Р Е Ш Е Н И Е
№ 353 04.10.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесет и първа год. в
състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Зорница Делчева с участието на прокурора Петя
Драганова като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело
№304 по
описа за 2021
год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл.
от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на РУ Казанлък при
ОД МВР Стара Загора против Решение №260180/29.04.2021г, постановено по АНД №174/21г.
по описа РС Казанлък, с което е отменено
Наказателно постановление №20-0284-001449/22.06.2020г на Началник РУ Казанлък с наложена на Г.С.Г. глоба в размер на 400лв
на основание чл. 638 ал.3 от Кодекса за застраховането за това, че на
09.05.2020г в 10.43ч в град Казанлък, по бул. 23-ти пехотен шипченски полк,
управлява СЕАТ ИБИЗА с рег. *******като водачът не е сключил договор за
задължителна застраховка ГО към момента на проверката, видно от липсата на валидна
полица и МПС не е спряно от движение, с което е извършил: Лице, което не е
собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че
фактическото обвинение противоречи на правното по чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като
състава визира отговорност за лице, което не е собственик и управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
гражданска отговорност на автомобилистите. В АУАН е повдигнато обвинение, че
водачът не е сключил договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите.
Установено е по делото, че водачът не е собственик на управляваното МПС, поради
което не е негово задължението за сключване на договор за Гражданска
отговорност на автомобилистите. Нарушено е правото на защита с отправяне на
противоречиво обвинение, което е обосновава и заключение за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
С касационната жалба се твърди, че водачът има
възможност сам да сключи договора за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, в която насока била и съдебната практика по КАНД №409/20г на
АС Стара Загора. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като
вместо него да се постанови друго за потвърждаване на НП с присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции в полза на ОД МВР
Стара Загора. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението за един
адвокат, заплатено от ответника по касационната жалба.
Ответника Г.С.Г. в писмено становище иска от съда
да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Не претендира разноски.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да
бъде потвърдено въззивното съдебно решение като постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В решението по КАНД №409/20г е прието за
законосъобразно НП №18-0284-003726/26.11.2018г издадено от Началник Районно
управление Казанлък към ОД МВР Стара Загора, с което на И.И.С.е наложена глоба
в размер на 400лв, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането за
това, че на 09.11.2018г, в 12.10 ч в гр. Казанлък, на ул. „Козлодуй” – до дом
№10 управлява в посока изток-запад лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. *****, собственост на М.И.Д. като: Няма сключена
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
2018г. С посочените действия е извършил виновно нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ
– Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите. Сравнителния прочит на двете
обвинения за деяния, подведени под състава на чл.638 ал.3 от КЗ сочи на
недвусмислено заключение, че съдебна практика в смисъла, посочен в касационната
жалба не е формирана. Съществена е разликата между обвинение, че водачът, който
е трето за собствеността лице, визирано от чл.638 ал.3 от КЗ като субект на отговорността
по този състав, управлява без да има сключена валидна задължителна застраховка
ГО на автомобилистите и обвинението по процесното наказателно постановление, че
водачът не е сключил договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите,
което бездействие е подведено като осъществяващо състава на чл. 638 ал.3 от КЗ.
Водач, който
е трето за собствеността лице носи административно наказателната отговорност,
предвидена в чл. 638 ал.3 от КЗ за това, че управлява МПС във връзка с чието
притежаване – фактическо държане, и използване – управление, няма сключен
договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Задължението за
сключване на такъв договор е само на собственика по аргумент от чл. 483 ал.1 от КЗ, озаглавен „Задължение за сключване на договор за задължителна застраховка
ГО на автомобилистите“ като не изпълнението му при условие, че МПС не е спряно
от движение и без значение дали е управлявано или не, представлява
административно нарушение на собственика по чл. 638 ал.1 от КЗ. Изрично е
посочено в чл.638 ал.1 от КЗ, че на лице по чл. 483 ал.1 от КЗ, което не
изпълни задължението си за сключване на договор за задължителна застраховка ГО
на автомобилистите се налага административно наказание, но задължено по чл.483
ал.1 от КЗ е само лицето, което е собственик на не спряното и регистрирано за
движение на територията на Република България МПС. Съгласно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ задължението на собственика не включва забрана за всяко трето лице да сключи
договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите – това е възможност,
която третото лице решава дали да ползва или не, поради което, същото това лице носи отговорността по чл.
683 ал.3 от КЗ за това, че управлява чуждо МПС, за което МПС няма сключена
застраховка ГО на автомобилистите. Деянието е формално – управлява, а умисъла
пряк – изисква се съзнаване на отрицателно фактическо обстоятелство за липса на
валиден застрахователен договор, което означава, че водачът знае или поне
допуска, тъй като не е проверил за съществуване на всички условия, при които
управлението няма да бъде противоправно поведение. В настоящия случай
фактическото обвинение противоречи на правното, което не позволява да се
осъществи ефективна защита, тъй като лицето трябва да се защитава по две
различни обвинения, а конкретно по фактическото не е задължено лице по чл.483
ал.1 т.1 от КЗ, за да му се повдига обвинение, че не е сключил задължителна
застраховка ГО на автомобилистите. Преценката дали да сключи този договор, за
да управлява правомерно чуждото МПС принадлежи на водача, а управлението при
съзнаване на обстоятелство, което го квалифицира като административно нарушение
е деянието, въздигнато като наказуемо с приложената административно наказателна
разпоредба. Вместо да се повдигне като фактическо обвинение управлението без
наличие на действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите,
е вменено бездействие да се изпълни задължение, което принадлежи на собственика
на регистрираното и не спряно от движение МПС. Ето защо НП се явява
незаконосъобразно и като го е отменил въззивния съд е постановил решение при
спазване на чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260180/29.04.2021г. постановено по АНД №174/2021год.
по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.