О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. Враца, 12.01.2021 год.
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:ПЕТЯ
ВЪЛЧЕВА
с участието на секретаря Л. Горчева и
прокурора Н. Лалов, като разгледа докладваното от съдия Вълчева ЧНД № 3 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от А. Е. К., изтърпяващ наказание "лишаване
от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно
предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Към молбата са приложени писмени
доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения А.К..
В съдебно заседание осъденият лично поддържа
молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на
молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал
доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това
наказание.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на
което прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша
страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства,
намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С Определение, постановено по НОХД
№1427/2020г. на РС Монтана е одобрено споразумение, по силата на което на л.св.
А.К. е наложено наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода. Осъденият е започнал да търпи наказанието от
30.10.2020г. и до момента е изтърпял фактически 2 месеца и 12 дни. Към момента
неизтърпяната част от наказанието е в размер на 18 дни.
При това положение, осъденият К. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както
изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска
и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначална оценка на риска от
рецидив не е правена, поради краткия размер на присъдата от 3 месеца лишаване
от свобода за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Като причини и детерминиращи
фактори за извършеното престъпление от л.св. К. са отчетени ниско правно
съзнание, некритично отношение към предишните си криминални действия и липса на
желание за контрол върху поведението си. Рискът от вреди за обществото след
изтърпяване на наложеното наказание е отчетен среден. Аргумент в тази насока е
настоящето правонарушение и криминалното минало на л.св. К.. В момента
изтърпява наказание лишаване от свобода за управление на МПС без съответното СУМПС,
а преди е осъждан за користно /чл.195 от НК/ и користно-насилствено
престъпление /чл. 199 от НК/. Предишните осъждания не са изиграли необходимия
превантивен, коригиращ и възпитателен ефект, тъй като с незаконосъобразното си
поведение л.св. К. продължава да демонстрира несъобразяване със законовите
норми.
Като цели в плана за осмисляме
на престоя в 30 са заложени формиране на самокритичност, ограничаване участието
в субкултурни дейности, недопускане на дисциплинарни наказания и възлагане на конкретни
трудови задачи, съобразени с неговите професионални умения.
Като сериозна проблемна зона
при л.св. К. е отчетено умението за мислене- наблюдава се ригидност в мисловния
процес и неосъзнаване на последствията от шофирането без СУМПС. Не разбира, че
с безразсъдните си действия представлява опасност за живота, както на самия
шофьор, така и за пътниците в автомобила и за останалите участници в
движението. Предишните осъждания за престъпления по чл.195 и чл.199 от НК,
както и настоящото деяние показват, че л.св. К. представлява сериозен обществен
проблем, поради факта, че продължава с противоправното си поведение. Налице са
самооправдателни нагласи, липса на сензитивност и омаловажаване на
престъплението. Лишеният от свобода К. е склонен към създаването на критични
ситуации в движението, а вероятността от попадане в ПТП се увеличава
многократно, поради незнанието му на ЗДвП.
Според
затворническата администрация в условията на затворническото
общежитие през изтеклия период от изтърпяване на присъдата, рискът от вреди
запазва ниските си стойности, както към служителите от надзорно-охранителния
състав, така и към лишените от свобода. Не показва враждебни нагласи и не е
склонен да употреби физическа сила при попадане в конфликтни ситуации. Лишеният
от свобода К. не е устроен на работа, тъй като не е изтекъл едномесечния срок
от началото на пребиваването му в затворническото общежитие. Липсата на
наказания съвсем не означава, че лишения от свобода К. е променил модела,
манталитета и стереотипа си на мислене и поведение. В местата за лишаване от
свобода, осъденият К. демонстрира добро поведение, но в живота на свобода води
паразитен и манипулативен начин на живот, несъвместим с добрите нрави и
общочовешки ценности. Той не е склонен под влияние на околните и на предишните
си осъждания да промени вижданията и принципите си.
Становището
на затворническата администрация е, че уменията за мислене на л.св. К. не са на
необходимото ниво, тъй като системно повтаря едни и същи грешки. Плана на присъдата не е изпълнен в
пълен обем и в своята цялост. Не се наблюдава трайна положителна тенденция в
нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, в
следствие преживените ограничения в затворническото общежитие. Средният риск от
вреди за обществото се обуславя от криминалното минало, а миналите осъждания
показват, че лишения от свобода К. проявява престъпна упоритост, самонадеяност
и склонност към импулсивни и рискови действия. Лишеният от свобода К.
неосъзнава тежестта на извършените закононарушения и няма критично отношение
към престъпните си действия. Индивидуалната работа с лишения от свобода К.
трябва да продължи в посока мотивиране за включване в шофьорски курсове с цел
създаване на безопасни умения за шофиране, повишаване степента на отговорност
за поведението си и формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване
вероятността от извършване на повторно престъпление. Шансовете за реинтеграция
в обществото са минимални с оглед консумираните престъпления и липсата на
мотивация за промяна и корекция в поведението му.
В обобщение на горното следва
да се посочи, че според затворническата администрация към настоящият момент а.К.
не отговаря на изискванията по чл. 439а НПК.
При това положение, от данните
по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за
УПО, а именно К. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си
същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Видно от
доклада за оценка на риска от вреди и рецидив договорените дейности, отразени в
плана продължават да се усвояват, като индивидуално- корекционната работа с
лишения от свобода К. следва да продължи в посока мотивиране за включване в шофьорски курсове с цел създаване на безопасни
умения за шофиране, повишаване степента на отговорност за поведението си и формиране
на гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване вероятността от извършване на
повторно престъпление. Всичко това е основание да бъде постановен отказ
на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното му наказание.
Съгласно императивната норма
на закона осъденият не може да подаде нова молба за УПО преди изтичане на
6-месечен срок от постановяване на настоящето определение.
При горните съображения и на
основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А.Е.К.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание
"лишаване от свобода" в размер на 3 месеца, с остатък от 18/осемнадесет/
дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок,
в който осъдения А.Е.К. не може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след
влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: