.01.2009г. в дома наследен от
ищците с абонатен номер ********** е доставяна от ответното
дружество ел.енергия и ищците като потребители дължат заплащане на стойността
й. Между страните няма спор и за количеството и стойността на тази ел.енергия
за процесния период от 11.05.2008г. до 03.01.2009г., която е
фактурирана надлежно съгласно издадени десет броя фактури,
като главното задължение по същите е в общ размер на 936,55 лева, а лихвата за
забава е в размер на 1152,96 лева до 15.07.2020г..
Основният спорен момент се свежда до
това дали това вземане на ответното дружество е погасено по давност и не следва
да се заплати от ищците.
Процесните вземания за заплащане на цената на доставена
електрическа енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност. В
този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба, дадено с Тълкувателно
решение от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо
задължителен характер за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. Както
е изяснено в посоченото ТР, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви, а в мотивите на ТР изрично е посочено, че такъв
характер имат и вземанията за доставка на комунални услуги – ел. енергия,
топлинна енергия, водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др. Вземанията
по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихви за забавено плащане също се погасяват с тригодишна
давност – чл.111, б. „в” ЗЗД.
Според чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Според нормите на чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД потребителят е задължен да
заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността
на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от
продавача чрез съобщение изпращано до потребителя на адреса на обекта.
Потребителите, за които периода на отчитане на потребяваното количество
ел.енергия е по –дълъг от един месец се уведомяват от продавача за дължимите
суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане.
Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да
заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от Общите условия, потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за
използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Следователно задължението на ищците за заплащане на стойността на
доставената енергия е възникнало като срочно – както вече бе отбелязано според
общите условия месечните суми за ел.енергия са били дължими в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Така в случая изискуемостта на
главницата за последния месец от процесния период – м.януари 2009г. от
задълженията за редовен отчет е настъпила на 13.03.2009г. и към датата на
исковата молба на 22.05.2020г. всички такива задължения са погасени по давност,
както за главницата от 936,55 лева, така и за лихвата за
забава е в размер на 1152,96 лева. Предвид на това според съда отрицателните
установителни искове на ищците са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
Неоснователни са доводите на ответника в писмения отговор, че
установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде
предявен за установяване съществуването или – както в случая – несъществуването
на едно право, когато ищецът има интерес от това,както и,че всяко право може да
бъде заявено както с възражение, така и да бъде предявено с иск. Начинът
по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор и като участник в правен спор той сам определя кога, доколко и какъв
обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл
длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен
ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да
реализира своята защита чрез възражението си за давност. Не съществува законова
пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен
срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на
ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния
установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а
липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец. В този смисъл отрицателния
установителен иск предмет на спора е допустим.
По делото
липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването
(както поддържа ответника), поради което погасени по давност са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад от
датата на предявяване на исковата молба – 22.05.2020г., т.е. преди
22.05.2017г., а такова е процесното задължение за заплащане на
главница в размер на 936,55 лева за доставена ел.енергия за периода от
11.05.2008г. до 03.01.2009г..
На
основание чл.119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат
погасени поради изтекла давност и вземанията за законна лихва върху главниците,
поради което и сумата от 1152,96 лева лева представляваща лихва /с правно
основание чл.86 от ЗЗД/ също е погасена по давност.
За пълнота
съдът следва да отбележи, че ответникът в чиято тежест е, недоказва по
делото твърденията си, че за същите вземания се е снабдил с заповеди по чл.410 ГПК и с изпълнителни листа, нито, че са били образувани изпълнителни дела при
ЧСИ. Независимо от това, съдът съобрази и
константаната съдебна практика, че снабдяването със заповед в
заповедното производство и образуването на изпълнително дело не са действия,
включително изпълнителни, които да спират или прекъсват давността.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да уважи исковете на ищците и
признае за установено в отношението на всеки с ответника, че не дължи
процесното вземане от главница и лихви по ½ всеки, като погасено по
давност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищците направените съдебни разноски. Такива са платената от ищеца В.П.
държавна такса от 200.00 лева и 8.00 лева такса за издаване на удостоверение и
платената от ищеца Л.Б. платена такса за издаване на удостоверение от 8.00
лева.
Освен това ищците, чрез процесуалният си представител адвокат С. са
поискали всеки присъждане и на адвокатското възнаграждение на адв.С.. Според
съда ответникът дължи такова при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закон за адвокатурата в размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г.
за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен материален интерес в размерна по 300.00 лева на всеки.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Й.П., ЕГН ********** с адрес *** не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********със седалище *** Бизнес Център, представлявано от К. Ст. С. и К. К., ½ от вземане за главница от 936,55 лева за доставена и консумирана електроенергия в дом в гр.О., ул.”*-ти н.” №**, бл.”Л.”, ап.** за периода от 11.05.2008г. до 03.01.2009г. и ½ от обезщетението за забавеното й плащане – лихва в размер на 1152,96 лева до 15.07.2020г., поради погасяването по давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Й.Б. с ЕГН:**********, с адрес: *** не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********със седалище *** Бизнес Център, представлявано от К. С. С. и К. К., ½ от вземане за главница от 936,55 лева за доставена и консумирана електроенергия в дом в гр.О., ул.”*-ти н.” №**, бл.”Л.”, ап.** за периода от 11.05.2008г. до 03.01.2009г. и ½ от обезщетението за забавеното й плащане – лихва в размер на 1152,96 лева до 15.07.2020г., поради погасяването по давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********със седалище *** Бизнес Център, представлявано от К. С. С. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.П., ЕГН ********** с адрес *** направените съдебни разноски в размер на 208.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********със седалище *** Бизнес Център, представлявано от К. С. С. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Л.Й.Б. с ЕГН:**********, с адрес: *** направените съдебни разноски в размер на 8.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 Закон за адвокатурата, „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********* със седалище *** Бизнес Център, представлявано от К. С. С. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.С. *** адвокатско възнаграждение в размер на общо 600.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на страните на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: